Решение № 2692 от 30.05.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2692 гр. Пловдив, 30.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламена Н. Славова - Милева при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева - Саръмова като разгледа докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско дело № 20245330117396 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Подадена е искова молба от К. Б. К. срещу „Креди Йес“ ООД, с която се иска от съда да признае, че договор за потребителски заем от 19.06.2024 г. е недействителен. На първо място сочи, че е посочен ГПР, който не отговаря на действително приложимия по договора, тъй като в него не е включена неустойката по договора. Сочи, че в договора е уговорена неустойка при непредставяне на обезпечение, която се явява неравноправна клауза, като счита, че същата противоречи на чл. 33 и чл. 34 ЗПК. Намира също така, че клаузите на чл. 6 и чл. 8 от договора противоречат на преследваната цел от ЗПК. Счита, че неустойката е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.

Счита, че поради всички тези нарушения на ЗПК, на основание чл. 22 ЗПК е нищожен целият договор. Моли съдът да прогласи нищожността на договора, а при евентуалност нищожността на клаузите на чл. 6 и чл. 8 от договора, както и клаузата, определяща ГПР.

В срок е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът счита, че са спазени правилата за посочване на ГПР в договора и в него не следва да бъде включен размерът на неустойката. Възразява да е неравноправна договорната лихва, счита, че всички параметри на заема са посочени точно, ясно и конкретно. Възразява да е нищожна клаузата на чл. 8, тъй като ищецът бил запознат с условията на договора при непредставяне на обезпечение. Същата не се дължала към момента на сключване на договора, а под отлагателно условие. Ето защо намира, че същата е индивидуално уговорена. Счита, че не се заобикаля законът, нито са накърнени добрите нрави, на които отговарят 1 размерите на уговорените вземания. Счита, че не е нарушена разпоредбата на 19 ЗПК. Възразява за предпоставките по чл. 38 ЗА и по размера на адвокатския хонорар.

Като взе предвид доводите на страните, въз основа на доказателствата по делото и закона, съдът прие следното от фактическа и от правна страна.

Предявени са искове с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. с чл.146 ЗЗП за недействителност на целия договор и на неговите клаузи в случай на евентуалност.

За основателността на иска по чл.22 ЗПК следва да са реализирани следните юридически факти – сключване на договор за потребителски кредит между страните и такива негови пороци, които водят до недействителността му.

Страните не спорят по сключването на договора за потребителски кредит, което се установява и от представения договор.

Установява се от същия договор за кредит, че страните уговорили в чл.8 неустойка в размер на 824,24 лв., дължима в случай на непредставяне на обезпечението, уговорено в чл.6 от договора, в тридневен срок от сключване на договора или ако същото не отговаря на договорните изисквания. Като се имат предвид размерът на неустойката и предметът й, съдът намира, че същата няма присъщите функции на неустойката, а представлява конструкция, прикриваща допълнителна печалба за кредитора.

Непредставянето на обезпечение не води до преки вреди за кредитора, а само увеличава кредитния риск, при което съгласно чл.71 ЗЗД изпълнението може да се иска предсрочно. Уговарянето на парична сума за носене на по-голям кредитен риск има характер на възнаграждение. Ето защо тази сума следва да се включи в ГПР. Ответникът не оспорва, че неустойката не е включена в ГПР.

Това личи и от посочените в договора допускания при формирането на ГПР. С това се нарушава чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и на основание чл.22 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, тъй като не е посочен реалният размер на ГПР.Искът следва да се уважи на това основание и да не се разглеждат евентуалните искове.

При този изход от спора, право на разноски има ищецът. Същият е направил разноски за държавна такса в размер на 79,92 лв. и адвокатски хонорар на основание чл.38 от ЗА, който следва да се определи в размер на 300 лв., с оглед възражението за прекомерност и ниската правна и фактическа сложност на делото, като се има предвид и цената на иска. Не се обориха от ответника предпоставките на чл.38 от ЗА.

Така мотивиран, съдът:

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „КРЕДИ ЙЕС“

ООД, ЕИК: 200688545, със седалище и адрес на управление гр. Хасково, 2 ул.“Лозарска“ № 12, по предявения от К. Б. К., ЕГН **********, от гр. ***, иск с правно основание чл.22 от ЗПК, че Договор за паричен заем № ***/19.06.2024 г., сключен между тях, е недействителен, поради нарушаване изискванията за посочване на годишния процент на разходите по кредита в потребителския договор.

ОСЪЖДА „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, ЕИК: 200688545, да плати на К. Б.

К., ЕГН **********, разноските в производството, както следва: 79,92 лв. за държавна такса.

ОСЪЖДА „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, ЕИК: 200688545, да плати на адв. М.

Д. Д. от ***, личен номер: **********, служебен адрес: *** сумата в размер на 300 лв. – адвокатско възнаграждение на основание чл.38 от ЗА.

Решението подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 3