Решение № 609 от 08.10.2021, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 609 гр. Бургас, 08.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XII СЪСТАВ в публично заседание на трети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА при участието на секретаря КАМЕЛИЯ К. СЛАВЕЙКОВА като разгледа докладваното от МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА Административно наказателно дело № 20212120202765 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 189, ал. 8 ЗДвП, вр. чл. 59-63 ЗАНН и е образувано по повод жалбата на Й. Г. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Варна, ж.к. ... против електронен фиш Серия К № 4039529, издаден от ОД МВР гр. Бургас, с който за нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП, на основание чл.

189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т.4 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание «глоба», в размер на 400 лева.

С жалбата се моли за отмяна на електронния фиш, като се посочват доводи за неправилност и незаконосъобразност и се оспорва правилността на налагането на санкцията с електронен фиш.

В съдебно заседание, жалбоподателят не се явява и не изпраща представител. Не изразява становище. Не сочи доказателства. Не прави искане за разноски.

За ответника по жалбата - сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр.

Бургас, редовно призовани, представител не се яви в съдебно заседание пред настоящия съд. В писмено становище, изпратено до БРС молят фишът да бъде потвърден. Не сочат доказателства. Правят искане за разноски.

1

Жалбата е допустима, като подадена от легитимирана страна и с оглед липсата на доказателства, настоящият състав приема, че същата е в законоустановения срок против акт, подлежащ на обжалване пред РС съгласно чл.189, ал.8 от ЗДвП.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона и представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 12.10.2020 г. в 11:10ч, в гр. Бургас, ПГМ-9, км. 231+090, в посока от Военно-почивен дом към кв. «Сарафово», при ограничение на скоростта за движение в населено място, въведено с пътен знак В-26 до 80 км/ч, с автоматизирано техническо средство № TFR1-M644, бил заснет лек автомобил «АУДИ АЗ», регистрационен номер В....ТА, който се движел със скорост 111 km/h.

Въз основа на тези данни от техническото средство и след проверка за собственост, при която бил установен неговият собственик - жалбопод ателят, бил издаден електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, издаден от ОД МВР - гр. Бургас, с който за нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл.

182, ал. 1, т.4 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание «глоба», в размер на 400 лева..

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени доказателства и веществени доказателствени средства.

При така установените факти съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

При издаването на обжалвания електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, съдът не констатира допуснати нарушения. От формална страна, електронният фиш съдържа всички изискуеми съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити, а именно съдържа данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, 2 размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане.

Съдът намира за неоснователни възраженията, направени в жалбата, че електронният фиш не съдържа, предвидените в ЗДвП реквизити, още повече, предвид факта, че същите са бланкетни.

В ЗДвП, не е предвидено електрония фиш да има дата на издаване, посочване на физическо лице - издател и негов подпис. Той представлява електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно - информационна система, въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства, т.е. не е документ и не е необходимо да има име и подпис на физическо лице - издател.

От датата на нарушението – 12.10.2020 г. до датата на подаване на жалбата до съда – 21.05.2021г, е изминал период от около година, като за допуснатото нарушение, относителната преследвателна погасителна давност е три години.

Нарушението е безспорно установено от разпечатаните показания на техническото средство и приложения снимков материал, тъй като изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес. Нарушението за което е ангажирана отговорността на касатора, касае превишаване на разрешената скорост, която е установена с пътен знак В-26, в какъвто смисъл е и текста на посочената като нарушена разпоредба на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. От събраните в хода на производството доказателства се установява съставомерността на констатираното нарушение, тъй като автомобилът на жалбоподателя е заснет при движение със скорост от 111 км/ч, с автоматизирано техническо средство в гр. Бургас, при въведено ограничение от 80 км/ч..

В случая, нарушението е установено от автоматизирана система, надлежно калибрована, при която измерването, регистрирането и записът на нарушенията се извършва от система радар-камера–компютър, като единствената роля на оператора на системата е да позиционира техническото 3 средство, като го насочи към определения за наблюдение участък от пътя и да въведе ограниченията за скоростта на този участък. Ето защо съдът намира, че процесната система за контрол на скоростта, отговаря на изискването на ЗДвП, техническото средство, с което е установено и заснето нарушението, да бъде автоматизирано и стационарно, за да не позволява човешка намеса при установяването и заснемането на всяко едно конкретно нарушение.

Следва да се отчете, че при издаването на електронния фиш АНО се е съобразил и с обстоятелството, че максимално допустимата грешка при измерване на скорост при полеви условия с техническото средство, е +/- 3 км/ч. и е приел по-ниската скорост на движещия се автомобил.

Наложеното на основание чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП административно наказание, съответства на извършеното нарушение - превишаване на разрешената максимална скорост в населено място от 31 до 40 km/h и е с фиксиран размер, поради което не може да бъде изменено от съда.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019 г., в съдебните производства страните имат право на присъждане на разноски.

В настоящия случай, НП е потвърдено, поради което, в полза на АНО, следва да бъдат присъдени разноски, които Съдът определи в размер на 80 /осемдесет/ лева, за юрисконсултско възнаграждение, които следва да бъдат заплатени на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр. Бургас, от жалбоподателя.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Бургаският районен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш Серия К № 4039529, издаден от ОД МВР гр. Бургас против Й. Г. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.

Варна, ж.к. ..., с който за нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП, на основание чл.

189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т.4 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание «глоба», в размер на 400 лева.

ОСЪЖДА Й. Г. Д., ЕГН ********** , да заплати на Сектор Пътна 4 полиция към ОДМВР гр. Бургас, сумата от 80 /осемдесет/ лева, за направени по делото разноски.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________ 5