Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4045 от 07.11.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 9369/2025
Вид
Решение № 4045
Подписан
07.11.2025
В сила
30.12.2025
Състав
СТАНИМИР БОРИСОВ МИРОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 63д · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 3, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 - 63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 - 63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 - 63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 - 63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 - 63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.182, ал.2, т.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 182, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 21 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 21, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 4045 гр. София, 07.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 130-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СТАНИМИР Б. МИРОВ при участието на секретаря ДЕЛИНА ИВ. ГРИГОРОВА като разгледа докладваното от СТАНИМИР Б. МИРОВ Административно наказателно дело № 20251110209369 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 - 63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на П. С. Р. срещу Електронен фиш серия ***** издадено от СДВР, с който на жалбоподателят е наложено административно наказание - глоба в размер на 100.00 лв., за нарушение на чл.21, ал.2, вр.ал. 1 от ЗДвП.

С жалбата се сочи, че електронния фиш е незаконосъобразен, поради допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с липса на реквизити по ЗДвП- липса на данни за влязъл в сила ел.фиш касаещ повторност на нарушението, място на извършване на същото и неизписване на техническото средство измерело скоростта. Моли да се отмени обжалвания ЕФ.

Жалбоподателят е редовно уведомен за дата на съдебно заседание, не се явява. В съдебно заседание изпраща процесуален представител-адв.Б.. Моли да се отмени обжалвания ел.фиш, като неправилен и незакосъобразен. Моли за присъждане на разноски по делото.

Въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща процесуален представител.

Депозирали писмено становище, в което се излагат доводи свързани с доказаност на твърдяно нарушение и доказателствата въз основа на които се потвърждава това твърдение.

Моли да се потвърди обжалвания ел.фиш, като правилен и законосъобразен. Моли да се присъди юрисконсултско възнаграждение.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и наведените доводи, приема за установено следното от фактическа страна:

1

На 07.03.2025г., моторно превозно средство ***, с рег.№ *********, в 10.54ч. се движело в гр. ***, по ***, с посока на движение от ул. *** към ул.***. Автомобилът на километър 39 при ограничение на скоростта за извън населено място до 80 км./ч. въведено с пътен знак В26, преминал със скорост от 93 км. /ч./ след приспаднат толеранс от 3% /, като е превишил разрешената скорост с 38км./ч. Нарушението е констатирано с разпечатка от техническо средство MD 1197, в която е отразен регистрационния номер на лекия автомобил, дата и час на измерването, мястото и скоростта. По делото е приложен и снимков материал относно посоченото нарушение.

В последствие на жалбоподател е издаден електронен фиш серия *****, с което нарушението е квалифицирано като такова по чл.21, ал.2,вр.ал.1 от ЗДвП. Наложено е административно наказание глоба в размер на 100 лв., на основание чл.189, ал.4, вр.чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.2 от ЗДвП.

Настоящият състав прие за установена изложената фактическа обстановка въз основа на събраните по делото писмени доказателства, в частност на разпечатка от техническо средство за регистрирани нарушения на максимално разрешена скорост, протокол за проверка, удостоверение за одобрен тип средство за измерване, снимков материал, справка за първоначална регистрация на моторно превозно средство, заповед, справка – картон на водача, приобщени към доказателствения материал на основание чл. 283 НПК.

Според чл. 21, ал. 1 от ЗДвП при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава стойностите на скоростта в км/ч, посочени изчерпателно в тази алинея, а според чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. В конкретния случай жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, понеже се е движил с автомобила с по-висока от максимално разрешената скорост за движение в извън населено място от 80 км/ч., обозначено с пътен знак В- 26. Касае се за нарушаване на забрана по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП в населено място да не се превишава максимално допустимата скорост, която се сигнализира с пътен знак по смисъла на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. Водачът на автомобила е следвало да спазва ограничението на скоростта за извън населено място, тъй като в процесния участък е имало поставен знак, указващ ограничение на скоростта от 80 км/ч. Писмено доказателство за цитираното ограничение на скоростта е и приложеният по делото Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство. В него ясно е описано мястото, където се е осъществявал контрол на скоростта и това, че ограничението е било общовалидното за извън населено място въведено с пътен знак по смисъла на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. Съставителят на протокол за използване на АТС или система /приложена по делото/ – длъжностното лице се е подписал, че автоматизираното техническо средство е разположено и настроено съгласно изискванията за обслужване на производителя и нормативните предписания, а наличните пътни знаци са проверени преди и след измерването. Това е официален документ по смисъла на чл. 93, т. 5 от НК - съставен по предвидения ред от длъжностно лице в кръга на службата му и има доказателствена сила за описаните в него обстоятелства, едно от които е и ограничението на 2 скоростта в процесния участък.

Посочването в електронния фиш на всички елементи от обективна страна на състава на нарушение по чл. 21 ЗДвП дава възможност на жалбоподателя да разбере какво нарушение му е вменено и да организира защита си по него. От събрани в хода на съдебно следствие по делото доказателства, съдът намира за установено, че действително на датата, отразена по електронния фиш, описаният в него лек автомобил е извършвал движение с превишена скорост. Това обстоятелство е било установено и надлежно заснето със съответно техническо средство, с издадено удостоверение за одобрен тип средство за измерване при БИМ. Същото е преминало успешно и последваща проверка, видно от протокол, приложен по делото.

Мястото и времето на нарушението са отразени по надлежния ред и достатъчно подробно в електронния фиш, за да стане ясно на наказаното лице какво именно поведение се санкционира. Посочено е населеното място, където е извършено нарушението, посоката на движение, датата и часът на нарушението. От приложения снимков материал се вижда, че е отчетена по-висока скорост на движение, а именно 88 км/ч. Видно е, че наказващ орган е съобразил предвидени грешки при измерване на скорост от 3 процента или до 3 км/ч при скорост до 100 км/ч. В тази връзка в електронния фиш отчетената скорост е намалена с 3 км/ч в полза на водача, което е и допустимата грешка при измерване на скоростта до 100 км/ч, съобразно посоченото в протокола за проверка.

По делото няма данни, жалбоподателят да се е възползвал от възможността по чл. 189, ал. 5 ЗДвП. Според цитираните разпоредби такава възможност възниква с връчването на ЕФ и в срока му за обжалване – 14 дни, същият може да посочи с нарочна декларация управлявалия автомобила.

Жалбоподателя е собственик на моторно превозно средство ***, с рег.№ *********, видно от справка касаеща регистрация на МПС / приложена по делото/.

Фактическата обстановка, нарушението и авторството на деянието, съдът намира, че са установени в хода на протеклото административно наказателно производство пред наказващия орган и в производството пред въззивна инстанция. Всички релевантни за съставомерността и индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства, които обуславят административно наказателната отговорност, са установени и удостоверени. При установяване на нарушението няма допуснати съществени процесуални нарушения. В приложената по делото справка за водач има отразени 12 броя влезли в сила електронни фиша, като в по голямата си част от тях са превишена скорост, което обстоятелство идва да обори по един категоричен начин, че жалбоподател спазва ограниченията на скоростта, както и липсата на възможност нарушението да се определи като малозначително и при липса на общественоопасно / каквито обстоятелства е изложила в жалбата/. Съдът приема, че така изложените доводи дават отговор на всеки един пункт изложен в жалбата.

От субективна страна нарушението е извършено при форма на вината съзнавана непредпазливост, доколкото водачът е могъл и е бил длъжен да не превишава разрешената скорост, но въпреки това не е съобразил поведението си със законовите изисквания.

Нарушението е формално, поради което настъпването, респективно предвиждането на 3 общественоопасни последици в съзнанието на водача, не е част от фактическия му състав.

Съгласно чл. 182, ал. 4, вр.ал.2, т.2 ЗДвП, при констатирано превишаване от 11 до 20 km/h на разрешената максимална скорост за движение в извън населено място административното наказание "Глоба" е в размер на 50 лева. В конкретния казус е наложена санкция в двоен размер от 100 лева, с оглед дадената от институцията – издател на фиша първоначална квалификация за деяние, извършено в условията на "повторност".

Съгласно редакцията на нормата на чл. 182, ал. 4 ЗДвП, действала към датата на съставяне на ЕФ 07.03.2025 г.: "Когато нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5 е повторно, наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер, а за повторно нарушение по ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 - предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок три месеца.

"

Тази разпоредба към настоящия момент е претърпяла законодателна промяна, като е отпаднало предвиденото в предходната редакция /Изм. - ДВ, бр. 10 от 2011 г. /, удвояване размера на глобата за нарушения на скоростта в извън населено място при повторност по чл.182, ал.2, т.2 ЗДвП. Ето защо и по арг. на чл. 3, ал. 2 ЗАНН приложимо в настоящия случай се явява по-благоприятното за администравно-наказателно правното положение на дееца правило на чл. 182, ал. 4 (бр. 64 от 2025 г., в сила от 7.09.2025 г.) ЗДвП, съгласно което: "При повторно нарушение по ал. 1, т. 5 и 6, ал. 2, т. 6, ал. 3, т. 6 наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок три месеца. "

Предвид гореизложеното индивидуализираното административно наказание глоба в удвоен размер по чл. 182, ал. 2, т. 2ЗДвП следва да се намали до законоустановения по арг. на актуалната редакция на чл. 182, ал. 4 ЗДвП размер съгласно чл. 182, ал. 2, т. 2 ЗДвП- 50 лв., т. к. законодателната промяна е настъпила преди влизане в сила на ЕФ Серия *****.

В случая макар и разглежданото нарушение, предмет на ЕФ Серия ***** по своята логическа същност да е осъществено в условия на повторност по см. на дефинитивната норма на пар. 6, т. ЗЗ. ЗДвП, с оглед отпадналата по силата на по-благоприятната редакция на чл. 182, ал. 4 ЗДвП по-тежка наказуемост чрез удвояване размера на глобата за нормативната алтернативна на чл. 182, ал. 2, т. 2 ЗДвП, то настоящото деяние по арг. на чл.

3, ал. 2 ЗАНН следва да се санкционира с глоба в размер на 50 лв.

По изложените съображения съдът намира, че обжалваният електронен фиш следва да се измени в частта относно размера на наложеното за нарушението административно наказание.

Съдът дължи произнасяне по разноските. С оглед изхода на спора право на разноски има наказващият орган и искането на представителя на АНО за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателно и следва да се уважи. Относно размера на разноските разпоредбата на чл. 63д от АПК предвижда, че в полза на юридически лица, които са били защитавани от юрисконсулт /както е в случая/, се присъжда възнаграждение в определен от 4 съда размер, който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, съгласно който възнаграждението е в размер от 80 до 150 лева. Предвид правната сложност и извършените действия, съдът счита, че справедливият размер на конкретното възнаграждение се явява 100 лева.

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ Електронен фиш сер.*****, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал. 2, т. 2, от ЗДвП на жалбоподател П. С. Р. е наложено административно наказание "глоба" в размер на 100, 00 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. чл. 21, ал. 1 ЗДвП, като на основание чл. 3, ал. 2 ЗАНН НАМАЛЯВА размера на административното наказание "ГЛОБА" от 100 лв. на 50 лв.