Решение № 7091 от 22.04.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7091 гр. София, 22.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ц.Р.Ц при участието на секретаря М.Р.И като разгледа докладваното от Ц.Р.Ц Гражданско дело № 20241110134541 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от против срещу „И.А.М“ АД, ЕИК ********* и „Ф.Б“ ЕООД, ЕИК ********.

А. И. П.

В срока за отговор е постъпил такъв от ответниците. Ответникът „И.А.М“ АД е предявил и насрещен иск.

Поради неотстраняване нередовностите на исковата молба с протоколно определение от 12.02.2025 г. съдът е върнал първоначалната искова молба, поради което производството по делото е продължило по депозираната насрещна искова молба.

Ищецът „И.А.М“ АД твърди, че на 06.10.2023 г. между страните е сключен Договор за паричен заем №*******, по силата на който е предоставена в заем сумата от 9000 лева, като ответницата А. И. П. се задължила да я върне на 20 равни двуседмични вноски всяка в размер на 516,30 лева, при ГЛП 35 %, с оглед на което общият размер на възнаградителната лихва възлизал на 1326 лева, а общо дължимата сума по Договора възлизала на 10326 лева. Твърди се, че А. И. П. не е изпълнила надлежно задълженията си. Прави искане за осъждането й да заплати сумата от 7387,23 лева, представляваща главница по Договор за паричен заем № *******, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 19.09.2024 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 873,57, представляваща възнаградителна лихва. В случай че целият договор за заем бъде прогласен за нищожен, се прави искане за осъждане на А. И. П. да заплати остатъка от главницата в размер на сумата от 6934,80 лева.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата А. И. П. е подала отговор, в който прави възражение за нищожност на целия договор за заем и счита, че дължи връщане само на чистата стойност на главницата, като посочва, че от същата следва да се извади сумата от 2065,20 лева, която твърди да е заплатила по договора. Излага, че заплатените суми по договора за предоставяне на поръчителство, който счита също за 1 нищожен, следва да се отнесат за погасяване на главницата по договора за заем.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Предявени за разглеждане са искове с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК. За уважаване на предявените искове с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК ищецът следва да докаже следните обстоятелства: сключването на валидно правоотношение по договор за потребителски кредит; предоставянето на кредита на кредитополучателя; размера и изискуемостта на вземанията за главница и договорна лихва.

При условията на евентуалност е предявен иск с правно основание чл. 23 ЗПК за осъждане на ответницата да заплати сумата в размер на 6934,80 лева – неплатен остатък от чистата стойност на кредита. За уважаване на така предявения при условията на евентуалност иск в тежест на ищеца е да установи размера на сумата предоставена на ответницата.

Страните не спорят, а и от представения и приет по делото Договор за паричен заем № *******/06.10.2023 г. се установява, че на посочената дата между ищеца „И.А.М“ АД и ответницата бил сключен договор за паричен заем, въз основа на който ищецът е предоставил на ответницата заем в размер на 9000 лв., със срок на погасяване 40 седмици, брой вноски - 20, двуседмични, последната с падеж на 15.07.2024 г., с размер на седмичната погасителна вноска – 516,30 лв., с уговорена годишна лихва – 35 %, ГПР – 40,69 % и общо задължение 10326 лв., състоящо се от размера на заетата сума и лихвата за целия срок на договора.

В чл. 4 от договора страните уговорили, че заемателят се задължава в срок от три дни, считано от датата на сключване на договора, да предостави на кредитора едно от следните обезпечения: 1) две физически лица - поръчители, които да отговарят на следните изисквания: да представят служебна бележка от работодател за размера на трудовото възнаграждение, като нетният им осигурителен доход да е в размер над 1000 лв.; да работят по безсрочен трудов договор; да не са заематели или поръчители по друг договор за паричен заем, сключен с "И.А.М" АД; да нямат неплатени осигуровки за последните две години; да нямат задължения към други банкови и финансови институции или ако имат - кредитната им история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от "Редовен"; да подпишат договор за поръчителство; 2) банкова гаранция в полза на кредитора за дължимите суми по договора със срок на валидност 30 дни след крайния срок на плащане на задълженията по договора; 3) одобрено от заемодателя дружество - гарант, което предоставя гаранционни сделки.

Страните не спорят също, а и от представения и приет Договор за предоставяне на гаранция №******* се установява, че на 06.10.2023 г. между А. П., в качеството й на потребител, и „Ф.Б“ ЕООД в качеството му на гарант е сключен договор, по силата на който "Ф.Б" ЕООД като гарант, се е задължило да издаде гаранция за плащане в полза на "И.А.М" АД, с наредител - потребителя, с цел гарантиране изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно Договор за паричен заем №*******5, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за паричен заем, за сума, покриваща както следва: задължение за връщане на заемната сума в размер на 9000 лв.; задължение за плащане на възнаградителна лихва; задължение за плащане на законна лихва за забава в случай на забава на плащането на разходи за събиране на вземането, съдебни разноски и адвокатски хонорари.

В чл. 2 от договора за предоставяне на гаранция е предвидено, че договорът влиза 2 в сила в случай, че потребителят не изпълни задължението си по чл. 4, т. 1 или чл. 4, т.

2 от договора за паричен заем в указания срок да предостави обезпечение поръчителство от две физически лица или банкова гаранция.

В чл. 3 от договора страните са уговорили възнаграждение за гаранта в размер на 6574 лева, което е платимо разсрочено заедно с вноските по договора за заем с размер на всяка вноска – 328,70 лв., с падеж на последната на 15.07.2024 г., като съгласно чл.

3, ал. 2 потребителят заплаща възнаграждението по начините, установени в договора за паричен заем за плащане на задълженията на потребителя по договора за паричен заем. Съгласно чл. 3, ал. 3 от договора за предоставяне на гаранция "И.А.М" АД е овластено да приема вместо гаранта изпълнение на задължението на потребителя за плащане на възнаграждение по договора за предоставяне на гаранция. В случай, че платената сума е недостатъчна за погасяване на изискуемите задължения на потребителя към "И.А.М" АД и на задължението на потребителя към гаранта по договора за предоставяне на гаранция, с внесената сума се погасяват с приоритет задълженията към гаранта.

С доклада по делото е отделено за безспорно, а и от представената по делото от ищеца „И.А.М“ АД справка-извлечение за извършени плащания от А. П. по договора за потребителски кредит се установява, че същата е заплатила на ищеца общо сумата в размер на 2065,20 лева.

По делото е представена и справка-извлечение от дружеството „Ф.Б“ ЕООД за извършените от А. П. плащания по договор за гаранция №*******/06.10.2023 г., от която се установява, че последната е извършила плащания в общ размер от 1314,80 лева.

Съгласно възприетото в т. 1 на Тълкувателно решение №1 от 2013 г., постановено по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС при проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване. Предвид изложеното и предвид разясненията дадени в Тълкувателно решение № 1 от 27.04.2022 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2020 г., ОСГТК съдът служебно следва да се произнесе по нищожността на договор или на отделни клаузи от него, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, в случаите когато нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства.

Ищцовото дружество „И.А.М“ АД е с предмет на дейност: отпускане на кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, в това число и отпускане на заеми, обезпечени с ипотека.

Ищецът е физическо лице, за което няма данни при сключването на процесния договор да е действало в рамките на своята професионална или търговска дейност.

Следователно, при сключването на договора ищецът е действал в качеството на "търговец" по смисъла на легалната дефиниция, дадена в § 13, т. 2 ДР на ЗЗП, а ответникът има качеството на "потребител" съобразно легалната дефиниция, дадена в §13, т. 1 ДР на ЗЗП. Ето защо, в настоящото производство е приложима разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ГПК, изискваща от настоящия съд служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в процесния договор. Доколкото общият размер на кредита, предвиден в договора, е в размер до 80 000 лева, няма данни договорът да е обезпечен с ипотека, или друго сравнимо обезпечение върху недвижим имот, и няма данни да е налице друга отрицателна предпоставка, предвидена в чл. 4 ЗПК, процесният договор 3 за кредит е в приложното поле на ЗПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.

10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Посочените разпоредби уреждат императивни законови изисквания към формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, установени в защита на потребителите.

Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 към закона начин.

Визираната норма е в съответствие с чл. 19 от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити. Съгласно чл. 4, б. "а" от Дирекитва 2008/48/ЕО на ЕП и на Съвета от 23.04.2008 г., ГПР трябва да се изчисли в момента, в който кредитният договор е сключен. Съгласно практиката на СЕС, целта на уредбата е потребителите да разполагат с всички данни, които могат да имат отражение върху обхвата на задължението, като това информиране има съществено значение за правата на потребителя.

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

В чл. 2, т. 8 от процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 40,69 %, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно – възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство, сключен от потребителя с "Ф.Б“ ЕООД, което следва да бъде включено в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.

По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

Разпечатката съдържа 34 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ba62a005-74d2-4b05-9042-11b9874b4b28