Решение № 480 от 30.01.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 480 гр. София, 30.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Р Н. К при участието на секретаря А И. И.А като разгледа докладваното от Р Н. К Административно наказателно дело № 20211110214955 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д, т. 1 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „срещу Наказателно постановление (НП) № 420002448/24.09.2021 г. издадено от директора на РД „Автомобилна администрация” гр.

София (РД „АА”), с което на жалбоподателя на основание чл. 83 от ЗАНН, вр. чл. 105, ал. 1 от Закона за автомобилните превози е наложено административно наказание - "имуществена санкция" в размер на 200 лева за нарушение на чл. 19, ал. 4 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтПр).

В подадената жалба се излагат съображения за отмяна на НП поради допуснати процесуални нарушения при съставяне на АУАН и издаване на НП, свързани със съставянето му в присъствието само на един от управителите на дружеството, които обаче го представляват единствено заедно. Отделно от това са посочени и нарушения на чл. 42, т.

3 и чл. 57, ал. 1. т. 5 от ЗАНН, изразяващи се в липса на описание на конкретни обстоятелства, при които е извършено нарушението, включително и информация за възложените на дружеството маршрутни разписания с конкретни часове, както и неяснота относно конкретното вменено нарушение. Сочи се, е са описани поне две нарушения, но е наложено само едно наказание в противоречие с разпоредбата на чл. 18 ЗАНН.

Допълнително са изложени съображения, свързани с посочване в НП на погрешен лиценз на Общността, който не е за превоз на пътници, а на товари. В жалбата се твърди, че така вмененото нарушение не е извършено от дружеството, като в НП не се твърди то да не е изпълнило самия маршрут по разписанието, а вероятно да не са спазени часовете по разписанието, но това според жалбоподателя е нарушение на водача на автобуса и следва да 1 се квалифицира по чл. 37а от Наредба № 2/15.03.2002 г. С оглед на всичко изложено се претендира отмяната на НП.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща законен представител, но се представлява от упълномощения адв. И., който поддържа жалбата. Моли за отмяна на НП поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон.

Претендира и за присъждане на разноски за адвокатска защита.

Административно наказващият орган – директора на РД АА в Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”, редовно призован, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Н а 30.08.2021 г. св. Р. А. на длъжност „инспектор” към РД „АА” гр. извършил тематична внезапна проверка по документи на дружеството „ в централата на контролния орган в гр. София. При проверката си свидетелят установил, че дружеството притежавало лиценз на Общността за превоз на пътници № 0317, валиден до 31.12.2026 г. При проверка на документите относно извършени курсове с автобус с рег. № за периода 25.08-26.08.2021 г. св. А. установил, че дружеството не е спазило маршрутните разписания, а именно началните часове и спирките по следните разписания - № 2701 с начало 18:00 часа от гр. и пристигане в гр. в 1 с начало в 17:00 часа от гр. и пристигане в 00:00 часа в гр. с начало в 05:00 часа от гр. и пристигане в гр. в 13:03 часа. Това било установено от свидетеля от прегледаните ръчни записи на водачите и от пътните листа за дата 25.08.2021 г. и 26.08.2021 г., като липсвали записи от дигиталния тахограф на автобуса. В представения пътен лист № г. за посочения автобус, управляван от водачите иило отбелязано, че са потеглили от в 17:00 часа, като са пристигнали в гр. в 00:19 часа, като записът за сутрешния курс е напълно нечетим освен пристигането в г в 12:15 часа. В представения пътен лист № 383343/26.08.2021 г. за посочения автобус, управляван от водачите и било отбелязано, че са потеглили от в 17:00 часа, като са пристигнали в гр. София в 23:30 часа, като записът за сутрешния курс е напълно нечетим.

Свидетелят А. счел, че е извършено административно нарушение и затова съставил Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) сер. от 30.08.2021 г., за нарушение на чл. 19, ал. 4 от ЗАвтПр – за това, че дружеството-превозвач е извършило превоз на пътници по редовна междуградска линия на 25.08.2021 г. по маршрут – и на 26.08.2021 г. по маршрут гр. – , като не спазил началните часове на тръгване и спирките по маршрута на разписание № 2701, № 13101 и № 2201, като описал и началните и крайните часове на маршрутите и дяхната дестинация. Като дата на нарушението била посочена датата на проверката и на съставяне на АУАН, а като място на нарушението била посочена сградата на ОО „АА” гр. , на ул. № . Актът бил съставен в присъствието на законен представител на дружеството - управителя и на един свидетел – очевидец на установяване на нарушението, което е удостоверено с техните подписи.

На място, св. А. връчил препис от АУАН на законния представител на жалбоподателя, който се разписал, без да изложи възражения по същество срещу акта, а само написал, че такива ще бъдат представени. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН такива възражения са подадени, като с тях е представена и информация на електронен носител, от дигиталните карти на водачите, като е посочено че и за автобуса е налице информация от дигиталния тахограф.

При пълна идентичност на описаното нарушение и неговата правна квалификация, на 24.09.2021 г. било издадено атакуваното наказателно постановление, от директора на РД „Автомобилна администрация” София, с което дружеството е санкционирано с имуществена санкция в размер на 200 лева на основание чл. 105, ал. 1 от ЗАвтПр за нарушение на чл. 19, 2 ал. 4 от ЗАвтПр. Видно от отбелязването върху НП, то е връчено лично на управителя на дружеството - жалбоподател на 06.10.2021 г., като жалбата срещу него е подадена в на 13.10.2021 г.

Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията на св.

А., като и от събраните по делото писмени доказателства (Констативен протокол и доклад за резултата от проверката; пътни листи и извлечения от дигиталните тахографи на водачите; справки за маршрутни разписания; справка за лиценз на Общността, справка от ТР; заповед за извършване на проверката и за компетентност и др.), приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК, които съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда. Съдът кредитира показанията на свидетеля А., тъй като същите са непротиворечиви и достоверни, подкрепени от писмените доказателства по делото, които са събрани към момента на извършената проверка. Св. А. лично е извършил документалната проверка на представените от дружеството – превозвач документи и в акта е отразил своите изводи, които обаче не може да разясни в пълнота пред съдебния състав. Съдът се довери на разпита му в съдебната фаза, че е извлякъл данни за нарушението от представените два пътни листи и отбелязванията на водачите на автобуса върху разпечатките от тахографа. Неговите изводи намират доказателсвтена опора в посочените писмени доказателства и са отразени и в констативния протокол и доклада от проверката.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал.2 от ЗАНН 7-дневен срок /актуален към датата на подаването й/, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е основателна.

Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентния за това административен орган (съгласно чл. 1, т. 6 от Заповед № РД-08-30/24.02.2020 г.), в предвидените в ЗАНН давностни срокове, но при допуснати нарушения на процесуалните правила и материалния закон.

В отговор на възраженията на жалбоподателя, следва да се има предвид, че не са допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с присъствието само на един от управителите на дружеството при съставянето на акта, независимо, че в ТР е публикувано, че двамата му управители го представляват единствено заедно. Но това представителство се отнася до активната представителна власт и правомощието на управителите да се разпореждат с имуществени права на дружеството и да го задължават. Но то не касае връчването на книжа /например НП/ или представителство при съставяне на АУАН, където по-скоро се касае за пасивна представителна власт. Очевидно дружеството е узнало за съставеното срещу него НП, връчено единствено на един от управителите му, тъй като жалбата срещу него е подадена в срок. По същия начин и дружеството е поканено да изпрати свой представител за съставяне на АУАН и за това действие се е явил само един от законните му представители, който не е изложил подобни възражения при съставянето на акта.

Освен това съдът не намира за съществено и нарушението, свързано с неправилно 3 посочен номер на лиценза на Общността. Действително, от представения от дружеството лиценз с посочения в НП номер, се установява, че той касае превоз на товари, а не на пътници. Но съдът е събрал доказателства, че на дружеството е издаден и Лиценз на Общността за превоз на пътници, чийто номер е цитиран и в констативния протокол, следователно същото правомерно е извършвало превоз на пътници по описаните маршрути.

Следователно, неговата дейност попада в обхвата на специалното общностно законодателство, както и на ЗАвтПр и дружеството се явява субект на задължението по чл.

19, ал. 4 от Закона за автомобилните превози да изпълнява превозите на пътници по възложените му чрез конкретен договор маршрути. А от представените три броя маршрутни разписания се установява, че те са възложени именно на дружеството-жалбоподател, като същите следва да се изпълняват целогодишно и всеки ден с посочените часове на заминаване и пристигане, както и спирки по маршрута.

Неизпълнението на задължението по чл. 19, ал. 4 от ЗАвтПр е административно нарушение, което се осъществява чрез бездействие, което може да се изрази в множество форми – пълно неизпълнение на маршрута, неспазване на начална и крайна точка или на спирка по маршрута или неспазване на указаните часове на потегляне и пристигане.

Следователно, за разграничаване на конкретното нарушение и за осигуряване в пълнота на правото на защита на санкционираното лице е необходимо да се посочат конкретните обстоятелства при извършване на нарушението, както и неговите дата и място. По този начин би могло да се извлече и кое е отговорното за това нарушение лице, кой е компетентния орган и съд, както и дали е налице маловажно нарушение, съответно да се прецени индивидуализацията на наказанието.

Но в случая е очевидно, че самото описание на нарушението в акта и в НП съдържа вътрешно противоречие, тъй като остава неясно дали контролните органи визират едно общо нарушение или са описани 2 или 3 отделни нарушения. Освен това в акта и НП не е вписано и какъв е бил конкретния изпълнен курс, откъде е потеглил и кога, къде е спирал и кога и къде е пристигнал посочения автобус, а са посочени единствено градовете и часовете по маршрутните разписания. Следователно липсва точно и ясно описание на самото изпълнително деяние. В НП единствено се твърди, че не са спазени началните часове и спирките по трите маршрута, но от двата пътни листа се установява, че всъщност е спазен началния час на потегляне на автобуса от именно в 17:00 часа. Това абсолютно неясно описание на нарушението грубо нарушава императивните разпоредби на чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, доколкото препятства дружеството да разбере какво нарушение му е вменено и съответно да се защити. По този начин не може да се прецени и дали е нарушена разпоредбата на чл. 18 от ЗАНН, предвиждаща налагане на отделно наказание за всяко установено нарушение.