Определение № 309 от 13.07.2023, Апелативен съд - Бургас
- Съд
- Апелативен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 217/2023
- Вид
- Определение № 309
- Подписан
- 13.07.2023
- В сила
- 13.07.2023
- Състав
- Румяна Стоева Калошева Манкова, Веселка Георгиева Узунова, Даниела Дончева Михова
Цитирани разпоредби
- чл.21 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.131-133 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131-133 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131-133 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.253 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274 ал.1 т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.29 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.36 · Граждански процесуален кодекс
- чл.43 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47 ал.1- 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47 ал.1- 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47 ал.1- 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47 ал.1- 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47 ал.1- 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47 ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 · Граждански процесуален кодекс
- чл.95- чл.98 · Граждански процесуален кодекс
- чл.95- чл.98 · Граждански процесуален кодекс
- чл.95- чл.98 · Граждански процесуален кодекс
- чл.95- чл.98 · Граждански процесуален кодекс
- §1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.36 ал.1 · Закон за адвокатурата
- чл.36 ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.25 ал.4 · Наредба за заплащането на правната помощ
- чл.3 ал.1 т.2 · Наредба за заплащането на правната помощ
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 309 гр. Бургас, 12.07.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова
Членове:
Веселка Г. Узунова
Даниела Д. Михова като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно частно гражданско дело № 20232000500217 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод подадени частни жалби от адвокат С. К. от АК-гр.Ямбол срещу следните съдебни актове,постановени от ЯОС по гр.д.№579/2023г.:
- Частна жалба с вх.№ 2826 от 16.05.2023г. срещу Определение № 391 от 11.05.2023г. по гр.д. № 579/2023г.;
- Частна жалба с вх.№2988 от 25.05.2023г. срещу Определение № 401 от 16.05.2023г.;
- Частна жалба с вх.№ 3035 от 26.05.2023г. срещу Определение № 401 от 16.05.2023г.
По допустимостта и основателността на частните жалби Бургаският апелативен съд, от фактическа и правна страна намери следното:
Гр.д.№579/2023г.по описа на ЯОС е образувано по искова молба на КПКОНПИ срещу П. А. П.. На основание чл.47 ал.6 ГПК, след изпълнение на процедурата по връчване на съдебните книжа на ответника Проданов и неоткриването му на известните по делото адреси, съдът с Определение № 307 от 04.04.2023г. е назначил на ответника Проданов особен представител – адвокат от АК-Ямбол,който да го представлява в производството по делото.
Особеният представител е назначен от съда на разноски на ищеца КПКОНПИ,като на същия са дадени указания да внесе по сметка на ЯОС сумата 3 223.80 лева за възнаграждение на особения представител. След внасяне на посочения от съда депозит ЯОС е отправил искане до АК-Ямбол за определяне на адвокат,който да осъществи процесуалното представителство на ответника по делото и АК-Ямбол е посочила адвокат С. К..
Адв.К. е депозирал по електронната поща заявление за достъп до електронното съдебно дело на 28.04.2023г., представил е и заявление за 1 връчването на исковата молба и съдебните книжа на посочен от него адрес.
С Определение №368 от 02.05.2023г. ЯОС е назначил адв.К. за особен представител на ответника П. П.,като е постановил процедурата по връчване на съдебните книжа по чл.131-133 ГПК да се осъществи чрез адв.К.. На същата дата- 02.05.2023г. съдията-докладчик е разрешил достъпа до електронното дело на адв.К..
Връчването на съдебните книжа на адв.К. е било осъществено на 09.05.2023г. по електронен път, а на 11.05.2023г. по делото е постъпила молба от КПКОНПИ, в която ищецът е заявил,че е установено местонахождението на ответника Проданов ,който изтърпява мярка за неотклонение „задържане под стража“ в Затвора-гр.Варна. Ищецът е представил писмо и обвинителен акт от ОП-Варна, като е поискал съдът да разпореди връщането на внесения депозит за особен представител и връчване на съдебните книжа лично на ответника Проданов в Затвора-гр.Варна.
На 11.05.2023г. ЯОС, след запознаване с молбата на ищеца и приложените към нея писмени доказателства е постановил определение № 391 от 11.05.2023г. по гр.д. № 579/2023г. по описа на ЯОС, като по реда на чл.253 ГПК е отменил свои съдебни актове:
- Определение № 307 от 04.04.2023г. и Определение № 368 от 02.05.2023г., с които е назначил на ответника П. А. П. особен представител и е назначил за особен представител адв.С. К.,като е насрочил делото за разглеждане на 15.06.2023г. в открито съдебно заседание;
Постановил е Разпореждане № 6 от 05.01.2023г. относно процедурата по чл.131-133 ГПК –връчване на книжата на ответника със срок за отговор да се изпълни чрез връчване лично на ответника в Затвора-гр.Варна.
Със същото определение ЯОС е постановил връщане в полза на ищеца КПКОНПИ внесената от него сума за възнаграждение на особения представител в размер на 3 223.80 лв.
С молба вх.№ 2770 от 12.05.2023г. адв.К. е поискал Определение № 391 от 11.05.2023г. да бъде изменено от съда в частта, с която съдът е постановил връщане на КПКОНПИ на сумата, внесена като депозит за възнаграждение на особения представител и е поискал съдът да разпореди сумата да му бъде изплатена като дължимо адвокатско възнаграждение за особеното представителство на ответника.
С определение № 401 от 16.05.2023г. ЯОС е оставил без уважение молбата на адв.К. с вх.№ 2770 от 12.05.2023г. за изменение на Определение №391 от 11.05.2023г. в частта,с която съдът е постановил връщане на КПКОНПИ на сумата,внесена като депозит за възнаграждение на особения представител и в частта досежно искането на адв.К. съдът да разпореди сумата да му бъде изплатена като дължимо възнаграждение за особеното представителство на ответника.
Частните жалби са с правно основание чл.274 ал.1 т.2 ГПК вр. с чл.248 ал.3 ГПК, като същите въззивният съд намери за допустими, независимо от указаната необжалваемост на Определение № 391 от 11.05.2023г. по гр.д.№ 2
579/2023г. по описа на ЯОС.
БАпС счита, че частна жалба с вх.№ 3035 от 26.05.2023г. не е от компетентността на Административен съд,тъй като обжалваното с тази жалба определение
№
401/16.05.2023г., както и
Определение
№
391/11.05.2023г.постановени по гр.д.№ 579/2023г. по описа на ЯОС не са индивидуални административни актове по смисъла на чл.21 от АПК.
Определение № 401/16.05.2023г., с което е оставено без уважение искането за изменение на Определение № 391/11.05.2023г. са съдебни актове, постановени от граждански съд по висящо гражданско дело и съдебен контрол за законосъобразността им се упражнява от въззивния граждански съд,който в случая е Апелативен съд-Бургас.
С определение № 391 от 11.05.2023г. първоинстанционният съд е отменил свои определения,с които адв.К. е назначен за особен представител на ответника в хипотезата на чл.47 ал.6 ГПК поради настъпили нови обстоятелства,заявени от ищеца-установяване на местонахождението и адреса на ответника и възможността да му бъдат връчени лично съдебните книжа и да участва лично в производството по делото. Основната правна последица от отмяната на определенията на съда, постановени по реда на чл.253 ГПК е прекратяването на възникналото особено представителство на ответника Проданов в лицето на адвокат К..
Назначаването на особен представител на ответник в хипотезата на чл.47 ал.6 ГПК е частен случай на възникване на особено процесуално представителство по смисъла на чл.29 ал.3 ГПК,като няма законови пречки при изменение на обстоятелствата същото да бъде прекратено с определение на съда постановено по реда на чл.253 ГПК, тъй като със същото не се слага край на производството.
Възможността за прекратяване на представителството, в това число и на особеното е регламентирана в разпоредбата на чл.36 ГПК. В ГПК не е предвиден специален ред за обжалване на съдебните актове, с които се прекратява особеното процесуално представителство на ответник по чл.47 ал.6 ГПК, за разлика от предвидената процесуална възможност за обжалване на съдебните актове, с които се прекратява предоставянето на правна помощ /чл.95- чл.98 ГПК/. Въззивният съд намира, че е налице празнота в правната уредба,поради което тази празнота следва да се запълни с приложение по аналогия на правната уредба относно прекратяването на правната помощ –досежно предвидената възможност за обжалване на съдебните актове, с които се прекратява достъпа на страна по дело до правна помощ.
По гореизложените съображения, БАпС приема,че независимо от указаната необжалваемост, определение № 391 от 11.05.2023г. ЯОС подлежи на обжалване в частта, с която съдът е приел, че е налице изменение на обстоятелствата, които са наложили назначаване на особен представител на ответника по реда на чл.47 ал.6 ГПК и вече са отпаднали законовите предпоставки за участието на адвокат К. в производството по делото в качеството му на особен представител на ответника Проданов.
3
Адв.К. разполага с правен интерес да оспори това определение, за да бъде извършен съдебен контрол за законосъобразността му, тъй като с него съдът прекратява участието му като процесуален представител на страна по делото.
С Определение № 401 от 16.05.2023г. съдът е оставил без уважение искането на адв.К. за изменение на Определение № 391 от 11.05.2023г. в две части- досежно връщане на депозита, внесен от ищеца КПКОНПИ за възнаграждение на особения представител и досежно искането на адвокат К. да му бъде присъдено възнаграждение за осъщественото особено представителство по делото. Определението има характера на произнасяне на съда по реда на чл.248 ГПК ,поради което двете частни жалби срещу него са допустими и подлежат на разглеждане от въззивната инстанция по реда на чл.248 ал.3 ГПК.
Всички частни жалби са подадени в законоустановения срок.
Преписи от частните жалби са връчени на насрещната странаКПКОНПИ,която е депозирала писмено становище за неоснователността им.
Частната жалба срещу Определение № 391 от 11.05.2023г. по гр.д. № 579/2023г. по описа на ЯОС е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение по следните съображения:
С обжалваното определение № 391 от 11.05.2023г. по гр.д. № 579/2023г.по описа на ЯОС, постановено по реда на чл.253 ГПК съдът е отменил свое Определение № 307 от 04.04.2023г., с което е назначил на ответника П. А. П. особен представител и Определение № 368 от 02.05.2023г., с което е назначил за особен представител конкретно адв.С. К. от АК-Ямбол, посочен от адвокатската колегия. Като основание за отмяната на определенията,с които е прекратено особеното представителство на адв.С. К., ЯОС е посочил настъпило изменение на обстоятелствата,при които е бил назначен особен представител на ответника- депозирана от КПКОНПИ молба с приложени писмени доказателства, в която е посочено, че ищецът е установил местонахождението и адреса на ответника П.- в затвора гр.Варна.
Ищецът е поискал съдът да разпореди отново лично връчване на исковата молба и съдебните книжа по реда на чл.43 ГПК, което не е могло да бъде осъществено преди, поради неоткриване на ответника на посочените по делото известни дотогава адреси.
Назначаването на особен представител на ответник по реда на чл.47 ал.6 ГПК е допустимо в хипотезата на установена от съда по реда на чл.47 ал.1- 5 ГПК невъзможност ответникът да бъде намерен в продължение на един месец на посочения по делото адрес, не се намери лице,на което да получи съобщението и ответникът не се е явил да получи книжата в канцеларията на съда след залепване на уведомление. Откриването на местонахождението и адреса на ответника несъмнено представлява ново обстоятелство,което обуславя отпадането на предпоставките за участие на особен представител,назначен по реда на чл.47 ал.6 ГПК именно поради невъзможността ответникът да бъде открит и да участва лично в 4 производството по делото. При това положение,правилно ЯОС се е произнесъл по молбата на ищеца на основание чл.253 ГПК, като е извършил законосъобразна преценка на заявените от него нови обстоятелства и е постановил обжалваното определение, с което е преустановено участието на адв.К. като особен представител на ответника, назначен по реда на чл.47 ал.6 ГПК. Съдът съобрази и настъпилите след постановяване на определението обстоятелства- от документите, налични по делото е видно, че понастоящем е осъществено лично връчване на съдебните книжа на ответника Проданов.
С прекратяването на особеното представителство съдът следва да даде разрешение и на въпроса дължи ли се възнаграждение на особения представител за положения от него до момента труд и ако да-в какъв размер.
В случая, адв.К. с молбата си за изменение на Определение № 391 от 11.05.2023г. е поискал ЯОС да се произнесе по този въпрос, като измени определението си и му присъди възнаграждение в размер на целия внесен депозит от ищеца КПКОНПИ.
С обжалваното определение № 401 от 16.05.2023г. съдът е оставил без уважение молбата,като е приел, че няма основания да присъди на адв.К. възнаграждение и респективно- да откаже връщането на внесения от ищеца депозит.
С двете частни жалби адв.К. е оспорил това определение,като е развил подробни доводи в насока,че следва да му бъде изплатено възнаграждение за особеното представителство в пълния внесен от ищеца размер или, по преценка на съда, да му се присъди възнаграждение за положения трудзапознаване с делото, проучване на съдебните книжа, исковата молба и подготовка на писмен отговор, който адв.К. е подготвил, но не е успял да депозира по делото, тъй като мандатното правоотношение с него е било прекратено от съда. С частните жалби е представен и изготвения от адв.К. писмен отговор на исковата молба.