Разпореждане № 1196 от 30.06.2026, Окръжен съд - Перник

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 1196 гр. Перник, 30.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ като разгледа докладваното от БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ Въззивно гражданско дело № 20261700500496 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 1001/18.11.2024 г., постановено по гр. д. № 5250/2023 г., Пернишкия районен съд е признал за установено, че Л. К. Т., ЕГН: **********, гр.

Перник, ул. „К.М.“, ***** дължи на Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК: 113012360, гр.Перник, както следва: сумата 540.15лв. /276.29 евро - представляваща 1/6 от неплатеното общо задължение за доставена но незаплатена топлоенергия на жилище нах. се гр.Перник, адм.адрес посочен по-горе от която: сумата 435.48 лв./222,66 евро, представляваща 1/6 главница за периода 01.06.2021 г. - 30.04.2022 г. изтекла лихва в размер 1/6 а именно - 104.67 лв./53,52 евро за периода 08.08.2021 г. - 27.02.2024 г. законната лихва върху главницата от датата на заявлението за ЗИПЗ - 11.03.2024 г. до окончателното изплащане на вземането по заповедното производство – ч.гр.д.

№1134/2024 по описа на ПРС. Със същото решение, на основание чл. 78, ал. 1от ГПК, съдът е възложил в тежест на Л. Т. разноските по делото.

В законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК е постъпила въззивна жалба от Л. К. Т., чрез адв. Ирен С. /назначена за особен представител с определение № 4007/11.12.2025 г. на Районен съд – Перник/, с която се оспорва изцяло постановеното от първата инстанция решение. Твърди, че с исковата молба не са представени никакви доказателства, от които да се установява, че Л. Т. е съсобственик на процесния имот.

Допълва, че макар в полза на ищцовото дружество да е издадено съдебно удостоверение, което да послужи на същото да се снабди с копие на такъв документ, то такова не е представено в производството пред районния съд. На следващо място се сочи, че неправилно решаващият съд е приел, че наследодателя на ответницата е собственик на имота, тъй като е декларирал същия в Местни данъци и такси и допълва, че в писмо от МДТ се сочи, че не е налице хартиен носител на документа. В продължение твърди, че Местни данъци и такси впоследствие служебно са въвели данни за имота, като придобит чрез договор от 21.12.1992 г. от починалия наследодател на Л. Т., след което имота е заприходен на наследниците. Уточнява, че декларирането на имота само по себе си не влече придобиване на собственост.

Навежда твърдения, че от страна на ищеца са представени доказателства след преклузивния срок. Излага съображения въз основа на които твърди, че по делото не 1 са представени доказателства за избрания начин на заплащане на консумираната енергия. Моли съда за отмяна на постановеното от Районен съд – Перник решение и постановяване на ново, с което предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло. Моли да бъде определен депозит за особен представител във въззивното производство. С въззивната жалба не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК ответната страна – "Топлофикация - Перник" ЕАД не е депозирала отговор на въззивната жалба.

При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът установява, че въззивната жалба е допустима и е съобразена с изискванията за редовност по чл. 260 и 261 ГПК.

С въззивната жалба не е направено искане за събиране на нови доказателства във въззивното производство по смисъла на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно в процедурата по чл.

267 ГПК.

Доколкото във въззивната жалба не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства, въззивният съд намира, че преценката за спазване на разпоредбите на чл. 146 ГПК и правилността на фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд относно релевантните за спорното право факти, касае оценка по съществото на спора, която въззивната инстанция следва да даде с решението си.

Досежно съдържащото се във въззивната жалба искане от адв. И. С. за определяне на хонорар за особен представител, съдът намери, че с оглед фактическата и правна сложност на делото и предвид цената на иска – 276.29 евро /540.15 лева/, следва да укаже на ответника – „Топлофикация-Перник“ АД да внесе по сметка на Окръжен съд-Перник, депозит за особен представител в размер на 200 евро, в едноседмичен срок от получаване на съобщението с препис от настоящото разпореждане, като в противен случай съдът ще постанови определение за принудителното им събиране.

Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът РАЗПОРЕДИ:

ДОКЛАДВА делото така, както е посочено в мотивите на разпореждането.

УКАЗВА на страните, че мотивите на настоящото разпореждане имат характер на окончателен доклад на жалбата и отговора по реда на чл. 268, ал. 1 от ГПК.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 23.09.2026 г. от 10:50 часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото разпореждане.

ОПРЕДЕЛЯ депозит за особен представител на ответника по делото в размер на 200.00 евро.

УКАЗВА на „Топлофикация Перник“ АД, че следва в едноседмичен срок от получаване на съобщението с препис от настоящото разпореждане да внесе по сметка на Окръжен съд - Перник сумата от 200.00 евро - депозит за особен представител на ответника по делото Л. К. Т., с ЕГН **********, както и да представи доказателства за това, КАТО ГО ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при неизпълнение на дадените указания в посочения срок съдът ще постанови определение за принудителното им събиране.

2

РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________

3