Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 944 от 23.08.2024, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно гражданско дело 757/2024
Вид
Решение № 944
Подписан
23.08.2024
Състав
Мария Янкова Иванова Вранеску, Даниела Христова, Цветомира Петкова Кордоловска Дачева

Цитирани разпоредби

  • чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274, ал.1 т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 440, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 77 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 149, ал.1 пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 77 · Закон за собствеността

РЕШЕНИЕ

№ 944 гр. София, 21.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Янк. Иванова Вранеску

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска Дачева при участието на секретаря Мария Г. Паскова като разгледа докладваното от Даниела Христова Въззивно гражданско дело № 20241000500757 по описа за 2024 година

Производството е въззивно и се развива по реда Част втора, Дал втори, Глава ХХ от ГПК – Въззивно обжалване.

С решение № 261282 от 16.11.2023г. постановено по гр. д. № 10805 по опис на СГС за 2020 г., първоинстанционният съд е отхвърлил предявения от Н. А. Ц., с ЕГН **********, с адрес: ***, бул. „***“ № * /партер/ срещу „Финансова Къща ЛОГОС - ТМ” АД, с ЕИК: 831382303, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша" № 94, ет. 2 и Л. Д. П., с ЕГН:

**********, с адрес: гр. ***, ж.к. „***“, ул. „***” №**, вх. *, ет. *, ап. ** иск с правно основание чл. 440, ал. 1 ГПК, с искане да се приеме за установено, че инвестиционен натурален диамант с тегло 4,24 ct /четири цяло и двадесет и четири карата/, цвят D, вътрешно безупречен, шлифован с форма на брилянт, с отлични характеристики относно разрези, полиране и симетрия, съгласно сертификат от „International Gemological Institute“, лазерен номер F6F51747 не принадлежи на Л. Д. П..

Със същото решение, съдът е приел за установено, по предявен от „ФИНАНСОВА КЪЩА ЛОГОС - ТМ” АД, с ЕИК: 831382303, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша” №

94, ет. 2 срещу Н. А. Ц. с ЕГН **********, с адрес: гр. ***, бул. „***“ № * /партер/ насрещен иск / 1 бележка на въззивния съд - с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл.

149, ал.1 пр. 1 от ЗЗД,/ че в полза на ищеца съществува заложно право по отношение на същата вещ, произтичащо от договор за заем от 08.10.2018 г. / бел. на въззивния съд - има се предвид, договор за реален залог от 08.10.2018 г. с нотариална заверка на писмен документ с нотариална заверка рег. № 5095/2018 г. извършена на 08.10.2018 г. от Нотариус № *** на подписите на К. Ц. Р., като пълномощник на А. Р. Г., в качеството му на представляващ „Финансова Къща ЛОГОС - ТМ” АД, с ЕИК:

831382303 и В. Б. С., в качеството му на пълномощник на Л. Д. П. лично и като представляващ „Ел Пи Ди Интернешънъл груп“ ЕООД/.

Със същото решение, ищцата по първоначалния иск е осъдена да заплати на ответника сумата от 14 352.65 лева, представляваща разноски за производството пред СГС.

С Определение № 267250 от 18.12.2023г. постановено по реда на чл.

248 от ГПК, съдът е изменил обжалваното решение в частта за разноските и е осъди ищцата да заплати разноски в производството в размер на 32 910.65 лева.

Недоволна от решението и от определението, ищцата Н. А. Ц. ги обжалва с 1. Въззивна жалба с вх. Рег. № 293938 от 21.12.2023г. и 2.Частна жалба с вх. Рег. № 262086 от 25.01.2024 г.

Във въззивна жалба с вх. Рег. № 293938 от 21.12.2023г. въззивната жалбоподателка Н. А. Ц. излага, че обжалваното решение е постановено при допуснати процесуални нарушения, осъществени чрез бездействие по отношение на задължението на разглеждащият съд, да квалифицира възраженията на страните и да даде указания, за кои от фактите, подлежащи на доказване те не са ангажирани доказателства. Обосновано е искане, въззивният съд да допусне събиране на гласно доказателство, чрез разпит на един свидетел, с показанията на който ищцата по първоначалния иск, да докаже, че писмен документ представляващ договор за покупко-продажба на същата вещ и представен като оригинал пред нотариус, която на 08.10.2018 г. е снел заверен препис оригинал, е съставен и подписан на 03.10.2023г.

Обосновано е оплакване за неправилност на решението, поради допуснато нарушение на материя закон и необоснованост поради неправилна преценка на доказателствата по отделно и в съвкупност спрямо тяхната материална доказателствена сила.

Отправено е искане за отмяна на решението и постановяване на друго, 2 с което предявеният от въззивната жалбоподателка иск с правно основание чл. 440, ал.1 от ГПК да бъде уважен, а насрещният иск с правно основание чл.

1241 ал.1 вр. чл. 149, ал.1 пр. 1 ЗЗД да бъде отхвърлен.

В частната въззивна жалба се иска от въззивния съд да постанови съдебен акт, с който да намали присъденото адв. възнаграждение в тежест на ищцата от 32910.65 лева на 14 352.65 лева, т.е. в размера в който е бил присъден с обжалваното решение.

Постили са писмени отговори от ответника по главния иск и ищец по насрещния иск, а именно „ФИНОНОВА КЪЩА ЛОГОС - ТМ“ АД, в които оспорва жалбите като неоснователни. Противопоставя се на искането за допускане на гласно доказателство, като счита, че е недопустимо с гласни доказателства да се доказва датата, на която е сключен писмен договор. В отговора на частната жалба се поддържа становището, че обжалваното определение правилно определя размера на минималните адвокатски възнаграждения и доколкото се спори само по техния размер жалбата следва да остане без уважение.

Ответникът по първоначалния иск, а именно Л. Т. П. не е изразил становище по постъпилите въззивна и частна жалба.

С Определение № 831 от 01.04.2024г. въззивният съд е приел жалбите за редовни и процесуално допустими. Предвид правомощията на въззивната инстанция очертани в разпоредбата на чл. 269 от ГПК, съдът приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо, а по въпросите поставени с въззивната жалба излага следното:

Исковото производство е образувано по предявен иск с правно основание чл. 440 , ал.1 от ГПК.

Ищцата Н. А. Ц. е поискала от съда, да постанови решение, с което да приеме за установено, по отношение на взискателя „ФИНАНСОВА КЪЩА ЛОГОС-ТМ“АД, че инвестиционен натурален диамант с тегло 4,24 сt/четири цяло и двадесет и четири карата/, цвят D, вътрешно безупречен, шлифован с форма на брилянт, с отлични характеристики относно разрези, полиране и симетрия, съгласно сертификат от „International Gemological Institute“, лазерен номер F6F51747 не принадлежи на солидарен длъжник по договор за паричен заем, а именно Л. Д. П..

Искът е обезпечен чрез спиране изпълнението на изпълнително дело № 20197810400347 по опис на ЧСИ № *** - Г. Д..

3

Страни по изпълнително дело изпълнително дело

№

20197810400347№ 34 по опис на ЧСИ Г. Д. са взискателя „ФИНАНСОВА КЪЩА ЛОГОС-ТМ“АД и длъжнии " ЕЛ ПИ ДИ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ГРЕП" ЕООД и Л. Д. П..

Правният си интерес ищцата обосновава с твърдението, че е придобила собствеността върху веща. Като придобивно основание по смисъла на чл. 77 от ЗС посочва покупко-продажба и представя писмен договор сключен с продавача Л. Д. П., обективиран в документ от 03.10.2018 г.

Представила е заверен от адвокат препис от този документ. Представила е и заверен от адвокат препис от документ, който е заверен за идентичност с оригинал от нотариус. Нотариална заверка на преписа е 08.10.2018 г.

Представен е документ с наименование „Анекс № 1 към договор за покупкопродажба на диамант от 03.10.2018 г.“, в съдържаните на който същите страни, сключили договора за покупко-продажба, са се договорили за промени в сроковете на плащане на цената по договора. Анексът е с дата 02.10.2019 г. също е представен с исковата молба като заверен от адвокат препис.

Ищцата твърди, 1.че е заплатила цената на веща и представя писмени доказателства – банкови извлечения; 2. че е поканила продавача да ѝ предаде владение върху обекта на договора; 3. че владението върху вещта не е предадено поради това, че не е бил в държане на продавача; 4.че продавачът го е предал като реално обезпечение по договор за паричен заем сключен между „ФИНАНСОВА КЪЩА ЛОГОС-ТМ“АД като заемодател и „ЕЛ ПИ ДИ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ГРУП“ ЕООД като заемополучател за сумата от 217 292.71 лева, по който договор продавачът Л. Д. П. е солидарен длъжник.

Счита, че изпълнението върху вещта засяга правото ѝ на собственост и с този факт обосновава правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост.

Ответникът „ФИНАНСОВА КЪЩА ЛОГОС-ТМ“АД взискател в изпълнителното производство по изпълнително дело № 20197810400347, в писмения отговор по реда на чл. 131 от ГПК оспорва иска като неоснователен.

Счита, че към датата на учредяване на залога върху вещта, с който е обезпечено парично задължение, тя е била собствена на залогодателя Л. П.. За установяване на твърдения факт представя декларация с нотариална заверка от 08.10.2018 г. на подписа на представляващ Л. П. и такава от 05.10.2018 г в която лично Л. Д. П. подписва заявление, че заложените "скъпоценни камъни" са негова собственост. Твърди, че в изпълнение на договора за реален залог сключен на 08.10.2020 г. , като обезпечение на договор за заем от 08.10.2018 г.

4 заложената вещ е предадена на кредитора по договор за заем, който е във владение на вещта след 08.10.2020г, а на 10.07.2019г. скъпоценният камък е предоставен за оглед на ЧСИ Д., след което заложния кредитор е назначен за пазач на вещта и същата е в негово държане. Прави възражение за нищожност на договора за покупко-продажба, с който ищцата се легитимира като собственик, като счита, че е привиден – чл. 26, ал.2 изр. Първо ЗЗД. В съдържанието на писмения отговор липсва оспорване на датата на договора за покупко-продажба, представен от ищцата.

Първоинстанционният със е включил в общия предмет на делото, предявения от „ФИНАНСОВА КЪЩА ЛОГОС-ТМ“АД срещу Н. А. Ц., насрещен иск, обективиран в отделна искова молба за установяване в отношенията между страните, ищецът притежава заложно право над процесния диамант.

Правното основание на този насрещен иск е 124 ал.1 от ГПК вр. чл.

149, ал.1 пр. 1 от ЗЗД.

Ответницата по насрещния иск, а именно Н. А. Ц., оспорва иска като неоснователен с възражение за нищожност на договора за залог поради противоречие със закона, невъзможен предмет и липса на съгласие като се позовава на фактическото твърдение, че считано от 03.10.2018г. е собственик на веща. Възразява срещу действителността на договора, като оспорва правото на залогодателя да се разпорежда с нейната собственост. Счита че В.

С. подписал на 08.10.2018 г. договора за залог като пълномощник на Л. П. не го е представлявал към датата на сключване на договора като оспорва наличието на представителна власт, а в условията на евентуалност и предвид декларация за оттегляне на правомощията, дадена от Л. П. от 06.10.2018г.

Счита, че след като действията на лицето сочено за пълномощник в договора за залог, не са потвърдени договорът не е породил правни последици. Счита, че договорът за залог е недействителен поради липса на съгласие на действителния собственик на веща.

Ответникът Л. Д. П. не изразява становище както по първоначално предявения иск, така и по насрещния иск.

Страните не спорят относно идентичността на движимата вещ, която се държи от „ФИНАНСОВА КЪЩА ЛОГОС-ТМ“АД, с тази, която е обект на договор за покупко-продажба сключена на 03.10.2018 г., и на веща послужила като реален залог по договор сключен на 08.10.2020 г.

Спорът по първоначалния иск се заключава в това, дали ответникът Л.

5

Д. П. е собственик на вещта, срещу която е насочено изпълнение. Искът по чл.

440, ал.1 от ГПК е отрицателен установителен за принадлежността на вещ, към която е насочено принудително изпълнение. Предмета на делото е установяване принадлежността на веща в патричониума на длъжника, а не установяване правото на собственост върху веща в патримониума на ищеца.

Както всеки отрицателен установителен иск, ищецът доказва само правния си интерес, а ответникът е длъжен да проведе пълно и главно доказване, към твърдението, че е собственик на веща. Нормата на чл. 440, ал.1 от ГПК е специална спрямо отрицателните установителни искове с правно основание чл. 124 от ГПК и когато длъжникът бездейства да установи правната си връзка с веща срещу която е насочено изпълнението, на взискателя е предоставено правото да посочи основанието за принадлежността на веща към правата на длъжника. Затова, този иск се насочва към взискателя и към длъжника.

Правото на собственост, легитимира ищцата като лице с правен интерес да оспорва принадлежността на веща към патримониума на длъжника. Нейното право на собственост може да е обект на установяване, само ако се оспорва. При основателност на оспорването, производството по делото се прекратява. За наличието на правен интерес съдът следи служебно и настоящия въззивен състав приема, че договора за покупко-продажба от 03.10.2018 г. обосновава интереса на ищцата от иск с правно основание чл.