Определение № 1100 от 10.03.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1100 гр. София, 10.03.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Маргарита Соколова

Членове:

Светлана Калинова

Гълъбина Генчева като разгледа докладваното от Маргарита Соколова Касационно гражданско дело № 20248002100510 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.

С решение № 116 от 09.08.2023 г. по в. гр. д. № 218/2023 г. Бургаският апелативен съд е отменил решение № 423 от 15.03.2023 г. по гр. д. № 59/2022 г. на Окръжния съд - Бургас за отхвърляне на предявения от М. Р. И. срещу Н. С. С. иск с правно основание чл. 23, ал. 2 СК, и вместо него е постановил решение, с което е приел за установено по отношение на ответника, че ищцата - негова бивша съпруга, е изключителен собственик на 93 721,6/98 889,1 ид. части, или 94,77% от самостоятелен обект в сграда с идентификатор [№] по КККР на [населено място], с адрес: [населено място], [улица], ет. 3, ап. А3, находящ се в сграда № 1 в ПИ с идентификатор [№], с предназначение: жилище, апартамент на 1-во ниво, с площ от 80,92 кв. м., ведно с избено помещение № 8 с площ от 6,99 кв. м., както и 10,27% ид. части от общите части на сградата и съответните ид. части от правото на строеж, заедно с 36,18/380 кв. м. ид. части от ПИ с идентификатор [№], целият с площ от 396 кв. м. по КККР, а съгласно документ за собственост - 380 кв. м., от които 88 554,1/98 889,1 ид. части или 89,55 % са придобити в собственост по трансформация на лично имущество - на основание чл. 23, ал. 2 СК, а останалите 5 167,5/98 889,1 ид. части, или 5,22% - на основание чл. 21, ал.

1 СК.

Срещу въззивното решение е постъпила касационна жалба от Н. С. С., представляван от адв.

Л. Ц., в която се поддържа становище за наличие на основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК - неправилност поради допуснати нарушения на материално- и процесуалноправни разпоредби, довели до необоснованост на съдебния акт.

Жалбата е подадена в срока по чл. 283, изр. 1-во ГПК, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и към нея има изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, поради което е допустима.

1

В изложението се твърди наличие на предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК при формулирани въпроси както следва:

1. „Писмено изявление на страната по делото, което съдържа неизгодни за нея факти, релевантни за спорното право, има ли характер на признание и притежава ли това признание доказателствено значение?“;

2. „Следва ли това признание да бъде обсъдено от съда и установеният с него факт съобразен при формиране на правните изводи?“;

3. „Задължен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства и доводи на страните, както и конкретно и ясно да изложи в решението си върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка и следва ли, ако не приема част от тях, да изложи мотиви защо не ги приема и каква е доказателствената стойност на признанието?“;

4. „Как следва да се обсъждат свидетелски показания, как се преценяват противоречиви показания и следва ли съдът да отчете евентуална заинтересованост на свидетел в хипотеза на чл. 172 ГПК?“;

5. „Когато недвижим имот, придобит по време на брака, е заплатен със средства от влог на единия съпруг, за да се счита за оборена презумпцията за съвместен принос, необходимо ли е да се доказва на какво основание са придобити паричните суми по този влог?“;

6. „Дали даденото от родителите на единия съпруг е дарение само за него, а не за двамата съпрузи?“.

Според касатора, въпросите са разрешени в противоречие с практиката на ВКС. Позовава се на решения по чл. 290 ГПК съответно: по въпроси № 1 и 2 - решение № 475 от 08.06.2010 г. по гр. д. № 1311/2009 г. на III-то г. о., решение № 271 от 03.10.2014 г. по гр. д. № 66/2014 г. на IV-то г. о., решение № 49 от 12.03.2015 г. по гр. д. № 5062/2014 г. на I-во г. о.; по въпрос № 3 - решение № 443 от 25.10.2011 г. по гр. д. № 166/2011 г. на IV-то г. о., решение № 447 от 18.11.2011 г. по гр. д. № 1964/2010 г. на IV-то г. о., решение № 217 от 09.06.2011 г. по гр. д. № 761/2010 г. на IV-то г. о.; по въпрос № 4 - решение № 176 от 28.05.2011 г. по гр. д. № 759/2010 г. на II-ро г. о., решение № 131 от 12.04.2013 г. по гр. д. № 1/2013 г. на IV-то г. о.; по въпрос № 5 - решение № 126 от 31.01.2020 г. по гр. д. № 352/2019 г. на II-ро г. о., решение № 45 от 31.03.2021 г. по гр. д. № 4551/2019 г. на II-ро г. о., решение № 172/07.11.2019 г. по гр. д. № 71/2019 г. на I-во г. о., решение № 88 от 24.07.2015 г. по гр. д. № 1112/2015 г. на II-ро г. о., определение № 877 от 18.12.2019 г. по гр. д. № 2863/2019 г. на IV-то г. о., решение № 86 от 14.07.2016 г. по гр. д. № 914/2016 г. на II-ро г. о., решение № 168 от 30.11.2016 г. по гр. д. № 2411/2016 г. на II-ро г. о., решение № 264 от 21.03.2017 г. по гр. д. № 2060/2016 г. на IV-то г. о., решение № 60148 от 02.02.2022 г. по гр. д. № 2208/2021 г. на II-ро г. о.; по въпрос № 6решение № 84 от 26.03.2016 г. по гр. д. № 4903/ 2015 г. на I-во г. о., решение № 81 от 15.03.2011 г. по гр. д. № 172/2010 г. на II-ро г. о., решение № 279 от 15.07.2010 г. по гр. д. № 529/2009 г.на I-во г. о.

Произнасянето по повдигнатите въпроси се поддържа също така да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото - основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Във връзка с последните два въпроса се изтъква и наличието на противоречива съдебна практика, станала повод за образуване на тълкувателно 2 дело № 2/2022 г. на ОСГК на ВКС. Отделно от това, касаторът счита, че мотивите към обжалваното решение разкриват и признаците на очевидната неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК като самостоятелно основание за допускане на касационното обжалване.

Ответницата по касация - ищца по делото, чрез адв. Б. Т., е подала отговор със становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, както и че обжалваното решение е правилно и не страда от визираните пороци. Претендира присъждане на разноски.

Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., при произнасяне по допускането на касационното обжалване намира следното:

В исковата си молба ищцата М. И. претендира да е изключителен собственик на 93 721,6/98 889,1 ид. части от процесния имот, от които на 88 889,1/98 889,1 ид. части е изключителен собственик поради трансформация на лично имущество по чл. 23, ал. 2 вр. чл. 22, ал. 1 СК, а на 5 167,5/98 889,1 ид. части - на основание чл. 21, ал. 1 СК.

При произнасянето си въззивният съд е отчел наличието на противоречива съдебна практика по въпроса: „Когато недвижим имот, придобит по време на брака при действието на Семейния кодекс от 2009 г., е заплатен със средства от влог на единия съпруг, за да се счита оборена презумпцията за съвместен принос, необходимо ли е да се доказва на какво основание са придобити паричните суми по този влог?“, както и че същият е предмет на тълкуване по висящо тълкувателно дело № 2/2022 г. по описа на ГК на ВКС. Посочил е, че съобразно вътрешното му убеждение правилно е да се приеме становището, че когато придобитото имущество по време на брака е заплатено със средства от влог на единия съпруг при действието на СК от 2009 г., презумпцията на чл. 21, ал. 3 СК е опровергана и е налице трансформация на лично имущество, в който случай предявеният иск се явява основателен само на това основание.

Независимо от това свое убеждение, съдебният състав е изследвал основателността на предявния иск и в хипотезата на застъпената от част от съставите на ВКС противоположна теза, а именно, че за опровергаване на презумпцията за съвместен принос не е достатъчно да се установи придобиване на имуществото със средства от личен влог на единия съпруг, а е нужно още да бъде установен извънсемеен произход на средствата. След анализ на събраните доказателства е достигнал до извода, че в разглежданата хипотеза искът е основателен, дори и да бъде възприет този варинат за отговор на правния въпрос.

Изложените в тази връзка мотиви са следните:

Прието е за безспорно между страните, че имотът е придобит по време на брака им по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в н. а. № 121 от 09.03.2015 г., както и че дължимата продажна цена в размер на 98 889,10 лв. за жилището и 13 709,50 лв. за обзавеждане, е заплатена по банков път от лична сметка на ищцата в „УниКредит Булбанк“.

Сумата 48 895 лв. била преведена от купувача по н. а. № 443 от 03.12.2013 г., с който И. И., чрез пълномощник ищцата - негова сестра, е продал свой недвижим имот (апартамент) средства, за които е прието, че са дарени на И.; 25 000 евро били получени като продажната цена по н. а. № 76 от 13.12.2013 г., с който ищцата е продала свой недвижим имот (апартамент) - дарение от нейната баба с н. а. № 13 от 27.12.2007 г. като право на строеж, 3 реализирано от фирма срещу учредена суперфиция; а останалите 10 335 лв. били получени по междубанков превод от ответника по иска. С оглед на тези данни съдът е приел за установено, че влогът в предявената по спора част е набран от получени от ищцата дарения, поради което е опровергана презумпцията за съвместен принос по смисъла на чл. 21, ал. 1 СК и искът по чл. 23, ал. 2 СК е основателен в съответната на личните средства идеална част.

По отношение възраженията на ответника за разполагане от ищцата с достъп до банковите му сметки по време на брака им, разходване на средствата по тях за нейни и нужди на семейството, за съпътстващи разходи по покупката на процесния имот - депозит и такси, за преведена през 2016 г. сума на майката на ищцата, съдът е приел, че те са без значение за разглеждания спор относно произхода на средствата, с които е закупен имотът. Освен това, показанията на свидетелите на ответника били непоследователни и следвало да се ценият при условията на чл. 172 ГПК, доколкото са дадени от неговите родители. С тези мотиви въззивният съд е отказал да ги кредитира и е уважил предявения иск в пълен размер.

При така очертания предмет на спора, настоящият състав на ВКС, I-во г. о., е намерил, че правилното му разрешаване е обусловено от отговора на повдигнатия в изложението на касатора пети правен въпрос („Когато недвижим имот, придобит по време на брака, е заплатен със средства от влог на единия съпруг, за да се счита за оборена презумпцията за съвместен принос, необходимо ли е да се доказва на какво основание са придобити паричните суми по този влог?“), по който е констатирано наличие на противоречива практика на състави на касационния съд, станала повод за образуване на тълкувателно дело № 2/2022 г. по описа на Гражданска колегия на ВКС. С оглед на това обстоятелство е приел, че е налице условието на чл. 292 вр. чл. 229, ал. 1, т. 7 ГПК, поради което с определение № 5237 от 18.11.2024 г. е спрял производството по делото до приемане на тълкувателно решение по тълк. д. № 2/2022 г. на ОСГК на ВКС.

Производството по тълк. д. № 2/2022 г. на ОСГК на ВКС е приключило с приемане на ТР № 2 от 20.01.2025 г., поради което производството по настоящото дело следва да бъде възобновено и съдът следва да се произнесе по допускането на касационното обжалване.

Първите три въпроса са обосновани с довода на касатора, че въззивният съд не е взел предвид и не е обсъдил извънсъдебно признание, направено в писмен вид чрез социална мрежа за комуникация (viber), имащо функцията и значението на частен документ по смисъла на чл. 180 ГПК, изхождащо от ищцата по делото, на неизгодния за нея факт, че влагането на средства за закупуването на спорния апартамент е от двете страни поравно и че 25 000 евро са дадени от касатора. Действително, въззивният съд не е изложил съображения във връзка с приетата от първоинстанционния съд кореспонденция между страните, за която вещото лице по техническата експертиза не е открило данни за манипулирано съдържание, в смисъл на променени текстове. С това обаче не е допуснато противоречие с трайната съдебна практика на ВКС, според която за да признае или отрече претендираните от страните права, съдът следва да обсъди в мотивите към решението си доказателствата за всички правнорелевантни факти поотделно и в тяхната съвкупност, да отговори на всички доводи и възражения на страните, свързани с твърденията им и въз основа на това да 4 изгради правните си изводи. Не е допуснато противоречие и с трайната практика на ВКС, според която изявлението на страната, което съдържа неизгодни за нея факти, релевантни за спорното право, има характер на признание и се явява важно доказателствено средство. Това е така, защото обсъждането на изявленията в представената кореспонденция не би могло да доведе до изводи, различни от направените, предвид твърденията на самия касатор, че е имало уговорка между страните сумите за закупуване да се изплатят от личната сметка на съпругата, но съпругът - нетитуляр на влога, да компенсира сумата за неговия дял от имота чрез извършено към момента на сделката упълномощаване на съпругата и предоставен й достъп до негови лични средства по банковите му сметки, като съпругата периодично теглила средства от евровата му сметка, а през 2016 г. превела от същата 10 000 евро на своята майка. Трайна и последователна е съдебната практика, че хипотезата на изключения от обхвата на съпружеската имуществена общност поради трансформация на лични средства изисква личните средства да са вложени в придобиването на общата вещ. В разглеждания случай касаторът е твърдял, че ищцата е боравила с негови спестявания, но не и че средства от личните му банкови сметки са били вложени в закупуването на вещта. Ето защо следва да се приеме, че основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване по първите три въпроса не е налице. Освен това - усложнените финансови взаимоотношения между съпрузите не винаги могат да намерят адекватна защита чрез института на съпружеската имуществена общност, поради което и с оглед особеностите във всяко семейство, законодателят е предвидил в Семейния кодекс от 2009 г. института на брачния договор, от каквато възможност страните по настоящото дело не са се възползвали.