Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Споразумение № 225 от 07.12.2021, Районен съд - Пазарджик

Съд
Районен съд - Пазарджик
Дело
Наказателно дело от общ характер 1229/2021
Вид
Споразумение № 225
Подписан
07.12.2021
В сила
07.12.2021
Състав
Димитър Бишуров

Цитирани разпоредби

ПРОТОКОЛ

№ 225 гр. П., 07.12.2021 г.

РАЙОНЕН СЪД – П., XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Димитър Бишуров

Съдебни

Лазаринка Димитрова заседатели: Костадинова

Мария Минкова Милева при участието на секретаря Ива Чавдарова и прокурора Петя Сергеева Ташкова (РП-П.)

Сложи за разглеждане докладваното от Димитър Бишуров Наказателно дело от общ характер № 20215220201229 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 14:00 часа се явиха:

Подсъдимите СТ. К. Д. и К. К. Ц. се явяват лично.

В залата се явява адв.Ж.Л. – взел участие като служебен защитник на подсъдимите С.Д. и К.Ц. в ДП.

Подсъдимият СТ. ХР. Б. се явява лично.

В залата се явява адв.К.Р. – определена за вземане на участие като служебен защитник на подсъдимия Б. по разпореждане на съда.

Пострадалият СТ. ВЛ. ИЛ. – редовно уведомен от предходното съдебно заседание, се явява лично. Не се явява повереникът му адв.Е.Б. надлежно уведомена чрез клиента си.

За РП-П. се явява прокурор Т..

Преди произнасяне по хода на делото и поради обстоятелството, че подсъдимият С.Б. към настоящия момент е с постоянна МНО задържане под стража по друго ДП, то по отношение на същия е налице хипотезата на задължителна защита по смисъла на чл.94 ал.1 т.6 от НПК. От друга страна, подсъдимите Ц. и Д. към настоящия момент изтърпяват наказание ЛС в 1 затвор, поради което за тях също е налиже хипотезата на задължителна зашита в горния смисъл.

По изложените съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ

НАЗНАЧАВА като служебен защитник на подсъдимия СТ. ХР. Б. адв.К.Р. от ПАК.

НАЗНАЧАВА като служебен защитник на подсъдимите С.Д. и К.Ц. адв.Ж.Л. от ПАК.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

ПОСТР. И.: Да се гледа делото без адвоката ми.

АДВ. Л.: Да се даде ход на делото.

АДВ. Р.: Моля, да се даде ход на делото.

Съдът намира, че няма процесуални пречки за даване ход на делото в днешното съдебно заседание, поради което

ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Снема самоличността на подсъдимите, както следва:

К. К. Ц. - роден на ***** в гр.Ч., обл.С.З., живущ в с.Г., обл.С., българин, български гражданин, с начално образование, неженен, безработен, осъждан, ЕГН: **********.

ПОДС. Ц.: Получих препис от обвинителния акт и разпореждането на съда за насроченото разпоредително заседание преди повече от 7 дни.

СТ. ХР. Б. - роден на ***** в гр.С., живущ в с.Г., обл.С., българин, български гражданин, с начално образование, неженен, безработен, осъждан, ЕГН: **********.

ПОДС. Б.: Получих препис от обвинителния акт и разпореждането на съда за насроченото разпоредително заседание преди повече от 7 дни.

СТ. К. Д. - роден на ***** в гр.Ч., обл.С.З., живущ в с.Г., обл.С., българин, български гражданин, с начално образование, неженен, безработен, осъждан, ЕГН: **********.

ПОДС. Д.: Получих препис от обвинителния акт и разпореждането на 2 съда за насроченото разпоредително заседание преди повече от 7 дни.

На подсъдимите се разясниха правата по чл.55, чл.115 ал.4 и чл.274 от НПК.

РАЗЯСНЕНИ бяха и разпоредбите на чл.371 и чл.380 и сл. НПК.

ПОДС. Ц.: Разбрах правата си.

ПОДС. Б.: Разбрах правата си.

ПОДС. Д.: Разбрах правата си.

Не се направиха ОТВОДИ на съда, секретаря и прокурора.

Сне се самоличността на пострадалия, както следва:

СТ. ВЛ. ИЛ. - на 38 години, от с.С., обл.П., българин, български гражданин, разведен, с висше образование, неосъждан, без родство с подсъдимите.

На пострадалия се разясни правото да се конституира като граждански ищец и частен обвинител в процеса.

Пострадалият беше предупреден за наказателната отговорност по чл.290 от НК в случай, че бъде разпитан като свидетел по делото.

ДОКЛАДВА СЕ постъпилата писмена молба от повереника на пострадалия с вх.№ 9586/31.05.2021г., приложена в материалите по НОХД № 678/2021г. при предходно проведено РЗ от същия съд, с която се предявяват против подсъдимите два граждански иска. Първият от тях е за 2 000 лева обезщетение за имуществени вреди, а вторият също за 2000 лева, но с него се иска присъждане на обезщетение за неимуществени вреди. В исковата молба е посочено, че от кражбата на лекия автомобил до неговото връщане на пострадалия били изминали повече от три месеца и тъй като превозното средство било важно за бизнеса на пострадалия, свързан с отглеждане на овце, производството на мляко, сирене и други, се наложило да се ползват под наем чужди превозни средства срещу заплащане, което пък довело до частичен фалит на лицето. Заявено е също така, че с кражбата на превозното средство били нанесени не само материални щети и загуби за пострадалото лице, но и неимуществени вреди, изразяващи се в причинени психически страдания.

ПОСТР. И.: Поддържам молбата от адвоката си, която беше представена миналия път, когато се проведе, както ми обясни адвоката, РЗ и след това делото беше върнато на прокурора. Нямам други искания.

ПРОКУРОРЪТ: Считам, че така предявените граждански искове са недопустими и не следва да бъдат приемани за съвместно разглеждане в 3 наказателния процес. Що се отнася до претендираните имуществени вреди, видно от ОА за са кражба на стойност 1500 лв., а предявеният иск е в повисок размер. Относно неимуществените, тъй като се касае за престъпление против собствеността, както е предявен, е недопустим и не следва да бъде приеман.

АДВ. Л.: Считам, че въпреки че гр.искове са предявени своевременно същите са процесуално недопустими и неоснователни, както за претенция за имуществени, така и неимуществени, с оглед, че имуществените вреди са възстановени, а неимуществените и при такъв тип дела не се присъждат и не следва да бъдат допуснати за разглеждане.

АДВ. Р.: Двата иска са процесуално недопустими и моля да не ги приемате за съвместно разглеждане.

Съдът намира, че предявените от името на пострадалия граждански искове са процесуално недопустими и като такива не следва да се приемат за съвместно разглеждане в наказателния процес. Относно претенцията за неимуществени вреди следва да се каже, че граждански иск в наказателния процес е допустим само, ако се иска обезщетение за причинени вреди, които са пряка и непосредствена последица от престъплението. Настоящето престъпление, за което са обвинени подсъдимите, е за кражба, тоест против собствеността на гражданите, от което по дефиниция не могат да се търпят неимуществени вреди. Ето защо, така заявената претенция е недопустима.

Относно претенцията за имуществени вреди в размер на 2 000 лв. лева първо следва да се каже, че тя надхвърля сумата на вреди, предмет на обвинението, която е 1500 лева, което пък прави и този иск процесуално недопустим. Няма съмнение в правната теория и практика, че граждански иск в наказателния процес за имуществени вреди не може да надхвърля размера на вредите, включени в обема на обвинението. На второ място, следва да се каже, че вещта, предмет на престъпното посегателство, е била върната на пострадалия още в ДП, с което причинените му имуществени вреди са били възстановени, а с настоящата искова претенция се търси обезщетение за пропуснати ползи, което обаче е недопустимо, тъй като те не са в пряка и непосредствена последица от престъпното посегателство.

В заключение следва да се каже, че за пострадалия стои възможността да претендира обезщетение от подсъдимите за неимуществени вреди, ако разбира се може да докаже такива, както и за пропуснати ползи, но само и единствено по общия гражданско-правен исков ред пред съответния граждански съд.

По изложените до тук съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за приемане за съвместно разглеждане в наказателния процес на предявените от името на СТ. ВЛ. ИЛ.

4 граждански искове, подробно посочени по-горе.

СТРАНИТЕ /по отделно/: Наясно сме с въпросите по чл. 248 ал.1 от НПК и сме готови да пристъпим към обсъждането им.

С оглед изявлението на страните съдът

ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД НА ОТКРИТОТО РАЗПОРЕДИТЕЛНО ЗАСЕДАНИЕ, разяснява на страните разпоредбите на чл. 248, ал.3 и ал.4 от НПК и пристъпва към обсъждане на въпросите по чл. 248, ал.1 от НПК.