Решение № 4735 от 20.09.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4735 гр. София, 06.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Анелия Ст. Янева

БЕТИНА Б. БОШНАКОВА при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Анелия Ст. Янева Въззивно гражданско дело № 20221100509650 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от 29.7.2022 г. на ответника Д. Ю. У., действащ чрез назначения му от съда по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител адвокат М. П., срещу решение № 7808/08.7.2022 г., постановено по гражданско дело № 42082/2021 г. на Софийски районен съд, 79 състав, в частта, с която съдът признава за установено по предявените от „Топлофикация София“ ЕАД установителни искове с правно основание чл.

422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Д. Ю. У. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата 536,79 лв., представляваща цена на топлинна енергия по отношение на имот, находящ се в гр. София, ж. к. ******* ап. 42, с аб. № 335935, за периода от 01.03.2018 г. до 30.04.2020 г.; сумата 37,80 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.03.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 21.04.2021 г., до окончателното плащане, както и сумата 139,71 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за 1 цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 08.04.2021 г., за които суми по ч. гр. дело № 22720/2021 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 26.04.2021 г.

Жалбоподателят поддържа, че решението е неправилно, като бланкетно сочи, че е постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и че е необосновано. Съдът не бил изследвал в съвкупност доказателствения материал, не бил обективно оценен от съда съобразно възраженията на ответника. Моли въззивния съд да отмени решението на първоинстанционния в обжалваната част и да отхвърли изцяло предявените искове.

Въззиваемата страна – ищец по исковете „Топлофикация София“ ЕАД, оспорва жалбата, като счита обжалвания акт за правилен. Моли съда да остави жалбата без уважение и да потвърди решението в обжалваната част.

Претендира разноски.

„Т.С.“ ЕООД /трето лице – помагач на ищеца/ не взема становище по въззивната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на обжалвания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:

Въззивната жалба е подадена в рамките на законоустановения срок за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, по правилното приложение на императивния материален закон, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Това означава, че въззивната инстанция осъществява контрол за правилността на първоинстанционното решение по принцип в рамките на заявените в жалбата основания, като служебно следи единствено за спазването на императивните материалноправни норми /арг. от т. 10 ТР № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС/.

2

Процесната въззивна жалба има бланкетен характер, тъй като в нея не са релевирани конкретни правни и фактически доводи, поради които жалбоподателят счита, че решението на първоинстанционния съд е неправилно. Ето защо въззивната проверка следва да се ограничи до въпросите, за които въззивният съд следва да следи служебно. При тази служебна проверка се установява, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е и правилно, като не са нарушени императивни материалноправни норми, а по останалите въпроси въззивният състав препраща към мотивите на Софийския районен съд на основание чл. 272 ГПК, в които СРС подробно и въз основа на подробна оценка на доказателствата е изложил съображенията си относно основателността на исковете.

Поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния и предвид липсата на доводи в жалбата, последната следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното с нея решение на Софийски районен съд - потвърдено като правилно в обжалваната част.

По разноските:

При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени своевременно поисканите разноски за производството пред въззивната инстанция в размер на 100 лева за юрисконсултско възнаграждение /депозит за особен представител не се поретендира/.

Предвид мотивите на т. 7 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на Върховен касационен съд, ОСГТК, дължимата държавна такса по жалбата и разноските следва да се присъдят от съда с решението по спора и да се възложат на съответната страна, съобразно изхода на делото. Ето защо въззивникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда сумата 25 лева – разноски за държавна такса за въззивно обжалване.

Настоящото решение не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.

Така мотивиран, Софийският градски съд

3

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 7808/08.7.2022 г., постановено по гражданско дело № 42082/2021 г. на Софийски районен съд, 79 състав, в обжалваната част.

ОСЪЖДА Д. Ю. У. , ЕГН ********** да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК ******* на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 100 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение пред въззивната инстанция.

ОСЪЖДА Д. Ю. У. , ЕГН ********** да заплати по сметка на Софийски градски съд на основание чл. 77 ГПК сумата 25,00 лева, представляваща разноски държавна такса за въззивно обжалване.

Решението е постановено при участието в процеса на „Т.С.” ЕООД , като трето лице помагач на ищеца.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4