Решение № 567 от 09.10.2026, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 567 гр. Видин, 09.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, VI СЪСТАВ ГО, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галина В. Герасимова при участието на секретаря Полина Ст. Въткова като разгледа докладваното от Галина В. Герасимова Гражданско дело № 20261320101630 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от М.

Е. В. от гр. Видин, чрез пълномощника адв. Л. Б. от САК, против „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД, ЕИК 201513004, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Незабравка“ № 25, ет. 5, с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД.

Твърди се в исковата молба, че ищецът М. Е. В. е страна по Договор за кредит № МАХ_500047974 от 31.12.2021 г., сключен с ответното дружество "БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ" ООД. Съгласно подписания между страните договор, ищецът е получил в заем от ответника сума в размер на 1500,00 лева, при ГПР в размер на 40,97 %, ГЛП в размер на 32,55 % и обща стойност на плащанията в размер на 1755,05 лв. Общата сума по кредита с включени допълнителни услуги е в размер на 3029,95 лв.

Твърди се, че договореният ГЛП в размер на 32,55 % е прекомерен и само на това основание договора за кредит следва да се обяви за нищожен.

Сочи се, че съгласно чл. 9, ал. 1 от договора за извършена от кредитора допълнителна услуга "Бързо разглеждане на искането за кредит", заемателя дължи такса в размер на 524,89 лв. Цитираната такса се заплаща от заемателя разсрочено и се включва в размера на всяка една погасителна вноска от 1

Погасителния план по кредита. Наред с това в ал. 2 на същия чл. 9 от Договор е предвидена и втора услуга, така нареченото "Динамично плащане по кредит", което е в размер на 750,00 лв., дължимо на равни части през периода на кредита, разсрочено и включено в размера на всяка една погасителна вноска от Погасителния план.

Твърди се, че така сключеният между страните договор е недействителен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. В нарушение на императивните правни норми, ГПР е посочен единствено като процент: 40,97 % и в него не са посочени елементите, които включва, както и методиката за изчисляването му и отделно от това, ГПР надхвърля размера по закон, тъй като в него следва да бъдат включени двете услуги /такси, а именно: "Бързо разглеждане на искането за кредит" и "Динамично плащане по кредит".

Поддържа се, че ГПР следва да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителна лихва и се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Сочи се, че в договора за кредит е посочена само абсолютна стойност на ГПР. Липсва ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият/. Сочи се, че съобразно разпоредите на ЗПК, годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Твърди се, че в настоящия случай не става ясно какво точно е включено в процента на ГПР.

Сочи се, че съгласно чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл.

19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер па предоставения кредит.

2

Иска се от съда да постанови решение, с което да прогласи Договор за кредит № МАХ_500047974 от 31.12.2021 г., сключен между страните, за нищожен поради противоречие със закона на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.

Претендират се направените по производството разноски.

Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.

Ответникът е депозирал в срок отговор по чл. 131 от ГПК, в който оспорва предявения иск като неоснователен.

Твърди се, че процесният договор за потребителски кредит отговаря на всички императивни изисквания на ЗПК и не съдържа неравноправни клаузи.

Твърди се наличието на индивидуално уговаряне на договорните клаузи.

Сочи се, че в сключения договор в частта „Становище по кредита.

Размер и срок на кредита. Усвояване" е посочено, че годишният процент на разходите е в размер на 40,97 %. В същия раздел на договора е посочен и общият размер на всички плащания по договора, а именно 1755,05 лв., като в погасителния план е подробно изложено какви задължения погасява всяка една вноска. В Стандартния европейски формуляр е посочена разбивка на погасяването на възнаградителна лихва по кредита, като СЕФ е неразделна част от кредитното досие на клиента и му се предоставя, съгласно законовите изисквания. Поддържа се, че обстоятелството дали така посочения ГПР в договора отговаря на действителния размер, както и какво включва същият по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК е относимо към разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК и касае действителността на клаузите за вземания, относими към ГПР и невключени в него, което не влече след себе си недействителност на целия договор. В договора не са посочени взетите предвид допускания на ГПР, доколкото, в случая ГПР е неизменен, формиран е от фиксирано вземане възнаградителна лихва, която не се променя, при никакви условия, поради което не са посочени взети предвид допускания при изчисление на ГПР, доколкото такива няма. Твърди се, че дори да се приеме, че не е ясно защо ГПР е 40,97 %, ако в него е включена само възнаградителната лихва, то това по никакъв начин не заблуждава потребителя за параметрите на договора и задълженията му по него.

3

Сочи се, че в договора ясно и недвусмислено е посочено с фиксирани, неподлежащи на промяна суми, какъв заем се отпуска, при каква възнаградителна лихва и при какви условия, които формират и общо дължимата сума по кредита. Други допълнителни, извън посочените в договора за кредит вземания по него няма.

Твърди се, че клаузата за ГПР сама по себе си не води до създаване на някакви задължения на потребителя. Същата е обвързана с други клаузи от договора, в които са предвидени вземания, които се включват в ГПР, които именно клаузи създават задължения и за които следва проверка дали отговарят на изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК, а не клаузата за ГПР сама по себе си.

Сочи се, че в Закона за потребителския кредит лимитативно и изчерпателно са предвидени основанията за недействителност на договора за потребителски кредит и същите не могат да бъдат заменяни с други и да се тълкуват разширително, а именно, че при неправилно посочен ГПР да се счита, че договорът е недействителен като цяло при положение, че има изрична разпоредба, която регламентира това, а именно чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Твърди се, че не са налице нарушения на разпоредбата на чл.13, ал.3 от ЗЗД „При липса на срок за приемане, предложението, направено на присъстващ, губи силата си, ако той не го приеме незабавно, а предложението, отправено до неприсъствуващ, губи силата си след изтичане на толкова време, колкото е обикновено нужно според обстоятелствата, за да пристигне приемането.". Съгласно договора за кредит кредиторът разглежда и дава становище по постъпило искане за отпускане на кредит в срок от 7 работни дни, считано от деня, следващ деня на постъпване на искането. В искането е включено и изричното желание от страна на кредитополучателя да бъдат добавени допълнителните доброволни действия „Бързо разглеждане" на документите и последващо „Динамично плащане".

Иска се от съда да отхвърли предявения иск като неоснователен.

Прави се възражение за прекомерност на претендираното от ищцовата страна адвокатско възнаграждение.

Претендират се направените по производството разноски, включително присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

4

По делото са събрани писмени доказателства, назначена и изготвена е съдебно - счетоводна експертиза.

Съдът, след като взе предвид изложеното от страните и като прецени събраните доказателства в съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна:

Не е спорно, че на 31.12.2021 г. между страните по делото е сключен договор за потребителски кредит № MAX_500047974, по силата на който ответникът е отпуснал на ищеца кредит в размер на 1500.00 лева, която сума е усвоена еднократно от кредитополучателя. Уговорената погасителна вноска по кредита е в размер на 159,55 лева, като кредитът ще бъде погасен на 11 месечни вноски, съгласно посочения погасителен план до 20.11.2022 г.

Уговореният годишен лихвен процент е 32,55 %, а годишният процент на разходите е 40,97 %.

В чл. 9.1 от договора е посочено, че кредитополучателят при кандидатстването за кредит изрично е заявил желание за бързо разглеждане на искането му. Паричната сума за бързо разглеждане на искането за кредит е в размер на 524,89 лева и се заплаща на равни части през периода на кредита, съразмерно добавени във всяка една погасителна вноска от погасителния план по кредита.

В чл. 9.2 от договора е посочено, че кредитополучателят изрично е заявил желание да ползва динамично плащане по кредита. Паричната сума за динамично плащане по кредита е в размер на 750,00 лева и е дължима на равни части през периода на кредита, съразмерно добавени във всяка една погасителна вноска от погасителния план по кредита.

Ищецът е заплатил по кредита сумата в общ размер на 1256,16 лева, което се установява от представената справка за плащанията по кредита, като с нея е погасена част от главницата в размер на 766,94 лева, договорна лихва в размер на 130,41 лева, динамично плащане в размер на 348,60 лева, законна лихва 10,21 лева.

Видно от заключението по изготвената съдебно – счетоводна експертиза, ГПР с включена такса за бързо разглеждане и такса за динамично плащане е 383,3731 %.

В исковата молба ищецът е навел доводи за нищожност на процесния 5 договор за потребителски кредит поради неизпълнение на задължението на ответника по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК поради това, че липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР. Посочено е, че сумите по клаузите на чл. 9, ал.

1 и чл. 9, ал. 2 от договора не са включени в ГПР, което според ищеца е извод за неправилно посочване на ГПР, създава неяснота кои точно суми ще се включат в ГПР и съответно колко ще се оскъпи кредитът.

Разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК регламентира, че при сключване на договора следва да се уговори годишният процент на разходите по кредита, включващ по арг. от чл. 19, ал. 1 от ЗПК общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Въпреки, че в клаузите на договора между страните не е посочено какви компоненти кредитодателят е включил при формиране размера на годишния процент на разходите при сключването му, последните са изводими от разпоредбите на закона.

В случая съдът намира, че може да се установи съдържанието на включените разходи посредством тълкуване на клаузите на договора за потребителски кредит съотнесени към разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК и тази на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, съгласно която общ разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.