Решение № 102 от 02.06.2024, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 102 гр. Ловеч, 02.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Д. ШОЛЕКОВА при участието на секретаря КОСТАДИНКА П. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ Д. ШОЛЕКОВА Административно наказателно дело № 20244310200036 по описа за 2024 година С наказателно постановление № 23-0906-000541/21.08.2023 г. на Д.П.Д., Началник група сектор Пътна полиция при ОД на МВР-Ловеч, е наложена на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.174,ал.1, т.2 от ЗДвП глоба в размер на 1 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца на П. Г. Г. от гр. Ловеч, ЕГН: **********, за това, че на 19.07.2023 г., в 22,50 часа в гр. Ловеч, на ул.“**“, до дом №36, с посока на движение към ул.“**“, управлява л.а.”Тойота РАВ-4”, с рег.№ ** **** **, собственост на К.П.К.-Г. с концентрация на алкохол в кръвта, установено с техническо средство Дрегер Алкотест 7510 с фабричен № ARDN-0032 по метода на издишания въздух. Проба №3353, отчете 0,86 промила алкохол в 22:53 часа.

Издаден талон за медицинско изследване № 105147 и 7 бр. холограмни стикери за сигурност и валидност на пробата с № А062216., с което е извършил: Управлява МПС, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително, което представлява нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Със същото НП са отнети на основание Наредба №Із-2539 на МВР 12 контролни точки на водача.

Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят П.

Г. Г. , който го обжалва в срок и излага, че същото е неправилно и 1 незаконосъобразно, тъй като при издаването му са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са опорочили административнонаказателното производство и не могат да бъдат преодолени по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН. Поради изложеното моли съда да отмени НП.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява, за него се явява адв.М.И., който поддържа жалбата по изложените в нея съображения и моли съда да отмени НП, като неправилно и незаконосъобразно, като претендира присъждане на направените по делото разноски. Представени са писмени бележки в определения от съда срок.

Ответникъ т – Началник група сектор ПП при ОД на МВР-Ловеч , редовно призован не изпраща представител.

От събраните по делото писмени доказателства,от показанията на свидетелите Й. Й., С. Д. и К.К. - Г.а, от становището на процесуалния представител на жалбоподателя, съдът приема за установена следната фактическа обстановка.

На 19.07.2023 г. бил съставен Акт № 975116 за установяване на административно нарушение от свид.Й. Й., в присъствието на свид.С. Д., срещу П. Г. Г., за това, че 19.07.2023 г., в 22,50 часа в гр. Ловеч, на ул.“**“, до дом №36, с посока на движение към ул.“**“, управлява л.а.”Тойота РАВ-4”, с рег.№ ** **** **, собственост на К.П.К.-Г. с концентрация на алкохол в кръвта, установено с техническо средство Дрегер Алкотест 7510 с фабричен № ARDN-0032 по метода на издишания въздух. Проба №3353, отчете 0,86 промила алкохол в 22:53 часа. Издаден талон за медицинско изследване № 105147 и 7 бр. холограмни стикери за сигурност и валидност на пробата с № А062216, което представлява нарушение на чл.5, ал.3, т.1, пр.1 от ЗДвП. По съставения акт жалбоподателят не е направил възражения. Въз основа на акта за установяване на административно нарушение е издадено обжалваното наказателно постановление.

Актосъставителят и свидетелят по акта в с.з. дават подробни обяснения за извършената проверка и начина на констатиране на нарушението.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че при съставяне на АУАН са спазени изискванията на чл.40,ал.1 и чл.42,т.4 от ЗАНН, тъй като АУАН е съставен в присъствие на свид. Й. и Д., които са възприели управлението на л.а. от страна на жалбоподателя, движещ се пред 2 тях по ул.“**“, с посока на движение ул.“** “, където е спрян за проверка, както и показанията на техническото средство и едва след това свид.Й. е изписал съдържанието на акта в присъствие на жалбоподателя, като му е връчен екземпляр от същия. Ето защо съдът не споделя възраженията в писмените бележки относно мястото на извършване на нарушението, тъй като провереният автомобил и неговия водач са били забелязани в движение първоначално от ул.“**“, впоследствие последвани от полицейските служители, като същинската проверка на документите на автомобила и неговия водач, както и предприетите действия по извършване на проверка за употреба на алкохол от водача е извършена след спиране на автомобила на ул.“**“. Мястото на проверката и часът на извършената проверка съответства на представените от наказващия орган доказателства – копие на разпечатка от РСОД, ежедневна ведомост, копие на дневник за използваното техническото средство и разпечатка от същото. Обстоятелството, че свид.Г.а не е забелязала подаване на звуков или светлинен сигнал от патрулния автомобил в случая не е от значение, тъй като в АУАН не е отразено нарушение неспиране на подаден сигнал от контролен орган за спиране, а и свидетелите по акта не твърдят подобно обстоятелство, напротив от техните показания се установява, че водачът на автомобила е предоставил всички изискуеми документи, дал е проба с техническо средство за употреба на алкохол и изобщо по никакъв начин не е направил опит да осуети полицейската проверка. В АУАН в достатъчна степен е направено описание на нарушението, като са отразени всички елементи от състава на нарушението по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, правилно е квалифицирано нарушението. Издаден е на водача и талон за медицинско изследване в съответствие с изискването на чл.3, ал.2 от Наредба № 1/19.07.2017 год. за за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, в който талон съобразно изискванията на наредбата е указан срок за явяване в СО-Ловеч за даване на кръвна проба, като талона е връчен на жалбоподателя в 23,05 часа. Не се споделят направените възражения за приемане от страна на жалбоподателя на медикамент - лекарствено средство „Тритико“, изписан от лекар, тъй като видно от назначената по делото съдебно-медицинска експертиза това лекарствено средство не увеличава наличния в кръвта алкохол, а само засилва седативния/успокояващ ефект/ на алкохола, т.е. ако жалбоподателят не е 3 употребил алкохол, няма как употребата на лекарството да е причина да се отчете наличието на алкохол в кръвта на водача.

Съобразявайки събраните писмени и гласни доказателства съдът намира, че обжалваното НП е незаконосъобразно и необосновано, като споделя повечето от останалите възражения за нарушения на наредбата, изложени в писмените бележки. Видно от доказателствата по делото в съставения АУАН и НП е отразена концентрация на алкохол – 0,86 промила, установената с използваното техническо средство при проверката, в каквато посока са и показанията на разпитаните свидетели. От издадения талон за изследване/л.8/ обаче е видно, че жалбоподателят е оспорил показанията на техническото средство и е избрал да бъде изследван за установяване концентрацията на алкохол чрез медицинско и химическо изследване, както и че е спазил срока за явяване в СО-Ловеч и е дал кръвна проба/ копие от журнал от СО/. Въпреки това в НП е отразена концентрация на алкохол 0,86%, която концентрация е различна от посочената в протокол за химическо изследване/л.10, л.11/ и създава противоречие между констатациите по акта и обстоятелствената част на НП с останалите писмени доказателства от една страна, а от друга представлява нарушение на чл.57,т.5 от ЗАНН, тъй като касае обстоятелствата, при които е извършено нарушението и доказателствата, които го потвърждават. Макар да не е представил с преписката всички писмени доказателства, сред които и резултата от проведеното медицинско изследване на кръвта на жалбоподателят, съдът ги е изискал по надлежния ред и стига до извод, че наказващият орган напълно е игнорирал протокол за химическо изследване за употреба на алкохол в кръвта на водача от 03.08.2023 г., които са били изготвени преди издаване на НП и наказващият орган е бил длъжен да съобрази. Не се споделя възражението, че е налице нарушение на чл.14 от наредбата, тъй като същият гласи: (1) „При медицинското изследване медицинският специалист по чл. 12, ал. 1 описва състоянието на изследваното лице, поведенческите му реакции, степента на съзнанието му, както и абстинентните му прояви, когато има такива.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 81 от 2018 г.) Резултатът от изследването, събраните анамнестични данни за налични заболявания (диабет, епилепсия и др.) и за приетите от изследваното лице лекарствени продукти през последните 24 часа се вписват в протокол за медицинско изследване и вземане на биологични 4 проби за концентрация на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози по образец съгласно приложение № 4.

Протоколът се подписва от медицинския специалист по чл. 12, ал. 1, извършил изследването, като видно от приложения протокол /л.9/ изискванията на наредбата са спазени. Наредбата не изисква подпис на изследваното лице върху този протокол, освен при отказ от изследване, какъвто в случая не е налице. От писмените доказателства, приети по делото е видно, че след издаване на талон за медицинско изследване № 105147, жалбоподателят се е явил в указания в талона срок в СО-Ловеч за даване на кръвна проба и е дал такава в 23:30 ч., което се установява от приложеното копие от протокол за медицинско изследване/л.9/. От същият се установява, че кръвната проба е взета в 23:30 часа, като преди вземането й, жалбоподателят е бил освидетелстван, т.е. кръвната проба е взета в срока, посочен в талона и в съответствие с изискванията на чл.11 и следващите от Наредбата. Впоследствие е извършено химическо изследване на кръвната проба, като в протокола за химическо изследване/л.10, л.11/ е отразено, че опаковките на пробата отговаря на изискванията на чл.15 и чл.17 от Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техните аналози от водачите на МПС. От цитирания протокол за химическа експертиза се установява, че в изследваната кръвна проба на жалбоподателя се доказва наличие на алкохол 0,89 промила.

Настоящата инстанция приема, че наказващият орган преди да издаде НП е следвало да прецени всички събрани доказателства и да изложи съображения защо приема или не приема резултата от химическото изследване, което не е сторил, дори в НП не е отразил, че жалбоподателят се е явил в СО-Ловеч и е дал кръвна проба, а е разполагал с доказателства за това или поне е могъл да разполага с такива, ако е проследил развитието на случая след съставяне на АУАН. Неясно защо наказващият орган е приел концентрацията на алкохол от техническото средство, а не тази от химическата експертиза. Случаите, в които концентрацията на алкохол у водач на МПС се установява въз основа показанията на техническото средство са изрично изброени в чл.6, ал.9 от наредбата/действащ към момента на нарушението/, който гласи:” Концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява 5 въз основа на показанията на техническото средство за установяване концентрацията на алкохол в кръвта или на теста за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване. ” В конкретния случай жалбоподателят се е явил в лечебното заведение, посочено в талона за медицинско изследване, дал е кръв за химическо изследване, спазена е процедурата по вземане на кръвната проба и е налице и резултат от изследването на кръвната проба, като всички тези обстоятелства не са описани и съобразени от наказващия орган, което води до противоречие между описание на нарушението в НП и представените писмени доказателства, което противоречие води до неяснота каква е концентрацията на алкохол у водача, а същата е елемент от състава на твърдяното административно нарушение. Съдът не може да тълкува каква е волята на наказващият орган, а липсата на категоричност относно концентрацията на алкохол в кръвта на водача освен, че касае описанието на нарушението, е в разрез с императивната разпоредба на чл.57,т.5 от ЗАНН и представлява съществено процесуално нарушение, водещо до ограничаване възможността на нарушителя да разбере в извършването на какво нарушение е обвинен и да организира в пълен обем защитата си.