Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 6855 от 12.12.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 4871/2023
Вид
Решение № 6855
Подписан
12.12.2024
В сила
12.12.2024
Състав
Станимира Иванова, Петър Милев, Райна Мартинова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 6855 гр. София, 12.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Петър Милев при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от Петър Милев Въззивно гражданско дело № 20231100504871 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 1112 от 25.01.2023г. по гр.д. № 33958/2021г. на Софийски районен съд, 64 състав, са отхвърлени предявените от Г. В. С., ЕГН **********, срещу „Застрахователно акционерно дружество ОЗК - З.” АД, ЕИК ****, искове по чл.405, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 1759,10 лева – застраховатателно обезщетение за щети върху л.а. марка „Шкода“, модел „Супърб“ с рег. № СВ **** МР, обект на сключен при ищеца договор за застраховка „каско“ от събитие, за което е образувано щета № 44012132016953, както и непогасен остатък от дължимо застрахователно обезщетение по повод събитие от 15.08.2020г., за което е образувано щета № 44012132022275, който остатък се равнява на разликата между стойността на подменено челно стъкло от алтернативен доставчик и стойността на оригинално челно стъкло, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (15.06.2021г.) до окончателното плащане, както и за сумата от 170 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 24.07.2020г. – 15.06.2021г.

Срещу така постановеното съдебно решение е подадена въззивна жалба с вх. № 42455/15.02.2023 г. от ищцата Г. В. С., в която са изложени оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила, както и поради необоснованост. Въззивницата счита, че първоинстанционният съд неправилно не е указал в доклада по чл.

1

146 от ГПК, че е в нейна тежест да докаже наличието на причинна връзка между застрахователното събитие и настъпилите вреди, както и начинът, по който е увреден автомобилът. Допълнително са изложени съображения, че механизмът на настъпване на щетите и наличието на причинна връзка не са елемент от фактическия състав за възникване на задължението на застрахователя да заплати обезщетение, както и че е било в тежест на ответника да докаже липсата на причинна връзка. Намира за неправилен и извода на районния съд, че повреденото челно стъкло не следва да се замени с оригинално такова, тъй като страните не били уговаряли при щета да се предостави стъкло с по-ниско качество.

Моли обжалваното първоинстанционно решение да бъде отменено, а предявените искове да бъдат уважени. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „ДЗИ – Общо З."“ЕАД не е подала отговор на въззивната жалба.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема за установено следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба с вх. № 13859/15.06.2021г. на ищцата Г. В. С., с която е предявила срещу ответника „ДЗИ – Общо З.“ ЕАД, ЕИК ****, обективно съединени искове с правно основание основание чл.405, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 1759,10 лева (след допуснато увеличение на размера на иска) – застраховатателно обезщетение за щети върху л.а. марка „Шкода“, модел „Супърб“ с рег. № СВ **** МР, обект на сключен при ищеца договор за застраховка „Каско“ от събитие, за което е образувано щета № 44012132016953, както и непогасен остатък от дължимо застрахователно обезщетение по повод събитие от 15.08.2020г., за което е образувана щета № 44012132022275, който остатък се равнява на разликата между стойността на подменено челно стъкло от алтернативен доставчик и стойността на оригинално челно стъкло, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (15.06.2021г.) до окончателното плащане, както и сумата от 170 лева (след допуснато увеличение на размера на иска) – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 24.07.2020г. – 15.06.2021г.

Ищцата твърди, че на 24.08.2019г. е сключила с ответното дружество договор за застраховка „Каско+“ с полица № 4401119213095349, като обект на застраховката е лек автомобил „Шкода Супърб“, с рег. № СВ **** МР. Срокът на застрахователно покритие бил от 24.08.2019г. до 23.08.2020г. На 27.06.2020 г. и на 30.06.2020 г. около 17,00 часа ищцата установила, че върху застрахованото имущество са нанесени щети от неизвестен извършител.

Повредите заявила с уведомление за щета № 44012132016953 от 01.07.2020 г., към което бил съставен опис – заключение за необходимата поправка – боя на предния капак, десен преден калник, панел заден десен, таван, предна врата дясна и задна дясна врата. Ищцата получила писмо от ответника, с което той 2 заявил, че не са налице основанията за изплащане на застрахователно обезщетение по щета № 44012132016953. На 19.08.2020 г. ищцата подала ново уведомление за щета № 44012132022275, като с него претендирала отстраняването в сервиз на следните повреди: подмяна на челното стъкло и боядисване на облицовката на задна броня, задния спойлер и задния ляв панел. Впоследствие тези вреди били поправени, но замененото стъкло не било оригиналното за модела. Счита, че подмяната с неоригинално стъкло е форма на неизпълнение на договора, от което настъпили вреди в размер на разликата между стойността на поставеното стъкло и стойността на погиналото, оригинално челно стъкло със сензор на автомобила.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „ ДЗИ – Общо З.“ ЕАД е подал отговор за исковата молба, като оспорва предявените срещу него искове като неоснователни. Оспорва всички фактически твърдения, наведени в исковата молба, включително за настъпилото застрахователно събитие, в резултат на което да са настъпили заявените имуществени вреди по застрахованото МПС.

Оспорва времето, мястото и начина на настъпване на твърдяното застрахователно събитие, както и обстоятелството, че в резултат на същото в пряка причинно-следствена връзка са настъпили увреждания по застрахования автомобил. Твърди, че застрахованото лице не е представило вярна и точна информация за обстоятелствата, при които е настъпило застрахователното събитие. Твърди, че застрахованият е декларирал обстоятелства, които не отговаряли на действително осъществилото се, поради което съгласно т.9.1.9. от Раздел I от Общите условия застрахователят не предоставял застрахователно покритие и не дължи изплащане на застрахователно обезщетение. Твърди, че установените при огледа на автомобила увреждания, за които се претендира плащане на застрахователно обезщетение, не били вследствие на заявеното събитие и не било възможно да настъпят по посочения от ищцата начин. Счита, че основателно и в съответствие с Общите условия към застрахователния договор на основание т.9.1.9 от Раздел I ответното дружество отказало да удовлетвори претенцията на ищцата.

Твърди, че застрахованият не е предоставил вярна и точна информация за обстоятелствата, при които е настъпило застрахователното събитие и действията му представлявали опит за измама или измама и това представлявало обстоятелство, изключващо отговорността на застрахователя.

Освен това застрахователят не дължал изплащане на застрахователно обезщетение за уврежданията по таван – боя, капак преден – боя, калник преден десен – боя, съгласно т.9.1.15 от Раздел I от приложимите Общи условия. Оспорва предявения иск и по размер. Счита, че размерът на претендираното застрахователно обезщетение е значително завишен и не съответства на средната пазарна стойност на вредите към деня на заявеното събитие. Поддържа, че застрахователят дължи обезщетение, което следвало да е равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието. Оспорва претенцията за мораторна лихва като неоснователна и недоказана. Излага доводи да не се приемат представените към исковата молба документи 3 уведомление по щета № 44012132022275 и опис по щета № 44012132022275, тъй като се отнасяли за последваща претенция на застрахованата, а не за събитието, предмет на делото, поради което били неотносими. Претендира разноски, включително и юрисконсулстко възнаграждение.

В изпълнение на указания по чл. 129, ал. 2 от ГПК, дадени от въззивната инстанция, въззивницата е депозирала молби на 23.06.2023г. и 31.08.2023г., с които е конкретизирала обстоятелствата, на които се основават предявените от нея осъдителни искове в следния смисъл:

Посочила е, че по щета № 44012132016953 застрахователното събитие е настъпило на два пъти, като на 27.06.2020 г. в гр. София, ж.к. „Младост 3“, на паркинг пред блок № 351, около 15,00 часа ищцата е забелязала одрасквания по боята на предна дясна врата, задна дясна врата, преден десен калник и заден десен калник, а на 30.06.2020 г. вечерта автомобилът е бил паркиран в гр. София, кв. „Казичене“, ул. **** и около 17,00 часа ищцата е установила, че върху предния капак и върху тавана има одрасквания по боята. Посочено е, че двете събития са се осъществили в следния диапазон – между 10,00 часа и 15,00 часа на 27.06.2020 г. за първото и между 18,00 часа на 29.06.2020 г. и 17,00 часа на 30.06.2020 г. за второто, като са резултат от действията на трети лица по надраскване на боята на автомобила. По тази щета се претендира заплащането на сумата от 1459,56 лева, като претенцията е разпределена по 474,50 лева за одраскванията от 27.06.2020 г. и по 985,06 лева за щетите от 29.06.2020 г. – 30.06.2020 г. Претенцията по чл.86, ал.1 ЗЗД възлиза на сумата от 145 лева за периода от 24.07.2020г. до 15.06.2021г., от които 45 лева за одраскванията от 27.06.2020г. и 100 лева за щетите от 29.06.2020г. – 30.06.2020г.

По щета № 44012132022275 застрахователното събитие се твърди, че е настъпило на 15.08.2020 г. около 14,30 часа в гр. София, ул. „Околовръстен път“, в участъка между кв. „Казичене“ и бул. „Цариградско шосе“, в западната лента за движение и се е изразило в падане на камъче върху челното стъкло на автомобила от движещия се пред него товарен автомобил. По тази щета се претендира сумата от 299,54 лева, като претенцията по чл.86, ал.1 ЗЗД възлиза на сумата от 25 лева за периода от 11.09.2020г. до 15.06.2021г.

По делото е приета застрахователна полица № 440119213095349, от която се установява, че на 24.08.2019г. между страните е сключен договор за застраховка „Каско +“ с период на покритие 24.08.2019г. – 23.08.2020г., като застрахованото имущество по този договор е л.а. марка „Шкода“, модел „Супърб“ с рег. № СВ****МР. Страните са уговорили клауза „Пълно Каско“, както и специално допълнение „доверен сервиз“.

По делото са представени Общи условия на застрахователя по застраховка на МПС „Каско+“. Съгласно т.2.3 от раздел I I („Покрити рискове“), по клауза „Пълно Каско“ застрахователят покрива всички рискове, причинени от застрахователни събития, покрити по клаузи „Супер“ и „Кражба и грабеж на цяло МПС“, които могат да доведат до пълна загуба или частична 4 щета на застрахованото МПС.

Съгласно т. 2.1.3.2 от раздел I I по клауза „Супер“, застрахователят покрива щети от увреждане на застрахованото МПС в паркирано състояние от друго превозно средство, а съгласно т.2.1.5 от същия раздел застрахователят покрива щети от злоумишлени действия на трети лица - причинени повреди на МПС от трети лица чрез механично въздействие (удар с твърд предмет, надраскване, умишлено преобръщане на МПС), заливане с химически активни вещества (киселини, основи и др.).

Представено е уведомление за щета № 44012132016953 от 01.07.2020г., в което е отбелязано, че на 30.06.2020г. около 17:00ч. ищцата е забелязала, че са нанесени щети върху автомобила от неизвестен извършител, докато превозното средство е било паркирано. По така подаденото уведомление застрахователят е извършил оглед, като по делото е представен описзаключение от 01.07.2020г., в който са посочени следните увреждания по автомобила: преден капак, калник преден десен, калник заден десен, таван, предна дясна врата и задна дясна врата, които увреждания налагат боядисване.

Като доказателства са приети още уведомление без дата и подпис, както и уведомление с изх. № А3-3098/24.08.2020г., с които ответното застрахователно дружество е отказало да изплати застрахователно обезщетение, тъй като декларираните от застрахованото лице обстоятелства и увреждания не съответстват с установените по преписката факти относно настъпването на застрахователното събитие. Същото се установява и от представеното от ответника писмо с изх. № А3-2678/30.07.2020г.