Решение № 12274 от 24.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12274 гр. С., 24.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско дело № 20241110126719 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по предявен от „.“ ЕООД срещу „.“ ЕАД конститутивен иск с правна квалификация чл. 307 ТЗ за изменение на клаузата на чл. 3 от договор за наем № . от 07.06.2016г. за ползването на рибностопански обект яз. ., представляващ имоти № .. с площ 86.841 дка в землището на с..., касаеща наемната цена като за периода от 01.04.2020г до 01.06.2021г наемна цена да не се заплаща.

В исковата молба и в няколко уточнителни молби, в това число молба от 05.07.2023г. ищецът твърди, че е сключил договор с ответника за наем от 07.06.2021г. за рибностопански обект яз. ., със срока на договора 10 години. Поддържа се, че след сключване на процесния договор за наем са настъпили непредвидени и непреодолими обстоятелства – пресъхване на язовирното езеро. Причина за това според ищеца е липсата на сняг през зимния период.

Изтъква се, че това обстоятелство ищецът не би могъл и не е бил длъжен да предвиди.

Подчертава се, че пресъхването на язовира не прави невъзможно изпълнението на договора, а самото изпълнение би било несправедливо, тъй като води до чувствително разминаване между стойностите на насрещните престации, което има като резултат несправедливо обогатяване на насрещната страна по договора. Поддържа се, че са отправяни множество искания по реда на чл. 20а ЗЗД доброволно да бъдат изменени договорните клаузи, но без резултат. Сочи се, че предявяването на настоящия иск цели именно предотвратяване на настъпилата несправедливост. Ищецът твърди, че стопанската непоносимост е продължила в периода от 01.04.2020г до 01.06.2021г, след която дата до 07.06.2022г ищецът е продължил да изпълнява задълженията си за заплащане на наемната цена в съответствие с договора.

Ищецът признава, че с молба от 01.07.2022г,че процесният договор за наем е бил прекратен едностранно от ответника. С оглед изложеното се моли искът да бъде уважен.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на ответната страна, в който се излагат 1 аргументи, че искът е неоснователен. Разяснява се, че наемната цена се заплаща веднъж годишно авансово, най-късно до 30то число на съответния едногодишен период, т.е всяка година до 17 юни. Сочи се, че наемната цена се коригира ежегодно с процента на инфлацията, като във връзка с това се подписва анекс към договора за наем. Предвид това се поддържа, че между страните е подписан анекс от 26.03.2018г. с уговорена цена в размер на 2247.22 лева. Излагат се подробни твърдения във връзка с приложението на чл. 307 ТЗ и приложимостта му към процесната хипотеза. Подчертава се, че не е налице промяна в икономическите условия, която да налага изменение на клаузата на договора. Изтъква се, че пресъхването на язовира е предвидимо събитие, което е било описано в самия договор като хипотеза, при която наемодателят няма да носи отговорност. Поддържа се, че ищецът продължава да ползва водоема и случващото се е нормален търговски риск. Направено е разграничение между понятията стопанска непоносимост и непреодолима сила. С допълнителна молба се поддържа, че процесният договор за наем е прекратен през 2022г., както и че ищецът има незапратени задължение по договора за наем и преди сочения от него за начален момент на засушаването на язовира.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира от фактическа и правна страна следното:

Между страните не се спори, а и от приетите по делото доказателства се установява, че е сключен договор за наем № . от 07.06.2016г. за ползването на рибностопански обект яз.

., представляващ имоти № .. с площ 86.841 дка в землището на с.... В приетия като доказателство по делото договор е уговорено между страните, че ответникът предоставя на ищеца за временно и възмездно ползване водностопанско съоръжение в качеството му на рибностопански обект за срок от 10 години. В чл. 3 от договора е предвидено, че наемодателят предоставя имота на наемателя срещу наемна цена в размер на 2201 лева без ДДС, като в чл. 4 е уговорено, че наемната цена се заплаща авансово първата година, а останалите годишни наемни вноски се заплащат най-късно до 30число на първия месец от новия годишен период, за който се дължат. Предвидено е в чл.4, ал. 5 от договора, че се извършва и корекция на цената на всеки 12 месеца, като за база се взима инфлационния индекс за годината, обявен от ., за което се подписва анекс. В раздел III от договора са посочени правата и задълженията на наемодателя, сред които видно от чл. 9 е, че наемодателят няма да отговаря за щети и пропуснати ползи от наемателя в определени хипотези – сухи години, налагащи силно намаляване и/или цялостно източване на водните маси от язовира и невъзможност да се завири язовира, поради маловодие или трайно засушаване. Предвидено е и, че договорът може да бъде прекратен предсрочно едностранно чрез предизвестие от всяка от страните или без предизвестие от наемодателя при незаплащане на една годишна вноска. Приети като доказателства по делото е и сключен между страните анекс, с който е била изменена наемната цена, а именно – допълнително споразумение от 26.03.2018г с уговорена цена от 2247.22 лева без ДДС.

Прието като доказателство по делото е и приемо-предавателен протокол от 2

07.06.2016г, съгласно който ответникът е предал на ищеца язовир . със завирен обем към 07.06.2016г. 104 хил.куб.м.

Представени са и Разчети с контрагенти /л.34 от делото/ за периода от 01.01.2020 до 28.09.2020 за сметка на „.“ ЕООД. Съгласно тези разчети ищецът има неплатени задължения по фактура от 05.06.2019г. за сумата от 315.15 лева с падеж на задължението 30.6.2019г и незаплатени задължения по фактура от 02.08.2018г. за сумата от 55.46 лева с падеж на задължението 30.08.2018г. Отбелязано е и наличието на незаплатено задължение по фактура от 02.06.2020г за сумата от 2799.33 лева. Приложени са и посочените в разчета фактури с посочено изрично основание за издаване на фактурата, съответно за начисляване на сумите по тях.

От ищеца са представени и изпратени от него до ответника анекс и допълнително споразумение, с искане да бъде изменен договора за наем. Съгласно изпратен анекс от 01.01.2020г се иска да бъде намалена цената на сумата от 1001 лева без ДДС, поради продължителното засушаване. В последствие е било изпратено и допълнително споразумение, в което е посочено, че се иска съгласно чл. 306, ал. 4 ТЗ докато трае настъпило безводи и засушаване през 2019г и намаляване на обема на язовирното езеро с повече от 3/4 от максималния обем да спре изпълнението на задължението считано от 01.01.2020г. Така посочените документи носят единствено подписа на ищеца, но не са подписани от представител на ответника.

Като доказателство е прието и писмо с изх.№ ./02.03.2020г, изпратено от ответното дружество до управителя на „.“ ЕООД, в което е уведомен ищецът, че изпратените предложения във връзка с промяна на договора за наем досежно клаузата за цената не са приети, както и в случая че не е съгласен с цената може да се възползва от възможността да прекрати договора за наем. Изрично е посочено, че ищцовото дружество има незаплатени задължения в общ размер на 400.63 лева, от които 370.61 лева – главница и 55.46 лева – мораторна лихва.

В отговор на това писмо ищецът е уведомил ответника, че уговореното в чл. 9 от договора за наем противоречи на чл. 306, ал. 3 ТЗ, като отправя искане за подписване на изпратените споразумения с оглед дългосрочните отношение между страните.

От страна на ищеца като доказателства са представени и разрешително за ползване на воден обект № ./15.02.2017г., издадено на името на „.“ ЕООД във връзка с развиване на дейност в язовир . – аквакултури и свързаните с тях дейности. Посочено е, че техническите параметри на водоема са залята площ при средногодишен обем – 40 дка, максимален обем 224 000 куб.м, средногодишен обем – 120 000 куб.м, височина на стената 10.78 м. и дължина на стената 181 м. Отбелязано е, че площта на разрешението за ползване е равнява на 40 дка.

Приети са и констативни протоколи за извършени проверки. Съгласно констативен протокол № ./19.09.2019г., съставен от представители на Басейнова дирекция „Черноморски район“ при извършване на проверка на 19.09.2019г. на яз.. е констатирано, че се спазват всички изисквания във връзка с издаденото разрешение за ползване на язовира, като измереното ниво на водата в момента на проверката е 290 под кота преливник.

3

Представен е и протокол № 32 от 16.06.2020г, във връзка с проверка назначена от областния управител на област Р., съгласно който обемът на язовир . е 224 000 куб.м като обемът при . е 26 000 куб.м, като е отбелязано, че степента на завиряване е ВН на 2 м под кота преливник.

Приет е и доклад от инспекция на ., регистрирани за отглеждане и развъждане на риба и други водни организми от 06.07.2020г, съгласно който на язовир . е уловена при инспекцията риба – 10 бр с тегло 50 кг при среден размер 5 кг., която риба е уловена с използването на лодка и хрилна мрежа. Отбелязан е и коментар на самия ищец, че нивото на водата спада до критично и язовира пресъхва.

Представен е и доклад от инспекция на ., регистрирани за отглеждане и развъждане на риба и други водни организми от 10.08.2020г., не е осъществен улов, въпреки че са използвани въдици и хрилни мрежи и лодка, като отново е отбелязан коментара на ищеца, че нивото на водата е критично и има опасност от пресъхване.

В същата насока са и констатациите от доклад от инспекция на ., регистрирани за отглеждане и развъждане на риба и други водни организми от 20.11.2020г., в която коментарът на ищеца отново е, че нивото на водата е много ниско и предстои изваждане на всичката риба и евентуално спиране на дейността.

Представен е и констативен протокол № ./25.03.2021г, съгласно който представители на .е, Изпълнителна . са установили при проверка на язовир ., че нивото на водата е критично ниско – окомерно, че е около 50-60 см., като е констатирано, че не влиза вода в язовира. Посочено е, че при това състояние и очакващото се затопляне съществува опасност от умиране на рибата е става невъзможен риборазвъждането в язовира. Предвид това е дадено предписание съществуващата във водоема риба да се извади, за да се предотврати смъртността.

Като доказателство по делото е приета и заповед № ./29.04.2022г, съгласно която се прекратява процесния договор за наем с ищеца, поради незаплатени задължения в размер на 3169.94 лева. Видно от представената разписка препис от заповедта е била връчена на ищеца на 10.05.2022г.

При така установеното от фактическа страна Софийски районен съд намира от правна страна следното:

Производството по делото е образувано по предявен конститутивен иск по чл. 307 ТЗ за изменение на чл. 3 от сключения между „.“ ЕООД и „.“ ЕАД договор за наем № . от 07.06.2016г. за ползването на рибностопански обект яз. ., представляващ имоти № .. с площ 86.841 дка в землището на с..., като се иска съдът да постанови изменение в насока, че наемната цена за периода от 01.04.2020г до 01.06.2021г не следва да се заплаща, тъй като е налице стопанска непоносимост поради настъпило засушаване, довело до рязко намаляване на нивото на водата в язовира.

При така заявените от ищеца твърдения следва на първо място да се изясни какъв е характера на конститутивния иск по чл. 307 ТЗ и неговата цел. Съгласно разпоредбата на чл.

4

307 ТЗ съдът може по искане на една от страните да измени или да прекрати договора изцяло или отчасти, когато са настъпили такива обстоятелства, които страните не са могли и не са били длъжни да предвидят, и запазването на договора противоречи на справедливостта и добросъвестността. Във връзка с това в Тълкувателно решение № 2 от 01.12.1997 г. по гр. д. № 2/1997 г., ОСГК на ВКС, е разяснено, че институтът на стопанската непоносимост е изключение от принципа установен в чл. 20а ЗЗД. Същевременно стопанската непоносимост почива на общите правни принципи за справедливост и добросъвестност, поради което и за уважаване на иск по чл. 307 ТЗ следва да се установи от ищеца при условията на пълно и главно доказване, че са налице обективно и трайно променени икономически условия, настъпили след възникване на задължението и че запазването на договорното отношение в първоначалния му вид би довело до накърняване именно на принципите на справедливост и добросъвестност. В този смисъл и решение № 115 от 8.05.2008 г. по т. д. № 774/2007 г.,на ВКС, II т.о, решение № 240/12.09.2013г по т.д. № 259/2011г на ВКС, II т.о.