Решение № 250 от 06.07.2024, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 250 гр. Пазарджик, 05.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря П. Кр. Борисова като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско дело № 20245200500293 по описа за 2024 година

Производството е въззивно и се развива по реда на чл.294, във вр. с чл.258 и сл. от ГПК.

С

Решение

№479/09.05.2022г., постановено по гр.д.

№20215220103096/2021г. по описа на РС- Пазарджик е осъден Х. И. П., ЕГН********** от с.Добровница, общ.Пазарджик, с адрес за призоваване чрез адв.Р. П., да заплати на Министерство на правосъдието, представлявано от Министъра на правосъдието сумата от 5207,88лв., представляваща заплатената финансова компенсация по ЗПФКПП на наследницата на И. Х.в П., ведно със законната лихва върху главницата, считано от деня на изплащане на обезщетението- 17.06.2021г. до окончателното изплащане, както и сумата от 501лв. юрисконсултско възнаграждение съразмерно уважената част от иска.

Осъдено е Министерство на правосъдието да заплати на Х. И. П., ЕГН********** от с.Добровница, общ.Пазарджик, с адрес за призоваване чрез адв.Р. П. сторените разноски съразмерно отхвърлената част от иска в размер на 258,04лв. от

С Определение №1191/08.06.2022г. на РС- Пазарджик, по реда на чл.258 ГПК,

Решение

№479/09.05.2022г., постановено по гр.д.

1

№20215220103096/2021г. е изменено в частта за разноските, като съдът е постановил да се чете „ОСЪДИЛ е Министерство на правосъдието да заплати на адв.Р. Ц. П. адвокатско възнаграждение съразмерно на отхвърлителната част от иска в размер на 258,04лв.“.

С Решение №931/15.08.2022г. е допълнено основното решение с допълнителен диспозитив „Като за разликата до 7875лв. претендирана главница искът е отхвърлен като неоснователен.“.

Срещу постановеното решение в законния срок е постъпила въззивна жалба от Министъра на Правосъдието, чрез пълномощника гл.юрк.П. Р. в отхвърлителната му част. В тази връзка се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния й процесуалния закон и необоснованост, поради което иска неговата отмяна.

Твърди се, РС е приел, че са налице всички предпоставки за уважаване на предявения регресен иск по чл.16 ЗПФКПП- влязъл в сила съдебен акт, с който ответникът бил признат за виновен в извършването на престъпление, молба от пострадалия от престъплението за финансова компенсация, произнасяне с решение на Националния съвет за подпомагане и компенсация на пострадали от престъпления (ПСПКПП), както и доказателство, че на пострадалия е изплатена съответната сума по иска.

Съдът обаче бил приел, че е спорен въпросът за размера на компенсацията. В тази връзка се визира, че съдът е уважил направеното от ответника възражение, като развива подробни съображения защо приема, че искът следва да бъде уважен частично. Изразява се несъгласие с неуважаването на пълния размер на предявения регресен иск.

Сочи се, че с Решение №1/2021г. на НСПКП, на основание ЗПФКПП е разрешено предоставянето на финансова компенсация в размер на 7875лв. на И. П.. Сумата била изплатена на същия от Министерство на правосъдието, видно от представените по делото писмени доказателства, неоспорени от ответника. В чл.16 ЗПФКПП била уредена суброгацията на държавата в правата на удовлетворения пострадал от престъпление.

Твърди се, че съгласно тази законова норма министърът на правосъдието незабавно след изплащане на финансовата компенсация предявява иск срещу извършителя на престъплението или неговите наследници за възстановяване на изплатената парична сума. В случая пораждането на право на финансова 2 компенсация от държавата на пострадали от престъпления е предмет на производство, развито в специален закон, което не подлежи на съдебен контрол /чл.24, ал.5/.

Компетентността- правото на предоставяне на финансова компенсация на пострадали от престъпление било изцяло в правомощията на Националния съвет за подпомагане и престация на пострадали от престъпления, чийто правомощия били уредени в Глава V от закона и който се произнася с окончателно решение, с което предоставя или отказва да предостави финансова компенсация на пострадалите от престъпления.

Твърди се, че на още по- малко основание такъв контрол би следвало да бъде упражнен спрямо иска на държавата по чл.16 ЗПФКПП, в който тя се суброгира в правата на удовлетворения пострадал от престъпление.

Произнасяйки се по отношение размера на предоставената финансова компенсация, първоинстанционният съд бил упражнил косвен съдебен контрол в производството по чл.16 ЗПФКПП.

Счита се, че първоинстанционният съд е допуснал и процесуално нарушение при постановяване на решението си. Решението няма задължителното съдържание, което изисква чл. 236 ГПК, а именно липсва отхвърлителен диспозитив по отношение на горницата от 5207,88лв. до 7875лв. и не било посочено пред кой съд решението подлежи на обжалване.

Искането е да се уважи въззивната жалба и се постанови друго решение, с което да се уважи предявения иск. Претендират се разноски за двете инстанции, заедно с юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от Х. И. П., чрез пълномощника адв. Р. П. с изложени съображения за неоснователност на въззивната жалба и с искане да се потвърди решението.

Искането е да се остави без уважение въззивната жалба и се потвърди решението. Претендират се разноски.

Постъпила е частна жалба Министъра на Правосъдието, чрез пълномощника П. Р.- главен юрисконсулт в дирекция „Правни дейности”.

Обжалва Определение №1191 от 08.06.2022г., постановено по гр.д.

№20215220103096/2021г. на Районен съд- Пазарджик.

Твърди се, че с Решение №479 от 09.05.2022г. съдът е уважил частично исковете, като е осъдил Министерство на правосъдието да заплати на 3 ответника Х. П. сторените разноски съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на 258,04лв.

Счита, че определението е неправилно. Твърди, че претендирането на суми по чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв. вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, без доказателства за наличието на основанията за това е нарушаване на изискването на чл.3 ГПК, както и на чл.40 ЗАдв. Поради липсата на каквито и да е представени доказателства в тази насока, съдът е следвало да приеме претенцията за неоснователна и недоказана.

Искането е да се отмени определението, като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост.

Постъпил е отговор на частната жалба от Х. И. П..

Твърди, че частната жалба е допустима, но неоснователна, а определението е правилно и обосновано.

По делото е представен ДПЗС от 01.10.2021г. за оказване на безплатна адвокатска помощ, на основание чл.38, ал.2, във вр. с ал.1, т.2 от ЗАдв в който изрично било посочено, че П. е пенсионер, което е видно и от неговия ЕГН, т.е. че е близо на 82г.

Твърди, че Министерството на правосъдието не е оспорило материалната доказателствена сила на ДПЗС от 01.10.2021г. и в тази връзка не е в негова тежест да доказвам отрицателен факт, че договора е „безплатен”, респ. не е в тежест на П. да доказва пред адвоката си своето затруднено материално положение. Ако Министерството на правосъдието твърди, че му е платено, т.е злоупотребил е с процесуални права, то в негова тежест е да докаже това твърдение.

Искането е да се остави без уважение частната жалба и се потвърди определението.

С Решение №456/13.12.2024г., постановено по в.гр.д.№609/2023г., по описа на ОС- Пазарджик е отменено Решение №479/09.05.2022г., постановено по гр.д.№20215220103096, допълнено с Решение №931/15.08.2022г., постановено по гр.д.№20215220103096, в частта, с която Пазарджишкият районен съд е отхвърлил иска на Министъра на правосъдието, против Х. И. П., ЕГН********** от с.Добровница, общ.Пазарджик за разликата от 4 присъдените 5207,88лв. до претендираните 7875лв. (или за сумата от 2667,12лв.), както и Определение №1191/08.06.2022г., постановено по гр.д.

№20215220103096, с което Пазарджишкият районен съд е изменил решение №479/09.05.2022г. в частта за разноските, вместо което е постановил:

ОСЪЖДА Х. И. П., ЕГН **********, от с.Добровница, общ.Пазарджик, да заплати на Министъра на правосъдието, с адрес гр.София, 1040, ул.“Славянска“ №1, сумата от 2667,12лв., представляваща разликата от присъдените с Решение №479/09.05.2022г., постановено по гр.д.

№20215220103096 по описа на Пазарджишкия районен съд, 5207,88 лв. до претендираните с исковата молба 7875лв.- заплатена финансова компенсация по ЗПФКПП на наследника на И. Х.в П., ведно със законната лихва върху главницата, считано от деня на изплащане на обезщетението- 17.06.2021г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА Х. И. П., ЕГН **********, от с.Добровница, общ.Пазарджик, да заплати на Министъра на правосъдието с адрес гр.София, 1040, ул.“Славянска“ №1, допълнително деловодни разноски за две инстанции в размер на 99лв.

С Решение №264/26.04.2024г., постановено по гр.д.№1004/2023г. на ВКС, ІVг.о. е отменено въззивно Решение №456/13.12.2023г., постановено по в.гр.д.№609/2022г. по описа на ОС- Пазарджик и върнато на основание чл.293, ал.2 и ал.3 от ГПК за ново разглеждане от друг състав, при което следва да се обсъдят доводите на спора въз основана преценка на представените доказателства и при необходимост да бъде изслушана експертиза и се постанови решение по съществото на спора, при спазване правилото на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 от ГПК и чл.294, ал.2 от ГПК, относно присъждане на разноските пред касационната инстанция.

В съдебно заседание, за жалбоподателят Министерство на правосъдието се явява юриск.В. Х.в. От страна на последния се поддържа подадената въззивна жалба, както и частната такава. В този смисъл се моли да се приемат изложените в тях съображения и да се постанови решение от страна на въззивната инстанция. Прави се възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от другата страна. Моли се за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по жалбата Х. И. П., редовно призован, не се явява. Не се 5 явява и процесуалния му представител- адв.Р. П.. От страна на последния е постъпила писмена защита, в което се поддържа подадения писмен отговор на подадената въззивна жалба, като оспорва същата. Моли се да се потвърди обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, с присъждане на направените разноски.

За да се произнесе, Пазарджишкият окръжен съд извърши преценка на събраните по делото доказателства, взе предвид доводите на страните и приема за установено следното:

Производството пред РС- Пазарджик е образувано по повод на подадена искова молба от страна на Х. И. П., против Министерство на правосъдието, представляван от Министъра на правосъдието, с която са предявени обективно съединени искове, с правно основание чл.16 от ЗПФКПП и чл.86 от ЗЗД.

Твърди се в същата, че с Присъда №47/08.10.2019г., постановена по НОХД №535/2018г. по описа на Окръжен съд- Пазарджик, потвърдена с Решение №26/24.02.2020г., постановено по ВНОХД №652/2019г. по описа на Апелативен съд- Пловдив, Х. И. П. е бил признат за виновен в престъпление по чл.116, ал.1, т.3 и т.6, във вр. с чл.115 от НК, извършено на 23.09.2017г. в общ.Руен, обл.Бургас, с пострадало лице И. Х.в П.. Присъдата била влязла в сила на 30.11.2020г.

Сочи се, че с приемането на Закона за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления (ЗПФКПП) била регламентирана възможността за подпомагане и финансова компенсация от държавата на пострадали от престъпления български граждани или граждани на държавичленки на Европейския съюз. Съгласно чл.3, ал.1 от ЗПФКПП, при условията и по реда на този закон подпомагане могли да получат пострадали, претърпели имуществени и неимуществени вреди от престъпления от общ характер, а финансова компенсация- пострадали, претърпели имуществени вреди. В ал.2 от същия текст било посочено, че когато пострадалият починал в резултат на престъплението, правата на подпомагане и финансова компенсация преминават върху неговите наследници или върху лицето, с което се намирал във фактическо съжителство. Подпомагане и финансова компенсация (чл.3, ал.3 от ЗПФКПП) могли да получат пострадали, претърпели вреди само от престъпленията: тероризъм; опит за убийство; умишлено убийство; умишлена тежка телесна повреда; блудство, изнасилване; трафик на хора; престъпления, 6 извършени по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група, както и други тежки умишлени престъпления, от които като съставомерни последици били настъпили смърт или тежка телесна повреда.