Решение № 2310 от 03.04.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 13247/2023
- Вид
- Решение № 2310
- Подписан
- 03.04.2026
- Състав
- Николай Димов, СЛАВИ ГЕОРГИЕВ СЛАВОВ, Велина Пейчинова
Цитирани разпоредби
- чл. 142, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 36, ал. 1, изр. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 13 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 203, ал. 2 · Кодекс на труда
- чл. 358, ал. 1, т. 3 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 2310 гр. София, 03.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Николай Димов
Членове:
Велина Пейчинова
СЛАВИ Г. СЛАВОВ при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от СЛАВИ Г. СЛАВОВ Въззивно гражданско дело № 20231100513247 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение №20197560 от 12.10.2021 г., постановено по гр. дело № 35172/2020 г. по описа на СРС, 119 състав е отхвърлен предявения от „Дриймс Транс“ ЕООД, с ЕИК 131079616, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г.М.Димитров“ №57, представлявано от управителя Г.В. срещу С. М. Г., с ЕГН **********, с адрес: гр. **** иск с правно основание чл. 203, ал. 2 от КТ, вр. чл. 45 от ЗЗД, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 7 196.22 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди - стойност на глоба от 2800 британски лири, наложени на дружеството от компетентните органи във Великобритания, за извършено на 18.12.2014г. нарушение - наличие на две лица, нелегални имигранти или лице, което се укрива с нелегален имигрант, скрити в транспортното средство, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба в съда 04.08.2020г. до окончателното й изплащане. С решението на съда е осъден „Дриймс Транс“ ЕООД, с ЕИК 131079616 да заплати на С. М. Г., с ЕГН **********, сумата от 1050.00 лева, разноски по делото, сторени пред СРС, 1 представляващи изплатено адвокатско възнаграждение.
С определение №20086788 от 06.04.2023г. постановено в закрито заседание е отхвърлено искането на ищеца „Дриймс Транс“ ЕООД, с ЕИК 131079616, чрез проц. представител адв. П. П. за изменение на решението в частта за разноските, чрез намаляване на присъденото в тежест на ищеца, адвокатско възнаграждение на пълномощника на ответника.
Срещу решението на СРС е постъпила въззивна жалба вх. № 25162452/09.11.2021 г., подадена от „Дриймс Транс“ ЕООД, с ЕИК 131079616, чрез пълномощника адв. П. Пейчев. Твърди се, че решението е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено в нарушение на процесуалните правила, по съображения подробно изложени в жалбата.
Поддържа се, че от представените и неоспорени от страните писма на Министерството на вътрешните работи на Великобритания и Служба гранични сили на Великобритания, по безспорен начин е доказано, че на 18.12.2014г., в Контролна зона по имиграцията във Великобритания, град Кале, в МПС собственост на ищеца са открити нелегални емигранти. За описаното нарушение на ищеца била наложена имуществена санкция в размер на 2 800 британски лири. Счита се, че с действията си ответникът е нарушил основно вътрешно правило, което е задължително за спазване, а именно: на шофьорите е забранено да спират на по - малко от 150 км. от порт Кале. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо това да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъдат уважен изцяло. Претендира присъждане на направените разноски по делото.
Въззиваемата страна - ответник С. М. Г., чрез пълномощника си адв. Ю. Г. оспорва жалбата, като неоснователна, по съображения подробно изложени в депозирания по делото писмен отговор по чл. 263, ал. 1 от ГПК. Моли съда жалбата като неоснователна да бъде отхвърлена, а първоинстанционното решение -потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направените разноски по делото.
Постъпила е и частна жалба от ищеца „Дриймс Транс“ ЕООД, с ЕИК 131079616, подадена чрез пълномощника адв. П. П., срещу определение №20086788 от 06.04.2023г. по същото гр. д. № 35172/2022 г. по описа на СРС, 119 състав, с оплаквания за неговата неправилност. Излагат се аргументи, че присъденият в полза на ответника адвокатски хонорар надхвърля 2 регламентирания размер в чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004г. на ВАС за минималните адвокатски възнаграждения. Поддържа се, че изчислен по правилата на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004г. на ВАС адвокатския хонорар на пълномощника на ищеца възлиза на 689,80 лева. Иска се отмяна на определението и намаляване на осн. чл. 78, ал. 5 от ГПК размера на присъденото адвокатско възнаграждение на пълномощника на ответника С.
М. Г., поради прекомерност.
В законоустановения срок е постъпил отговор от ищеца С. М. Г., чрез пълномощник адв. Ю. Г., в която се излагат доводи за неоснователност на частната жалба. Поддържа се, че в съответствие с чл. 36, ал. 1, изр. 2 от Закона за адвокатурата, съдът е присъдил справедлив и обоснован размер на адвокатското възнаграждение. Моли съда да потвърди обжалваното определение.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и е допустима.
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна.
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно като краен резултат, но не по изложените в него правни съображения, обосноваващи извод за неоснователност на предявения от ищеца „Дриймс Транс“ ЕООД, с ЕИК 131079616, срещу ответника С. М. Г., иск с правно основание чл. 203, ал. 2 от КТ, във вр. с чл. 45 от ЗЗД.
Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи и при преценка на правилността на постановеното решение, настоящият съдебен състав намира следното:
3
Предмет на разглеждане в настоящото производство е предявения от „Дриймс Транс“ ЕООД, с ЕИК 131079616 срещу С. М. Г., иск с правно основание чл. 203, ал. 2 от Кодекса на труда , вр. чл. 45 от ЗЗД доколкото ищецът твърди, че процесните имуществени вреди са настъпили в резултат на умишлено противоправно поведение на ответника при изпълнение на трудовите му задължения.
Съгласно разпоредбата на чл. 203, ал. 2 от Кодекса на труда , за вреда причинена от работника или служителя умишлено или в резултат на престъпление или е причинена не при или по повод на изпълнението на трудовите задължения, отговорността се определя от гражданския закон.
Следователно приложение намират общите правила, предвидени в чл. 45 от Закона за задълженията и договорите и основателността на предявените искове предполага по делото да се установи, че е налице противоправно поведение на ответника, в резултат на което за ищеца са настъпили твърдяните от него вреди. Възникването на пълната имуществена отговорност на работника изисква работодателят кумулативно да установи следните материални предпоставки: 1./наличие на трудово правоотношение между ищеца и ответника 2./ осъществено противоправно поведение 3./ вреда;
4./ответникът умишлено е причинил вреда; 5./ причинна връзка между противоправното деяние и вредата/. Според константната практика на ВКС работникът носи отговорност по чл. 203, ал. 2 от КТ, когато вредата е причинена умишлено, като последната се предполага, доколкото намират приложение разпоредбите на деликтната отговорност. /В този смисъл определение №5843 от 13.12.2024г. на ВКС по гр. дело №2505/2024г., IV г.о.; решение №244 от 22.12.2023г. на ВКС по гр. дело №85/2023г., IV г.о.; решение №8 от 01.02.2018г. на ВКС по гр. дело №1111/2017г., IV г.о.; решение №180 от 12.02.2019г. на ВКС по гр. дело №3502/2017г., IV г.о.; решение от 26.05.2015г. на ВКС по гр. дело №234/2015г., IV г.о. /
Страните не спорят, а и от събраните по делото доказателства се установява, че между „Дриймс Транс“ ЕООД и С. М. Г. е съществувало трудово правоотношение, считано от 05.12.2014г., по силата на трудов договор №188 от 04.12.2014г., като ответникът е поел задължение да изпълнява длъжността „шофьор на товарен автомобил (международни превози)“.
Към датата на встъпване в своите трудови задължения С. М. Г. е подписал и длъжностна характеристика за длъжността „шофьор на товарен автомобил международни превози“. В раздел II на този документ, на работника е указано, че основните отговорности, присъщи за длъжността му са: 1. „да отговаря за правилната експлоатация на автомобила и опазването на товарите“ и 2. „да носи отговорност за настъпили вреди от виновно причинени автопроизшествия или неопазване на товарите“.
По делото е представено и извлечение от книгата за проведен инструктаж, удостоверяващ че на 05.12.2014г. на работника С. М. Г. е проведен инструктаж по безопасност и здраве при работа. Същото 4 обстоятелство е обективирано и в служебна бележка №767 от 05.12.2014г.
В хода на първоинстанционното производство е приет като доказателства Наръчник за работа в “Дриймс Транс“ ЕООД. Съгласно клаузата на чл. 2.4.9 от приетия като доказателство Наръчник за работа в “Дриймс Транс“ ЕООД, водачът на автомобил, собствен на предприятието, е длъжен да подпише декларация преди тръгване, с която да гарантира, че работодателят го е инструктирал за опасността и отговорността, която носи в случай на превоз на забранени от закона стоки и трафик на хора. Във връзка с неприкосновеността на товарното пространство задължително условие за работа като международен водач на товарно МПС в „Дриймс Транс“ ЕООД е подписването на декларация, представена в Приложение XIII-I.
В чл. 2.4.5 от Наръчника за работа в “Дриймс Транс“ ЕООД е предвидено преди тръгване за курс в ЕС всеки водач на тежкотоварно МПС да получава няколко комплекта ЧМР-та. Всички оригинали на ЧМР се пускат по пощата при поискване от диспонента, като едно оригинално копие се предава в офиса на “Дриймс Транс“ ЕООД след прибиране на водача в България.
Видно от приложения по делото заверен препис от Правилник за вътрешния трудов ред в дружеството, в сила от м. 01.2014 г., към водачите са включени специални и задължителни инструкции като превантивни мерки за обезопасяване на превозното средство срещу проникване на нелегални мигранти: предвидено е задължение за редовно проверяване на транспортните средства на път към Великобритания, за да се предотврати нелегалното проникване на мигранти, а документ, описващ превантивната система за сигурност срещу нелегалното проникване на външни лица, трябвало да бъде носен в транспортното средство, за да може да бъде незабавно представян, в случай че бъде изискан от емиграционен офицер при съмнение за действия, водещи до имуществена или наказателна отговорност; данните за всяка проверка трябвало да бъдат нанасяни върху контролен лист, чието попълване било задължение на водача, по време на чието управление е извършена проверката; всеки път при извършването на проверка водачът е длъжен по възможност да осигури подпис и телефонен номер на лицето -свидетел на въпросната проверка; ако е възможно, първата проверка трябвало да бъде направена от водача, преди да е напуснат товарният пункт; последващите проверки трябвало да бъдат извършвани при всяко спиране без значение дали автомобилът е бил оставян без надзор; при преминаване от Франция в Англия задължително се преминава през доброволен контрол.
Със заповед № 408/05.12.2014 г. С. М. Г. е командирован за 90 дни от България до ЕС, други държави и Турция, с цел превоз на товари, който да се осъществи с товарен автомобил ***** или друг автомобил по нареждане на „Дриймс Транс“ ЕООД.
От приетите от районния съд писмени доказателства - писма от Гранични войски, отдел „Граждански наказания за нелегално превозвания имигранти“ в превод от английски език на български език е установено, че на 5 работодателят „Дриймс Транс“ ЕООД е наложена санкция от 2800 британски лири по Закона за имиграцията и убежището от 1999 г., в качеството му на собственик на автомобила. В писмо от 25.09.2015 г. конкретно е отбелязано, че са взети под внимание следните обстоятелства: на 18.12.2014 г. на улица „Флорънс Уей“, гр. Ъксбридж във Великобритания, от полицейските служители е установено, че превозното средство съдържа две лица, скрити в него, всяко едно от който е или нелегален имигрант или лице, което се укрива с нелегален имигрант. Пояснено е, че превозвачът е пристигнал във Великобритания от Франция. С това се изчерпват фактическите констатации относно случилото се на 18.12.2014г. В приложението, предназначено за разясняване как е определен размерът на наложената санкция за нелегален имигрант или лице, укрито с нелегален имигрант, във връзка с „Размера на санкцията: Процесуалния кодекс“ и всички други въпроси, които се считат за релевантни /л. 44 от първоинстанционното дело/ е посочено, че: 1. компанията е предоставила доказателства за писмените инструкции, които се дават на шофьорите; 2. компанията е предоставила документални доказателства от чек листове за проверка за сигурност, които се издават на шофьорите; 3. липсват документални доказателства, че компанията е предоставила обучение на шофьорите; 4. липсват документални доказателства, че компанията следи за спазване от страна на шофьора на изискванията за предотвратяване превозването на нелегални имигранти. В графата „състояние на автомобила“ е отразено, че към момента на инцидента автомобилът е бил изцяло защитен със заключващ механизъм. Като други релевантни фактори е посочено, че компанията е имала множество предишни инциденти с нелегални мигранти в техните автомобили. В цитираното писмо отсъстват констатации за повредени или липващи заключващи механизми, пломби и катинари. Напротив, ясно е посочено, че автомобилът е бил изцяло защитен със заключващ механизъм.