Решение № 35 от 04.04.2023, Районен съд - Дряново

РЕШЕНИЕ

№ 35 гр. Дряново, 04.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДРЯНОВО в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Е. Дишева при участието на секретаря Гергана Генева като разгледа докладваното от Е. Дишева Гражданско дело №

20224220100248 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

В исковата молба на “БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, Париж, рег. № ***, чрез “БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, клон България, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. София, жк. ***, ***, представлявано от Д. Д., с пълномощник юрисконсулт Н. М., против Р. С. С. от гр. Дряново, ул. ***, се излага, че на 24.01.2020 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс" С. А. клон България и ответницата е сключен договор за кредит № CREX-17624523, сключен от разстояние съгласно чл. 6 от ЗПФУР, като е описана процедурата по сключване на договора.

По силата на договора на ответницата е отпуснат паричен кредит в размер на 299,99 лв. за закупуването на стоки и услуги, който следвало да бъде погасен на 9 бр. месечни вноски, всяка в размер на 39,00 лв. в срок до 01.11.2020 г., съгласно договорен погасителен план. Ответницата не заплатила нито една вноска.

В чл. 3 от договора било предвидено, че при забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка погасителна вноска, като вземането ставало изискуемо в пълен размер, включително всички определени по договора надбавки и дължимото обезщетение за забава, при просрочие на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена месечна вноска.

На 21.05.2020 г. на ответницата била изпратена покана за доброволно изпълнение, с която кредитът бил обявен за предсрочно изискуем. Тъй като кредитополучателят не 1 е изпълнил задължението си, ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК за дължимите суми по Договор за потребителски кредит № CRЕХ-17624523/24.01.2020 г., както следва: 299,99 лв - главница, ведно със законната лихва, считано от 04.05.2022 г. до изплащане на вземането; 51,01 лв. възнаградителна лихва за периода от 01.03.2020 г. до 01.11.2020 г. и 58,40 лв. мораторна лихва за периода от 01.04.2020 г. до 16.04.2022 г. Съдът уважил искането и по ч. гр. дело № 108/2022 г. на ДРС била издадена заповед за изпълнение за посочените суми. С оглед връчване на заповедта при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК и след указания на съда е предявен настоящият установителен иск.

Направено е искане съдът да постанови решение, с което да приеме за установено, че Р. С. С. дължи на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж рег. № ***, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, следните суми по Договор за потребителски кредит № CRЕХ-17624523/24.01.2020 г.: 299,99 лв - главница, ведно със законната лихва, считано от 04.05.2022 г. до изплащане на вземането; 51,01 лв. възнаградителна лихва за периода от 01.03.2020 г. до 01.11.2020 г. и 58,40 лв. мораторна лихва за периода от 01.04.2020 г. до 16.04.2022 г.

В условията на евентуалност, в случай че предявеният установителен иск бъде отхвърлен поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането по кредита преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, е предявен осъдителен иск за горните суми, като се приеме, че същият има характер на волеизявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, чрез връчване на препис от исковата молба на ответната страна.

Претендират се сторените в заповедното и в настоящото производство разноски.

В срока по чл. 131 назначеният особен представител на ответницата е представил писмен отговор, в който се твърди, че искът е допустим, но неоснователен. Посочва се, че върху документите, с които ищецът се домогва да докаже възникването на процесното правоотношение, липсва заверка от страна на ответницата и неин саморъчно изписан подпис. На всяка от страниците в долния ляв ъгъл над "Подпис на клиент" били изписани имената на ответницата и пояснението "Електронно подписан", което се съдържало и в приложената декларация за предоставяне на лични данни и Условия за обработка на лични данни. Въпреки това посочване, документите не съдържали индикации за полагане на електронен подпис от ответницата по смисъла на чл. 13 ЗЕДЕУУ, поради което възникването на валидно облигационно правоотношение между страните се явявало недоказано. Макар в исковата молба подробно да била изложена процедурата, която според ищеца онагледявала надлежната заверка от страна на ответницата на процесния договор за потребителски кредит и на общите условия към него, като кодът за потвърждение имал силата на обикновен електронен подпис на заемателя по смисъла на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ, липсвали доказателства, че твърдяните 2 действия действително били извършени от ответницата. Не ставало ясно на какво основание цитираният код за потвърждение се приравнявал на електронен подпис по смисъла на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ. Съгласно чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) № 910/2014, "електронен подпис" означава данни в електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и които титулярят на електронния подпис използва, за да се подписва. Нито едно от посочените и недоказани от ищеца обстоятелства не водело на извод, че от страна на ответницата действително е извършено надлежно електронно подписване. Дори да се приеме, че е налице електронно подписване, не било доказано, че същото е извършено именно от ответницата. Твърдяните действия, включително въвеждането на лични данни и прилагането на копие от лична карта, можели да бъдат извършени и от трети лица.

Адресът на електронна поща, към който се изпращал линк към страницата на кредитодателя, се посочвал онлайн от лицето, попълващо документацията. Същото важало и за телефонния номер, към който се изпращала уникалната парола за достъп.

Въпреки, че в исковата молба не било посочено как този номер ставал достояние на кредитодателя, той би могъл да бъде предоставен единствено от лицето, попълващо документите онлайн, като било възможно това да е лице, различно от ответницата.

На следващо място се посочва, че ответницата, в качеството си на кредитополучател, е ползвала кредита за закупуването на изплащане на смартфон OUKITEL С17 Pro с цена 299,99 лв. Процесният договор се явявал "свързан договор за кредит" по смисъла на ЗПК, доколкото с него се финансирал договор за продажба на потребителска стока. Съгласно чл. 27, ал. 2, изр. 1 ЗПК, при предоставяне на кредит за придобиване на стоки или услуги задълженията на потребителя възниквали от момента на доставяне на стоката или предоставяне на услугата. По делото липсвали доказателства стоката да е надлежно доставена и приета от ответницата, поради което за нея не са възникнали и задължения по свързания договор за кредит. Не било доказано и уведомяването от кредитора на търговеца съгласно чл. 27, ал. 4 ЗПК.

Оспорва се претенцията за възнаградителна лихва след датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Съгласно т. 2 на TP № 3/27.03.2019 г. по тълк. д. № 3/2017 г. ОСГТК на ВКС, размерът на вземането на кредитора при предсрочна изискуемост по договор за кредит следвло да се определи в размер само на непогасения остатък от представената по договора парична сума и законна лихва от датата на настъпване на предсрочна изискуемост до датата на плащането.

На следващо място се твърди, че са налице неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП, обуславящи цялостната недействителност на договора и евентуалното прилагане на чл. 23 ЗПК. Като неравноправни клаузи са посочени: т. 6, противоречаща на чл. 28 ЗПК и въвеждаща потребителя в заблуждение относно възможностите за упражняване на законните му права, както и т. 12, предвиждаща 3 възможността за цесия и, че с подписването на договора кредитополучателят приема това за уведомление по чл. 99 ЗЗД. Уведомлението за цесия не можело да бъде извършено предварително, без самата цесионна сделка да е сключена и без да е налице конкретен цесионер. Даването на предварително съгласие от страна на потребителя в този смисъл било нищожно.

По делото не били представени цитираните в исковата молба “Общи условия“, както и доказателства, че поканата от 21.05.2020 г. е връчена на ответницата.

Налице била разлика между посочената в договора дата на сключването му и тази, посочена в поканата до ответницата. В полето "Кредитен посредник" в представения Стандартен европейски формуляр било посочено "М. и С. Д." ООД, ЕИК 200013843.

Същото дружество било посочено и в полето "Кредитор" на титулната страница на ДПК като представител на ищцовото дружество - кредитор по ДПК. От исковата молба не ставало ясно какви са действията на кредитния посредник във връзка с кандидатстването за кредит чрез интернет, както и дали същото дружество е "продавачът на стоката или доставчикът на услугата" по смисъла на чл. 27 и сл. ЗПК.

Искането е предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от приложеното ч.г.д. № 108/2022 г. на ДРС в полза на ищеца е издадена заповед № 44/04.05.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, против ответницата Р. С. С. за следните суми, дължими по Договор за потребителски кредит № CRЕХ-17624523/24.01.2020 г.: 299,99 лв. - главница, ведно със законната лихва, считано от 04.05.2022 г. до изплащане на вземането; 51,01 лв. възнаградителна лихва за периода от 01.03.2020 г. до 01.11.2020 г.; 58,40 лв. мораторна лихва за периода от 01.04.2020 г. до 16.04.2022 г., както и разноски в общ размер от 75 лв. С оглед връчването на заповедта по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, в срока по чл. 415 от ГПК е заведен настоящият установителен иск по чл. 422 ал. 1 ГПК.

По делото е представен Договор за потребителски кредит № CRЕХ-17624523, за който ищецът твърди, че е сключен с ответницата на 24.01.2020 г. В договора е посочено, че ищцовото дружество е отпуснало паричен кредит на ответницата в размер на 299,99 лв. за закупуване на смартфон OUKITEL С17 Pro. Съгласно т. 1 от договора сумата е предоставена директно на търговеца/ упълномощения търговски партньор, от който е закупена стоката, като кредитополучателят следва да изплати на кредитодателя заемната сума, ведно с възнаградителна лихва от 51,01 лв. на 9 бр. месечни вноски, всяка в размер на 39,00 лв. в срок до 01.11.2020 г. Съгласно чл. 3 от договора при забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи 4 обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забава върху всяка погасителна вноска.

В представеното по делото на хартиен носител копие от Договор за потребителски кредит № CRЕХ-17624523/24.01.2020 г. липсва саморъчен подпис на ответницата. За “подпис на клиент“ е изписано “Р. С. С. - Електронно подписан“.

По делото е представено уведомително писмо, озаглавено “Последна покана“ с дата 21.05.2020 г. от ищеца до ответницата, с което последната е уведомена, че е преустановила плащането на вноските по кредита на 01.03.2020 г., поради което вземането е обявено за предсрочно изискуемо. По делото не са представени доказателства, че писмото е изпратено до длъжника и получено от него.

От заключението на изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че при направена проверка на документите на ищцовото дружество вещото лице е установило, че е съставена счетоводна справка за отпуснати ежедневни плащания чрез кредит от „БНП Париба Пърсънъл Файненс" СА. клон България. В справката има открита персонална партида на името на Р. С. С., с посочен единен граждански номер и номер на договора за кредит, като основание за кредитиране е посочена фактура № 0000068608 от 20.01.2020 г. на стойност 299,99 лв., издадена от „М. и С. Д.“ ООД, като собственик на акаунт. Съгласно счетоводната справка сумата от 299,99 лв. е преведена от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ СА. клон България на доставчика “М. и С. Д.“ ООД на 28.01.2020 г. Цитираната фактура № 0000068608/20.01.2020 г. на стойност 299,99 лв. не е представена по делото. От изслушването на вещото лице Е. Д. в съдебно заседание, става ясно, че за целите на експертизата е изискала от ищеца да й бъде предоставена посочената фактура, за да установи кой реално е получил стоката, но и след две напомнителни писма фактурата не е представена. В счетоводството на ищцовото дружество нямало данни относно доставката на стоката, поради което вещото лице не може да отговори кога, на кого и дали стоката, предмет на процесния договор за кредит, е била доставена.