Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1566 от 20.12.2024, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно гражданско дело 2044/2024
Вид
Решение № 1566
Подписан
20.12.2024
В сила
20.12.2024
Състав
Светлана Иванова Изева, Светлана Ангелова Станева, Радостина Ангелова Стефанова

Цитирани разпоредби

  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.433,ал.1,т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.439 · Граждански процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 1566 гр. Пловдив, 20.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно гражданско дело № 20245300502044 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл.258 и сл. във вр. с чл.439 от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба о т „********** против решение №

249/08.05.2024г.,постановено по гр.д.№ 2050/23г.по описа на АРС,3-ти гр.с.,с което е признато за установено,че Т. А. Т.,ЕГН-********** не дължи на „********** като погасени по давност следните вземания, обективирани в изпълнителен лист от 22.03.2013г., издаден в полза на „********* по ч.гр.д. № 471/2013г. по описа на РС – Асеновград и цедирани на „**********, а именно: 1000 лв. – главница по Договор за издаване и обслужване на кредитна карта от 05.06.2009г.,775,77 лв. – лихва за периода от 05.06.2009г. – 23.01.2013г., 155,18лв. – санкционираща лихва за периода 05.06.2009г. – 23.01.2013г.,както и 139,55лв. разноски. Моли да бъде отменено като неправилно атакуваното решение и вместо това да се постанови друго,с което да се отхвърлят исковите претенции.Претендират се разноски.

Въззиваемата страна-Т.А.Т.,ЕГН-********** депозира писмен отговор,че жалбата е неоснователна по изложени в отговора съображения.Претендира разноски пред въззивното производство.

Пловдивският окръжен съд,след преценка на процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата и събраните доказателства по делото във връзка с доводите на страните,приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в предвидения от закона срок от легитимирана да обжалва решението страна срещу подлежащ на обжалване акт,поради което се явява процесуално допустима.

1

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част,като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Съгласно чл. 269 изр. 2 от ГПК по правилността на решението съдът е ограничен от посоченото в жалбата, доколкото не се засяга приложението на императивна материалноправна разпоредба,както и не се твърди конкретно нарушение на процесуалните правила,обосноваващо служебно събиране на доказателства.

Пред АРС е предявен иск с правно основание чл.439 от ГПК от Т. А. Т. против „********“ЕООД.

От събраните по делото доказателства,включително приложените две изпълнителни дела- № 716/2013г.и № 591/2020г.,и двете на ЧСИ ******** се установява,че с изп.лист от 22.03.2013г.,издаден на основание заповед за изпълнение по ч.417 от ГПК № 227/22.03.13г. по ч.гр.д. № 471/2013г.ищецът е осъден да заплати на „*******“ ЕАД сумите:1000лв.главница по договор за издаване и обслужване на кредитна карта,775,77лв.лихва за периода 05.06.2009г.–23.01.2013г.,155,18лв.–санкционираща лихва за периода 05.06.2009г. – 23.01.2013г.,както и 139,55лв.разноски.Въз основа на изпълнителния лист кредиторът е образувал изп.д. № 716/2013г.при ЧСИ ********,като с молбата за образуване на изп.дело от 12.04.13г.е направил искане за налагане на запор на тр.възнаграждение на длъжника.По изпълнителното дело ЧСИ е извършил справки за имуществото на длъжника,но не е предприел реални действия по принудително изпълнение.В хода на изпълнителното дело вземанията по изпълнителния лист са прехвърлени два пъти – веднъж от „********“ АД на „*********“ ЕАД с договор за покупко-продажба на вземания от 01.07.2013г.,за което ЧСИ е уведомен с молба от 14.02.2014г., и втори път от „********** на „********“ ЕООД с договор за покупкопродажба на вземания от 28.09.2018г.,за което ЧСИ е уведомен с молба от 03.12.2018г.В нито една от двете молби от 2014г. и 2018г. взискателят не е поискал извършването на изпълнителни способи.Поради бездействието на взискателя изп.дело се е перемирало,но едва с молба от 28.05.2019г. „********“ ЕООД е поискало прекратяване на делото на основание чл.433,ал.1,т.2 от ГПК и с Постановление от 28.05.2019г.ЧСИ е прекратил производството по изп.дело.Постановлението е влязло в сила на 06.06.2019г.

Със същия изпълнителен лист „*********“ЕООД подава молба при същия ЧСИ от 03.06.20г. за образуване на друго изп.дело,с инкорпорирано в молбата искане за насрочване на опис на дв.вещи.ЧСИ образува изп.д. № 716/2013г.,по което са извършвани действия по принудително изпълнение.

Ответникът е възразил по делото,че погасителната давност не е изтекла,тъй като е била прекъсната с подаването на молба за образуване на изп.д. № 716/2013г.на

12.04.13г.Според ответника давност не е текла до 26.06.2015г.,когато с Тълкувателно решение № 2/2013г.на ВКС е отменено действието на Постановление № 3/18.11.80г.на Пленума на ВС и доколкото тълк.решение имало действие за напред,а до тази дата следвало да се прилага ППВС № 3/80г. Наведени са твърдения и че с поискано следващо 2 изпълнително действие след двугодишния период,макар и без да е новообразувано изпълнителното дело,се прекъсва давностният срок.Отправено е искане давностните срокове да бъдат съобразени със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците.

Районният съд е приел с атакуваното решение,че вземането е погасено по давност и е уважил претенцията на ищеца.

Настоящата инстанция намира изводите на първостепенния съд за правилни и ги споделя.

Действително давността за вземанията е била прекъсната с молбата на „*******“ АД от 12.04.2013г. за образуване на изп. дело № 716/2013г. по описа на ЧСИ *********,в която е инкорпорирано искане за налагане на запор на трудово възнаграждение.Впоследствие поради бездействие на взискателя изпълнително дело № 716/2013 г. по описа на ЧСИ ******* е прекратено по силата на закона,като датата на последното искане за валидно изпълнително действие е именно това,направено на 12.04.2013г.с молбата на взискателя за образуване на изп.дело.Следващото валидно изпълнително действие е молбата на „********“ ЕООД от 03.06.2020г.,с която е поискано образуване на изпълнително дело № 591/2020г.по описа на ЧСИ ********,с инкорпорирано в нея искане за прилагане на изпълнителен способ – опис на движими вещи.Между тези две посочени искания за предприемане на изпълнителни действия е изтекъл период от време,по-дълъг от пет години.Т.е.изтекъл е и петгодишният давностен срок за вземанията с начален момент 12.04.2013г. по аргумент от т.10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. по т.д. № 2/2013 г.,ОСГТК, ВКС.

При образуване на първото изпълнително дело по принцип са действали тълкувателните разрешения на ППВС № 3 от 1980г.В случая обаче те не намират приложение и не може да се приеме,че давност не е текла по време на изпълнителния процес до 26.06.2015г.Твърденията на ответника са в смисъл,че ТР № 2/26.06.2015г.поражда действие само за напред,поради което приложимо е отмененото с това тълк.решение ППВС № 3/18.11.80г.Това становище не се споделя от настоящата инстанция.Съгл.чл.130,ал.2 от ЗСВ тълкувателните решения,които са в сила,са задължителни въобще,а не само по отношение на действието им от датата на приемането за напред.Не са предвидени и ограничения на обратното действие само до даден момент.В преобладаващата си практика ВКС приема,че със задължителните указания на тълкувателното решение се дава тълкуване на точния смисъл на съществуваща правна норма,а не се създава ново правило за поведение,действащо за в бъдеще,поради което същото има действие от влизането в сила на самия закон,чийто смисъл изяснява.Следователно,ППВС № 3/80г.не е приложимо в случая и петгодишната давност е изтекла на 12.04.2018г.,преди следващото искане на взискателя за предприемане на изпълнителни действия от 03.06.20г.Наистина в новото образувано изп.дело № 591/2020г.по описа на ЧСИ ********* са поискани и извършени няколко изпълнителни действия,които прекъсват по принцип погасителната давност,но те са без 3 правно значение,защото вземанията вече са били погасени по давност в един по-ранен момент.

Предвид изложеното правилни са изводите на районния съд,че вземането на „*********“ЕООД е погасено по давност и правилно е уважен предявеният от Т. А. Т. иск с правно основание чл.439 от ГПК.

Решението като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.

Разноски:

Съобразно правния резултат жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна направените от нея разноски във въззивното производство,които са за адв.възнаграждение в размер на 1000лв.съобразно представения ДПЗС и списък на разноските.

Водим от горното,съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 249/08.05.2024г.,постановено по гр.д.№ 2050/23г.по описа на АРС,3-ти гр.с.

ОСЪЖДА „*********** да заплати на Т. А. Т.,ЕГН-********** сумата от 1000лв.направени разноски за адв.възнаграждение пред въззивната инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4