Решение № 1258 от 06.12.2023, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 1258 гр. Перник, 06.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Борислава П. Борисова-Здравкова при участието на секретаря Десислава Ст. Дрехарска като разгледа докладваното от Борислава П. Борисова-Здравкова Гражданско дело № 20231720104019 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от И. С. Д., ЕГН ********** от гр. ***, против Община Перник, ЕИК ***, със седалище и адрес: гр. ***, представлявана от С.В. – кмет.

Ищцата твърди, че на 29.11.2022 г. около 08.30 ч. се движела пеш в гр. Перник, от ул.

Св. Св. К. и Методий към улица „Търговска“. Пресичала централния градски площад „Кракра“, като преминавайки зад новогодишната елха се спънала в препятствие, поставено на плочките зад елхата. Това препятствие не било обозначени и обезопасено. Сочи, че в резултат на препъването, паднала на лявата си страни. Изпитала силна болка в областта на китката на дясната и ръка и веднага се появил голям оток. Поради силната болка не успяла да се изправи сама. Незабавно посетила ЦСМП – Перник. След извършен преглед се установила настъпила комбинирана фкартура на дисталната част на радиуса на процесус стилоудеус на дясна ръка. По спешност била приета в Травматологично отделение при МБАЛ „Рахила Ангелова“ – гр. Перник, където под локална анстезия и била направена мануална репозиция на фрактурата и поставен гипс на ръката за период от 78 дни. Ищцата сочи, че гипсовата имобилицация била свалена на 14.02.2023 г. След изследване с ядреномагнитен резонас се устанвило тежко увреждане на фиброкартилагинерния тригонум.

Била назначена физеотерапия и рехабилитация. Ищцата твърди, че в резултат на увреждането била временно нетрудоспособна, считано от 29.11.2022 г. до 29.04.2023 г., поради което ползвала отпуск за временна нетрудоспособност. Сочи, че през периода на 1 лечението търпяла силни болки, което налагало прием на болкоуспокояващи , като и към настоящия момент изпитва болки в китката на дясната ръка. Твърди, че са ограничени и движенията в травмирания участък и е наличен оток. Излага, че поради уврежданията, не може да изпълнява работата си, както и че не може да намери друга подходяща. Счита, че претърпените от нея неимуществени вреди могат да бъдат обезщетение с обезщетение в размер на 15 000,00 лв. Ищцата твърди, че площадите са публична общинска собственост и по тази причина ответникът е длъжен да ги поддържа в състояние годно за ползване, без да се създава риск от увреждане на живота и здравето.

Искането й към съда е да осъди ответника да й заплати сумата от 3000,00 лв., която е част от цялата дължима сума от 15 000,00 лв., представляваща обезщетение за причинените и неимуществени вреди в резултата на претърпяна от нея злополука, настъпила на 29.11.2022 г. в гр. Перник, централен градски площад „Каракра“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането – 29.11.2022 г. до окончателното изплащане на задължението. Заявена е претенция за присъждане на направените разноски.

Исковата молба с приложенията е връчена на ответника на 23.08.2023 г. В срока по чл.

131 от ГПК е постъпил писмен отговор. Ответникът счита исковата молба за нередовна, като твърди, че ищецът не е уточнил вида на препятствието, в което се е препънал, и моли съда да прекрати производството. Оспорва исковете по основание и размер. Сочи, че не е налице фактическия състав обосноваващ отговорността му за причинените на ищцата имуществени и неимуществени вреди. Счита, че претендирания размер на обезщетение е завишен и не съответства на принципа на справедливостта, залегнал в чл. 52 от ЗЗД. Искането към съда е да отхвърли предявените искове като неоснователни. Претендира присъждане на разноски.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна следното:

Видно от Епикриза, издадена от Травматологично отделение в МБАЛ „Рахила Ангелова“ АД, че И. С. Д. е постъпила на 29.11.2022 г. и изписана на 30.11.2022 г. с диагноза „фрактура радии декстра ин локо типико“.

По делото е представен амбулаторен лист на И. Д. от дата 29.11.2022 г., в който след снета анамнеза – паднала и контузила дясна гривнена става, и извършено образно изследване /резултатът от което е приложен по делото/, е поставена основна диагноза счупване на долния край на лъчевата кост.

Приети са болнични листа на И. Д. от 01.12.2022 г., от 04.01.2023 г., БЛ Е2023/0075308 /не се чете датата на издаване/ за отпуск от 30.01.2023 г. до 28.02.2023 г., от 08.03.2023 г., от 12.04.2023 г., в които е посочена диагноза на неработоспобността – счупване на долния край на лъчевата кост. С Амбулаторен лист от 22.02.2023 г. ищцата е насочена към физиотерапия. Съгласно заключение от д-р Г. при извършено нативно изследване на И. Д. в МДЛ „Спектър“ ООД от 26.01.2023 г. същата е в състояние след полифрагментна фрактура на радиуса, ангажираща и деформираща артикулиращата повърхност и обуслаяваща воларно изместване на карпалните кости; лезия на триъгълен фиброхрущялен лигамент;

2 парциална лезия на дорзален интеркарпален лигамент.

По делото е проведена СМЕ поддържана в съдебно заседание от вещото лице К. С.. В заключението се посочва, че вследствие на падането ищцата е получила счупване на лъчевата и лакътната кост на дясна предмишница в долния им край в областта на гривнената става с разместване на фрагментите, което е обусловило трайно затруднение на движенията на горен десен крайник за срок повече от 30 дни. Вследствие на увреждането ищцата е изпитвала болки и страдания като първите 30 дни болките са били с по-голям интензитет. При прегледа, извършен на 26.10.2023 г., не е установено състояние на ищцата, налагащо извършването на нови интервенции. Вещото лице посочва, че оздравителният период при ищцата е продължил около 5 месеца, което кореспондира със сроковете, описани в специализираната литература. С оглед вида на травмата и давността на лечението, то найвероятно ограниченият обем движение на дясна гривнена става ще остане за постоянно.

В хода на производството са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Е.Р.Т. – племенница на ищцата, и Е.Е. Д. – дъщеря на ищцата, двете без дела със страните по делото.

Свидетелката Е.Р.Т. посочва в показанията си, че в края на месец ноември 2022 г. около 9:00 часа сутринта отивали на работа заедно с ищцата, когато последната се спънала в жълто-черните прегради, прикриващи кабелите за ток, минаващи по протежението на площада от къщичките към елхата. Ищцата паднала на ръката си, за да не падне на лицето си. Не било тъмно, но времето било мрачно. Заявява, че тя минава всеки ден от там и се е спъвала, но ищцата не минава от там и няма знаци, които да индикират, че има нещо на плочките. Свидетелката направила снимки на мястото и заявява, че точно като в препятствието на снимката, приложена на л. 26, се е спънала леля й. Свидетлката й помогнала да се изправи, ръката я боляла много, обадили се на чичо й да отидат заедно до болницата. Вечерта леля й разказала, че в болницата я прегледал лекар. Била с гипс, а след като го свалила се оплаквала, че много я боли и много неща не може да прави. Било й трудно да си върши домакинската работа, не може да вдига тежко. Преди инцидента ищцата работила в магазин за домашни потреби, където била в болнични по време на възстнаовяването, а след като свалила гипса нямало как да се върне на работа, тъй като тя включвала вдигане на кашони, разтоварване на стока и други неща, които нямало как да върши. Сега работи в магазин „***“ на каса, но й е трудно да вдига по-тежките продукти.

От показанията на свидетеля Е.Е. Д. се установява, че в края на месец ноември 2022 г. баща й се обадил и казал, че майка й е пострадала докато отивала на работа като се е спънала в неравност на площада, която минавала от коледната елха към къщичките. С майка й живеят в едно домакинство и вечерта я видяла – плачела от болки в ръката и не можела да си пръдне дори пръстите. Майка й била с гипс на ръката около месец, през което време не ходила на работа и дори ежедневните дейности като обуванена панталон и къпане й били трудни. В момента също имала трудности да пренася по-теки неща като чанта с покупки от магазина. Въпреки че не се чувствала добра, се наложило да се върне на работа поради финасови причини, но тъй като в предишната й работа част от задължеията включвали 3 пренасяне на тежки кашони със стока, което не можела да прави с тази ръка, започнала работа в магазин „***“ на каса.

Съдът, съобразявайки възможната заинтересованост на свидетелите, кредитира показанията като непротиворечащи и съответстващи на останалите доказателства по делото.

Предвид така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните изводи от правна страна:

Предявен е иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД.

Ищцата твърди, че вредите са настъпили от неизпълнението на задължението на ответника да поддържа общинската инфраструктура в състояние, което позволява безопасното й ползване, а не от видоизменените свойства на вещта. В случаите, когато непозволеното увреждане е настъпило в резултат на неизпълнение на установено в закона задължение и изпълнението на задължението е възложено на трето лице, отговорността на възложителя е по чл. 49 от ЗЗД, в какъвто смисъл са ППВС № 17/18.11.1963 г. и ППВС 4/30.10.1975 г., а също така и решение № 77/19.07.2013 г. , постановено по гр. д. № 968/2012 г. по описа на ВКС, ГК, III г. о.

За да бъде ангажирана гаранционно-обезпечителната отговорност на възложителя по реда на чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД в тежест на ищеца е, съгласно чл. 154, ал.1 от ГПК, да установи при условията на пълно и главно доказване кумулативното осъществяване на следните предпоставки: извършено от лица, действащи по възложение на ответника виновно противоправно деяние, изразяващо се в действие или бездействие, настъпване на вреди, техният вид и размер и наличието на причинна връзка между деянието и вредоносния резултат.

Ответникът не оспорва, че на посочената дата – 29.11.2022 г. на площада в гр. Перник е била разположена празнична украса, включително чрез прекарване през пещеходния участък на скрити в кожени канали електроснабдяващи кабели до коледната елха. Тази фактическа обстановка се установява и от показанията на разпитаните в хода на производството свидетели. Същите установяват непротиворечиво, че при спъване в един от преминаващите през пешеходната зона канали за кабел ищцата е паднала и е претърпяла увреждане на здравето. Свидетелските показания съответстват на заключението на СМЕ, според което увреждането отговаря на описания в исковата молба начин на настъпване. С оглед изложеното, съдът намира за неоснователно възражението на ответника срещу обстоятелствата, при които са настъпили вредите.

Относно възражението, че не е налице действие или бездействие на Общината, което да обоснове отговорността й, съдът намира следното:

Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 2 от Закона за общинската собственост общинска собственост са имотите и вещите, предоставени на общината със закон. На основание §7, ал. 1, т. 4 от ПЗР на Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) с влизане в сила на ЗМСМА преминават в собственост на Общините следните държавни имоти общинските пътища, улиците, булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата 4 и зелените площи за обществено ползване. Следователно площада на гр. Перник, където е била изградена празничната украса през 2022 г. е общинска собственост и поддържането му във безопасен вид е нейно задължение. Горното Община Перник следва да изпълнява било чрез своите служители или работници, било чрез лицата, на които изрично е възложила това.

Съобразно нормативните изисквания, установени с Наредба № 8 от 28.07.1999 г. за правила и норми за разполагане на технически проводи и съоръжения в населени места, техническите проводи, са подземни - под уличното платно или под тротоарите, или надземни технически проводи и съоръжения, които се носят от стълбове, разположени на тротоарите. В чл. чл. 11, ал. 1 е посочено, че местоположението на техническите проводи в напречния профил на улицата в план се определя от хоризонталното светло разстояние между провода, оста на улицата, регулационната и бордюрната линия и положението на останалите проводи, а вертикалното - от най-малкото земно покритие на провода, найголямата дълбочина на полагане и нивото на уличното платно по оста, нивото на бордюра или нивото на покритието на пешеходната улица, алея или друга територия от населеното място.