Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Присъда № 120 от 01.09.2020, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Наказателно дело от общ характер 3399/2020
Вид
Присъда № 120
Подписан
01.09.2020
В сила
03.11.2020
Състав
ВЕНЕТА ДИМИТРОВА ИВАНОВА

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

МОТИВИ към присъда № 120/ 28.08.2020 г. по НОХД № 3399/2020г. по описа на Районен съд -***, XLIX наказателен състав.

Прокурор от Районна прокуратура *** е внесъл за разглеждане обвинителен акт по бързо производство № 486 /2020 г. по описа на IV РУ при ОДВР ***, пр. пр. № 8711/2020 г. по описа на РП ***, с който е повдигнал обвинение на Р. В. В. , ЕГН ********** за това, че на 10.08.2020 г. в гр. *** е извършил престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК.

Производството пред настоящия първоинстанционен съдебен състав протече по реда на Глава Двадесет и седма от НПК – „Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция”, като при условията на чл. 371, т. 2 от НПК подсъдимият призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти. Предвид това, съдът на основание чл. 372, ал. 4 от НПК обяви, че при постановяване на присъдата си ще се ползва от направените самопризнания, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

В хода на съдебните прения представителят на прокуратурата поддържа обвинението, за което е предаден на съд подсъдимият Вълчев, като прави предложение на същия да бъде определено наказание в минималния размер. Счита, че настоящият случай не е маловажен по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК.

Служебният защитник на подсъдимия – адв. Жильов, намира, че от събрания доказателствен материал се установява изложената в обвинителния акт фактическа обстановка, но пледира извършеното престъпление да е такова по чл. 354а, ал. 5 НК, доколкото с оглед на установеното количество и неговата парична равностойност и обществената опасност на престъплението е налице маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК. С оглед на това счита, че наказанието следва да е „глоба“.

Подсъдимият признава вината си за извършеното деяние. В дадената му последна дума моли да му бъде наложено наказание „глоба”, като случаят бъде приет за маловажен.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и след обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, намира за установено следното.

От фактическа страна:

Подсъдимият Р. В. В. . с ЕГН ********** е роден на 28.02.1990г. в гр. ***. Същият е българин, с българско гражданство, със средно образование, неженен, неосъждан/реабилитиран/, с постоянен адрес гр.***, ж.к.“***“ бл.71, вх.1, ет.4, ап.12.

На 10.08.2020 г., свидетелите Г.П., Г.К. и В.Н. - полицейски служители при IV РУ на 1

ОД на МВР - *** били на работа и изпълнявали служебните си задължения. Във връзка с провеждана специализирана полицейска операция по линия „Противодействие на престъпления, свързани с наркотични вещества“ извършили обход в гр.***, ж.к.“***“, зона „Б“ в близост до бл.51. Там забелязали подсъдимият Р.В., по прякор „***“, който им бил известен като криминално проявен по линия „наркотици“. Тъй като била получена информация от лице, пожелало анонимност, че подсъдимият Вълчев държи наркотични вещества в жилището си, полицейските служители решили да му извършат проверка. При проведена беседа с него, подсъдимият признал, че в жилището си съхранява наркотични вещества, които заявил , че са за лична употреба. На въпроса от кого ги е закупил, не дал информация. Подсъдимият завел полицейските служители в жилището си, находящо се на адрес гр.***, ж.к.“***“ бл.71, вх.1, ет.4, ап.12 , като обяснил , че живее с майка си и брат си, като той обитава само едната стая- хол. В същата стая подсъдимият посочил пластмасова кутийка, в която имало бяло кристалообразно вещество, за което той обяснил , че е „пико“ и едно малко топче суха зелена тревна маса, за която заявил, че е марихуана. Освен това, на масата в хола имало още два джъмпера, които съдържали съответно бяло и жълто кристалообразно вещество. За тях подсъдимият заявил, че са хранителна добавка.

Процесните вещества бил предадени с протокол за доброволно предаване от подсъдимия Вълчев. Няма данни в дома му да е извършено претърсване и изземване, с оглед установяване на обстоятелството дали в същия се намират и други наркотични вещества.

Във връзка с установеното било започнато настоящото бързо производство и подсъдимият бил задържан за срок от 24 часа по ЗМВР.

В хода на наказателното производство била назначена и изготвена химическа експертиза. С протокол № 628/12.08.2020г., от експерт при Сектор БНТЛ при ОД на МВР***, по делото било установено следното:

Сухата зелена растителна маса /обект № 1/ представлява коноп, с нето тегло 0,378 гр. и съдържание на активен наркотичнодействащ компонент тетрахидроканабинол 8,50 тегловни процента.

Бледожълто на цвят кристално вещество, съдържащо се в прозрачна, цилиндрична, пластмасова кутийка с диаметър 5 см и височина 2,5 см., без капак /обект № 2/ представлява метамфетамин с общо нето тегло 1,026 гр. и съдържание на активен наркотичнодействащ компонент метамфетамин 72,60 тегловни процента.

Бледожълто на цвят кристално вещество, съдържащо се в прозрачно пилиетиленово пликче“клипс“ с размери 4/5см. /обект № 3/ представлява смес от хранителна добавка „Метилсулфонилметан“ (MS, dimethyl sulfone, C2H602S) и метамфетамин с общо нето тегло 0,522 гр. и съдържание на активен компонент метамфетамин 7,60 тегловни процента.

На база морфологични белези и химичен състав в кристалното вещество от обект № 4 се доказва наличие на хранителна добавка „Метилсулфонилметан“(MS, dimethyl sulfone, 2

C2H602S) и с наличните в химическа лаборатория при сектор БНТЛ ОДМВР *** методики и апаратура в същото не се доказват вещества под контрол съсгласно ЗКНВП.

Остатъкът от изследваните вещества от обект №1,2,3 били запечатани в плик с печат на сектор БНТЛ при ОДМВР *** и изпратени на съхранение в ЦМУ гр.София, отдел „МРР – НОП“.

Опаковките от изследваните обекти също били запечатани в хартиен плик с печат на БНТЛ при ОДМВР *** и приложени по делото.

Неразходваната част от обект № 4 била запечатана в хартиен плик с мокър, мастилен печат на сектор БНТЛ при ОДМВР *** и приложена по делото.

Съгласно Приложение № 1 към чл. 3, т. 1 на Списък I от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, конопът/ канабис, марихуана/ и метамфетаминът представляват вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата им и са забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина.

Съгласно Постановление № 23/29.01.1998 г. на МС за определяне цените на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводство, стойността на наркотичните вещества, възлиза както следва: Обект № 1 - коноп (канабис, марихуана) с нетно тегло 0,378 грама, със съдържание на активен наркотичнодействащ компонент тетрахидроканабинол 8,50%, на стойност 2,27 лева (два лева и 27ст.); Обект № 2 - 1,026 грама нето тегло метамфетамин, със съдържание на метамфетамин - 72,60% на стойност 25,65 лева (двадесет и пет лева и 65 ст.); Обект №

3

0,522 грама смес от хранителна добавка„Метилсулфонилметан“ (MS, dimethyl sulfone, C2H602S) и метамфетамин, със съдържание на метамфетамин - 7,60%, на стойност 13,05 (тринадесет лева и 05 ст.), всичко на обща стойност 40,97 (четиридесет лева и 97 ст.).

По доказателствата:

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на направеното от подсъдимия Р.В. самопризнание по реда на чл. 371, т. 2 от НПК и подкрепящите го доказателства, събрани в хода на досъдебното производство: гласни – разпит на обвиняем на ДП (л. 12), от показанията на свидетелите Г. П. (л. 16), В.Н. (л. 18), Г.К. (л.19) , писмени – протокол за доброволно предаване от 10.08.2020г. (л. 20), протокол за оглед на веществени доказателства, ведно с фотоалбум (л.21-23) изготвената химическа експертиза с протокол № 628 от експерт при БНТЛ – ОД на МВР ***(л. 26), писмо до ЦМУ за изпращане за съхранение на наркотични вещества (л. 30), справка за съдимост на подсъдимия (л. 13-15), писмо от СРП относно изтърпени наказания от подсъдимия (л.49), заповед за задържане на лице по ЗМВР (л. 4).

На основание чл. 373, ал. 3 от НПК съдът прецени събраните в хода на досъдебното производство доказателства, както и направеното самопризнание, като не констатира противоречия, несъответствия и непоследователност. Самопризнанията на подсъдимия 3

Вълчев се подкрепят от разпита му пред орган на досъдебното производство, протокола за доброволно предаване, експертизата, веществените доказателства и останалите писмени доказателства, чиято съвкупна достоверност на носената в тях информация се потвърждава от гласните доказателства – показанията на полицейските служители, лично възприели подсъдимия, ситуацията, неговите изявления. С оглед на това съдът прие за безспорно установено извършването на инкриминираното деяние, както и авторството на привлеченото към наказателна отговорност лице.

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 от НПК, за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин както авторството на лицето, обвинено в извършване на инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението.

Настоящият съдебен състав намира, че от доказателствата по делото несъмнено се установява, че от обективна и субективна страна подсъдимият Р. В. В. с деянието си е осъществил състава на престъплението по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК.

Налице са обективните признаци на състава на посоченото престъпление, а именно На 10.08.2020г. в гр.***, в апартамент, находящ се в ж.к. “***“, бл. 71, вх. 1, ет. 4, ап. 12 (десен), без надлежно разрешително, съгласно чл.73, ал.1 и чл.30 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП), чл.1 и сл. от Наредбата за условията и реда за разрешаване на дейностите (НУРРД) по чл.73, ал.1 от ЗКНВП, вр. чл.30 от ЗКНВП, държал високорискови наркотични вещества по смисъла на чл.3, ал.1, т.1 и ал.2 от ЗКНВП, вр. чл.3 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични и Приложение № 1, Спикът I от същата, а именно: Обект № 1 - коноп (канабис, марихуана) с нетно тегло 0,378 грама, със съдържание на активен наркотичнодействащ компонент тетрахидроканабинол 8,50%, на стойност 2,27 лева (два лева и 27ст.); Обект № 2 - 1,026 грама нето тегло метамфетамин, със съдържание на метамфетамин - 72,60% на стойност 25,65 лева (двадесет и пет лева и 65 ст.); Обект № 3

0,522 грама смес от хранителна добавка„Метилсулфонилметан“ (MS, dimethyl sulfone,

C2H602S) и метамфетамин, със съдържание на метамфетамин - 7,60%, на стойност 13,05 (тринадесет лева и 05 ст.), всичко на обща стойност 40,97 (четиридесет лева и 97 ст.), определена съгласно Постановление № 23 на МС от 29.01.1998г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството.

По безспорен начин е установено обстоятелството, че подсъдимият е държал процесните наркотични вещества в обитаваната от него част на жилището, в което живее, с намерение да ги ползва лично.

По делото не са събрани доказателства, а не са и изложени твърдения от подсъдимия да е имал надлежно разрешително за упражняваната фактическа власт върху наркотичните 4 вещества.

От субективна страна подсъдимият е извършил деянието виновно, при форма на вина «пряк умисъл» по смисъла на чл.11, ал.2 от НК – несъмнено е съзнавал рисковия характер на веществото и наличието на забрана за неговото държане, но е целял именно настъпването на престъпния резултат. От събраните по делото доказателства, включително данните относно личността на подсъдимия, става ясно, че същият е разбирал свойството и значението на извършеното деяние и е могъл да ръководи постъпките си.

По въведеното от защитата възражение, че извършеното от подсъдимия Вълчев деяние следва да се квалифицира по чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3, т. 1 от НК, а именно като „маловажен случай“, съдът счита, че извършеното престъпление не отговаря на изискванията на същата разпоредба.

Кога случаят е маловажен, се решава съобразно нормата на чл. 93, т. 9 от НК, в която е указано, че маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.