Решение № 11286 от 18.10.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11286 гр. С., 18.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА Гражданско дело № 20211110146496 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са осъдителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „Т. е предявил срещу П. И. С. осъдителни искове с правна квалификация чл.

79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумите, както следва: сумата от 313.51 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за имот, находящ се в гр. С., с абонатен номер ., за периода от м.10.2017 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда /09.08.2021 г./ до окончателното плащане; сумата от 50.57 лв. – мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 30.03.2021 г.; сумата от 24.00 лв. – такса за дялово разпределение за периода от м.03.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане; сумата от 5.00 лв. – лихва за забава върху таксата за дялово разпределение за периода 30.04.2018 г. – 30.03.2021 г.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана по системата за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща начислените суми в посочения в Общите условия на „Т. срокове и, като не е сторил това, е изпаднал в забава, поради което дължи обезщетение за забава върху главниците в посочените по-горе размери. Ето защо, моли за уважаване на предявените искове.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, чрез назначения му особен представител – А. И.. Ответникът оспорва иска като неоснователен.

Релевира възражение за давност. Твърди, че дружеството няма данни за обявяване на сметките, поради което не е ясно откога клиентът на топлинна енергия е в забава. Счита, че 1 на ищеца не се дължи юрисконсултско възнаграждение. Моли за отхвърляне на исковете.

Третото лице помагач на страната на ищеца – „Н., не оспорва предявените искове и счита, че същите са основателни.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

Така основателността на предявения установителен иск се обуславя от осъществен фактически състав, пораждащ съдебно предявеното субективно право, включващ елементите: 1/ облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия между ищеца и ответника; 2/ изпълнение от страна на ищеца на задължението да достави топлинна енергия до имот с абонатен номер . за процесния период с цена, възлизаща поне на претендираната стойност от 313.51 лв. и 3/ предоставяне на услуга дялово разпределение на стойност поне в размер на претендираната от 24.00 лв.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ „битов клиент“ на топлинна енергия е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който купува отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване.

Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, това обстоятелство не е спорно по делото, а и се установява от представените по делото писмени доказателства – Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 21, том III, дело № 421 от 1972 г., видно от който П. И. С. е придобил правото на собственост върху процесния имот, молба – декларация, акт за изключване на отопление и топла вода, подписан от абоната П. С. и др. Не се твърди по делото и не се представят доказателства ответникът да се е разпоредил с правото на собственост върху процесния топлоснабден имот преди изтичането на процесния период.

Ето защо и в приложение правилата за разпределение на доказателствената тежест съдът приема за доказано наличието на правоотношение между страните по договор за доставка на топлоенергия за процесния период, по силата на който ищецът е престирал – доставил е топлоенергия, съответно за собственика П. И. С. е възникнало задължение да плати дължимата цена.

Предвид изложеното, ответникът се явява материално легитимиран да отговаря за заплащането на потребената през исковия период топлинна енергия в процесния имот именно в качеството си на собственик на топлоснабдения имот. Същият в качеството си на потребител на топлинна енергия е обвързан с общите условия на ищцовото дружество за 2 продажба на топлинна енергия, доколкото съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал.

2 от закона).

В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу общите условия. Поради изложеното, съдът приема, че между него и ищеца е било налице договорно отношение по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и общите условия, за процесния период.

По делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградатаетажна собственост (в която се намира процесният имот) е била присъединена към топлопреносната мрежа. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл.

145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на третото лице-помагач „Н..

За установяване на факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, по делото е прието заключение на вещото лице по съдебнотехническата експертиза, което съдът кредитира като компетентно и безпристрастно изготвено, а също така са приети като писмени доказателства съставените от „Н. документи, които не са оспорени от ответника. Вещото лице е констатирало, че за процесния абонатен номер . е представен акт за изключване на отоплението и топлата вода по искане на абоната, като е посочен отопляем обем на изключените, без радиатори помещения 86 куб.м. и според главните отчети и изравнителните сметки на фирмата за дялово разпределение /ФДР/ радиаторите са демонтирани. Вещото лице е констатирало, че абонатът не заплаща и топлинна енергия за битово-горещо водоснабдяване бонатът заплаща и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, разпределяна от ФДР между всички абонати, пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите им по проект., като в случая е съобразено разделянето на апартамента на два абонатни номера – 55004 и . и е начислявана такава топлинна енергия съобразно отопляемия обект не на цялото жилище, а на 86 куб.м.

Вещото лице се е натъкнало обаче на нарушение във връзка с начислената топлинна енергия, отдадена от щранг-лирата в банята – констатирал е, че след постъпила рекламация през 2020 3 г. и наличната информация за разделяне на имота на две партиди, начисляването на топлинна енергия от щранг-лирата за аб. номер . е прекратено. По този начин абонатът е ощетен от неточността на фирмата за дялово разпределение относно щранг-лирата, която не е част от аб. номер .. Сумата, с която абонатът е ощетен е 71.80 лв. Ето защо, вещото лице е достигнало до извод, че сумата/главницата/, която абонатът дължи за топлинна енергия за процесния период е 235.49 лв. Според изводите на експерта сумите за топлинна енергия за имота са начислени съгласно изискванията на действащата нормативна уредба в областта на енергетиката – Наредба №16-334/06.04.2007г. в сила от 10.2006г. и съгласно измененията на същата Наредба, обнородвани в ДВ 94 от 2013 г. и влизащи в сила от 01.06.2014 г.

При така установените количества топлинна енергия, доставени в процесната сграда етажна собственост, от страна на ищеца е доказано доставянето на топлинната енергия, както и нейното количество и стойност, определена съобразно установените от КЕВР цени.

Изцяло основателна е претенцията за заплащане на дължимите такси за извършваната услуга за дялово разпределение /предвид, че те не са включени в стойността на потребената топлинна енергия, видно от представената счетоводна справка и ОФ и изравнителните сметки/. Съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16- 334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на договорите между „Т. и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда-етажна собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение. Видно от представените документи за отчет и от заключението по СТЕ, третото лице-помагач е извършило услугата, като няма данни работата да не е приета, поради което потребителят следва да заплати на ищеца дължимото възнаграждение в размер на 24.00 лв., който размер се потвърждава от заключението по ССчЕ.

Във връзка с наведеното в отговора на исковата молба възражение за изтекла погасителна давност, настоящият състав приема следното: