Определение № 696 от 07.11.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 696 гр. София, 07.11.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

Васил Василев като разгледа докладваното от Васил Василев Въззивно частно търговско дело № 20231001000882 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба от МБАЛ „ЮГОЗАПАДНА БОЛНИЦА” ООД,с ЕИК 101522447, със седалище и адрес на управление: гр. Сандански, Паркова зона, представлявано от д-р И. С. Т. – управител против определение №466/26.09.2023 г. по търговско дело № 129/ 2023 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград,с което е оставена без уважение молбата на МБАЛ „Югозападна болница“ ООД за изменение на Решение № 114/ 12.08.2023 г. в частта за разноските.

Подържа се,че обжалваното решение е незаконосъобразно,поради това,че при постановяването му съдът не е взел предвид разпоредбата на ал. 6 на чл 25 съгласно която в производствата съдът присъжда разноски на страните по реда на Гражданския процесуален кодекс. Цитираната нова алинея урежда реда за присъждане на разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение и платени държавни такси.В производствата по чл.25 от ЗТРРЮЛНЦ е предвиден специален процесуален ред, по който може да се реализира правото на възстановяване на платени суми за адвокатско възнаграждение и държавна такса в това производство и това е редът по чл. 25, ал.4 ЗТРРЮЛНЦ. Доколкото разпоредбата на чл.25, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ не препраща към всички разпоредби на ГПК ( не препраща към охранителните производства по чл. 530 и следващите, както и към чл. 541 от ГПК, а само към разпоредбите на Глава двадесет и първа “Обжалване на определенията“ от ГПК,то сторените в това съдебно производство разноски могат да се претендират по реда на чл. 274, във вр. с чл. 78 и чл. 81 от ГПК по силата на препращащата норма на чл. 275, ал. 2 от ГПК.

Следователно е налице специален ред за претендиране на сторените в производството по чл.25 от ЗТРРЮЛНЦ разноски, а именно чл. 25, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ, чл. 274, във вр. с чл. 78, ал. 4 и чл. 81 от ГПК.В този смисъл са редица решения на ВАС,подробно цитирани в жалбата.

1

: Решение № 5771 от 13.05.2021 г. по адм. д. № 544 / 2021 на Върховния административен съд; Решение № 624 от 19.01.2021 г. по адм. д. № 7094 / 2020 на Върховния административен съд; Решение № 15829 от 21.12.2020 г. по адм. д. № 5425 / 2020 на Върховния административен съд; Решение № 14478 от 23.11.2020 г. по адм. д. № 3558 / 2020 на Върховния административен съд; Решение № 13703 от 04.11.2020 г. по адм. д. № 1490 / 2020 на Върховния административен съд; Решение № 7683 от 22.05.2019 г. по адм. д. № 9280 / 2018 на Върховния административен съд. Подържа се,че в случая отговорността за разноски произтича от неоснователно предизвикан гражданско- правен спор и следва да бъде осъществена в процеса - чл.78, ал.1, ал.2 и чл. 81 ГПК. Сторените в производството разноски следват пряко от упражняване правото на страната за обжалване отказа на длъжностното лице по регистрация и са такива, които не биха били реализирани, ако такъв акт не бе постановен. Поради това се иска обжалваното определение да бъде отменено и вместо него бъде постановено определение,с което молбата за присъждане на разноски бъде уважена.

От страна на Агенцията по вписвания е постъпил отговор на жалбата,с който се оспорва същата.Подържа се,че регистърното производство по чл. 25 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел е вид охранително производство, едностранно и безспорно,за което по аргумент от чл. 530 от ГПК, важат общите правила за охранителните производства, уредени в глава четиридесет и девета от ГПК. Съгласно чл. 541 in fine разноските в тези производства остават за сметка на молителя.

В регистърното производство, доколко не са установени особени правила, направените от молителя разноски следва да остават за негова сметка, включително в случаите на отказ и последвалата му отмяна при оспорване пред съда. След като законът изрично възлага разноските на молителя, то следва да се приеме за отречено правото на същия да претендира тяхното възстановяване.Иска се обжалваното определение да бъде потвърдено.

Частната жалба е допустима като подадена от надлежна страна в законния срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Търговско дело №129/23г. на ОС Благоевград е оразувано по жалба от настоящия жалбоподател против отказ на длъжностното лице по регистрациите при Агенцията по вписванията.С жалбата е поискано да бъдат присъдени направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса.С постановеното по делото решение №114/12.08.23г. съдът е уважил жалбата и е отменил отказа,но по отношение на искането за присъждане на разноски липсва изричен отрицателен диспозитив.В мотивите на решението съдът е приел,че производството по делото е едностранно,поради което не се дължи присъждане на разноски.

В срока по чл.248 от ГПК е постъпила молба от настоящия жалбоподател ,с която се иска решението в частта му за разноските да бъде изменено.Искането е основано на разпоредбата на чл.25,ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ.

2

От Агенция по вписванията е постъпило становище за недопустимост, евентуално за неоснователност на молбата.

За да отхвърли молбата и постанови обжалваното определение съдът е приел,че съобразявайки охранителния характер на производството, липсва основание за приложимост на разпоредбата на чл. 78 от ГПК вр. с чл.81 ГПК, тъй като е налице изричната правна норма - тази на чл. 541 от ГПК, съгласно която разноските по охранителните производства са за сметка на молителя, независимо от това дали отказът на длъжностното лице по регистрацията ще бъде потвърден или отменен. Тъй като производството не е исково, то и не съществува задължение по чл.80 ГПК, поради което и молбата по чл.248 ГПК е допустима, но неоснователна. С измененията на чл. 25 ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ (с ДВ бр.

105 от 11.12.2020 г.) е предвидено, че съдът да присъжда разноски на страните по реда на ГПК. Препращането обаче, предвид охранителния характер на производството по чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ, е не към нормите на исковото производство (в частност тези по чл.78 от ГПК), а към разпоредбата на чл. 541 от ГПК. Производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и след изменението на чл.25 от ЗТРРЮЛНЦ с ДВ бр.105/2020г. продължава да има охранителен, а не исков характер. Същото продължава да е едностранно, тъй като произнасянето по молба за вписване/обявяване засяга единствено и само правната сфера на лицето, направило искането за вписване/обявяване. Правната сфера на регистърния орган по никакъв начин не се засяга от произнасянето, затова и възможността на АВ да даде становище по депозирана жалба и да получи препис от постановено решение по жалбата (изрично предвидено с измененията на ЗТРРЮЛНЦ), не й придава качеството страна в производството по чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ. Това производство запазва едностранния си характер, поради което и независимо от изхода му разноски на молителя не могат да бъдат присъдени по реда на чл.

81 вр. чл. 78 от ГПК с крайния съдебен акт. Следователно - отговорността за разноски следва да се прилагат съобразно общото за всички охранителни производства специално правило на чл.541 ГПК, а именно - разноските са за сметка на единствената страна в производството – молителят.

При така установената фактическа обстановка настоящия състав счита,че обжалваното определение е правилно и законосъобразно,поради което следва да бъде потвърдено.Съдът изцяло споделя мотивите на първоинстанционния съд в обжалваното определение,поради което прекраща към същите на основание чл.272 във връзка с чл.278,ал.4 от ГПК.

Неоснователни са доводите в частната жалба относно новата ал. 6 на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, която постановява, че "В производствата съдът присъжда разноски на страните по реда на Гражданския процесуален кодекс". Същата не е съобразена с едностранния характер на производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и е резултат от несъвършенството на обнародваните в ДВ бр. 105/2020 г. законодателни промени в ЗТРРЮЛНЦ. Отговорността за разноски по правило е присъща само на спорните съдебни производства, в които право на разноски има страната, в чиято полза е разрешен правният спор. Производството по чл. 25 ЗТРЮЛНЦ не е спорно и в него Агенцията не участва като страна, за да има право на разноски или да дължи разноски. Съдът прилага закона според неговия разум и тъй като едностранният характер на 3 производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ е несъвместим с отговорността за разноски, разпоредбата на чл. 25, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ следва да се прилага корективно във връзка с общото за всички охранителни производства правило на чл. 541 ГПК, че разноските са за сметка на единствената страна в производството, т. е. за сметка на молителя / Определение № 157 от 11.04.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 585/2022 г., II т. о., ТК/. Съгласно формираната непротиворечива практика на ВКС /определение № 60340 от 08.10.2021 г. по ч. т. д. № 1250/2021 г. на ВКС, ТК, I т. о., определение № 60341 от 08.10.2021 г. по ч. т. д. № 1603/2021 г. на ВКС, ТК, I т. о., определение № 60344/08.10.2021 г. по ч. т. д. № 1292/2021 г. на I т. о., определение № 60380 от 27.10.2021 г. по ч. т. д. № 1267/2021 г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 60398 от 05.11.2021 г. по ч. т. д. № 1384/2021 г. на ВКС, ТК, II т. о. и др. /, която настоящият състав споделя, регистърното производство по чл. 13 и сл. ЗТРРЮЛНЦ има характера на охранително производство по смисъла на чл. 530 ГПК и Агенцията по вписванията няма качеството на страна в производството, а всички процесуални възможности, предвидени по отношение на нея /подаване на отговор по жалбата, представяне на доказателства, информиране за решението на съда/, са обусловени от възложената й със ЗТРРЮЛНЦ компетентност в рамките на регистърното производство.

Създадената нова ал. 6 на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, която постановява, че "в производствата съдът присъжда разноски на страните по реда на Гражданския процесуален кодекс", не е съобразена с едностранния характер на производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ.

Отговорността за разноски по правило е присъща само на спорните съдебни производства, в които право на разноски има страната, в чиято полза е разрешен правният спор. Тъй като едностранният характер на производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ е несъвместим с отговорността за разноски, разпоредбата на чл. 25, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ не следва да се прилага буквално, а корективно във връзка с общото за всички охранителни производства правило на чл. 541 ГПК, че разноските са за сметка на единствената страна в производството - молителя. В този смисъл е и формираната трайна практика на ВКС – определение № 31 от 01.02.2022 г. по ч. т. д. № 2436/2021 г. на ВКС, ТК, I т. о., определение № 60848 от 21.12.2021 г. по ч. т. д. № 2112/2021 г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 60407 от 19.11.2021 г по ч. т. д. № 2250/2021 г. на ВКС, ТК, I т. о., определение № 6048 от 20.12.2021 г. по ч. т. д. № 2562/2021 г. на ВКС, ТК, II т. о.

С оглед на горното обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

По горните съображения Софийският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава определение №466/26.09.2023 по описа на Окръжен съд – Благоевград. г. по търговско дело № 129/ 2023 г.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

4

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5