Решение № 209 от 26.10.2023, Районен съд - Павликени

РЕШЕНИЕ

№ 209 гр. Павликени, 26.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАВЛИКЕНИ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Катина Минева при участието на секретаря Венка Миланова като разгледа докладваното от Катина Минева Гражданско дело № 20234140100278 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предмет на делото са искове с правно основание по чл. 422 ал. 1, във вр. с чл.

415 ГПК, във вр. с чл. 79 ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 228 ЗЗД, във вр. с чл. 4а ЗСПЗЗ и насрещен иск по чл. 55, ал.1, предл.1 ЗЗД и по чл. 92, ал.1 ЗЗД.

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, предявена от А. Н, А., с ЕГН **********, от *** . След изпълнение на процедурата по чл. 131 ГПК ответникът е представил отговор в законоустановения срок. Едновременно с отговора ответникът е предявил и насрещeн иск, който е приет за съвместно разглеждане с определение № *** от *** 2023 г.

І. По първоначалния иск:

1. Ищцата твърди, че между ответника ЧППК „Н. Н." - ***, като наемател и майка й - Р. А. Х., починала на ***г., чиито единствен наследник по закон е тя, е сключен договор за наем на земеделски земи от ***.2020 г., с предмет три ниви, в землището на с. Г. Л., община *** с обща площ 42.49 дка за срок от една стопанска година, считано от 01.10.2021 г. Посочва, че страните по договора били уговори дължимо годишно наемно плащане в размер на 60.00 лева за декар със срок за плащане края на м. януари следващата година или общо дължимата сума се сочи да е в размер на 2549.40 лв. за 42.49 дка.

Ищцата отправила искане до ответника за заплащане наемната цена за процесните имоти, като на ***11.2022 г. й била заплатена сума в размер на 1 699.84 лв., като страните постигнали договорка остатъкът, в размер на 849.56 лв., ищцата да получи най-късно до 01.02.2023 г., но такова плащане не последвало дори и след 1 изпратена нарочна покана до представляващия ответника от ищцата. Твърди, че по нейно заявление по чл. 410 ГПК било образувано ч.гр.д. *** г. по описа на Районен съд *** с предмет дължимата сума и лихва за забава от подаване на заявлението, като била издадена заповед за изпълнение на парично задължение, но по делото се сочи че е постъпило възражение от ответника, поради което до съда е отправено искане да бъде прието за установено, че ответникът дължи на ищцата сумата от 849.56 лева наемно плащане във вр. с Договор за наем на земеделски земи от *** 2020 г., както и лихвата за забава за периода от подаване на заявлението по чл.410 ГПК до заплащането й.

Претендира се заплащане на деловодни разноски.

2. Ответникът в отговора на исковата молба оспорва предявения иск по основание и размер, като твърди, че не е сключвал договор с наследодателката на ищеца, като оспорва подписа на Р. А. Х. и съдържанието на представения от ищцовата страна Договор за наем на земеделска земя № ***2020 г., поради което смята, че процесният договор е неистински и ответната кооперация без основание е заплатила по договора сума в размер на 1 699,84 лева. Твърди на следващо място, че никога не е постигана договорка за заплащане на сума в размер на още 849,56 лева с ищовата страна. На следващо място в условията на алтернативност ответната страна посочва, че ако се приеме, че процесният договор е истински то отново исковата сума не се дължи, тъй като с оглед решение на Управителния съвет на кооперацията от ***.2022г. във връзка с раздел втори точка 1 предложение последно от договора - при случаите при които наемодателите са отдали земята си без предупреждение на трети лица дължат неустойка в размер на 50 % от дължимата наемна цена. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен и да му бъдат присъдени разноски.

По насрещния иск:

1. Ищецът по насрещния иск ЧППК Н. Н. твърди, че не е сключвал договор за наем с лицето Р. А. Х., като оспорва подписа и съдържанието на представения Договор за наем на земеделска земя №***.2020г., тъй като твърди, че не е положен от лицето Р.

А. Х., поради което излага, че кооперацията без основание е заплатила по този договор сумата в размер на 1699,84 лева.

На следващо място излага, че ако се установи истиността на процесния договор, то ищцата дължи неустойка в размер на 50 % от дължимата наемна цена, посочвайки решение на Управителния съвет на кооперацията от ***г., прието във връзка с раздел втори точка 1 предложение последно от договора, а именно при случаите, при които наемодателите са отдали земята си без предупреждение на трети лица дължат неустойка в размер на 50 % от дължимата наемна цена, какъвто се твърди да е и процесният случай. Отправено е искане за осъждане ответника по този иск- А. Н, А., да заплати на ищеца сума в размер на 1 699,84 лева, ведно със законната лихва върху главницата от момента на предявяване на насрещния иск до окончателното изплащане или ако се установи, че договор за наем от ***.2020 г. е истински ответникът да бъде осъден да заплати на ЧППК" Н. н." *** сумата от 1 274,70 лева, представляваща неустойка съгласно раздел втори, точка 1, предложение последно от договора, тъй като твърди, че земеделската земя, предмет на договора за наем е прехвърлена на друг арендатор, без затова да бъде уведомен ищецът по насрещния иск.

Излага съображения, че за тези земеделски земи са били предвидени торове, семена и препарати, които вследствие на некоректни действия от арендодателя впоследствие не е могъл да използва. Ищецът сочи, че земите са прехвърлени на друг арендатор, като твърди да е узнал това при заявяване за обработването им в „О. с. з.“ град ***.

2. Ответникът по насрещния иск А. Н. А. твърди че процесиите ПИ /ниви/ с 2 идентификатори №№ *** находящи се в землището на с. Г. Л. са били наети и ползвани от ответната кооперация през стопанска година 2021/2022 година, както и че за същата стопанска година не е сключван друг наемен договор по отношение на процесните земеделски имоти. Посочва, че договорът за наем с ответната кооперация от ***2020 г. не е прекратяван предсрочно, както и че не са налице предпоставките от раздел втори, точка 1, предложение последно от договора, обуславящи претенцията за неустойка. Твърди, че между страните е налице валидно облигационно отношение, във връзка с временно възмездно ползване /наем/ на процесните земеделски имоти, за период една стопанска година, считано от **.10.2021 г. както и че през този период ищецът е ползвала наетите имоти, като нито ответникът, нито нейната майка са сключвали договор за наем или аренда за процесиите имоти за периода на сключения на **10.2020 г. договор. Твърди, че през стопанска година 2021/2022 г., както и през предходните 2020/2021г., 2019/2020 г. процесните земеделски земи са били предоставяни под наем на ЧППК „Н. Н." - ***, както и че като ползвател, на посоченото правно основание - Договор за наем на земеделски земи от ***.2020 г., ответната кооперация е подала заявление за участие в споразумение за ползване по чл.

37в ЗСПЗЗ за стопанска година 2021/2022 г. по отношение на ПИ с идентификатори №№ ***, находящи се в землището на с. Г. Л., поради което ответната страна счита за несъстоятелно твърдението на ищеца, че процесиите имоти не са били наети и ползвани от него през стопанска година 2021/2022, което да обоснове претенцията за възстановяване на вече заплатеното- частично наемно плащане.

На следващо място ответникът твърди, че щом като процесиите имоти са заявени от кооперацията по чл. 70 ЗСППЗЗ през стопанска година 2021/2022 г. то не дължи неустойка, поради допуснато нарушение на раздел втори, точка 1, предложение последно от процесния договор, тъй като намира, че наемодателят следва да уведоми наемателя при продажба или предсрочно прекратяване на договора, като в противен случай дължи неустойка и твърди, че в срока на договора, нито е извършена продажба на имотите, предмет на договора, нито пък договорът е прекратен предсрочно, за да има задължение да уведоми наемателя, неизпълнението на което да предпоставя ангажиране на отговорност.

Ответникът оспорва твърдението в насрещния иск за възникнало основание за ангажиране на клауза за неустойка по договора за наем, който е двустранен, възмезден, консенсуален, в резултат на решение на наемателя от ***.2022 г. тъй като, за да е налице изменение в условията на един договор, същото предполага съгласие на страните по него. Поради изложеното ответната страна намира, че насрещният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан и моли да й бъда присъдени разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:

Във връзка с оспорване автентичността на подписа положен за лицето Р. А. Х. в Договор за наем на земеделска земя от ***.2020 г. от ответника- ЧППК „Н. н.“, *** на основание чл.194 ГПК, е разпоредил да се извърши проверка автентичността на договора, досежно положения в графата „подпис на наемодател“ подпис.

По отношение на откритото производство по чл. 193 ГПК съдът, за да се произнесе, съобрази следното:

Във връзка с представения от ищеца документ, а именно Договор за наем на 3 земеделска земя от ***.2020 г. и при оспорване истинността му, по отношение авторството на документа, касателно положения от наследодателя на ищеца подпис в графата „за наемодател“, съдът, с оглед обективираното изявление на процесуалния представител на ищеца, че желае да се ползва от него, е открил производство по чл.193 ГПК по отношение на така оспорения документ, досежно проверка автентичността на документа, касателно подписа. Така оспореният документ представлява по същността си частен диспозитивен документ и като такъв притежава т. нар. формална доказателствена сила, прогласена в разпоредбата на чл. 180 ГПК. Съобразно разпределянето на доказателствената тежест, предвидена в разпоредбата на чл. 193, ал.3 ГПК, тежестта за доказване автентичността на документа пада върху страната, която го представя в конкретния случай, тъй като същият носи подпис на нейния наследодател, в настоящия случай- ищецът по първоначалния иск. Съобразявайки се със събраните по делото доказателства и с изричното изявление на процесуалния представител на ищеца, обективрано в съдебно заседание, проведено на ***.2023г., че подписът на оспорения документ не е на Р. А. Х., а на дъщеря й А. Н. А. съдът намира, че в случая е установена неавтентичност на оспорения документ, доколкото видно от същия е посочено, че той удостоверява изявление на лицето Р. А. Х.- действаща лично, а не представлявана от неин пълномощник. По делото въпреки указанията на съда не са ангажирани доказателства, даващи основание да се направи извод за истинност /автентичност/ на документа. Ето защо съдът счита, че оспорването е доказано и документът следва да се изключва от доказателствения материал по делото.

Страните не спорят, че майката на ищцата е била собственик на поземлени имоти с идентификатор № ***, с площ от 21,430 дка, с идентификатор № *** с площ от 7,880 дка и с идентификатор № ***, с площ от 13,180 дка, находящи се в землището на с. Г. Л.

Не е спорно по делото, а и се установява от удостоверение за наследници с изх. № **** г. на Кметство **** /лист 6 от ч.гр.д № *** г. по описа на Районен съд ***/, че на *** г. Р. А. Х. е починала, като е оставила за свой законен наследник единствено ищцата по делото, нейната дъщеря А. Н. А..

От представени и приети по делото Договор за наем на земеделска земя от ***.2019г. се установява, че между наследодателката на ищцата и ответната кооперация е съществувало наемно правоотношение за процесните земеделски земи за една стопанска година, като договорът е влязъл в сила на ***10.2019г., а от Договор за наем на земеделска земя от 06.2020г. е видно, че страни по него отново са Р. А. Х. и ЧППК „Н. н.“, ***, като същия е отново с предмет наемно правоотношение за процесните имоти, като същият е със срок една стопанска година и е влязъл в сила на **.10.2020г.

Видно е от справка с вх. № ***.2023г. на О. с. з. град *** и от заверен препис на заявление по чл. 70, ал.1 ППЗСПЗЗ, във вр. с чл. 37в, ал.1 ЗСПЗ, че за стопанската 2021/2022 година ответникът по делото ЧППК „Н. н.“, *** е подал на ***.2021 г. заявление за участие в споразумение за ползване по чл. 37в ЗСПЗЗ до О. с. з. ***. От същите се установява, че поземлени имоти с идентификатори № ***, с площ от 21,430 дка, с идентификатор № *** с площ от 7,880 дка и с идентификатор № ***, с площ от 13,180 дка, находящи се в землището на с. Г. Л. са измежду имотите, с които ползвателят- ЧППК „Н. н.“, *** е заявил желание да участва в масиви за ползване по споразумението за стопанската 2021/2022 година.

Разпечатката съдържа 30 от 69 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ba5f0be4-6a94-43f0-92b1-7ba6174dbb73