Определение № 588 от 03.12.2024, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 588 гр. Ловеч, 03.12.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в закрито заседание на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

ТЕОДОРА АС. ДОНЕНЧЕВА

ТЕНЕВА като разгледа докладваното от ТЕОДОРА АС. ДОНЕНЧЕВА ТЕНЕВА Въззивно частно наказателно дело № 20244300600496 по описа за 2024 година

Производството е образувано по частен протест на РП - Луковит срещу протоколно определение от 13.11.2024 г., постановено по анд. № 150/2024 г. по описа на РС - Тетевен, с което е прекратено производството по делото на основание чл. 378, ал. 3 НПК и същото е върнато на РП - Луковит.

В депозирания протест са изложени съображения за неправилност на обжалваното определение. РП – Луковит счита, че промяната в свидетелските показания не обосновава извод за разкриване на нови фактически обстоятелства по см. на чл. 378, ал.3, изр. 2 НПК. Намира, че съдът не може да се позовава на заключителното мнение на разследващия орган. Предвид изложеното, моли процесното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Постъпил е писмен отговор от адв. С. – защитник на обвиняемия, който поддържа, че изложеното от св. И. при разпита й като свидетел в хода на съдебното следствие, при който отрича обвиняемият да е лицето, което й е нанесло удари, представлява ново обстоятелство. Допълва, че е релевирал възражението, че обвиняемият не е съпричастен към инкриминираното деяние и в по- ранен момент – при предявяване на разследването. Посочва, че лицето, нанесло удари на пострадалите лица, е Е.О.И.. По изложените съображения моли обжалваният акт да бъде потвърден.

1

Въззивният съд, като съобрази изложеното в депозирания частен протест, атакуваният съдебен акт и материалите по делото, намери за установено от фактическа страна, следното:

В РС- Тетевен е внесено постановление за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание против Р. И. Р., ЕГН **********, за престъпление по чл. 131, ал. 1, т.12, пр.1 и т.4, вр. чл. 130, ал.1 НК.

С определение, обективирано в протокол №233 от 03.07.2024 г., съдът е допуснал СТЕ, която да установи дали записът на приобщения като веществено доказателство по досъдебното производство диск е манипулиран, да направи разпечатка на снимките и да извърши лицева идентификация на лицата на тях. Допуснат е и разпит на Е.О.И. и на свидетелите, посочени в списъка към заключителното мнение на разследващия орган, а именно:

В.В.Л., Р.И.И., Г.К.Г., М.О.П., А.О.П., А. И. Р., К.И.К., Е.М.Н., Р. И.а Р.а, А.

М.И., И.Х.И. и М.Б.П..

В хода на съдебното следствие на проведено на 13.11.2024 г. открито съдебно заседание е изслушано и прието заключението по допуснатата СТЕ, като са разпитани и свидетелите В.В.Л., Р.И.И., Г.К.Г., М.О.П., А.О.П., А. И.

Р., К.И.К., Е.М.Н., Р. И.а Р.а, А. М.И., И.Х.И. и М.Б.П..

В същото открито съдебно заседание първоинстанционният съд е преценил, че са налице предпоставките на чл. 378, ал. 3 НПК за прекратяване на производството по делото. За да прекрати производството по делото, първият съд е приел, че в хода на съдебното следствие са установени нови фактически обстоятелства, като е изброил разпитаните по делото свидетели и е цитирал казаното от тях при разпитите им, и е взел предвид отразеното в заключителното мнение на разследващия орган: „Воден от гореизложеното и от събраните доказателствени материали по делото, считам,че обвиняемите Р.

И. Р. са извършили горепосоченото престъпление“. Последното съдът е преценил като липса на конкретизация на обвиняемите, поради което е счел, че са налице нови фактически положения по см. на чл. 378 ал.3 НПК и е прекратил производството и върнал делото на прокурора.

Въззивният съд, в хода на извършената от него проверка намира от правна страна следното:

Депозираният протест, макар да е депозиран от активно легитимирана за 2 това страна, е недопустим и като такъв следва да бъде оставен без разглеждане. Законодателят в разпоредбата на чл. 341 НПК на глава 22 е разделил атакуваните пред по-горната съдебна инстанция определения и разпореждания в три отделни групи: в първата група /ал. 1 на чл. 341 НПК/ са включени определенията и разпорежданията, за които изрично е посочено, че се проверяват по реда на глава 21; във втората група /ал. 2 на чл. 341 НПК/ са включени определенията и разпорежданията, за които изрично е предвидена тяхната проверка по реда на глава двадесет и втора от по-горната съдебна инстанция и в третата група /ал. 3 на чл. 341 НПК/ са включени всички останали определения и разпореждания, които не подлежат на проверка и контрол от въззивната инстанция отделно от присъдата.

В настоящия случай първоинстанционният съд е постановил протоколно определение, с което е прекратил производството по делото при констатирани от негова страна предпоставки на чл. 378, ал. 3 НПК и е върнал делото на РПЛуковит, считайки че именно по този начин би се обезпечило законосъобразното развитие на наказателния процес по настоящото дело.

При съобразяване изложеното относно обхвата на определенията, подлежащи на въззивна проверка с оглед разпоредбата на чл. 341 НПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение не попада в кръга съдебни актове, подлежащи на обжалване пред по-горната съдебна инстанция. За него не е предвидена изрично възможността да бъде обжалвано пред въззивния съд съгласно чл. 341, ал. 2 НПК и същото не е визирано като такова, което подлежи на въззивен контрол и в разпоредбата на чл. 341, ал. 1 НПК. Ето защо, депозираният протест е процесуално недопустим и следва да се остави без разглеждане. До този резултат се е стигнало и се дължи и на процесуалната дейност на районния съд, който не е съобразил при своето произнасяне, че определението постановено по чл. 378, ал. 3 НПК не подлежи на обжалване.

За пълнота следва да се посочи, че рамките на обвинението в случая се очертават от внесеното от прокуратурата мотивирано постановление за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Именно този документ определя кое е обвиняемото лице и за какво конкретно деяние е привлечено към наказателна отговорност. Заключителното мнение на разследващия орган по чл. 235 НПК, не обвързва прокурора при 3 упражняване на правомощията му по чл. 242, ал.1 НПК. Същото не може да приравнено на обвинителен акт или на постановление за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, нито представлява доказателство или доказателствено средство, което следва да бъде преценявано от съда. Ето защо, извод за наличие на нови фактически положения не може да се базира на него. Освен това, в случай, че в резултат на събрани доказателства в хода на съдебното следствие в производството пред съда, които навеждат на извод за обективна или субективна несъставомерност на деянието, съдът следва да упражни правомощието по чл. 378, ал.4, т.2 НПК, тъй като не е властен да внася изменения в сезиращия го процесуален документ относно това кое следва да бъде обвиняемото лице чрез прекратяване на делото и връщането му на прокуратурата.

Доколкото обаче за постановения от първоинстанционния съд съдебен акт не е предвиден процесуален ред за неговата отмяна, протестът следва оставен без разглеждане като недопустим.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ протест на РП - Луковит срещу протоколно определение от 13.11.2024 г., постановено по анд. № 150/2024 г. по описа на РС - Тетевен, с което е прекратено производството по делото на основание чл. 378, ал. 3 НПК и същото е върнато на РП - Луковит.

Определението не подлежи на обжалване или протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4