Решение № 448 от 17.12.2023, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 448 гр. Пазарджик, 17.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елеонора П. Серафимова при участието на секретаря Петрана Ив. Динева в присъствието на прокурора С. Д. П. като разгледа докладваното от Елеонора П. Серафимова Гражданско дело № 20235200100463 по описа за 2023 година

Настоящето производство е образувано по предявен иск от Д. Г. Т. с ЕГН **********, от гр. В., ул. Т. **, чрез пълномощника адв. С. М. (**) п р о т и в ПРОКУРАТУРАТА на Република България , гр.София, бул.

„Витоша“ № 2.

В исковата молба са изложени следните обстоятелства:

Твърди се, че 18.04.2010г. на ищеца била причинена телесна повреда по хулигански подбуди, съставляваща престъпление по чл.131, ал.1, т.12 от НК за което и било образувано досъдебно производство № *** г. по описа на РУВ. и № *** г. по описа на РП-В.. Този факт го мотивирал да повярва, че ще има лице, признато за виновно за нанесената му телесна повреда и че справедливостта ще бъде възстановена. Въпреки това обаче след извършване на инцидентни действия по разследването, същото било спряно на 07.12.2010 г. и продължило своя ход срещу неизвестен извършител, какъвто Прокуратурата не положила никакви усилия да издири. В този смисъл се твърди, че след спирането, по делото не били извършвани нито процесуалноследствени действия, нито оперативно-издирвателни мероприятия от МВР, възложени от ПРБ - не били изготвяли и изпращали до разследващите органи и писма, с което да изискват данни за резултати от издирването по спрени срещу неизвестен извършител досъдебни производства; наблюдаващите 1 прокурори не проверявали на всеки три месеца дали са налице данни за отпадане основанието за спиране, както и не вземали мерки за извършване на допълнителни действия по разследването; не предприели действия да извършат лично действия по разследването поради обективна невъзможност и/или бездействие на разследващия орган, както и не сигнализирали ръководителя на съответната структура на МВР за бездействието по разследването.

Твърди се, че всички бездействия били осъществени и в нарушение на Заповед № **г., на Зам.адм. ръководител – зам. - районен прокурор на РППазарджик във вр. със Заповед № ***г., на Гл.инспектор на Инспекторат на ВСС, както и в нарушение и на Разпореждане № **г. и Разпореждане № ** г. на Адм.ръководител-Районен прокурор на РП-Пазарджик, които били отменени със Заповед № **г.

Обобщено е, че след цялото описано бездействие продължило за период над 10 години посоченото ДП № *** г. по описа на РУ-В., и № *** г., на РППазарджик било възобновено и прекратено с Постановление от 18.11.2022 г., което влязло в законна сила на 05.12.2022 г., като по този начин били изчерпани и правните възможности за защита на ищеца Т..

Изложени са съображения, че от страна на ищеца била и зпълнена процедурата по Глава трета „а“ от ЗСВ, като той сезирал ИВСС и Министерство на правосъдието, а след извършена проверка от ИВСС с Констативен протокол изх. № ***г. се установило, че след спирането на делото не са били извършени никакви действия, поради което наказателното производство било прекратено по давност предвид изтичане на срока по чл.80, ал.1,т.4 от НК. С Писмо изх. № *** г. на МП, на ищеца била указана възможността за предявяване на иск за вреди от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок.

Излага се тезата, че поради бездействието на разследващите органи ищецът бил лишен от правната възможност за завеждане на иск по чл.45 ЗЗД поради изтеклата давност по реда на чл.110 ЗЗД, считано от датата на причиненото увреждане. Наред с това, според съображенията на ищеца, в случая не-развитието на наказателното производство към неговата съдебна фаза поради бездействието на разследването, съставлявал спор за граждански права по смисъла на ЕКЗПЧОС. Сочи се като аргумент и разпоредбата на 2 чл.300 ГПК, от чийто последици в случая ищецът бил лишен поради въпросното бездействие. Излагат се съображения.

Твърди се, че липсата на ефективно разследване по досъдебното производство относно причинената телесна повреда, начина и механизма на причиняването й, довело до настъпването на претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в разочарование относно дейността на разследващите органи, фрустриране относно липса на наказание за лицето/лицата причинили телесната повреда, изпитване на чувство на безпомощност, чувство на недоволство поради липса на наказание, усещане за липса на правова държава, непровеждането на ефективно разследване относно причинената телесна повреда породило у ищеца чувство на недоверие в разследващите органи. Прокуратура на РБ не е изпълнила свои задължения, свързани с изпълнение на правомощията по чл.13 от НПК, което се установило в хода на проверката от ИВСС и МП, а в техните актове били посочени конкретни нарушения, пропуски и било констатирано неразумно продължило бездействие, което при разследването довело до невъзможност за установяване на обстоятелствата относно причинената телесна повреда.

Предвид така наведените факти и обстоятелства ищецът претендира по реда на чл.2б от ЗОДОВ да се осъди ответника да му заплати сумата от 25 001 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на ИМ до окончателното изплащане на сумата, както и разноските по делото, които да бъдат заплатени по следната банкова на упълномощения процесуален представител с IBAN ***.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, чрез представител от ОП-Пазарджик, в който се съдържа становище, както за недопустимост, така и за неоснователност на претенцията.

Излагат се съображения, че претенцията е недопустима, тъй като в конкретния случай ищецът не бил легитимиран да претендира обезщетение по реда на чл.2б от ЗОДОВ, доколкото се явява пострадал от престъпление, протекло в кратки процесуални срокове - от образуването до спиране на разследването изминали по-малко от три месеца. Според изложената теза, ищецът останал недоволен от този процесуален изход на наказателното производство и именно прекратяването на делото било правопораждащият факт, от който ищецът се чувствал увреден. Сочи се, че претенцията била 3 неправилно формулирана и правното й основание не бил посоченият текст на чл.2б от ЗОДОВ.

По съществото на спора се твърди, че п роцесуалните действия, на които се основало искането за обезвреда били свързани с начина на провеждане разследването и крайният резултат от него, а именно - неустановяване извършителите на деянието и последвалото от това първоначално спиране, а впоследствие и прекратяване поради изтекла преследвателна давност на наказателното производство. Пояснява се, че ДП №*** г. на РУ-В. било образувано с постановление от 23.08.2010 г. в условията на чл.212, ал.1 НПК за извършено престъпление по чл.131, ал.1, т.12, вр. с чл.130, ал.1 НК, вр. чл.20, ал.2 НК, като след проведено разследване и поради неразкриване извършителя на деянието, на 01.11.2010 г. производството било спряно на основание чл.244, ал.1, т.2 НПК. Поради окончателното неразкриване извършителя на процесното престъпление от страна органите на МВР, с постановление от 18.11.2022 г. производството било прекратено поради изтекла преследвателна давност.

Липсвали твърдения и ангажирани доказателства за това, че от страна на наблюдаващия досъдебното производство прокурор в периода между образуването и спирането му през 2010 г. не са извършвани адекватните и наложителни действия по разследването. Възразява се, че продължителността на разследването не се сочела никъде в ИМ, като оплакванията и претенциите на ищеца били само спрямо крайният изход на делото - прекратяването по давност, без да бъдат привлечени лица към наказателна отговорност.

Излагат се съображения, че в тежест на ищеца било да ангажира доказателства за обстоятелствата: 1.) че притежава качеството на пострадал по смисъла на чл. 74 от НПК в образуваното наказателно производство; 2.) за продължителността на проведеното наказателно производство и за обстоятелството, че е нарушено правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно чл. 6, § 1 от КЗПЧОС; 3.) за претърпените имуществени/неимуществени вреди; 4.) за наличието на причинно-следствена връзка между допуснатото нарушение по чл. 6, § 1 от КЗПЧОС и претърпените вреди; 5.) за размера на дължимото обезщетение.

Обобщено възраженията на прокуратурата са в смисъл, че липсвали действително претърпени вреди, като пряк и непосредствен резултат от 4 нарушено право на разумно разглеждане на делото. Недоказан бил и размера на претенцията от 25 001 лева, а по отношение на претенцията за законна лихва от датата на увреждането се сочи, че за меродавен момент следвало да се приеме датата на прекратяване на наказателното производство 18.11.2022 г.

Отделно се излага тезата, че ищецът всъщност разполагал с възможността да предяви правата си по гражданскоправен ред, доколкото гражданският съд има компетентността да установява всички факти от състава на деликта, дори когато евентуално да съставлява престъпление и ако изхода на спора зависи от установяването на престъпно обстоятелство, то същото би подлежало на спиране до приключването на наказателното дело, като по този начин давността по отношение на гражданскоправната претенция би била прекъсната. Неиздържани в този смисъл били доводите на ищеца, че неразкриването на самоличността на конкретните извършители, се е явявало пречка за предявяването на правата му пред гражданския съд и същите не можели да обосноват извод за действително претърпени вреди, представляващи пряк резултат от допуснато забавяне в развитието на производството.

Относно претендираните разноски се прави възражение, че делото не се отличавало с фактическа или правна сложност, поради което евентуално възнаграждение за адвокатски хонорар не следвало да превишава минималните размери, определени в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а поради неоснователността на претенцията разноски не следвало да се присъждат.

В процеса са събрани доказателства за установяване твърденията на страните.

След анализ на приетите по делото доказателства и при съобразяване доводите на страните, решаващият съд при спазване разпоредбите на чл.235 и чл.236 от ГПК приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Правното основание на предявените искове е чл.2б от ЗОДОВ главният иск и чл.86 от ЗЗД на акцесорния.

Нормата на чл.2б о т ЗОДОВ предоставя самостоятелен ред, по който всеки гражданин и юридическо лице може да търси отговорност на държавата и да претендира обезщетение за вреди, представляващи пряка и непосредствена последица от нарушение на правото на разглеждане и 5 решаване на делото в разумен срок, съгласно чл.6 §1 от КЗПЧОС т.е. конкретното наказателно производство обуславя съдебната защита на гражданско право с титуляр жертвата на престъпление по смисъла на чл.6 §1 от КЗПЧОС. Следва обаче да се съобрази, че по реда на чл.2б от ЗОДОВ държавата е длъжна да обезщети само вредите, които са пряка последица от неразумно бавните действия на правозащитните органи, но не и вредите от престъплението.

В случая ищецът претендира обезщетение въз основа на твърдения както за вреди, настъпили от самото престъпление (страх и тревожност, засягане на честта и достойнството му и др., които е изпитвал след преживяното), така и от бавното производство довело до ненаказване на извършителите. Съгласно чл.6 §1 от КЗПЧОС всяко лице "при определянето на неговите граждански права и задължения", има право на справедливо и публично гледане на делото, в разумен срок и нарушението на това субективно материално право поражда отговорност за обезщетение на базата на деликта. В случая продължителността на наказателното производство значително надхвърля законоустановените в НПК срокове, а фактическата сложност на следственото дело, не може да оправдае продължилото повече от 12 години досъдебно производство за установяване на фактите, поради което е налице нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно чл.6 §1 от КЗПЧОС. В този смисъл от приетото копие на ДП с № ЗМ *** г. по описа на РУП – В. се установява, че ищецът е разпитан и са му разяснени правата на пострадал по чл.74 и следващите от НПК през месец август 2010 г. От органите на ДП са извършени последващи оперативно – следствени действия за установяване извършителя на престъплението, но такъв не е установен и затова и на основание чл.244 ал.1 т.2 от НПК наказателното производство е спряно с постановление на РП-В. на 07.12.2010 г. Не се установява след тази датата да са предприети каквито и да е било действия по разследването до постановяване на възобновяване и прекратяване на ДП №*** г. на 18.11.2022 г. от РП-В.. Следователно от датата на спиране на ДП до неговото прекратяване са изтекли повече от 11 години, срок през който липсват данни по това ДП да са извършвани каквито и да е било действия по разследването от органите на досъдебното производство.