Решение № 2746 от 05.03.2026, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2746

Варна, 05.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - X тричленен състав, в съдебно заседание на дванадесети февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

КРАСИМИР КИПРОВ

Членове:

РАЛИЦА АНДОНОВА

ИВЕЛИНА ХРИСТОВА-ЖЕЛЕВА

При секретар АНГЕЛИНА ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдия КРАСИМИР КИПРОВ канд № 20267050700134 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН във вр. с глава ХІІ от АПК.

Образувано е по касационна жалба на „С.“ ЕООД , против решение № 223/5.11.2025 г. по НАХД № 20253120200216/2025 г. по описа на Районен съд – Девня /ДРС/ , с което е изцяло потвърдено издаденото от директора на ТД Митница Варна Наказателно постановление /НП/ № BG2025/2000-37/НП от 15.05.2025 г. и дружеството е осъдено да заплати разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.

С развити в жалбата доводи за постановяване на обжалваното решение при съществено нарушение на процесуалните правила и в нарушение на материалния закон , се иска отмяната му и постановяване на друго такова по съществото на делото за потвърждаване на обжалваното НП , а в условията на евентуалност – за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Претендира се присъждане на сторените в хода на производството разноски за две съдебни инстанции. В съдебно заседание, касационната жалба се поддържа от упълномощения процесуален представител адв. С. С..

Ответникът - директорът на ТД Митница Варна , чрез упълномощения юрисконсулт Г. изразява становище за оставяне в сила на обжалваното решение и претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение , а в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на платеното от противната страна адвокатско възнаграждение.

По делото не се явява представител на Варненска окръжна прокуратура.

След преценка на изложените от страните доводи и извършената по реда на чл. 218 от АПК проверка , съдът намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна , против подлежащ на касационен контрол съдебен акт , а разгледана по същество тя е основателна.

С обжалваното НП , на основание чл.234а, ал.1 от ЗМ на касатора в настоящото производство е наложена имуществена санкция в размер на 67 257,86 лв. , за извършено на 11.02.2025 г. в МП Варна Запад отклонение от митнически надзор на стоки декларирани на 7.02.2025 г. за митнически режим под № 1-58 , 60-63 и 65-70 , за които не е дадено от митническите органи разрешение за „вдигане на стоки“.

От фактическа страна ДРС е приел , че на 05.02.2025 г. на Пристанище Варна - Запад пристигнал контейнер № BSIU 500297, натоварен със стока , с получател „С.“ ЕООД. На 07.02.2025 г. за стоката в Митнически пункт Варна - Запад била подадена митническа декларация за поставяне под режим допускане за свободно обръщение MRN 25 BG 002002133868R9/07.02.2025 г., съдържаща данни за 70 вида стоки , 15 050 кг. бруто , 882 кашона , на обща стойност 35 099 щатски долара. Начислени и платени били държавни вземания в размер на 1 581, 60 лв. мито и 13 599, 31 лв. ДДС , общо в размер на 15 180,91 лв.

Въззивният съд приел , че на 10.02.2025 г. в склад находящ се в кв. Повеляново , гр. Девня , обл. Варна , където се намирала стоката , била извършена проверка. В резултат била задържана част от стоката , а именно : стока № 59 : 10 колета , всеки съдържащ по 5 бр. /общо 50 бр./ черен куфар, съдържащ акумулаторен винтовер с 2 бр. батерии и една зарядна станция с обозначения XR и различни видове ръчни инструменти с изображения наподобяващи фигуративно и / или словно изображение на търговска марка De Walt и стока № 64 : 1 колет съдържащ 500 бр. акумулаторни батерии със словно изображение на Sony. За останалата стока не било дадено разрешение за вдигане , като превозното средство било пломбирано. Съставени били и необходимите документи в тази насока. На 21. 02. 2025 г. контролните органи пожелали отново да проверят пломбираната стока , но установили , че на 11.02.2025 г. същата била транспортирана до гр. София. На 25. 02. 2025 г. компетентни органи пожелали да проверят транспортираната стока , но установили , че на 11.02.2025 г. със същата било извършено разпореждане.

При тези факти, за да потвърди обжалваното НП районният съд е приел , че : при издаване на АУАН и НП били спазени формалните изисквания на ЗАНН ; правилно административнонаказващия орган бил констатирал нарушение по чл. 234а, ал.1 от ЗМ , а наложената имуществена санкция била в минимален размер ; неоснователни били възраженията , тъй като не били допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените , което да обуслови цялостна отмяна ; АУАН и НП съдържали подробни обстоятелствени и диспозитивни части , позволяващи на въззивника да разбере в какво се състои нарушението ; категорично били ясни датата и мястото на извършване на нарушението , както и с кои действия бил осъществен състава.

Касационният съд намира , че обжалваното решение е постановено при наличието на заявеното с жалбата касационно основание по чл.348, ал.1, т. 2 от НПК – съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на ал.3, т. 1 , а именно ограничаване на процесуалните права на наказаното дружество, предвид липсата на произнасяне по всички наведени с въззивната жалба негови искания и възражения.

Същевременно , своите правни изводи по приложението на материалния закон , въззивният съд е извел без да събере необходимите за изясняване на обективната истина доказателства , така както се изисква от нормата на чл.84 от ЗАНН във вр. с чл.107, ал.2 от НПК , в резултат на което е нарушен регламентирания в чл. 13 от НПК основен принцип за разкриване на обективната истина , т.е. материалния закон е приложен към неправилно изяснени по делото факти.

В тази връзка , няма произнасяне от ДРС по наведеното с въззивната жалба възражение за допуснато от наказващия орган съществено процесуално нарушение с аргумента за неправилно посочване на мястото на извършване на твърдяното нарушение , което според жалбоподателя не било МП Варна Запад , както е посочено в процесното НП , поради това , че стоката се намирала на територията на склада „Транзитни складове и сервизи“ ООД кв. Повеляново. В тази връзка , декларативното посочване в мотивите на обжалваното решение в смисъл , че от съдържанието на НП ставало ясно мястото на адм. нарушение , не представлява произнасяне от ДРС по това възражение , доколкото съдът е следвало да отговори на въпроса дали преместването на стоката в посоченият склад на основание чл. 238, ал.2 от Регламент за изпълнение 2015/2447 на Комисията във вр. с чл.188, б. „в“ от Регламент /ЕС/ № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета , променя мястото на осъществяване на митнически надзор от страна на МП Варна Запад, именно което място се явява и място на адм. нарушение по смисъла на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.

Все във връзка с мястото на адм. нарушение е бил наведен от въззивника и довода за разтоварване на стоката в склад намиращ се в гр. София , при което ДРС е дължал липсващия и определящ мястото на извършване на адм. нарушение отговор на въпроса къде деянието е довършено – на мястото където стоката е напуснала склада в който е била поставена под митнически надзор или на мястото където тя физически е била транспортирана след извеждането й от този склад.

В решението на въззивната инстанция не е разгледано и възражението, че стоката е била проверена и от НАП , като след извършването на процедурата по чл.40 от ДОПК за обезпечаване на доказателства , от страна на наказаното дружество е било поето със съгласието на контролните органи на НАП задължението тя да бъде разтоварена на 11.02.2025 г. в гр. София , за което е бил съставен протокол за предприети действия за обезпечаване на доказателства сер. АА № 0073403/10.02.2025 год. В тази връзка, първостепенният съд не е събрал относимото доказателство , а именно – съставеният на 11.02.2025 г. в гр. София от служители на Главна дирекция „Фискален контрол“ и МВР протокол № 0202321/11.02.2025 г. , цитиран в Протокол за извършена митническа проверка № [рег. номер] /код на МУ/ГКПП 5800/25.02.2025 год. При тези данни , неизяснени остават фактите относно причините поради които от митническите органи не е било дадено разрешение за вдигане на вече проверените стоки , след като нарушения са били констатирани само по отношение на стоките описани в обжалвано НП с № 59 и № 64 , които в случая не са предмет на отклонение от митнически надзор , т.е. за останалите квалифицирани в НП като отклонени стоки , нарушения при първоначалната проверка не са били установени. Тези факти , за които доказателствената тежест се носи от наказващия орган са релевантни, доколкото при евентуално действително установяване на противоречащи си разпореждания от една страна на органите на НАП и от друга на митническите органи , то за правилното приложение на материалния закон е от значение възможността за квалифициране на деянието като маловажен случай на адм. нарушение по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

Така направените от въззивника искания и възражения са израз на упражненото от него право на защита , което очевидно е било ограничено от ДРС , поради липсата на негови съответни произнасяния , която липса винаги обективира наличието на допуснато съществено процесуално нарушение.

При тези обстоятелства и съгласно чл. 222, ал.2, т.1 от АПК , обжалваното решение следва да бъде изцяло отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на ДРС с цел отстраняване на допуснатите горепосочени съществени нарушения на процесуалните правила , за което е необходимо въззивния съд да се произнесе по всички наведени с въззивната жалба и в съдебно заседание искания и възражения на наказаното дружество, включително да събере като доказателство Протокол № 0202321/11.02.2025г. , едва след което мотивирано да приложи материалния закон към установените факти.

При този изход от касационното дело , сторените по него разноските следва да бъдат присъдени по реда на чл. 226, ал.3 от АПК.

Водим от горното , съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 223/5.11.2025 г. по НАХД № 20253120200216/2025 год. по описа на ДРС и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същият съд при спазване на дадените в мотивите на това решение задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: