Решение № 96 от 03.06.2026, Районен съд - Поморие

РЕШЕНИЕ

№ 96 гр. Поморие, 03.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПОМОРИЕ, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димитър М. Димитров при участието на секретаря Валентина Ат. Анджерлиева като разгледа докладваното от Димитър М. Димитров Гражданско дело № 20252160100348 по описа за 2025 година взе предвид следното.

Производството е образувано по искова молба от А. С. С. от с.Страцин, общ. Поморие, чрез пълномощника и съдебен адресат адв.А. А., против ЗД „БУЛ ИНС” АД гр.София.

Ищецът твърди, че е увреден от пътнотранспортно произшествие (ПТП), възникнало на 10.09.2023 г., на път № 2085, между с.Преображенци, общ.Руен и с.Руен, причинено от виновното поведение на Р.Н.Б., водач на лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № ..., причинил ПТП с лек автомобил „Форд Транзит“, с рег. № В ..., в което превозно средство ищецът пътувал.

Сочи, че управляваното от виновния водач превозно средство било застраховано по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ (ЗЗГО) при ответника „ЗАД ЗД „БУЛ ИНС” АД, който предложил на ищеца обезщетение за вреди от ПТП в размер от 2 556.46 евро /5 000 лв./.

Ищецът счита, че справедливият размер на дължимото застрахователно обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, вследствие на настъпилото застрахователно събитие, е в размер от 10 225.84 евро /20 000 лв./, поради което предявява иск с правно основание чл.432, ал.1, вр. с чл.498, ал.3, предл.трето от Кодекса за застраховането, за осъждане на ответника да му заплати горепосочената сумата от 10 225.84 евро /20 000 лв./, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, както и сумата от 594.25 евро /1 162.25 лв./, представляваща мораторна лихва върху претендираното обезщетение, считано от предявяване на претенцията за обезщетение пред застрахователя и ответник – 06.12.2024 г., до предявяване на иска – 15.05.2025 г., ведно със законната лихва върху 1 претендираната главница, считано от предявяване на иска до окончателното й изплащане.

Претендира се от ищеца и разноските по делото.

Исковата молба е приета за разглеждане и препис от същата е връчен на ответника, който в срока по чл.131, ал.1 от ГПК, чрез пълномощник, е подал отговор.

Ответникът ЗД „БУЛ ИНС” АД не оспорва, че към датата на процесното ПТП е бил във валидно застрахователно правоотношение по ЗЗГО за лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № ..., както и не оспорва, че на 05.12.2024 г., ищецът е отправил към застрахователя писмена застрахователна претенция, но счита, че не е доказано виновно и противоправно деяние от страна на застрахования ползвател, а ако същото бъде установено счита, че при определяне на дължимото обезщетение следва да бъде отчетен принос най-малко от 30%, поради съпричиняването на вредите от ищеца, който при ПТП не е използвал обезопасителен колан.

Ответникът също претендира разноски.

В съдебно заседание страните се представляват от пълномощниците си, които поддържат заявените претенции, оспорвания и възражения.

За да се произнесе по така поставения за решаване правен спор съдът намира от фактическа страна следното.

Страните не спорят, а и се установява от представения по делото заверени преписи от констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 10.09.2023 г., изготвен от младши автоконтрольор в РУ – Руен, ОДМВР – Бургас, акт за установяване на административно нарушение № 282/14.09.2023 г., съставен от младши автоконтрольор в РУ – Руен, ОДМВР – Бургас и наказателно постановление № 23-0335-000282/09.10.2023 г., издадено от началник група в в РУ – Руен, ОДМВР – Бургас, че на 10.09.2023 г., в общ.Руен, по път № 2085, в посока от с.Преображенци, общ.Руен към с.Руен, е възникнало ПТП между лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № ..., управляван от Р.Н.Б. и лек автомобил „Форд Транзит“, с рег.

№ В ....

Както бе посочено, ответникът не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ за лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № ....

Съгласно заключението на вещите лица д-р Г. М. и д-р инж. Ю. П., по изготвената по делото комплексна съдебно медицинска и автотехническа експретиза, което съдът кредитира изцяло като пълно, ясно и обосновано, процесното ПТП е настъпило на 10.09.2023 г., около 20:52 ч., в тъмната част на денонощието, на третокласен път № 2085, км 5+000, в участъка между с. Преображенци и с. Руен, като водачът на лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег.

№ ..., Р.Н.Б., се е движил с несъобразена и неразрешена скорост спрямо пътните условия, вследствие на което е застигнал и ударил в задната част движещия се пред него лек автомобил лек автомобил „Форд Транзит“, с рег. № В ..., управляван от А. С.ов Ю., с пътник на предна дясна седалка ищеца.

2

В резултат на настъпилия удар водачът Ю. загубил контрол над управлението на автомобила, напуснал пътното платно вляво и се ударил в крайпътно дърво, след което превозното средство е преустановило движението си.

Вследствие на произшествието водачът на удареното превозно средство и ищеца получили травматични увреждания.

Съгласно заключението МПС, в което е пътувал ищеца е оборудвано с предпазни обезопасителни колани на мястото на водача и местата на пътниците на предна седалка, като вещите лица сочат липса на убедителни обективни данни относно използването на обезопасителен колан от страна на ищеца.

Видно от заключението, пострадалият и ищец е получил от ПТП травматични увреждания в областта на челото и лицето, включително наличие на стъклени фрагменти, които е било необходимо да бъдат медицински отстранени, както и увреждания в областта на гръдния кош и долните крайници, като при постъпването му в лечебно заведение от направените прегледи и изследвания са установени разкъсно-контузии рани на носа, без данни за фрактури на костите, формиращи гръдната клетка и крайниците.

Вещите лица сочат, че локализацията и характерът на уврежданията кореспондират с възможен контакт на тялото на пострадалия с челното панорамно стъкло, предната част на арматурното табло и зоната на долните крайници.

Съгласно механизма на настъпилото ПТП и характера на удара, реализиран в предната дясна част на автомобила, са настъпили деформации с посока назад и навътре, които са могли да обусловят травми на долните крайници вследствие навлизане на елементи от двигателния отсек.

Уврежданията в областта на лицето и челото свидетелстват за осъществен контакт с челното стъкло и арматурното табло, което обстоятелство, в съвкупност с механизма на произшествието, позволява да се приеме, че към момента на удара предпазният обезопасителен колан не е бил поставен или не е бил използван правилно, поради което не е ограничил движението на тялото на пострадалия напред, като ако пострадалият е бил с предпазен колан, то вероятно не би получил разкъсно-контузиите рани по лицето.

Съгласно заключението не са налице медико-биологични данни установените увреждания да реализират медико-биологичния признак за разстройство на здравето, временно опасно за живота и се квалифицират като временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като същите биха отзвучали за около месец.

По делото са изслушани показанията на св. Дж.Х. Ю.а (близка на ищеца) и св. А.Ф. С.

(съпруга на ищеца).

Св.Ю.а сочи в показанията си, че след процесното ПТП ищецът се оплаквал от болки в крака и в гръдния кош, бил затворен и притеснен, страхувал е да излезе от дома си, станал подтиснат и мълчалив, като това му състояние продължило три-четири месеца, през два от които не работил. Свидетелката твърди, че предвид състоянието и за да се възстанови ищецът посещавал психиатър.

3

Св.С. също сочи, че след ПТП ищецът се променил изцяло, усамотил се и не общувал с никого, страхувал се да излиза на улицата и да се качи в автомобил, по време на сън се събуждал с пристъпи на задушаване, като това му състояния продължило около три месеца.

Тази свидетелка също утвърждава, че подсъдимия е потърсил помощ от психиатър, след което по предписание приемал лекарства.

По делото са представени преписи от епикриза и първичен болничен лист от 13.09.2023 г., издаден от УМБАЛ „Дева Мария“ ЕООД, съгласно който ищецът е бил 3 дни на лечение в посоченото лечебно заведение, както и в отпуск поради временна нетрудоспособност в периода от 10.09.2023 г., до 03.10.2023 г., общо 24 дни.

Предвид така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното.

Съгласно чл.432, ал.1 от КЗ, увреденият, спрямо когото застрахования е отговорен, има право да иска обезщетението, което му се дължи, пряко от застрахователя.

Отговорността на застрахователя/ответник произтича от сключената валидна ЗЗГО за лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № ....

Безспорно се установява от доказателствата по делото, че вина за процесното ПТП има водачът Р.Н.Б., управлявал горепосоченото застраховано от ответника превозно средство с несъобразена и неразрешена скорост спрямо пътните условия.

Предвид безспорния факт, че ответникът е застраховател на процесния автомобил по валидно сключена към момента на ПТП ЗЗГО ищецът има право да търси от него обезщетение за всички причинени му в резултата на катастрофата вреди, които се изразяват в травматични увреждания в областта на челото и лицето, както и такива в областта на гръдния кош и долните крайници, които увреждания са с период на възстановяване около един месец.

От така получените травми, довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, ищецът безспорно е претърпял болки и страдания, поради което и на основание чл.52 от ЗЗД, съдът следва да определи по справедливост размера на настъпилите за него неимуществени вреди.

Критерият справедливост не е абстрактен, а е обусловен от конкретно съществуващи обстоятелства, които следва да бъдат ценени в съвкупност, като обезщетението трябва да осигурява на пострадалия адекватен паричен еквивалент на претърпените в резултат на деликта неимуществени вреди, проявили се във формата на болки, страдания, неудобства, неприятни изживявания и т. н.

От показанията на свидетелите и от заключението на вещите лица безспорно се установява, че ищецът е претърпял физически болки и страдания, както и емоционални и психологически такива, вследствие травматичните увреждания от процесното ПТП, които са повлияли негативно върху нормалното му ежедневие на физически и психически здрав и трудоспособен човек за срок от около 30 дни, установен от заключението на вещите лица и медицинските документи.

4

Изложеното мотивира съда да приеме, че справедливото по размер обезщетение възлиза на 5 112.92 евро /10 000 лв./ и то представлява адекватен паричен еквивалент на претърпените от ищеца болки и страдания, на причинените му психически и физически дискомфорт, емоционални и психологически страдания.

Направеното от ответника възражение за съпричиняване съдът намира за основателно и доказано поради следното.

Съгласно чл.51, ал.2 от ЗЗД, основание за намаляване на размера на отговорността на делинквента е, ако и пострадалият е допринесъл за настъпването на вредите. Такова съпричиняване е налице, когато освен с поведението на делинквента увреждането се намира в пряка причинно-следствена връзка и с поведението на самия увреден. Съпричиняването има обективен характер, като от значение е единствено наличието на такава обективна причинно-следствена връзка, а е ирелевантно субективното отношение на пострадалия (т. 7 от ППВС № 17/1963 г.).

Принос по смисъла на л.51, ал.2 от ЗЗД, е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди.

Съобразно разясненията на ТР № 1/2022 Г. по т. д. № 1/2021 г., ОСГТК на ВКС и т. 7 от ТР № 1/2015 г. по т. д. № 1/2014 г., ОСТК на ВКС, съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Приносът на увредения-обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен. В този случай следва да бъде направено разграничение между допринасянето на пострадалия за възникване на самото ПТП, като правно значим факт, който обуславя прилагането на чл.51, ал.2 от ЗЗД, и приноса му за настъпване на вредата спрямо самия него, който факт също води до приложението на чл.51, ал.2 от ЗЗД. Само по себе си дори нарушението на установените в ЗДвП и ППЗдвП правила за движение по пътищата не е основание да се приеме съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, водещо до намаляване на дължимото обезщетение, тъй като е необходимо нарушението да е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т. е. последният да е негово следствие, доколкото приложението на чл.51, ал.2 от ЗЗД, е обусловено от наличието на причинна връзка между вредоносния резултат и поведението на пострадалия, с което той обективно е създал предпоставки за настъпване на увреждането.