Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 99 от 03.05.2023, Районен съд - Елин Пелин

Съд
Районен съд - Елин Пелин
Дело
Гражданско дело 945/2022
Вид
Решение № 99
Подписан
03.05.2023
Състав
Росица Генадиева Тодорова

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.111, б. "б" · Закон за задълженията и договорите
  • чл.111, буква "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл.114, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.266, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.84, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.92 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.92, ал.1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 99 гр. Елин Пелин, 03.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, V СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ

ДЕЛА, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Г. Тодорова при участието на секретаря Стефка Сл. Методиева като разгледа докладваното от Росица Г. Тодорова Гражданско дело № 20221820100945 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

С исковата си молба ищците „Малагеня Форестал“ ООД рег. дружество съгласно законите на Кралство Испания с рег. № ЕИК ..... със седалище и адрес на управление в Испания, гр........ М. ул. „Р.“ № 19, представлявано от Б.П.Г. с настоящ адрес за кореспонденция в Република Б. – гр.София, бул. „Б.“ № 98, вх.Б, ет.5, ап.10Б, сграда АСТРА и „Интернешънъл Форест Къмпани“ ЕООД, ЕИК ..... представлявано от Б.П.Г. със седалище и адрес на управление в гр.София, бул. „Б.“ № 98, вх.Б, ет.5, ап.10Б, сграда АСТРА в качеството си на съдружници при равни квоти в „Малагеня интернейшънъл“ ДЗЗД, ЕИК ........ представлявано от управителя Б.П.Г. със седалище и адрес на управление в гр.София, бул. „Б.“ № 98, вх.Б, ет.5, ап.10Б, сграда АСТРА – изпълнител по Договор № 26/15.04.2014 г. сключен с Община Горна Малина представлявани от адв. С. С. К. – САК със съдебен адрес: гр.София - 1404, ул. „Цанко Лавренов“ № 9А, вх.Б, ап.8Б са предявили срещу ответника Община Горна Малина, ЕИК .... с адрес на управление в с.

Горна Малина, пл. „Родолюбие“ № 1 иск с правно основание чл.86 от ЗЗД във вр. с чл.16 от Договор № 26/15.04.2014 г..

Моли се съдът да постанови решение, с което да осъди Община Горна 1

Малина да заплати на „Малагеня Форестал“ ООД сумата от 5793,65 лева и на „Интернешънъл Форест Къмпани“ ЕООД сумата от 5793,65 лева, представляващи част от мораторно обезщетение в общ размер от 15997,15 лева дължима върху главницата от 37360,10 лева във връзка с чл.16 от Договор № 26/15.04.2014 г. за периода от 26.10.2017 г. до 26.10.2020 г.

Твърди се, че между страните са възникнали облигационни отношения на основание Договор № 26/15.04.2014 г. във връзка с Договор № 23/223/00262/04.04.2013 г. по отпускане на финансова помощ по мярка 223 „Първоначално залесяване на неземеделски земи“ по ПРСР подкрепена от ЕЗФРСР по силата на който Община Горна Малина в качеството си на възложител е възложила на „Малагеня интернейшънъл“ ДЗЗД – представлявано от съдружниците при равни квоти – „Малагеня Форестал“ ООД и „Интернешънъл Форест Къмпани“ ЕООД в качеството на изпълнител в резултат на възлагане на обществена поръчка да извърши дейности с предмет „Първоначално залесяване на неземеделски земи на територията на Община Горна Малина“ срещу което възложителят Община Горна Малина се е задължил да заплати на изпълнителя дължимите суми. Задълженията на ответника са установени с влезли в сила на 12.02.2021 г. Решение № 11910 от 25.08.2020 г. по т.д. № 724/2020 г. на Софийски апелативен съд и Решение № 302/16.08.2019 г. по гр.д. № 435/2018 г. на Софийски окръжен съд по предявените искове с правно основание чл.266, ал.1 и чл.92, ал.1 от ЗЗД, както следва: Община Горна Малина следва да заплати на „Малагеня Форестал“ ООД сумата от 18680,05 лева главница представляваща по ½ част от неизплатен остатък по фактура № 19/16.04.2014 г. и сумата от 6537,22 лева неустойка по чл.16 от Договор № 26/15.04.2014 г. формиран като ½ част от законната лихва върху сумите на присъдените общо със съдебното решение суми по претендираните от ищците главници, както и Община Горна Малина да заплати на „Интернешънъл Форест Къмпани“ ЕООД сумата от 18680,05 лева главница представляваща по ½ част от неизплатен остатък по фактура № 19/16.04.2014 г. и сумата от 6537,22 лева неустойка по чл.16 от Договор № 26/15.04.2014 г. формиран като ½ част от законната лихва върху сумите на присъдените общо със съдебното решение суми по претендираните от ищците главници.

С оглед гореизложеното и присъдените суми с цитираните съдебни решения – главница в общ размер от 37360,10 лева представляваща 2 неизплатен остатък по фактура № 19/16.04.2014 г. и присъдено обезщетение по чл.16 от Договора в размер на 4398,62 лева представляваща част от вземането за обезщетение и като се вземе предвид пълния размер на вземането изчислено към 22.07.2018 г., а именно 15985,92 лева, то остатъка /разликата/ предмет на настоящия иск възлиза на 11587,30 лева или на всеки ищец по 5793,65 лева.

Погасяването на задължението от ответника по главницата и по присъдената част от неустойката в размер на 4398,62 лева е извършено в хода на образуваното изпълнително дело.

Освен изложеното ищците са изпълнили добросъвестно възложената им обществена поръчка и всички задължения по нея, като постоянно през целия период на поръчката са инвестирали собствен ресурс, средства, машини и съоръжения, както и осигуровки, данъци, ДДС изплатено с оглед настъпилата му изискуемост към републиканския бюджет, в това число са самофинансирали и изплатили всички непрекъснати и съпътстващи разходи и разноски по поръчката за изпълнението на работата, която е възложена от Община Горна Малина, както и с оглед срокът на дължимите просрочени суми, поради което за ищците не съществува друга възможност за уреждане на спора, освен чрез предявяване на претенции по съдебен ред за заплащане на остатъка от дължимата неустойка представляваща мораторно обезщетение.

В срока по чл.131 от ГПК ответника Община Горна Малина, депозира писмен отговор чрез пълномощника си адв. М. С., с който оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен. Твърди, че от исковата молба не става ясно дали ищецът претендира отново неустойката присъдена му с първоначалното решение, но в завишен размер или претендира неустойка на същото основание, но за друг период. Ако се претендира обезщетение за забава по чл.92 от ЗЗД въз основа на сключения между страните Договор искът е недопустим, тъй като такава вече е била претендирана по първоначално образуваното т.д. № 435/2018 г. на СОС и е налице влязло в сила решение, поради което производството следва да бъде прекратено. Ако се претендира заплащане на исковите суми но за друг период различен от този по първоначалното дело, то тогава следва да се укаже да конкретизира искането си.

Ако ищецът иска да му се доплати неустойката върху сумата от 3

37360,10 лева по фактура № 19/16.04.2016 г., която му е била присъдена изцяло в претендирания от него размер по т.д. № 435/2018 г. на СОС за периода от 06.05.2014 г. до 22.07.2018 г. в размер на 4398,62 лева, но поради погрешно изчисляване при предявяване на иска е заявил по-нисък размер от Р.но дължимия, то искът е недопустим и неоснователен, доколкото по отношение на този период е налице влязло в сила решение.

Дори да се приеме, че ищеца е изчислил погрешно неустойката, то към настоящия момент разликата над присъдената сума не му се дължи, тъй като претенцията за процесния период е погасена по давност, поради което се прави възражение в тази насока. Неустойката е вземане, чието принудително изпълнение се погасява с кратката тригодишна давност съгласно чл.111, б.

„б“ от ЗЗД и факта, че постановеното по т.д. № 435/2018 г. по описа на СОС решение е влязло в сила на 12.02.2021 г. не променя обстоятелството, че се търси неустойка за период, който към момента е погасен по давност. Във връзка с периода касаещ претенцията на ищците се прави възражение за давност, с твърдението, че вземането става изискуемо съгласно договора с неплащането му в уговорения срок. Иска се оспорва като неоснователен и недоказан, тъй като след датата на исковата молба по предходното дело, върху главницата не се дължи неустойка или мораторна лихва, а единствено законната лихва за забава, каквато не е била претендирана от ищеца.

Решението е влязло в сила без да се присъди законната лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното плащане и затова вземане е недопустимо да се води нов процес. Възражението за давност за периода от 26.10.2017 г. до 06.09.2019 г. е погасено по давност, тъй като искът е заведен на 08.09.2022 г. и всички вземания извън тригодишния период предхождащ датата на исковата молба са погасени по давност.

Предвид твърденията на страните, съдът намери за установено следното от фактическа страна:

Между страните по делото са възникнали облигационни отношения въз основа на Договор № 26/15.04.2014 г. във връзка с Договор № 23/223/00262 от 04.04.2013 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 223 „Първоначално залесяване на неземеделски земи“ по ПРСР подкрепена от ЕЗФРСР по силата на който договор, Община Горна Малина в качеството си на Възложител е възложила на ищеца „Малагеня Интернейшънъл“ ДЗЗД 4 представлявано от съдружниците при равни квоти – „Малагеня Форестал“ ООД и „Интернешънъл Форест Къмпани“ ЕООД в качеството на Изпълнител в резултат на възлагане на обществена поръчка да извърши дейности с предмет „Първоначално залесяване на неземеделски земи на територията на Община Горна Малина срещу което Възложителя – Община Горна Малина се е задължил да заплати на Изпълнителя дължимите суми по договора.

За съществуване вземанията на ищеца са постановени влезли в сила съдебни актове – Решение № 302/16.08.2019 г. по гр.д. № 435/2018 г. на Софийски окръжен съд, с което Община Горна Малина е осъдена да заплати на „Малагеня Форестал“ ООД и „Интернешънъл Форест Къмпани“ ЕООД по предявените от тях искове с правно основание чл.266, ал.1 и чл.92, ал.1 от ЗЗД следните суми: на „Малагеня Форестал“ ООД – 18680,05 лева главница представляващи по ½ част от неизплатен остатък по фактура № 19/16.04.2014 г. и 6537,22 лева неустойка по чл.16 от договор № 26/15.04.2014 г. формирана като ½ част от законната лихва върху сумите на присъдените общо със съдебното решение главници за периоди от 06.05.2014 г., 09.05.2017 г. и 31.07.2017 г. до датата на подаване на иска в съда на „Интернешънъл Форест Къмпани“ ЕООД – 18680,05 лева главница представляващи по ½ част от неизплатен остатък по фактура № 19/16.04.2014 г. и 6537,22 лева неустойка по чл.16 от договор № 26/15.04.2014 г. формирана като ½ част от законната лихва върху сумите на присъдените общо със съдебното решение главници за периоди от 06.05.2014 г., 09.05.2017 г. и 31.07.2017 г. до датата на подаване на иска в съда.

При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи:

Искът е с правно основание чл.86 от ЗЗД.

Мораторната лихва по чл.86, ал.1 от ЗЗД има обезщетителна функция за вредите на кредитора от забавата при неизпълнение на парично задължение. Законната лихва по чл.86, ал.1 от ЗЗД възниква не от договора или от закона, а само при поискване - чрез самостоятелен иск за обезщетение за вредите от забавата или като последица от уважаването на иск за главницата, само когато кредитора е упражнил по съдебен ред правата си, произтичащи от забавата. С оглед правната характеристика на 5 претендираното от ищеца обезщетение по чл.86, ал.1 от ЗЗД, правопораждащият факт е установяване със силата на присъдено нещо неизпълнение на парично задължение. Искът по чл.86 от ЗЗД е самостоятелен и може да бъде предявен след наличие на присъдени със съдебно решение главници, при отсъствие на влязъл в сила съдебен акт по отношение на мораторната лихва върху същите. Ето защо няма пречка тази претенция да се предяви в отделно производство, независимо от акцесорния й характер. Изложеното обуславя допустимост на предявения иск, с оглед изложените от ищците обстоятелства в исковата молба, че процесните суми не са присъдени с постановеното съдебно решение.

За да бъдат уважи предявените искове, следва да се установи, че между страните по делото е налице валидно сключено облигационно правоотношение, изпълнение на договора от страна на ищеца, както и че изпълнението на договора съответства на уговореното качество до размера на исковата претенция, тъй като вземането за лихва е акцесорно по отношение на главното задължение. В случая във връзка с установяването на тези факти не е налице спор между страните по делото, тъй като по отношение на дължимостта на главницата в размер на 37360,10 лева произтичаща от посочените договори, е налице влязло в сила на 12.02.2021 г. съдебно решение постановено по гр.д. № 435/2018 г. по описа на Софийски окръжен съд. Както е прието със съдебното решение на Софийски окръжен съд по гр.д.