Разпореждане № 1474 от 03.09.2024, Окръжен съд - Варна

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 1474 гр. Варна, 03.09.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на трети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Трайчо Г. Атанасов като разгледа докладваното от Трайчо Г. Атанасов Наказателно дело от общ характер № 20243100201069 по описа за 2024 година след като се запознах с материалите по делото установих :

На 30.07.2024г. Окръжна прокуратура – Варна е внесла в Окръжен съд – Варна обвинителен акт по досъдебно производство № 143/2023г. по описа на ОСлО при ОП - Варна срещу :

С. Г. Г. - за престъпление по чл.302 т.1пр.6 б.“А“ вр. чл.301 ал.1 пр.1 и пр.2 вр. чл.26 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК.

И. В. Н. - по чл.302 т.1пр.6 б. “А“ вр. чл.301 ал.1 пр.1 и пр.2 вр. чл.26 ал.1 вр. чл.20 ал.4 от НК.

Съгласно разпоредбите на чл.35 и чл.36 от НПК делото е подсъдно на Окръжен съд – Варна като първа инстанция.

Препис от обвинителния акт да се връчи на подсъдимите.

Съобщавам на подсъдимите С. Г. Г. с адвокат П. Д. от АК– гр. Варна, И.

В. Н. с адвокат П. В. от АК - Варна, пострадалият А. Р. В. с адв. В. Д. от АК Хасково и Варненска окръжна прокуратура, че делото се насрочва в разпоредително заседание при което ще се обсъждат въпросите по чл.248 ал.1 от НПК : Въпроси, които се обсъждат в разпоредителното заседание Чл. 248. (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) (1) В разпоредителното заседание се обсъждат следните въпроси:

1. подсъдно ли е делото на съда;

2. има ли основание за прекратяване или спиране на наказателното производство;

3. допуснато ли е на досъдебното производство отстранимо съществено нарушение на процесуални правила, довело до ограничаване на 1 процесуалните права на обвиняемия, на пострадалия или на неговите наследници;

4. налице ли са основания за разглеждане на делото по реда на особените правила;

5. разглеждането на делото при закрити врати, привличането на резервен съдия или съдебен заседател, назначаването на защитник, вещо лице, преводач или тълковник и извършването на съдебни следствени действия по делегация;

6. взетите мерки за процесуална принуда;

7. искания за събиране на нови доказателства;

8. насрочването на съдебното заседание и лицата, които следва да се призоват за него.

Подсъдимите имат право на защита като съгласно чл.91 от НПК : Чл.

91. (1) Защитник на обвиняемия може да бъде лице, което упражнява адвокатска професия.

(2) Защитник може да бъде и съпругът, възходящ или низходящ роднина на обвиняемия.

(3) Не може да бъде защитник:

1. който е бил или е защитник и на друг обвиняем и защитата на единия противоречи на защитата на другия;

2. който е представлявал или е давал съвети на друг обвиняем, ако защитата, която му се възлага, противоречи на защитата на другия обвиняем;

3. който е представлявал или е давал съвети на противната страна;

4. който е участвал в производството в друго процесуално качество;

5. който е съпруг, роднина по права линия без ограничение, по съребрена линия до четвърта степен или по сватовство до трета степен на съдия, съдебен заседател, прокурор, или разследващ орган по делото.

Съобразно разпоредбата на чл.94 ал.1 от НПК защитата на подсъдимият е задължителна когато :

Чл.94 ал.1 : Участието на защитник в наказателното производство е задължително, когато:

1. обвиняемият е непълнолетен;

2. обвиняемият страда от физически или психически недостатъци, които му пречат да се защитава сам;

3. делото е за престъпление, за което се предвижда лишаване от свобода не помалко от десет години или друго по-тежко наказание;

4. обвиняемият не владее български език;

5. интересите на обвиняемите са противоречиви и един от тях има защитник;

6. (изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г.) е направено искане по чл. 64 или обвиняемият е задържан;

7. (отм. - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) 8. делото се разглежда в отсъствието на обвиняемия;

9. обвиняемият не е в съС.ие да заплати адвокатско възнаграждение, желае да има защитник и интересите на правосъдието изискват това.

2

Указвам на подсъдимите Г. и Н., че делото може да бъде решено в негово отсъствие при условията на чл.269 от НПК : (1) По дела с обвинение за тежко престъпление присъствието на подсъдимия в съдебно заседание е задължително.

(2) Съдът може да разпореди подсъдимият да се яви и по дела, по които присъствието му не е задължително, когато това е необходимо за разкриване на обективната истина.

(3) Когато това няма да попречи за разкриване на обективната истина, делото може да бъде разгледано в отсъствие на подсъдимия, ако:

1. не е намерен на посочения от него адрес или е променил същия, без да уведоми съответния орган;

2. местоживеенето му в страната не е известно и след щателно издирване не е установено;

3. (нова - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г., изм. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) редовно е призован, не е посочил уважителни причини за неявяването си и е изпълнена процедурата по чл. 247б, ал. 1;

4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) се намира извън пределите на Република България и: а) местоживеенето му не е известно; б) не може да бъде призован по други причини; в) е редовно призован и не е посочил уважителни причини за неявяването си.

Разяснявам на подсъдимите следните права :

1. Наказателното производство срещу тях може да приключи при съкратено съдебно следствие, като при постановяване на присъдата се ползва съдържанието на протоколите за разпит и експертните заключения от досъдебното производство, за които даде съгласие съгласно чл.371 т.1 от НПК.

2. По чл.371 т.2 от НПК – да признаят изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и да дадат съгласие да не се съберат доказателства за тези факти, като в случай на осъдителна присъда размера на наказанието ще бъде определен при условията на чл.58А от НК.

Указвам на пострадалия А. Р. В., че има право да се явят с повереник пред съда, като съгласно чл.100 от НПК : ал.1 Частният обвинител, частният тъжител, гражданският ищец и гражданският ответник могат да упълномощават повереник.

(2) Когато частният обвинител, частният тъжител, гражданският ищец или гражданският ответник представи доказателства, че не е в съС.ие да заплати адвокатско възнаграждение, желае да има повереник и интересите на правосъдието изискват това, съдът, който разглежда делото като първа инстанция, му назначава повереник.

(3) Разпоредбите на чл. 91, 92 и 93 се прилагат съответно и за повереника.

Указвам на пострадалия, че в 7 дневен срок от получаване на съобщението за насрочване може да направят искане за конституиране като граждански ищци и /или/ частни обвинители, като му разяснявам правата по чл.84-87 от НПК :

3

Чл.84.(1) Пострадалият или неговите наследници, както и юридическите лица, които са претърпели вреди от престъплението, могат да предявят в съдебното производство граждански иск за обезщетение на вредите и да се установят като граждански ищци.

(2) Гражданският иск не може да се предяви в съдебното производство, когато е предявен по реда на Гражданския процесуален кодекс.

Молба за предявяване на граждански иск

Чл. 85. (1) В молбата за предявяване на граждански иск се посочват: трите имена на подателя и на лицето, срещу което се предявява искът; наказателното дело, по което се подава; престъплението, от което са причинени вредите, и характерът и размерът на вредите, за които се иска обезщетение.

(2) Молбата може да бъде устна или писмена.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) Гражданският иск се предявява най-късно до започването на разпоредителното заседание пред първоинстанционния съд.