Акт № 411 от 24.10.2022, съд

РЕШЕНИЕ

№ 411 гр. Велико Търново, 23.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател:С. Стефански

Членове:ДИМО КОЛЕВ

Явор Данаилов при участието на секретаря Валентина В. Чаушева като разгледа докладваното от С. Стефански Въззивно гражданско дело № 20224100500311 по описа за 2022 година за да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК, по въззивна жалба подадена от П. С. Г., ЕГН: ******, гр. В. Т., ул. „*“, № , вх. срещу Решение № 230/21.02.2022г. по гр.д. № 2673/2021г. на Великотърновския районен съд, с което се отхварля иска на П. С. Г., ЕГН ****** за приемане за установено по отношение Е. И. Б., ЕГН *****, че ищцата не дължи претендираните по изп. дело № 165/2017г. на ДСИ при Районен съд – Велико Търново парични суми, както следва: 5 867.49 лева – главница, 3 320.22 лева – лихви, 117.35 лева – неолихвяема сума, 78.00 – допълнителни разходи и 40.00 лева – други суми, за които вземания е издаден изпълнителен лист по ЧГД № 360/2012г. на Районен съд – Велико Търново, както и е осъдена П. С. Г., ЕГН ***** да заплати на Е. И. Б., ЕГН ********** сумата от 830.00 лева, представляваща направените по делото разноски..

П. С. Г. счита решението за неправилно. Иска отмяна на решението и 1 уважаването на предявения установителен иск, с присъждане на разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор по въззивната жалба е подаден от насрещната страна, която иска потвърждаване на решението. Излагат се подробни съображения за това, че съдът се е произнесъл съобразно наличните твърдения и събраните по делото пред първата инстанция доказателства. Претендира се присъждане на сторените пред настоящата инстанция разноски.

По повод жалбата Великотърновският окръжен съд разгледа съдържащите се в нея оплаквания, становището на противната страна и с оглед на тях, и събраните по делото доказателства провери обжалваното решение и основателността на иска, като приема за установено следното:

Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложения първо и второ от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение първо от ГПК, въззивният съд констатира, че решението е валидно, допустимо и правилно.

Относно валидността.

Постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание

Относно допустимостта.

Решението отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество и съдът се е произнесъл по спорното право, така, както е въведено с исковата молба. Съдът намира, че решението се явява допустимо. Налице са били положителните процесуални предпоставки за упражняване правото на иск и не са били налице отрицателните процесуални предпоставки, водещи до неговото погасяване.

Великотърновският районен съд се е произнесъл именно по предявения иск.

Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложение трето от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК, въззивният съд счита решението в обжалваните части за правилно по същество.

От фактическа страна:

2

Районният съд е обсъдил събраните по делото доказателства. Направил е правилни изводи какви обстоятелства от фактическа страна се установяват с тях. Въззивният съд преценявайки събраните в първоинстанционното производство доказателства, на основание чл.272 от ГПК, приема за установени от фактическа страна същите обстоятелства, приети за установени от районния съд. Поради което счита, че не е необходимо отново да излага /възпроизвежда/ какви обстоятелства от фактическа страна приема за установени от събраните в първоинстанционното производство доказателства. Във въззивното производство не са събирани доказателства.

От приетите за установени от фактическа страна обстоятелства от районния съд, които въззивната инстанция след преценката на събраните в първоинстанционното производство доказателства също приема за установени, въззивният съд прави следните правни изводи:

Безспорно изложените обосноваващи обстоятелства и формулираното искане дават основание за квалифициране на претенцията на ищеца като такава по чл.124, вр. чл.439, ал.1 ГПК за установяване несъществуването на вземания по изпълнителен лист, като ищцата е посочила фактите, от които извежда основанието за отричане правото на ответника, а именно – изтекла погасителна давност. Ето защо съдът, в рамките на диспозитивното начало е следвало да установи дали това основание за погасяване се е реализирало и само ако погасяването е настъпило поради неговото реализиране - да уважи иска.

От съвкупният анализ на събраните по делото доказателства безспорно се установява, че изпълнителният лист е издаден на 19.1.2012г., като впоследствие, в рамките на изп. дело № 1513/2012 г. на ЧСИ Силвия Косева на 20.12.2013г. е наложен запор върху дружествени дялове на ищцата в „Калабрес” ЕООД, а на 28.2.2014г. е наложена възбрана върху притежавана от нея 1/8ид.ч. от недвижим имот в гр. Велико Търново, като и двете изпълнителни действия са прекъснали давността. На по-късен етап – вече в рамките на изп. дело № 165/2017г. на ДСИ при Районен съд – Велико Търново на 3.5.2017г. е наложена възбрана върху ½ид.ч. от недвижим имот в с. М., на 2.4.2019г. е наложен запор върху банкови сметки на ищцата, а на 4.8.2021г. е насрочен опис на имота в с. М., които действия също са 3 прекъснали давността. Становището на ищцата, че е приложима на 3- годишната давност, която пък е изтекла на 17.1.2015г., не закотосъобразно - доколкото приложимата давност в случая е 5 - годишна и доколкото същата е прекъсвана с предприемането на горепосочените изпълнителни действия в рамките на изп. дело № 1513/2012г. на ЧСИ Силвия Косева. Тук следва да се отбележи, че изп. дело № 1513/2012 г. на ЧСИ Силвия Косева е образувано при действието на ППВС № 3/18.11.1980 г., с което е дадено тълкуване, че образуването на изпълнителното производство прекъсва давността, а докато трае производството давност не тече. Т.е. до 28.2.2016 г., ако се приеме, че изп. дело № 1513/2012 г. на ЧСИ Силвия Косева е прекратено ex lege на тази дата, поради настъпила перемпция, давност въобще не е текла. Впоследствие е образувано изп. дело № 165/2017 г. на ДСИ при Районен съд – Велико Търново – вече при действието на ТР № 2/26.6.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ВКС, по което на 3.5.2017г. е наложена възбрана върху недвижими имоти на ищцата, на 2.4.2019 г. е наложен запор върху банкови сметки, а на 4.8.2021 г. е насрочен опис на един от възбранените имоти. Оттогава до момента не е изтекла законо-установената погасителна давност. Но дори да се приеме, че тъй като изп. дело № 1513/2012 г. на ЧСИ Силвия Косева е било висящо към датата на приемане на ТР № 2/26.6.2015 г., респ. че от самото му образуване важат постановките на тълкувателното решение, то давностният срок до прекратяване на делото на 28.2.2016 г. не е изтекъл поради предприетите изпълнителни действия

С оглед гореизложеното съдът приема, че предявеният иск е неоснователен. Не се утановяват необходимите предпоставки за уважаване на исковите претенции. Предвид направените изводи за неоснователност на предявения иск следва да се потвърди решението на първостепенния съд.

Относно отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора и искането за произнасяне по направените по делото разноски, на ответник жалба следва да се присъдят сторените по делото разноски.

Така мотивиран, Великотърновският окръжен съд

РЕШИ:

4

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 230/21.02.2022г. постановено по гр. д.

№ 2673/2021г. по описа на Великотърновския районен съд.

ОСЪЖДА П. С. Г., ЕГН: ******, гр. В. Т., ул. „*“, № , вх., ет. да заплати на Е. И. Б., ЕГН: *****, гр. В. Т. ул. „*“, № съдебно - деловодни разноски за въззивната инстанция, в размер на сумата от 400,00 лева - разходи за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване на основание чл.280 от ГПК пред Върховния касационен съд на РБ, в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1._______________________

2._______________________

5