Споразумение № 225 от 07.12.2021, Районен съд - Пазарджик
- Съд
- Районен съд - Пазарджик
- Дело
- Наказателно дело от общ характер 1229/2021
- Вид
- Споразумение № 225
- Подписан
- 07.12.2021
- В сила
- 07.12.2021
- Състав
- Димитър Бишуров
Цитирани разпоредби
- чл.57 ал.1 т.2 б."б" · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.20 ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.290 · Наказателен кодекс
- чл.29 ал.1 б."а" и б."б" · Наказателен кодекс
- чл.29 ал.1 б."а" и б."б" · Наказателен кодекс
- чл. 36 · Наказателен кодекс
- чл.55 ал.1 т.1 · Наказателен кодекс
- чл. 189, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 248, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 248, ал.3 и ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 248, ал.3 и ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.24, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 252, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.380 и сл. · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.382, ал. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 382, ал.6 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.94 ал.1 т.6 · Наказателно-процесуален кодекс
ПРОТОКОЛ
№ 225 гр. П., 07.12.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – П., XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Димитър Бишуров
Съдебни
Лазаринка Димитрова заседатели: Костадинова
Мария Минкова Милева при участието на секретаря Ива Чавдарова и прокурора Петя Сергеева Ташкова (РП-П.)
Сложи за разглеждане докладваното от Димитър Бишуров Наказателно дело от общ характер № 20215220201229 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 14:00 часа се явиха:
Подсъдимите СТ. К. Д. и К. К. Ц. се явяват лично.
В залата се явява адв.Ж.Л. – взел участие като служебен защитник на подсъдимите С.Д. и К.Ц. в ДП.
Подсъдимият СТ. ХР. Б. се явява лично.
В залата се явява адв.К.Р. – определена за вземане на участие като служебен защитник на подсъдимия Б. по разпореждане на съда.
Пострадалият СТ. ВЛ. ИЛ. – редовно уведомен от предходното съдебно заседание, се явява лично. Не се явява повереникът му адв.Е.Б. надлежно уведомена чрез клиента си.
За РП-П. се явява прокурор Т..
Преди произнасяне по хода на делото и поради обстоятелството, че подсъдимият С.Б. към настоящия момент е с постоянна МНО задържане под стража по друго ДП, то по отношение на същия е налице хипотезата на задължителна защита по смисъла на чл.94 ал.1 т.6 от НПК. От друга страна, подсъдимите Ц. и Д. към настоящия момент изтърпяват наказание ЛС в 1 затвор, поради което за тях също е налиже хипотезата на задължителна зашита в горния смисъл.
По изложените съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ
НАЗНАЧАВА като служебен защитник на подсъдимия СТ. ХР. Б. адв.К.Р. от ПАК.
НАЗНАЧАВА като служебен защитник на подсъдимите С.Д. и К.Ц. адв.Ж.Л. от ПАК.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
ПОСТР. И.: Да се гледа делото без адвоката ми.
АДВ. Л.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Р.: Моля, да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма процесуални пречки за даване ход на делото в днешното съдебно заседание, поради което
ОПРЕДЕЛИ
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Снема самоличността на подсъдимите, както следва:
К. К. Ц. - роден на ***** в гр.Ч., обл.С.З., живущ в с.Г., обл.С., българин, български гражданин, с начално образование, неженен, безработен, осъждан, ЕГН: **********.
ПОДС. Ц.: Получих препис от обвинителния акт и разпореждането на съда за насроченото разпоредително заседание преди повече от 7 дни.
СТ. ХР. Б. - роден на ***** в гр.С., живущ в с.Г., обл.С., българин, български гражданин, с начално образование, неженен, безработен, осъждан, ЕГН: **********.
ПОДС. Б.: Получих препис от обвинителния акт и разпореждането на съда за насроченото разпоредително заседание преди повече от 7 дни.
СТ. К. Д. - роден на ***** в гр.Ч., обл.С.З., живущ в с.Г., обл.С., българин, български гражданин, с начално образование, неженен, безработен, осъждан, ЕГН: **********.
ПОДС. Д.: Получих препис от обвинителния акт и разпореждането на 2 съда за насроченото разпоредително заседание преди повече от 7 дни.
На подсъдимите се разясниха правата по чл.55, чл.115 ал.4 и чл.274 от НПК.
РАЗЯСНЕНИ бяха и разпоредбите на чл.371 и чл.380 и сл. НПК.
ПОДС. Ц.: Разбрах правата си.
ПОДС. Б.: Разбрах правата си.
ПОДС. Д.: Разбрах правата си.
Не се направиха ОТВОДИ на съда, секретаря и прокурора.
Сне се самоличността на пострадалия, както следва:
СТ. ВЛ. ИЛ. - на 38 години, от с.С., обл.П., българин, български гражданин, разведен, с висше образование, неосъждан, без родство с подсъдимите.
На пострадалия се разясни правото да се конституира като граждански ищец и частен обвинител в процеса.
Пострадалият беше предупреден за наказателната отговорност по чл.290 от НК в случай, че бъде разпитан като свидетел по делото.
ДОКЛАДВА СЕ постъпилата писмена молба от повереника на пострадалия с вх.№ 9586/31.05.2021г., приложена в материалите по НОХД № 678/2021г. при предходно проведено РЗ от същия съд, с която се предявяват против подсъдимите два граждански иска. Първият от тях е за 2 000 лева обезщетение за имуществени вреди, а вторият също за 2000 лева, но с него се иска присъждане на обезщетение за неимуществени вреди. В исковата молба е посочено, че от кражбата на лекия автомобил до неговото връщане на пострадалия били изминали повече от три месеца и тъй като превозното средство било важно за бизнеса на пострадалия, свързан с отглеждане на овце, производството на мляко, сирене и други, се наложило да се ползват под наем чужди превозни средства срещу заплащане, което пък довело до частичен фалит на лицето. Заявено е също така, че с кражбата на превозното средство били нанесени не само материални щети и загуби за пострадалото лице, но и неимуществени вреди, изразяващи се в причинени психически страдания.
ПОСТР. И.: Поддържам молбата от адвоката си, която беше представена миналия път, когато се проведе, както ми обясни адвоката, РЗ и след това делото беше върнато на прокурора. Нямам други искания.
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че така предявените граждански искове са недопустими и не следва да бъдат приемани за съвместно разглеждане в 3 наказателния процес. Що се отнася до претендираните имуществени вреди, видно от ОА за са кражба на стойност 1500 лв., а предявеният иск е в повисок размер. Относно неимуществените, тъй като се касае за престъпление против собствеността, както е предявен, е недопустим и не следва да бъде приеман.
АДВ. Л.: Считам, че въпреки че гр.искове са предявени своевременно същите са процесуално недопустими и неоснователни, както за претенция за имуществени, така и неимуществени, с оглед, че имуществените вреди са възстановени, а неимуществените и при такъв тип дела не се присъждат и не следва да бъдат допуснати за разглеждане.
АДВ. Р.: Двата иска са процесуално недопустими и моля да не ги приемате за съвместно разглеждане.
Съдът намира, че предявените от името на пострадалия граждански искове са процесуално недопустими и като такива не следва да се приемат за съвместно разглеждане в наказателния процес. Относно претенцията за неимуществени вреди следва да се каже, че граждански иск в наказателния процес е допустим само, ако се иска обезщетение за причинени вреди, които са пряка и непосредствена последица от престъплението. Настоящето престъпление, за което са обвинени подсъдимите, е за кражба, тоест против собствеността на гражданите, от което по дефиниция не могат да се търпят неимуществени вреди. Ето защо, така заявената претенция е недопустима.
Относно претенцията за имуществени вреди в размер на 2 000 лв. лева първо следва да се каже, че тя надхвърля сумата на вреди, предмет на обвинението, която е 1500 лева, което пък прави и този иск процесуално недопустим. Няма съмнение в правната теория и практика, че граждански иск в наказателния процес за имуществени вреди не може да надхвърля размера на вредите, включени в обема на обвинението. На второ място, следва да се каже, че вещта, предмет на престъпното посегателство, е била върната на пострадалия още в ДП, с което причинените му имуществени вреди са били възстановени, а с настоящата искова претенция се търси обезщетение за пропуснати ползи, което обаче е недопустимо, тъй като те не са в пряка и непосредствена последица от престъпното посегателство.
В заключение следва да се каже, че за пострадалия стои възможността да претендира обезщетение от подсъдимите за неимуществени вреди, ако разбира се може да докаже такива, както и за пропуснати ползи, но само и единствено по общия гражданско-правен исков ред пред съответния граждански съд.
По изложените до тук съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за приемане за съвместно разглеждане в наказателния процес на предявените от името на СТ. ВЛ. ИЛ.
4 граждански искове, подробно посочени по-горе.
СТРАНИТЕ /по отделно/: Наясно сме с въпросите по чл. 248 ал.1 от НПК и сме готови да пристъпим към обсъждането им.
С оглед изявлението на страните съдът
ОПРЕДЕЛИ
ДАВА ХОД НА ОТКРИТОТО РАЗПОРЕДИТЕЛНО ЗАСЕДАНИЕ, разяснява на страните разпоредбите на чл. 248, ал.3 и ал.4 от НПК и пристъпва към обсъждане на въпросите по чл. 248, ал.1 от НПК.