Определение № 279 от 30.01.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 279 гр. Пловдив, 30.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно частно гражданско дело № 20255300500141 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.274 и сл., вр. чл.419 от ГПК.

Образувано е по постъпила частна жалба от Й. Н. Й.ов, ЕГН **********, чрез адв. С. М., против разпореждане, постановено по ч.гр.д.

№20450/2012 г. по описа на РС Пловдив, VIII гр. състав, за издаване на изпълнителен лист за сумите по заповед №13349/11.12.2012 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК.

Жалбоподателят намира атакуваното разпореждане за неправилно, като твърди, че в договора за потребителски кредит и общите условия към него са налице неравноправни клаузи, свързани с едностранна промяна на лихвените проценти по възнаградителни, а и по наказателни лихви.

Последните са неравноправни, тъй като при неизпълнение потребителят следва да заплати необосновано високо обезщетение. Счита, че съществува обоснована вероятност договорът за потребителски кредит от 04.10.2007 г. да е недействителен поради неспазване на императивните правила на чл.7 от ЗПК (отм.). Твърди, че представеното от банката извлечение от счетоводните книги не е редовно, тъй като не отразява в хронологичен ред счетоводните записвания по кредита, липсва информация за движението му, както и съществена информация, като се навеждат съображения. Не е установена ликвидността и изискуемостта на вземанията, няма доказателства за уведомяване на длъжника за предсрочната изискуемост. Иска се да се отмени разпореждането за незабавно изпълнение, въз основа на което е издадена 1 заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. №20450/2012 г. на ПдРС, и да се обезсили издадения изпълнителен лист. Претендира и разноски.

От въззиваемата страна „Банка ДСК“ АД е постъпил отговор в законоустановения срок, като се излагат съображения за недопустимост, а ако не се възприеме виждането – за неоснователност на частната жалба. Твърдят, че към настоящия момент вземанията им са прехвърлени на „Еос матрикс“ ЕООД, дружеството е конституирано като взискател по изпълнителното дело.

Именно към него е следвало да се предяви претенцията на жалбоподателя.

Излага съображения и за правилност и законосъобразност на съдебния акт.

Иска се частната жалба да се остави без разглеждане като недопустима, а ако се приеме, че е допустима – да се отхвърли като неоснователна и необоснована. Претендират разноски.

Пловдивски окръжен съд, V граждански състав, като обсъди доводите, изложени в частната жалба, и доказателствата по делото, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, едновременно с подаването на възражение по чл.414 от ГПК, от легитимирана страна по чл.419 от ГПК, против обжалваем съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Не се възприемат доводите в отговора на частната жалба в обратната насока. Страни в производството по ч.гр.д. №20450/2012 г. са „Банка ДСК“ АД и Й.ов. Обжалва се акт, постановен при участието на тези страни. Ето защо съдът следва да се произнесе между тези страни.

Ирелевантен е факта колко пъти и на кои лица впоследствие е цедирано вземането. Изследването на правоприемството би затруднило съществено длъжника, а и в случая намира приложение разпоредбата на чл.226, ал.1 ГПК.

Нещо повече – в този смисъл са и указанията, дадени в мотивите на т.10.б. от ТР №4/18.06.2014 г. по тълк.д. №4/2013 г. на ВКС, ОСГТК.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно чл.419, ал.3 ГПК, съдът отменя разпореждането, когато не са налице предпоставките на чл.418, ал.2, изр.1 и ал.3, както и когато вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител. Т.е. съдът следва да направи преценка на извлечението от счетоводните книги на банката, към които е представен документа, от който 2 произтича вземането, ведно с всички приложения.

В настоящия случай въззивният съд не е в състояние да се произнесе по възраженията, наведени от жалбоподателя, като причините са обективни – ч.гр.д. №20450/2012 г. е унищожено поради изтичане на срока за съхранение. Не са налични нито извлечението от сметки, нито договора, сключен между страните, като съдът не може да направи преценката за съответствие на основанието, въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение, с изискванията на закона или съдебната практика, а и дали сключеният между страните договор съдържа неравноправни клаузи.

Жалбоподателят е разполагал с възможността да представи поне договора, по който е страна, с оглед преценката за неравноправни клаузи, каквито твърди да са налични. Твърденията на жалбоподателя са недоказани. Представени са обаче доказателства, че кредиторът е предявил иск за вземането си. Именно в исковото производство следва да бъдат разгледани възраженията за недействителност на договора за кредит.

Ето защо частната жалба следва да се остави без уважение – страната разполага с възможността в състезателен процес да докаже твърденията си.

Неоснователно е и искането за присъждане на разноски.

Съгласно т.12 от ТР №4/18.06.2014 г. по т.д. №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, изпълнителната сила на заповедта за незабавно изпълнение в частта за разноските отпада, ако вземането е оспорено чрез възражение по реда на чл. 414 ГПК и е образувано исково производство по реда на чл. 415, ал.1, респ. по чл. 422 ГПК. С решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските за заповедното производство. В това производство съдът следва да разгледа възраженията на страните за неправилно изчисляване на разноските от съда в заповедното производство, искането на ответника за присъждане на разноски за заповедното производство и възраженията по чл.

78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ето защо в настоящето производство не следва да се присъждат разноски. Произнасянето по отношение на тях следва да стане в исковото производство.

Предвид гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане за издаване на изпълнителен лист, инкорпорирано в заповед №13349/11.12.2012 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, издадена по ч.гр.д. №20450/2012 г. по описа на РС Пловдив, VIII гр. състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4