Решение № 137 от 28.06.2023, Окръжен съд - Враца

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 137 гр. Враца, 28.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Калин Тр. Тодоров

Христо Н. Христов при участието на секретаря Галина Ем. Вълчкова като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Въззивно гражданско дело № 20231400500166 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№ 260222/02.03.2023 г. на В. Т. Ц., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, общ.Бяла Слатина, обл.Враца, чрез пълномощника му адв.И. И., против Решение № 260000 от 22.02.2023 г. по гр.д.№ 109/2021 г. по описа на Районен съд-Бяла Слатина.

В жалбата се поддържа, че решението е неправилно, тъй като в хода на производството е установено, че ответникът е собственик на процесните имоти въз основа на завещание, саморъчно написано, датирано и подписано от завещателката. Посочва се, че от събраните по делото гласни доказателства и заключението на съдебно-графическата експертиза се установява, че автор на саморъчното завещание е посочената в същото завещателка, която е изразила волята си да остави цялото си имущество на жалбоподателя В. Т. Ц., поради полаганите от него и съпругата му грижи.

Жалбоподателят счита, че районният съд неправилно е уважил иска по чл.25, ал.1 ЗН с мотиви, че не е спазена императивно предписаната законова форма на завещанието, тъй като датата е поставена след подписа на завещателката. Навежда доводи, че ЗН не е определил точно място на датата на завещанието, а изисква единствено подписването му след завещателните разпореждания. Развива съображения, че законодателят е регламентирал "завещателни разпореждания" и "означение на датата" като две отделни понятия и самостоятелни задължителни условия за валидност на саморъчното завещание, поради което съдът неправилно е приел, че датата е елемент от завещателните разпореждания, игнорирайки значението й на самостоятелен 1 реквизит и условие за валидност на завещанието. Излага аргументи, че датата дава точна информация кога завещателят е изразил волята си, но не е част от волеизявлението какво да се направи след смъртта на завещателя.

В жалбата се посочва още, че датата гарантира и поредността на завещанията и кое завещание отменя предходното, но в случая е оставено само едно завещание от завещателката и датата е безспорна, изписана без поправки, прибавяния и пр., при което липсва конкуренция на завещания.

Според въззивника, съдът не е взел предвид и фактът, че след подписа в завещанието и положената дата завещателката е изписала саморъчно трите си имена, като по същия начин е процедирала и при оформянето на други документи, видно от представения сравнителен материал. Излагат се правни доводи, че според съдебната практика подписът е съкратено и стилизирано изписване на името на подписващия, като за подпис се приема и пълното ръкописно изписване на трите му имена. Изтъква се, че в случая завещателката е положила съкратен подпис, а на следващия ред първо е изписала датата, след което е изписала трите си имена, като това последно изписване е нейният персонален подпис.

В жалбата се правят оплаквания и за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, изразяващи се в липса на мотиви по всеки от предявените искове, което лишава въззивника от възможност за защита по всеки от тези искове.

Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на всички предявени искове, както и искане за присъждане на направените съдебни разноски пред двете инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор вх. 260266/30.03.2023 г. от адв.М. В., като пълномощник на ищцата М. Г. П., в който се оспорва основателността на подадената въззивна жалба.

Според въззиваемата, първоинстанционният съд подробно е обосновал значението на датата в завещанието, както и мястото, където следва да бъде поставена, а именно – преди подписа, тъй като с него се поставя край на изявлението и по този начин не може да бъде добавена дата.

Посочва се, че изложените в жалбата доводи, че завещателката обичайно така е оформяла документите, не санира завещанието, не променя мястото на датата върху същото и не може да доведе до компромис с изискването на закона. За неоснователни се намират и твърденията, че след датата е изписано името на завещателката, тъй като е очевидно, че името е след подписа, което означава, че завещателката е изписала името си веднага след подписа и няма логика и е противно на писмените навици да се счита, че последователността на завършване на един документ е подпис, дата, име.

Навеждат се доводи, че не е налице и твърдяното от жалбоподателя приподписване, тъй като от анализа на завещанието е видно, че името на завещателката не е на същото ниво /ред/ като датата.

Въззиваемата счита, че изложеното в жалбата относно отношенията между завещателката и страните по делото е ирелевантно за спора относно действителността на завещанието.

Прави се искане за потвърждаване на обжалваното решение като правилно, обосновано и съобразено със закона и съдебната практика.

Претендира се присъждане на съдебните разноски за въззивната инстанция.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от 2 надлежна страна, в рамките на законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.

При извършената служебна проверка по реда на чл.269, ал.1 ГПК, въззивният съд констатира, че първоинстанционният съдебен акт е валиден и допустим.

За да се произнесе по правилността на обжалваното решение, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Районен съд-Бяла Слатина е сезиран с искова молба на М. Г. П., с която са предявени следните обективно съединени искове против В. Т. Ц.:

1/ Иск с правно основание чл.42, ал.1, б."б" вр. чл.25, ал.1 ЗН за прогласяване нищожността на завещание на Н. М. Н., обявено на 24.08.2020 г., рег.№ 4104, том 2, № 84 по описа на нотариус Н. Б., рег.№ *** на НК и район на действие РС-Бяла Слатина, вписано в Служба по вписванията-Бяла Слатина с рег.№ 2466 от 24.08.2020 г., акт № 87, том 5, н.д.№ 901;

2/ Иск с правно основание чл.108 ЗС за признаване за установено, че ищцата е собственик на поземлен имот с идентификатор *** в гр.Бяла Слатина, общ.Бяла Слатина, обл.Враца по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-267/25.08.2017 г. на изп.директор на АГКК, последно изменение, засягащо имота от 28.04.2021 г., с адрес на поземления имот: ***; площ: 325 кв.м.; трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м); предишен иденификатор – няма; номер по предходен план: 1410; квартал 92, парцел ХІІ; съседи:

***, ***, 07702.5011544, ***, заедно с построените в поземления имот сгради: 1. сграда с идентификатор ***: застроена площ 84 кв.м., брой етажи 1, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна; 2. сграда с идентификатор ***: застроена площ 22 кв.м., брой етажи 1, предназначение: друг вид сграда за обитаване; 3. сграда с идентификатор***: застроена площ 8 кв.м., брой етажи 1, предназначение: постройка на допълващо застрояване; 4. сграда с идентификатор ***: застроена площ 13 кв.м., брой етажи 1, предназначение: хангар, депо, гараж;

3/ Иск с правно основание чл.108 ЗС за признаване за установено, че ищцата е собственик на лек автомобил марка "Мерцедес", модел "190Е", с рег. № ВР***ВМ, и осъждане на ответника да й предаде владението върху автомобила;

4/ Иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено, че ищцата е собственик на следните недвижими имоти:

- поземлен имот, находящ се в с.***, общ.Бяла Слатина, обл.Враца, в регулационните граници на селото, с административен адрес: с.***, ***, с площ от 3183 кв.м., съставляващ имот кад.№ 54 по кадастралния план на с.***, одобрен със Заповед № РД-02-14-2023/01.11.1999 г., за който е отреден УПИ ІV в кв.3 по РП на с.***, одобрен със Заповед № 923/31.08.1906 г., с площ от 2 580 кв.м., при съседи: Н. М. Н., поле и от две страни улици, като регулацията не е приложена;

- ½ ид.ч. от поземлен имот, находящ се в с.***, общ.Бяла Слатина, обл.Враца, в регулационните граници на селото, с административен адрес: с.***, ***, с площ от 1970 кв.м., съставляващ кад.№ 189 по кадастралния план на с.***, одобрен със Заповед № РД-02-14-2023/01.11.1999 г., за който е отреден УПИ ІІ в кв.62 по РП на с.***, одобрен със Заповед № 923/31.08.1906 3 г., с площ от 2 180 кв.м., при съседи: И. Н., Д. К. и от две страни улици, като регулацията не е приложена, заедно с построените в поземления имот масивна жилищна сграда със застроена площ от 78 кв.м., паянтова сграда със застроена площ от 55 кв.м. и стопанска постройка със застроена площ от 18 кв.м.;

- ½ ид.ч. от поземлен имот, находящ се в с.***, общ.Бяла Слатина, обл.Враца, в регулационните граници на селото, с административен адрес: с.***, ***, с площ от 1248 кв.м., съставляващ кад.№ 179 по кадастралния план на с.***, одобрен със Заповед № РД-02-14-2023/01.11.1999 г., за който е отреден УПИ V в кв.69 по РП на с.***, одобрен със Заповед № 923/31.08.1906 г., заедно с построените в поземления имот стопанска постройка със застроена площ от 57 кв.м. и стопанска постройка със застроена площ от 44 кв.м.;

5/ Иск с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника В.

Т. Ц. да върне на ищцата М. Г. П. сумите 442,61 лв. и 2 939,32 евро.

В исковата молба се твърди, че ищцата е единствен законен наследник на своята леля Н. М. Н., б.ж. на гр.Бяла Слатина, поч. на 14.08.2020 г., както и че към момента на открИ.е на наследството в същото се съдържат посочените недвижими имоти, движима вещ и пари.

Посочва се, че ответникът претендира да е собственик на вещите на основание саморъчно завещание, което твърди, че е написано и подписано от Н. М. Н. и е обявено на 24.08.2020 г., с което му завещава цялото си движимо и недвижимо имущество. Според ищцата, завещанието не е написано и подписано от наследодателката й, датата не е написана от завещателката и не е част от съдържанието на завещанието, тъй като е поставена след подписа, поради което завещанието не отговаря на изискванията за действителност, установени в чл.25, ал.1 ЗН и е нищожно на основание чл.42, ал.1, б."б" ЗН.

Ищцата счита, че нищожното завещание не поражда право на ответника В. Ц. да наследи имуществото на Н. Н., поради което установената от него фактическа власт върху недвижимия имот в гр.Бяла Слатина и върху лекия автомобил, е без основание, а с изтеглените парични суми в посочените размери се е обогатил неоснователно за сметка на ищцата, което поражда за нея правен интерес да потърси защита на правата си по съдебен ред.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника В. Т. Ц., с който оспорва основателността на предявените искове. Твърди, че с Н. М. Н. се е познавал от 2011 г., когато тя и съпругът й са решили да се приберат да живеят от гр.София в наследствения й имот в с.***. Посочва, че след смъртта на съпруга си Н. Н. е решила да закупи имота, находящ се в ***, при което ответникът е започнал да й помага при ремонта на този имот със съвети, намиране на майстори, закупуване на строителни материали. Твърди, че през това време тя почти ежедневно е идвала на гости в дома му и е била в прекрасни отношения с него и съпругата му, както и че през следващите години двамата постоянно са й помагали, тъй като тя постепенно е ставала все по-трудно подвижна, налагало се е да й закупуват лекарства и храна и да я водят на прегледи. В отговора се посочва, че Н. Н. е била издала пълномощно на ответника да я представлява пред "Социални грижи", банки и навсякъде, където е необходимо за получаване на полагащите й се помощи, а освен това той е предоставял автомобила й на ежегоден технически преглед, плащал е данъка за МПС и я е снабдявал с винетни стикери, водил я е на 4 прегледи. Според ответника, Н. Н. е споделяла пред него, съпругата му и своите приятелки, че е в лоши отношения със снаха си, а с племенницата си (ищцата по делото) почти не се вижда и тя не я търси никога.

Ответникът твърди, че Н. Н. е изразявала много пъти благодарността си към него и съпругата му и е казвала, че "ще му остави всичко", но той не е знаел за съставеното от нея завещание през 2015 г. Посочва, че през юни 2020 г. Н. Н. е получила лек инсулт и тай е извикал Спешна медицинска помощ и я е настанил на лечение в МБАЛ Бяла Слатина. След изписването й от болницата, тя е била напълно адекватна, макар и със засегната ръка и трудно говореща, но тогава му е споделила за завещанието, обяснила му е къде се намира и е поръчала да го пазят. Ответникът твърди, че по съвети на лекари е настанил Н. Н. за последваща рехабилитация в Хоспис "Надежда" в гр.***, обл.Плевен, като е поел ежемесечните разходи в размер над 1000 лв.