Решение № 95 от 20.05.2025, Районен съд - Нова Загора

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 95 гр. Нова Загора, 20.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател:

РОСЕН К. ЖЕЛЯЗКОВ при участието на секретаря Диана М. Дечева като разгледа докладваното от РОСЕН К. ЖЕЛЯЗКОВ Гражданско дело № 20242220101055 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба от П. Г. И. с ЕГН ********** и постоянен адрес: **** чрез процесуален представител адв.М. П. М. от АК - Сливен, срещу НАРОДНО Ч. „ДОСТОЕВСКИ - 1928 г.“ ЕИК 000583389, седалище и адрес на управление на дейността: **** представлявано от председател Г.В.М., за отмяна на Заповед за прекратяване на трудов договор, и признаването й за незаконна, възстановяване на ищцата на предишната работа, осъждане на ответника да заплати обезщетение, допускане на поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка, както и съдебноделоводни разноски.

В исковата молба се излага, че в периода 01.02.2024 г. - 30.07.2024 г. ищцата П. Г. И. е работила в ответното читалище, в продължение на 5 месеца и 29 дни, в отдел „Персонал“, на длъжност „Секретар“, КИД 9101, шифър по НКПД 41202001, при пълно работно време 8 часа, с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 933 лв. и с място на работа ***, ***.

Сочи се, че със Заповед № 2/29.07.2024 г. и на основание чл.328, ал.1, т.6 от КТ трудовото правоотношение на ищцата било прекратено, считано от 30.07.2024 г., като ищцата изрично била написала, че не е съгласна със заповедта и е отказала да я получи.

Твърди се, че процесната Заповед № 2/29.07.2024 г. е незаконосъобразна и неправилна, издадена без да се били налице материалноправните предпоставки за това и при неспазване на законовата процедура за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата.

По фактите:

Сочи се, че на 31.01.2024 г. страните по делото сключили Трудов договор № 4/31.01.2024 г., съгласно който ответното читалище, в качеството на работодател, възложило, а ищцата, в качеството й на работник/служител, приела да изпълнява длъжността „Секретар“, на пълен работен ден 8 часа и с място на работа - ***. В чл.I 1 от трудовия договор страните изрично били посочили, че задълженията на работника са утвърдени от работодателя в длъжностна характеристика, представляваща неразделна част от трудовия договор. В длъжностната характеристика работодателят бил изложил като изискуеми за заеманата длъжност „Знания и опит, умения и компетентности“ следното: образователна степен - минимум средно образование; допълнителна квалификация - компютърна грамотност;

1

Разяснява се, че ищцата постъпила на работа на 01.02.2024 г.

На 15.02.2024 г. в ТРРЮЛНЦ по партидата на ответното Народно читалище /НЧ/ били вписани промени в частта членове на настоятелството, проверителната комисия и представляващия читалището - председател. Навеждат се твърдения, че след тези промени върху ищцата започнал системен психически и емоционален тормоз от страна на новото ръководство, с цел да бъде принудена да освободи работното си място, за което явно имало друг кандидат от обкръжението на новите лица в управлението на читалището.

Посочва се, че на 01.03.2024 г. новият председател на НЧ представил на ищцата предварително подготвено Допълнително споразумение към трудов договор № 4/31.01.2024 г., с което се опитала едностранно да промени продължителността на работното време на ищцата от 8 часа /пълно работно време/ на 4 часа /непълно работно време/, както и размера на трудовото й възнаграждение от 933 лв. на 466,50 лв. Ищцата отказала да подпише това допълнително споразумение, като собственоръчно и изрично изписала на представения й документ, който не носил и подписите на работодателя - „Не съм съгласна“.

Предвид изричният отказ на ищцата да подпише Допълнителното споразумение към трудовия й договор, същото не възпроизвело действие и останало без правни последици, т.е. не се променили работното време на ищцата и основното й месечно трудово възнаграждение. Същите останали такива, каквито са били уговорени в сключения Трудов договор № 4/31.01.2024 г., но въпреки това, без законово основание и самоволно, работодателят изплатил на ищцата за месец март 2024 г. намалено трудово възнаграждение, съобразено с допълнителното споразумение, а не с действащия трудов договор.

Твърди се, че ищцата продължила да полага труд на пълно работно време и да изпълнява трудовите си задължения в пълен обем, но психическият натиск върху нея продължил. Новото ръководство на НЧ не спирало да търси начин да прекрати трудовия й договор, въпреки че законови предпоставки за това не били налице.

С Предизвестие № 1/08.05.2024 г., невръчено на ищцата, работодателят я уведомил, че „поради липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата и на основание чл.328, ал.1, т.5 от КТ и след изтичане на срока по чл.326, ал.2 от КТ - 30 дни, трудовото й правоотношение по трудов договор № 4/31.01.2024 г. ще бъде прекратено.“.

Предвид обстоятелството, че ищцата се ползва с предварителна закрила при уволнение на няколко основания по чл.333, ал.1 от КТ / в това число и на основание чл.333, ал.1, т.2 - трудоустроена с 54 % ТНР/, работодателят НЧ „Достоевски-1928“ поискал от Дирекция „Инспекция по труда“, гр.Стара Загора и от ТЕЛК при УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“АД, гр.Стара Загора разрешение за уволнението й по чл.328, ал.1, т.5 от КТ. По това искане и двете институции постановили откази - Дирекция „Инспекция по труда“, гр.Стара Загора под № ИЗХ.24063694/02.07.2024 г., а ТЕЛК при УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“ АД, гр.Стара Загора - изразила отрицателно становище в Експертно решение № 00220 от 050/04.06.2024 г.

При пълно безсилие в опитите си да се освободи от „неудобния“ работник/служител в лицето на ищцата, ответникът й предложил и на 29.05.2024 г. двустранно подписали Допълнително споразумение към трудов договор № 4/31.01.2024 г., с което, считано от 30.05.2024 г. се променяли основния платен годишен отпуск на ищцата, който бил определен на 26 работни дни и заплащането на основното й месечно трудово възнаграждение, което било уговорено да става веднъж в месеца, от 25 до 30 число. Страните изрично се споразумели, че останалите клаузи от трудов договор № 4/31.01.2024 г., сключен между страните, остават непроменени. Работодателят връчил на ищцата и нова длъжностна характеристика за заеманата от нея длъжност „Секретар“, в която изискванията за заемане на длъжността не са променени и са следните: „1. Образование - минимум средно; 2.

2

Допълнителна квалификация - компютърна грамотност“.

При действието на тази длъжностна характеристика и без работодателят да въведе в нея нови изисквания за образование и/или професионална квалификация на работника, последвало издаване на процесната Заповед № 2/29.07.2024 г., с която ответникът прекратил трудовото правоотношение на ищцата, на основание чл.328, ал.1, т.6 от КТ - „Работникът не притежава необходимото образование“. Като причини за прекратяване на трудовия договор ответникът посочил следното: „Със Заповед № 1/29.06.2024 г. е утвърдено ново разписание на длъжностите, въз основа на което е извършена промяна в изискванията за заемане на длъжността, като е поставено изискване за притежание на средно специално икономическо образование. Лицето не притежава такова образование, поради което за работодателя е налице правото да прекрати трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.6 от КТ“.

Твърди се, че с горните действия ответникът най-сетне намерил начин да прекрати трудовото правоотношение на ищцата, без да има законовото задължение за подбор и без да се съобразява със закрилата по чл.333 от КТ, която не се прилага при чл.328, ал.1, т.6 от КТ.

Действията му обаче били в противоречие на общия принцип да не се допуска злоупотреба с права и тяхното упражняване, ако то накърнява права и законни интереси на другите.

Поведението на работодателя, приложил основанието за уволнение по чл.328, ал.1, т.6 от КТ, не било съобразено с принципа за добросъвестно осъществяване на трудовите права и задължения, регламентиран с разпоредбата на чл.8, ал.1 КТ.

Твърди се, че трудовият договор на ищцата бил прекратен на основание чл.328, ал.1, т.6 от КТ без да са налице законовите основания за това, при неспазване на законовата процедура, разписана в КТ и при злоупотреба с работодателска власт. Тормозът върху ищцата, с цел да бъде принудена сама да поиска прекратяване на трудовото си правоотношение бил последователен, целенасочен и системен, за което тя депозирала множество жалби пред компетентните органи. Още с встъпването си в длъжност, председателят на НЧ иззела почти всички правомощия на ищцата и й пречила да изпълнява трудовите си задължения. Когато станало ясно, че ищцата сама няма да напусне, последвали всички възможни начини, за да бъде уволнена.

Предвид горното, ищцата моли съда да образува в дело и да постанови решение, с което и на основание чл.344, ал.1, т.1, 2, 3 и 4 от КТ:

Да признае за незаконна и отмени, на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ, Заповед № 2/29.07.2024 г. на председателя на НЧ „Достоевски- 1928г.“, с която на основание чл.328, ал.1 т.6 от КТ е прекратено трудовото правоотношение на ищцата П. Г. И.;

Да възстанови ищцата, на основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ, на предишната й работа на длъжността „Секретар“ в ответното читалище, която длъжност е заемала преди уволнението;

Да осъди ответното дружество да заплати на ищцата обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ в месечен размер на брутното й трудово възнаграждение - 933 лв., на основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ, за времето, през което е останала без работа поради уволнението, но за не повече от 6 месеца, считано от датата на уволнението 30.07.2024 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на настоящото дело в съда до окончателното й изплащане;

Да допусне, на основание чл.344, ал.1, т.4 от КТ поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка на ищцата;

Моля съда да присъди на ищцата направените разноски в настоящото производство.

Представя и моли съда приеме като писмени доказателства по делото: Заповед № 2/29.07.2024 г.; Трудов договор № 4/31.01.2024 г.; Длъжностна характеристика от 31.01.2024 г.; Допълнително споразумение от 01.03.2024 г. към трудов договор № 4/31.01.2024 г.;

3

Предизвестие № 1/08.05.2024 г.; Писмо изх.№ 24045370/09.05.2024 г. от Д „ИТ“, гр.Стара Загора; Експертно решение № 00220 от 050/04.06.2024 г. на ТЕЛК гр.Стара Загора;

Допълнително споразумение № 1/29.05.2024 г. към трудов договор № 1/31.01.2024 г.;

Длъжностна характеристика от 30.05.2024 г.; Трудова книжка № 2 - стр.1,2,3,4,5,18,19;

Отговор от 12.06.2024 г. на молба от 06.06.2024 г.; Писмо изх.№ 24072984/25.07.2024 г. от Д „ИТ“, гр.Стара Загора; Фиш за заплата за месец март 2024 г.; Експертно решение № 91793 от 110/14.06.2020 г.; Справка от ТР за актуалното състояние на ответника; Договор за правна помощ и пълномощно.

Прави доказателствени искания съда да задължи ответника да представи трудовото досие на ищцата и справка за размера на брутното й трудово възнаграждение.

В законоустановеният срок е постъпил писмен отговор от ответника НАРОДНО Ч. „ДОСТОЕВСКИ-1928г.“ с ЕИК 000583389, седалище и адрес на управление на дейността: **** представлявано от председател Г.В.М., чрез пълномощника адв.Р. Ж. М. от АК - Стара Загора.

В него се изразява становище, че исковата молба е нередовна и не отговаря на изискванията на чл.127, ал.1, т.3 от ГПК. Сочи, че са предявени обективно кумулативно съединени искове, като искът по чл.344, ал.1, т.3 във връзка с чл.225 от КТ е оценяем.

Съгласно разпоредбата на чл.127, ал.1, т.3 от ГПК ищецът следвало да посочи цената на иска, а в тази връзка и претендирания период от време, за който се търси обезщетение. В исковата молба това не било сторено. По тази причина същата следвало да бъде оставена без движение и с указания да бъде приведена в съответствие с изискванията на чл.127 от ГПК.

На следващо място ответника заявява, че счита предявените искове за допустими, но за изцяло неоснователни.

Неоснователно се явявало твърдението за незаконосъобразност и неправилност на обжалваната заповед, поради липсата на материалноправни предпоставки за това. Трайна била съдебната практика, че когато за един работник или служител е налице повече от едно основание за прекратяване на трудовото правоотношение, право на работодателя било да прецени кое от тях да използва. В случая, след като работодателят не бил получил разрешение от компетентните институции за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.5 от КТ - при липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата, той използвал другото налично основание - по чл.328, ал.1, т.6 от КТ - не притежавал необходимото образование за изпълняваната работа.