Решение № 4224 от 09.03.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4224 гр. София, 09.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Б.ИВ.СТ. при участието на секретаря АНТ.АНГ.АНГ. като разгледа докладваното от Б.ИВ.СТ. Гражданско дело № 20231110100050 по описа за 2023 година

Предявени са осъдителни искове от „Т.С.“ ЕАД с правно основание чл.

79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на М. П. С., Р. П.

С., В. С. Г., да заплатят, при условията на разделна отговорност, следните суми при съотвените квоти:

- за В. С. Г., 6/24 от общото задължение или сумата в размер на 508,60 лв., представляваща главница за доставена и незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., сумата от 86,11 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 06.12.2022 г., сумата в размер на 7,44 лв., представляваща цена за извършване на услугата дялово разпределение за периода от 01.11.2019 г. до 30.04.2021 г., и сумата от 1,69 лв., представляваща мораторна лихва върху за периода от 31.12.2019 г. до 06.12.2022 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба в съда- 03.01.2023 г., до окончателното им изплащане;

- за М. П. С., 9/24 от общото задължение или сумата в размер на 762,91 лв., представляваща главница за незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., 129,16 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 06.12.2022 г., сумата от 11,17 лв., представляваща цена за извършване на услугата дялово разпределение за периода от 01.11.2019 г. до 30.04.2021, и сумата от 2,54 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 31.12.2019 г. до 06.12.2022 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба в съда- 03.01.2023 г., до окончателното им изплащане;

- за Р. П. С., 9/24 от общото задължение или сумата в размер на 762,91 1 лв., представляваща главница за незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., 129,16 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 06.12.2022 г., сумата в размер на 11,17 лв., представляваща цена за извършване на услугата дялово разпределение за периода от 01.11.2019 г. до 30.04.2021 г., и сумата от 2,54 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 31.12.2019 г. до 06.12.2022 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба в съда- 03.01.2023 г., до окончателното им изплащане.

В исковата молба ищецът поддържа, че ответниците, в качеството им на съсобственици на топлоснабден имот Апартамент № 66, находящ се в гр.

София, ж.к. „Н. 1“, бл. ***, вх. В, ет. 7, с присъединен абонатен № ********, по смисъла на 153, ал.1 от ЗЕ се явяват клиенти на топлинна енергия за битови нужди относно топлоснабдявания имот. Твърди се, че продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия, които имат характер на договор между топлопреносното предприятие и потребителя, а именно одобрените ОУ, влезли в сила на 11.07.2016 г., за продажба на топлинна енергия от „Т.С.” ЕАД на потребители за битови нужди, които са в сила и съответно са относими към процесния период. Поддържа, че с ОУ от 2016 г. е установено задължение за изплащане на месечните задължения в определения за това срок, считано от датата на публикуването на фактурите на интернет страницата на ищеца, като обезщетение за забава се начислява само по изготвените изравнителни сметки. Посочва, че публикуването на данни за дължими суми за ТЕ в интернет страницата на дружеството ищец се извършва в присъствието на нотариус, за което се съставят констативни протоколи. Твърди, че топлоснабденият имот се намирал в сграда-етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от „Б” ООДсъобразно сключения между това дружество и сградата в етажна собственост договор.

Твърди, че ответниците са изпаднали в забава, поради което претендира заплащане на обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответницата В. С. Г., чрез адв. Г. М., с който заявява, че притежава 3/16 идеални части от собствеността върху процесния имот, поради което счита, че дължи такава част от цената на доставената топлинна енергия, а не претендираните 6/16 идеални части. Не оспорва исковете по основание, нито оспорва размера на общо дължимата сума за процесния период.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците М. П. С. и Р. П. С. не депозират отговор на исковата молба, не правят доказателствени искания, нито възражения.

По делото е постъпило молба от „Б“ ООД, към която са приложени 2 бр. индивидуални справки и констативни протоколи за извършен отчет при неосигурен достъп до имота.

Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168 състав, 2 като обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и правна страна намира следното:

Предявени са искове с правно основание с чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да докаже, че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения ответника и ищеца за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума; суми за дялово разпределение и 2. по исковете за законната лихва за забава- че главните парични задължения са възникнали, че е настъпила тяхната изискуемост, както и че размерът на законната лихва възлиза именно на спорната сума.

В доказателствена тежест на ответниците при установяване на горните факти е да докажат погасяване на задълженията.

Съгласно разпоредбите на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (приложима редакция за периода до 17.07.2012 г.) и на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице- ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач (страна) по договора за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди (“битов клиент“ по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие.

Видно от приложения по делото Нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ, № 102, том III, нот.д. № 502/1976 г., при нотариус Н.В., с район на действие- СРС, С. С. Т. и П. С.ов С. са придобили правото на собственост върху процесния недвижим имот, представляващ имот Апартамент № 66, находящ се в гр. София, ж.к. „Н. 1“, бл. ***, вх. В, ет. 7.

Следователно посочените лица са станали съсобственици на процесния имот при равни квоти от по ½ ид.ч.

По делото няма представени доказателства, а и не са наведени 3 твърдения, дали към датата на издаване на нотариалния акт от 1976 г. С. С. Т. вече е бил в граждански брак с В.Р. Т.а, поради което не следва да се приема, че придобитата от него ½ ид.ч. е била в режим на СИО.

При смъртта на С. С. Т., починал на 07.01.1999 г., съгласно удостоверение за наследници от 01.06.2023 г. е оставил за законни наследници съпругата си- В.Р. Т.а, дъщеря си- В. С. Г., и сина си- П. С.ов С., като всеки от тях придобил по 1/6 (4/24) ид.ч. от имота. Впоследствие В.Р. Т.а починала на 13.11.1999 г., като видно от удостоверение за наследници от 16.11.2023 г., последната оставила за законни наследници дъщеря си В. С. Г., и сина си- П. С.ов С.. С оглед настъпилото наследствено правоприемство всеки от тях придобил още по 1/12 ид.ч. от процесния недвижим имот.

Следователно въз основа на наследствено правоприемство след смъртта на двамата им родители В. Г. и П. С. са станали собственици на по 3/12 (6/24) ид.ч. от процесния имот.

От своя страна, П. С.ов С., е бил собственик и на ½ ид.ч. от процесния апартамент, както бе посочено вече, въз основа на гореописания нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ. Следователно същият е притежавал лично и въз основа на наследствено правоприемство 18/24 ид.ч. от имота.

Съгласно удостоверение за наследници от 30.05.2019 г. П. С.ов С. е починал на 27.03.2012 г., като е оставил за законни наследници съпругата си- М. П. С., и сина си- Р. П. С.. Следователно последните са придобили по 9/24 ид.ч. от имота.

С оглед изложеното по делото е установено, че ответниците са собственици на процесния имот при посочените квоти за исковия период. От същото следва, че ответниците са страна по облигационно правоотношение с „Т.С.“ ЕАД по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, сключен при публично известни Общи условия за продажба, одобрени с Решение на ДКЕВР - чл. 150, ал.1 от Закона за енергетиката.

Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца, клиентите заплащат цена за услугата „дялово разпределение“, извършвана от избран от клиента Търговец /ФДР/, като стойността й се формира от цената за обслужване на партидата на клиента, вкл. изготвянето на изравнителните сметки и цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на Клиента, за отчитане на уредите за дялово разпределение извън обявените от търговеца дати, се заплаща допълнителна цена, по ценоразпис определен от Продавача. Редът и начина на заплащане на услугата дялово разпределение се определя от продавача, съгласувано с търговците извършващи услугата.

На следващо място, по делото е представен е Протокол от 19.09.2002 г. от проведено Общо събрание на етажните собственици в жилищната кооперация, където се намира процесния имот, на което е взето решение за сключване на договор с „Б България“ ООД за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Установява се и че такъв договор е бил подписан, видно от справка на списък на блоковете, които обслужва дружеството „Б България“ ООД, като решението на ОС на ЕС и договорът 4 обвързват собствениците на обекти в етажната собственост, вкл. правоприемниците, щом като не е налице последващо решение на ОС на ЕС за отказ от услугата на топлопреносното предприятие, съответно отказ от услугата дялово разпределение- така и в ТР № 2/2016г. на ОСГК на ВКС.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-етажна собственост (СЕС) се извършва по система за дялово разпределение. Начинът на извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и в Наредба № 16- 334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Топлинната енергия за отопление на СЕС се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в СЕС, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

По делото е представен Договор от 28.05.2018 г. между „Т.С.” ЕАД и „Б България“ ООД относно обстоятелството, че ищецът и това лице са валидно обвързани по облигационно правоотношение, касаещо редовно и точно отчитане на доставената от топлопреносното предприятие енергия в обектите на етажната собственост, като обстоятелството, че за процесния период именно „Б България“ ООД е извършвало услугата дялово разпределение за сградата, в която се намира процесният имот, се потвърждава от приложените именно от това лице отчетни документи и изравнителни сметки. Предвид изложеното съдът намира за доказано, че сградата в режим на ЕС, намираща се на процесния адрес, е била топлоснабдена през целия исков период, което обстоятелство не се оспорва от ответниците.