Решение № 154 от 13.03.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 154 гр. София, 13.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

Васил Василев при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Васил Василев Въззивно търговско дело № 20241001000873 по описа за 2024 година

Производството е по чл.267 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба от адв. А. Х. Х. – САК в качеството й на особен представител на К. Т. Т., ЕГН ********** от град *** против Решение № 1163 от

19.08.2024 на VI-11 с-в по тр. д.№20211100901627/2021 по описа на СГС,в частта му,с която жалбоподателят е осъден на основание чл. 500, ал.1, т.1 КЗ да заплати на „Дженерали застраховане“ АД, ЕИК 030269049, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.

„Княз Ал.Дондуков“ 68, сумата 30101.00 лева – регресно вземане на ищеца срещу ответника, възникнало с плащане на застрахователно обезщетение за вреди на т.а. „Тойота Хайлукс“ с рег.№ ********, нанесени при ПТП, настъпило на 15.01.2017г. на път I-3, км 73+007 – Бяла-Ботевград, в посока гр.Павликени, причинено виновно от ответника като водач на л.а. „Ситроен Елизе“ с рег.№ ********, чиято отговорност е застрахована по договор за задължително застраховане „Гражданска отговорност“ при ищеца, управлявал автомобила с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата норма, а именно 0,6 промила, ведно със законната лихва от 09.08.2021г. до окончателното плащане и сумата 4142.04 лева – разноски по делото.Подържа се,че обжалваното решение е незаконосъобразно като в жалбата са развити подробни съображения в тази насока.Иска се същото да бъде отменено и вместо него бъде постановено решение,с което предявения иск бъде отхвърлен.

По делото е постъпил отговор от „Дженерали Застраховане” АД,ЕИК 030269049,със седалище и адрес на управление: гр. София,бул. „Княз Ал. Дондуков" № 68,с които се 1 оспорва подадената жалба.Иска се обжалваното решение да бъде потвърдено като бъдат присъдени направените по делото разноски.

По делото е постъпил отговор и от ЗЕАД “Булстрад Виена Иншурънс Груп", ЕИК:000694286, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл.“Позитано“ 5,с който се оспора подадената жалба.Иска се решението в обжалваната му част да бъде потвърдено.

Третото лице помагач „Агросантино“ООД не е взело становище по делото.

Третото лице помагач М. К. А.,чрез процесуалния си представител моли съда да потвърди решението в обжалваната му част.

Софийският апелативен съд , като взе предвид подадената въззивна жалба, съдържащите се в същата оплаквания, съобразявайки събраните по делото доказателства намира следното от фактическа и правна страна:

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба от за да се произнесе, взе предвид следното: Първоинстанционното производство е образувано по предявени от „Дженерали застраховане“ АД осъдителни искове, както следва:

1.Главен иск по чл.55, ал.1, пр.1 от Закона за задълженията и договорите срещу „ЗЕАД Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД за заплащане на сумата 30 101.00 лева – заплатено от ищеца на ответника при изначална липса на основание регресно вземане за вреди на т.а. „Тойота Хайлукс“ с рег.№ ********, нанесени при ПТП, настъпило на 15.01.2017г. на път I-3, км 73+007 – Бяла[1]Ботевград, в посока гр.Павликени, причинено виновно от водача на л.а. „Ситроен Елизе“ с рег.№ ********, чиято отговорност е застрахована по договор за задължително застраховане „Гражданска отговорност“ при ищеца;

2.Евентуален иск по чл.500, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховане срещу К. Т. Т. за заплащане на сумата 30 101.00 лева – регресно вземане на ищеца срещу ответника, възникнало с плащане на застрахователно обезщетение за вреди на т.а. „Тойота Хайлукс“ с рег.№ ********, нанесени при ПТП, настъпило на 15.01.2017г. на път I-3, км 73+007 – БялаБотевград, в посока гр.Павликени, причинено виновно от ответника като водач на л.а.

„Ситроен Елизе“ с рег.№ ********, чиято отговорност е застрахована по договор за задължително застраховане „Гражданска отговорност“ при ищеца, който е управлявал автомобила с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата норма, а именно 0,6 промила, ведно със законната лихва от подаване на исковата– 09.08.2021г., до окончателното плащане.

Подържа се,че на 15.01.2017г. в гр.София, на път I-3, км 73+007 – Бяла[1]Ботевград, в посока гр.Павликени, е настъпило ПТП, в констативния протокол, за което било отразено, че е по вина на водача на л.а. „Ситроен Елизе“ с рег.№ ******** – К. Т. Т., застрахован при ответника по договор за задължителна застраховка ГО, валиден към датата на 2 произшествието, който предприел необезопасена маневра- завиване наляво, без да изчака попътно движещият се и изпреварващ го товарен автомобил, като с това противоправно поведение станал причина за удар между двете превозни средства. Поддържа, че в резултат на ПТП другия участник в него – т.а. „Тойота Хайлукс“ с рег.№ ********, е претърпял имуществени вреди, заплатени от „ЗАД Булстрад Виена Иншурънс Гуп“ АД (сега ЕАД) в изпълнение на задълженията му по договор за застраховка „Каско“ за увреденото МПС.Ответното дружество,което се суброгирало в правата на застрахования, е предявило извънсъдебна претенция пред „Дженерали застраховане“ АД за заплащане на обезщетение за вредите на товарния автомобил с твърдение, че същите са резултат от виновното и противоправно поведение на водача на лекия автомобил, застрахован по договор ГО с ищеца. По така образуваната щета ищеца приел, че носи отговорност за вредите, причинени от застрахования деликвент, поради което е погасил търсеното обезщетение от 30 101.00 лева чрез прихващане с насрещни вземания към от „ЗАД Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, осъществено на 15.11.2017г. По случая бил съставен АУАН и издадено НП срещу водача К. Т. Т. за извършени от него две административни нарушения – предприемане на маневра за завиване наляво, без съобразяване на пътната обстановка (нарушение на чл.25, ал.,1 от Закона за движение по пътищата) и шофиране в нетрезво състояние (нарушение на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП), но по образуваното по жалба на водача срещу НП н.а.х.д.№ 687/2017г. на РС – Плевен било постановено съдебно решение, с което НП било отменено. Поддържа, че с оглед този резултат вината и противоправното поведение на водача Т. не била установена, поради което платеното от ищеца като застраховател по договор ГО за управляваното от него МПС обезщетение било платено без основание на ответника „ЗАД Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, в качеството му на суброгирал се в правата на собственика на товарния автомобил да търси обезщетение от деликвента, респ. от неговия застраховател по реда на чл.411 КЗ. Подържа се,че процесното ПТП било причинено поради противоправното поведение на водача на товарния автомобил – М. К. А., който шофирал с превишена скорост и предприел неправилна маневра. Подържа се,че предвид отмяната на наказателното постановление сумата от 30 101.00 лева следва да бъде върната от „ЗЕАД Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД на „Дженерали застраховане“ АД. При условията на евентуалност при доказано виновно и противоправно поведение на водача К. Т. Т. се поддържа, че платеното обезщетение се дължи от него, тъй като е управлявал застрахованото при ищеца по договор ГО МПС след употреба на алкохол и с концентрация на алкохол в кръвта от 0,6 промила, поради което дължи възстановяване на платеното обезщетение.

Ответникът по главния иск „ЗЕАД Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД е оспорил претенция като неоснователна. Същият не оспорва погасената от ищеца към него чрез прихващане сума от 30101.00 лева, но поддържа, че същата се явява дължима, тъй като произшествието се дължи на нарушение на правилата за движение по пътищата, осъществено от водача на л.а. „Ситроен Елизе“ с рег.№ ********, съгласно изяснения с протокола за ПТП механизъм.

Ответникът по евентуалния иск К. Т. Т., представляван от особен представител 3 адвокат А. Х., оспорва претенцията с твърдение, че виновен за произшествието е водача на товарния автомобил, евентуално, че не е шофирал с концентрация на алкохол в кръвта над допустимите норми, тъй като е бил изпробван с тест за полево изследване –дрегер, за който не е ясно дали е позволен, дали е преминал метрологичен контрол и дали отчита правилно резултата с оглед спецификата на конкретните атмосферни условия.

За да постанови обжалваното решение съдът е приел за установено следното от фактическа страна:Съгласно полица № BG/08/116001503196 между „Дженерали застраховане“ и собственика на „Ситроен Елизе“ с рег.№ ******** е бил сключен договор за задължително застраховане ГО за периода 27.05.2016г. – 26.05.2017г., по силата на който застрахователят приел, че дължи обезщетение в случай на вреди, причинени виновно от водача на този автомобил на трети лица. От съставения от органите на Пътна полиция при ОД на МВР – Плевен констативен протокол,съдът констатирал, че на 15.01.2017г., на път I-3, км 73+007 – Бяла[1]Ботевград, е настъпило ПТП с участие на т.а. „Тойота Хайлукс“ с рег.№ ******** и л.а. „Ситроен Елизе“ с рег.№ ********, при който пострадал бил водача на товарния автомобил. Отразено било в протокола, че водачът на лекия автомобил е шофирал с 0,6 промила алкохол в кръвта, и било прието при оглед на местопроизшествието, че причина за пътния инцидент е поведението на водача на л.а. „Ситроен Елизе“, който предприел маневра за завиване наляво от главния път към крайпътна отбивка, без да съобрази и пропусне движещият се попътно и преминаващ край него т.а. „Тойота Хайлукс“.

Горният механизъм е отразен и в приложена схема на произшествието, възприет е в съставения на водача на лекия автомобил АУАН и съставеното въз основа на него НП (така в приобщеното н.а.х.д. на РС - Плевен), с което са му били наложени глоби за нарушение на чл.25, ал.1 ЗДвП и на чл.5, ал.3, т.1 от същия закон. Обстоятелството, че след удара на водача Т. е бил издаден талон за кръвно изследване се установява от материалите по н.а.х.д. № 687/2017г. на РС – Плевен, а липсата на изпълнение – от удостоверение от ОД на МВР – Плевен от 14.03.2018г., приложено по делото.

По делото е разпитан свидетеля П. Н.,който е съставител на КП за ПТП.Същият установил,че с колега са посетили местропроизшествието на главен път Бяла – Ботевград, където установили местоположението на двата автомобила след удара и наличието на пострадало лице – водача на товарния автомобил М. А.. Същият заявявил, че ударът настъпил, поради неправилно предприета от водача на лекия автомобил маневра завиване на ляво за навлизане в крайпътен участък, без да изчака изпреварващият го отляво и движещ се направо товарен автомобил, който след съприкосновението се преобърнал. Свидетелят установил,че лекият автомобил се намирал в средата на пътното платно в позиция на започнала маневра, отсечката е права, изпреварването е разрешено, а ограничението на скоростта е 90 км/ч., както и че пътната настилка била суха.И двамата водачи били изпробвани за употреба на алкохол. От приетата като неоспорена от страните автотехническа експертиза се установява, че с оглед местоположението на автомобилите след произшествието и уврежданията по тях, се обосновава извод, че описаният в протокола за ПТП механизъм отговаря на обективната действителност. Вещото лице е приело, че 4 ударът е резултат от предприета от водача на л.а. „Ситроен Елизе“ неподсигурена маневра, изразяваща се в завой наляво за излизане от първокласен път и навлизане в крайпътна отбивка, като водачът К. Т. не съобразил пътната обстановка и конкретно извършващото изпреварване отляво от т.а. „Тойота Хайлукс“ в прав участък от пътя, на който изпреварването било разрешено. Наличието на прекъсната разделителна линия и ограничение на скоростта в този участък от 90 км/ч също е потвърдена от вещото лице и илюстрирано с приложена сателитна снимка, която потвърждава показанията на св.Н., че участъкът е прав. В заключението е посочено, че с оглед наличните данни скоростта на двете превозни средства не може да бъде установена. Направен е извод, че действителната стойност на товарния автомобил към датата на застрахователното събитие възлиза на 37 751.00 лева, разноските, необходими за възстановяването му са 34 051.36 лева, поради което правилно е прието, че е налице тотална щета на вещта. Обосновал е извод, че дължимото обезщетение за уврежданията е в размер на 30 201.00 лева при приспадане на стойността на запазените части на превозното средство, което е на по-висока стойност от определеното и платено от ищеца обезщетение. Вещото лице е заявило, че всички описани вреди по товарния автомобил са в пряка причинно-следствена връзка от процесното ПТП.