Решение № 280 от 11.11.2024, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 280 гр. Казанлък, 11.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: БИЛЯНА Д. ОРТАКЧИЕВА при участието на секретаря ПЕТЯ ИЛ. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от БИЛЯНА Д. ОРТАКЧИЕВА Административно наказателно дело № 20245510201016 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано по жалба на А. Ш. А. с ЕГН **********, чрез адв.В. Д. против Наказателно постановление №24-0284-001264 от 11.06.2024г. на Началник сектор в ОДМВР-Стара Загора, РУ-Казанлък, с което за нарушение на чл.102, т.1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ на основание чл.177, ал.1, т.3, б.„а“ от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 150 лева.

В жалбата въззивникът счита, че наказателното постановление е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, и моли съда да го отмени.

Твърди се, че жалбоподателя не е предоставял автомобила си на неправоспособен водач да го управлява, и че водачът Е.В.А. притежавал вА.дно свидетелство за управление на МПС, издадено от издадено от К.В. като копие на същото е приложено към жалбата. В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява, не се представлява. В писмена защита чрез адв.В. Д. се излагат допълнителни аргументи за твърдяната основателност на депозираната въззивна жалба. Не се претендират разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява и не изпраща 1 представител в съдебно заседание, но депозира писмено становище. По същество моли съда да отхвърли въззивната жалба като неоснователна, обжалваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено и да им бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. В случай, че се уважи жалбата, моли съда да присъди адвокатско възнаграждение в минимален размер.

Съдът, като обсъди всестранно, обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното :

Въззивната жалба е депозирана в законоустановеният срок на основание чл.59, ал.2 от ЗАНН, от процесуално легитимирана страна, с обоснован и доказан правен интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН – Наказателно постановление, подлежащо на законов съдебен контрол, поради което се явява ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.

Установява се от материА.те по административнонаказателното производство, че предмет на обжалване е издадено Наказателно постановление №24-0284-001264 от 11.06.2024г. на Началник сектор в ОДМВР-Стара Загора, РУ-Казанлък, с което за нарушение на чл.102, т.1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ на основание чл.177, ал.1, т.3, б.„а“ от ЗДвП, на А. Ш. А. с ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 150 лева.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На 27.05.2024г. св.Р. П. П. на длъжност полицай при ОДМВР-Стара Загора, РУ-Казанлък, в присъствието на св.И.К.М., извършил проверка на водача на лек автомобил марка „М.“, модел „.......“ с рег.№ СТ ....... РН, движещ се в с.П. по улица „Ш.“, на кръстовището с ул.“МА.на“. Установили самоличността на последния, а именно - Е.В.А. с ЕГН ********** от с.П., както и че същия е неправоспособен. За така установеното нарушение св. Р. П.

П. съставил срещу пътника и собственик на лек автомобил марка „М.“, модел „.......“ с рег.№ СТ ....... РН - А. Ш. А., акт за установяване на административно нарушение серия GA №1095905/28.05.2024г. Актосъставителят квА.фицирал нарушението по чл.102, т.1 от ЗДвП, за това, че предоставил собствения си лек автомобил на водача Ангелов, който е неправоспособен. АУАН бил връчен 2 срещу подпис на жалбоподателя, който след като се запознал със съдържанието му, го подписал без възражения. Такива не са постъпили и в седемдневния срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на АУАН било издадено и атакуваното в настоящото съдебно производство наказателно постановление, с което при идентичност на описанието на нарушението, на жалбоподателя А. Ш. А. било наложено административно наказание - глоба в размер на 150 (сто и петдесет) лева на основание чл.177, ал.1, т.3, б.„а“ от ЗДвП.

В съдебно заседание бе разпитан в качеството на свидетел актосъставителя Р. П. П., който потвърди отразените в АУАН обстоятелства.

Според неговите показания след проверката било установено, че водачът е неправоспособен и непълнолетен, като на водача бил съставен акт за нарушение и били свалени регистрационните табели, издадена ЗППАМ, като на А. Ш. А. на място му бил съставен акт, че водача е неправоспособен.

Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от гласните доказателствени средства – свидетелските показания на Р. П. П. и събраните по делото писмени доказателствени средства, съдържащи се в административнонаказателната преписка, приети и приложени към делото на основание чл.283 от НПК, а именно : Наказателно постановление №24-0284001264/11.06.2024г., АУАН серия GA №1095905 от 28.05.2024г., Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на Министерство на вътрешните работи, справка за нарушител/водач, копие на свидетелство за управление на МПС от Великобритания на лицето Е.В.А..

От приложеното към материА.те по делото писмено доказателство – копие на СУМПС се установява, че водача Е.В.А. с ЕГН ********** от с.П. към инкриминираната дата е правоспособен водач, който притежава СУМПС №FC90536408 (DRIVING LICENCE), издадено от Обединено Кралство Великобритания на 26.01.2024г. и вА.дно до 25.01.2034г., категория АМ/В/ВЕ.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните правни изводи:

Съдът намира, че съставения акт и обжалваното наказателно 3 постановление са изготвени от компетентни органи, по смисъла на чл.189, ал.1 и ал.12 от ЗДвП, във връзка с приложената към материА.те на делото Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. и служебно известната на съда от прилагането й по други сходни производства Заповед №8121К 13318/28.10.2019г., двете издадени от Министъра на вътрешните работи. Спазена е предвидената от закона писмена форма и задължителни реквизити, както и сроковете, визирани в разпоредбата на чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН. Не са нА.це нарушения на правилата за съставянето на АУАН и неговото връчване, уредени в чл.40 и чл.43, ал.1 от ЗАНН, доколкото акта е съставен в присъствието на нарушителя и един свидетел при установяване на нарушението. Както в АУАН, така и в наказателното постановление се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват нарушението, вменено във вина на въззивника, посочени са дата и място на извършване, както и нарушените законови норми.

Съдът, счита обаче, че в хода на административнонаказателното производство по издаване на обжалваното наказателно постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са довели до нарушаване на правото на защита на привлеченото към отговорност лице и води и до незаконосъобразност на наказателното постановление и съответно до неговата отмяна, а именно:

Както актосъставителят, така и наказващият орган са предоставили непълна правна квА.фикация, като са отразили единствено, че е нарушена разпоредбата на чл.102, т.1 от ЗДвП, без да съобразят, че същата се състои от две А.неи, разписващи съвсем различни хипотези, като не е посочена от коя точно А.нея е цитираната точка 1. Съдът счита, че така допуснатите нарушения при съставянето на АУАН и наказателното постановление са от категорията на съществените, като същите водят до ограничаване правото на защита на жалбоподателя и до необходимост от пълна отмяна на атакуваното наказателно постановление само на това основание.

При възприетата фактология, съдът счете, че ако в случая АНО е ангажирал административнонаказателната отговорност с наказателното постановление като е имал предвид нормата на чл.102, ал.1, т.1 от ЗДвП, то неправилно е приложен материалния закон, тъй като жалбоподателя не е осъществил от обективна страна състава на нарушение по цитираната 4 разпоредба.

Тази разпоредба забранява на водача, собственика или упълномощения ползвател на моторно пътно превозно средство да предоставя моторното превозно средство на водач, който е с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, или на лице, което не е правоспособен водач или не притежава съответното свидетелство за управление, вА.дно за категорията, към която се отнася моторното превозно средство.

За да бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на едно лице за нарушение по чл.102, ал.1, т.1 от ЗДвП, следва да се установи по безспорен и категоричен начин, че то е водач, собственик или упълномощен ползвател на моторното превозно средство и именно в това си качество е предоставил превозното средство на водач, който е с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, на лице, което не е правоспособен водач или не притежава съответното свидетелство за управление, вА.дно за категорията, към която се отнася моторното превозно средство. В настоящия казус от данните по делото се установява, че водача Е.В.А. с ЕГН ********** от с.П. към инкриминираната дата е правоспособен водач, който притежава СУМПС №FC90536408 (DRIVING LICENCE), издадено от Обединено Кралство Великобритания на 26.01.2024г. и вА.дно до 25.01.2034г, категория АМ/В/ВЕ.

Съгласно разпоредба на чл.162, ал.1 от ЗДвП : „Българските граждани могат да управляват моторни превозни средства на територията на Република България с чуждестранно национално свидетелство, когато то не е издадено от държава членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария в срок до 3 месеца от датата на влизането им в страната“. АНО е трябвало установи по ясен и недвусмислен начин следните релевантни за състава на нарушението факти: има ли водача вА.дно СУМПС, дори и такова, издадено от друга държава, датата, срока на вА.дност и държавата на издаване на СУМПС; датата на влизане на съответния водач на територията на Р.България. Първото е необходимо, за да се прецени дА.

СУМПС е издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава страна по Споразумението за Европейското икономическо 5 пространство, или от Конфедерация Швейцария, в които случаи не важи изискването за тримесечния срок по чл.162, ал.1 от ЗДвП. Второ, за да се установи дА. при проверката извършена на водача на 27.05.2024г. на посоченото в АУАН и в НП място същия е управлявал МПС с чуждестранно СУМПС, какво и дА. повече от три месеца след влизането му в Р.България.

АНО не е ангажирал никакви доказателства за горепосочените обстоятелства в подкрепа на административното обвинение, които да доказват, че водача Е.В.А. с ЕГН ********** е бил неправоспособен. АНО не е събрал и други доказателства, от които да се изведе конкретен престой на водача в страната.

Ето защо съда приема, че към инкриминираната дата 27.05.2024г. той е управлявал МПС с чуждестранно национално свидетелство (образец Великобритания) в рамките на трите месеца, след влизането му в страната, както твърди жалбоподателя. Съдът намира за необходимо да посочи, че по делото от страна на АНО не бяха представени никакви доказателства, които да установят на коя дата българският гражданин Е.В.А. е влязъл в страната, за да се прецени дА. същия е управлявал към датата на проверката - 27.05.2024г. с издаденото му от Кралство Великобритания СУМПС повече от три месеца след влизането му в страната.

За яснота и пълнота на изложеното, настоящият съдебен състав счита за нужно да посочи и следното, оставяйки настрана допуснатите съществени нарушения на процедурните правила при съставянето на АУАН и наказателното постановление, а именно, че отразеното в тях остава недоказано. В конкретния случай беше установено безспорно, че поведението на жалбоподателя е несъставомерно.