Решение № 746 от 12.10.2026, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1024/2026
- Вид
- Решение № 746
- Подписан
- 12.10.2026
- В сила
- 12.10.2026
- Състав
- Недялка Пенева Пенева, Веселка Георгиева Узунова, Даниела Дончева Михова
Цитирани разпоредби
- чл.171 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.272 · Граждански процесуален кодекс
- чл.290 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.20 · Закон за задълженията и договорите
- чл.258 и сл. · Закон за задълженията и договорите
- чл.26 ал.1 предл.първо · Закон за задълженията и договорите
- чл.26 ал.4 · Закон за задълженията и договорите
- чл.280 и сл. · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 1, предл.първо · Закон за задълженията и договорите
- чл.6 · Закон за задълженията и договорите
- чл.87 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.87 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 88, ал. 1, изр. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.9 · Закон за задълженията и договорите
- чл.37 · Закон за собствеността
- чл.38 · Закон за собствеността
- чл.10 · Закон за управление на етажната собственост
- чл.11 · Закон за управление на етажната собственост
- чл.11 т.5 и т.10 · Закон за управление на етажната собственост
- чл.11 т.10 б."и" · Закон за управление на етажната собственост
- чл.11 т.5 и т.10 · Закон за управление на етажната собственост
- чл.12 ал.6 · Закон за управление на етажната собственост
- чл.2 · Закон за управление на етажната собственост
- чл.4 · Закон за управление на етажната собственост
- чл.51 · Закон за управление на етажната собственост
- чл.51 ал.1 · Закон за управление на етажната собственост
- чл.8 · Закон за управление на етажната собственост
- чл.8 ал.1 · Закон за управление на етажната собственост
- чл.9 · Закон за управление на етажната собственост
- § 1 т.2 · Закон за управление на етажната собственост
- чл.169 ал.1 · Закон за устройство на територията
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 746 гр. Бургас, 12.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Недялка П. Пенева
Членове:
Веселка Г. Узунова
Даниела Д. Михова при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно гражданско дело № 20262100501024 по описа за 2026 година
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл.ГПК.
Със съдебно решение № 687 от 17.03.2026г.постановено по гр.д.№ 821/2025г.по описа на БРС съдът е ОТХВЪРЛИЛ предявеният от „Биониа“ ЕООД, ЕИК 200069518 със седалище и адрес на управление гр. София, ж. к.
„Младост – 1“, бл. 98А, вх. Б, ет. 8, ап. 39, срещу „Интерконсулт- В“ ЕООД, ЕИК 102189532 със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул.
„Фердинандова“ № 78, вх. Г, ет. 4, ап. 10, иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 3051,54 евро/ с левова равностойност 5968.30 лева/, представляваща заплатена без основание сума по нищожен договор за поддръжка на недвижим имот от 24.03.2022 г. ведно със законна лихва от предявяване на иска – 05.02.2025 г. до окончателното изплащане на задълженията, на основание чл. 55, ал. 1, предл.първо ЗЗД;
Със същото съдебно решение БРС е ОТХВЪРЛИЛ и съединеният в условията на евентуалност иск по чл. 55, ал. 1, предл.трето ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 3051,54 евро, представляваща заплатено на отпаднало основание възнаграждение по сключен между страните договор за поддръжка на недвижим имот от 24.03.2022 г., ведно със законна лихва от предявяване на иска – 05.02.2025 г. до окончателното изплащане на задълженията, както и съединения в условията на евентуалност на иск по чл. 88, ал. 1, изр. 2 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 3051,54 евро, представляваща обезщетение за вредите 1 причинени от неизпълнението на договор за поддръжка на недвижим имот от 24.03.2022 г., чийто размер е равен на сбора от заплатените такси за 2022 г., 2023 г. и 2024 г.
Срещу съдебното решение е подадена в законоустановения срок въззивна жалба от ищеца „Биониа“ЕООД,чрез пълномощника му адв.Койнов в следните отхвърлителни части:
-в частта,с която съдът е ОТХВЪРЛИЛ иска за сумата до размера от 2056.64 лева като дадена,респективно получена от ответното дружество при липса на основание по смисъла на чл.55 ал.1 ЗЗД-по нищожен договор за поддръжка;
-в частта,с която съдът е ОТХВЪРЛИЛ предявеният в условията на евентуалност иск за същата сума до размера от 2056.64 лева,претендирана на отпаднало основание по смисъла на чл.55 ал.1 ЗЗД-по развален договор за поддръжка,сключен на 24.03.2022г.,ведно със законната лихва,считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане.
В останалите отхвърлителни части решението на БРС не е обжалвано и е влязло в сила.
С въззивната жалба решението на БРС е оспорено като неправилно и незаконосъобразно в обжалваната част. В пункт първи на жалбата са изложени оплаквания за неправилност на извода на БРС,че процесният договор за поддръжка,сключен на 24.03.2022г.не е нищожен на твърдяните от ищеца основания. Въззивното дружество счита,че съдът неправилно е разграничил „управление“ от „поддръжка“ ,като по този начин е заобиколил приложението на ЗУЕС ,а предметът на процесния договор включва „цялостно стопанисване на обекта“,“организиране на реда“,“организиране на охрана“ и др.,които по своята същност представляват дейности по управление,а не само по поддръжка по смисъла на ч§1 т.13 от ДР на ЗУЕС.Направен е анализ на клаузите на процесния договор,които според въззивника директно и недвусмислено сочат,че се касае за цялостното стопанисване/управление на комплекса ,при което няма никакво значение дали част от възложените дейности са именувани в договора като такива и за поддържане на общи части.
Прави довод,че не е допустимо с обикновен договор да бъдат уреждани права за поддръжка и управление на общи части на сгради в режим на етажна собственост и площи,функционално свързани с тези сгради ,тъй като с оглед тяхната характеристика и предназначение/за общо ползване/,нито един етажен собственик не би могъл индивидуално да вземе решение относно управлението и поддръжката им. Позовава се на съдебна практика на ВКС по чл.290 ГПК по отношение приложението на чл.8 ЗУЕС,§ 1 т.2 от ДР на ЗУЕС ,като твърди,че целият двор в процесния комплекс,в това число и басейна и зелените площи представляват прилежаща площ,чието управление обаче се осъществява по реда на ЗУЕС.
Счита,че процесният договор е изцяло нищожен,тъй като от една страна не отговаря на изискванията за такъв от „затворен тип“ по смисъла на §1 т.3 от ДР на ЗУЕС ,а тъй като клаузите му включват цялостно стопанисване на обекта,в това число и общите части на етажната собственост,вкл.и прилежащи 2 площи ,то само в правомощията на ОС на ЕС е да извърши възлагане на дейностите по поддръжка и управление на общите части. В конкретния случай решенията на проведеното на 13.11.2023г.ОС на ЕС са били оспорени пред съда,било е образувано гр.д.№ 140/2025г.по описа на БРС,което не е приключило до момента в влязло в сила решение.Позовава се на съдебна практика по въпроса,свързан с тълкуването на §1 т.2 от ДР на ЗУЕС и конкретно следва ли теренът,в който е изградена вертикална планировка към сграда,включваща озеленяване,алеи и зона за отдих с басейн да се счита за прилежаща към сградата и подлежи ли на ползване от етажните собственициРешение № 175 от 18.12.2019г.по гр.д.№4660/2018г.на ВКС. В светлината на даденото разрешение счита,че заключенията по приетите СТЕ и САЕ ,на части от които акцентира,са дали отговор,че прилежаща площ към сградите в комплекса е целият имот,а елементите от вертикалната планировка по проект са част от комплексното застрояване и дворната площ на комплекса. В тази връзка прави довод,че по какъв начин ще бъдат поддържани и използвани ,зависи изцяло от това какво решение е взело общото събрание –чл.11 т.5 и т.10 от ЗУЕС. Позовава се на съдебна практика на ВКС по въпроса дали договори като процесния са изцяло или частично нищожни,на който въпрос в Решение № 737 от 12.12.2024г.по гр.д.№3118/2023г.е даден отговор,че клаузи в индивидуални договори,които противоречат на императивни норми на ЗУЕС са нищожни на основание чл.26 ал.1 предл.първо ЗЗД. Посочени са в конкретика клаузите от процесния договор,които според въззивника са нищожни на това основаниеклаузи,изземващи управленски функции;клаузи,касаещи управлението и разходите за прилежащата площ;клауза за такса поддръжка;клауза относно начина,по който се формират разходите за управление и поддръжка на комплекса. Счита,че нищожността на клаузите по договора,влизащи в противоречие с императивни норми на закона влече нищожност на целия договор, не е налице изключението по чл.26 ал.3 ЗЗД,което води до извод за недължимост на уговореното в чл.6 плащане на договорно основание. Изложени са правни аргументи в подкрепа на становището,че нищожните клаузи в процесния договор са съществени и не могат да бъдат отделени от останалата част на договора,поради което не е приложима разпоредбата на чл.26 ал.4 ЗЗД.Дори хипотетично да се приеме,че някои от дейностите биха могли да бъдат предмет на валидна договорка,ответникът не е успял да докаже стойността им,което се установява от заключението на вещото лице по допълнителната ССчЕ.
На следващо място се прави оплакване,че съдът не е обсъдил въобще наведените доводи за нищожност на договора поради накърняване на добрите нрави.В тази връзка се посочва,че по делото са събрани доказателства,че ответникът извършва в комплекса активна дейност по отдаване под наем на собствените си апартаменти,включително развива ресторантьорска дейност.
Личните му разходи за поддръжка на собствените му имоти не могат да бъдат разграничени счетоводно от разходите за поддръжка на останалите обекти в етажната собственост.Налице е несъответствие между задълженията,поети от ищцовото дружество и тези,поети от изпълнителя,като възложителят поема несъответно голяма тежест,докато изпълнителят единствено правото да 3 получава плащания,с които дори е покривал разходи за дейности,стоящи извън възложеното по процесния договор.
В пункт втори на въззивната жалба са изложени оплаквания по евентуалния иск,като се твърди,че съдът е направил необосновани фактически изводи и е пренебрегнал съществени констатации от заключението на допълнителната ССчЕ,които доказват конкретни неизпълнения и опорочават цялостното доказване на извършените разходи за поддръжка. Твърди се,че срещу заплатени авансови годишни такси ищцовото дружество не е получило никаква поддръжка,като е налице пълно неизпълнение на задълженията на ответника по процесния договор,поради което в тази хипотеза развалянето има обратно действие.Направен е анализ на заключението на ССчЕ и показанията на св.И.,като се изразява становище,че счетоводството на ответника е било водено така,че не осигурява вярна представа за резултатите от нито една от отделните дейности на ответното дружество,а така също и не могат да бъдат разграничени разходите за собствените дейности на ответника от дейностите само по поддръжка и управление.Изразено е становище,че показанията на св.П.-комплексен управител при ответника, не следва да бъдат кредитирани при преценката им по реда на чл.171 ГПК,тъй като не кореспондират с представени по делото писмени доказателства.Счита,че доказателствата по делото установяват пълно неизпълнение на поетите по процесния договор от ответното дружество задължения за поддръжка и управление. Отправеното до БОС искане е за отмяна на решението на БРС и уважаване на главния иск,а при условията на евентуалност- да уважи евентуалния иск. Няма доказателствени искания,претендира разноски за двете съдебни инстанции.
В отговора на въззивната жалба е изразено становище за неоснователността и.На първо място се оспорват доводите за нищожност на договора като противоречащ на императивни разпоредби на ЗУЕС.
Посочва,че не е било спорно между страните,че комплексът не е от затворен тип по смисъла на чл.2 от ЗУЕС и за него не важи изискването за особена форма на договора-писмена ,с нотариална заверка на подписите.Процесният договор е обикновен граждански договор ,какъвто може да се сключи с всеки собственик и да се уреждат отношенията между собственика и изпълнителя.Това е договор за услуга по смисъла на чл.9 ЗЗД,чл.258 и сл.ЗЗД,чл.280 и сл. ЗЗД.За индивидуалните договори ЗУЕС не поставя изискване за съдържанието им,защото съществени елементи на този вид договор/с хетерогенен характер,както правилно е приел и първоинстанционният съд/,съчетаващ в себе си елементи на договор за поръчка и договор за изработка ,не се уреждат с този закон,а за тях важи свободата на договаряне. Намира,че правилно районният съд е приел,че процесният договор има характер на облигационно правоотношение между страните ,сключено при условията на свобода на договаряне по чл.9 ЗЗД ,като предметът му включва извършване на услуги по стопанисване и поддръжка на комплекса и дворната инфраструктура .Самото възлагане на дейности по техническа поддръжка,организация на достъпа,озеленяване,поддръжка на басейна,дворни площи,алеи не представлява прехвърляне или дерогиране на 4 въпроси от компетентността на ОС на ЕС.Счита,че в Решение № 737 от 12.12.2024г.по гр.д.№3118/2023г.,на което се е позовал въззивникът е посочено,че с индивидуални договори може да се уговарят от всеки етажен собственик клаузи за поддръжка на общи части,ако той поема възнаграждението за това,като това е отделна дейност от управлението.С такива договори не могат да се уговарят задължения за трети лица и да се обвързват останалите етажни собственици.Затова правилно БРС е споделил разрешението,възприето в това решение на ВКС. Изложени са подробни аргументи,с които въззиваемият оборва твърденията на въззивника,че процесният договор е бил за управление,а не за поддръжка. Позовава се на практика на ВКС ,в която е изразено становище,че няма забрана за етажните собственици да сключват договори относно финансиране управлението на общи части ,когато жилищният комплекс не е от затворен тип ,а представлява обикновена Етажна собственост.ВКС последователно приема също така,че ЗУЕС няма приложение към договори за поддръжка на общи съоръжения в комплекс,който не е от затворен тип.Цитирана е съдебна практика на БОС – Решение №600 от 17.05.2023г.по в.гр.д.№194/2023г.Намира за правилно тълкуването на клаузите в процесния договор,което е направил БРС.Акцентира на смисъла на понятието „стопанисване“,което в договорната практика означава организиране и осигуряване на нормалното функциониране на обекта,като се изразява становище,че под стопанисване следва да се разбира поддържка и организация на ползването,а не управление по смисъла на ЗУЕС,както неправилно твърди въззивникът.Изложено е разбирането на въззиваемото дружество на смисъла на понятията „управление по ЗУЕС“ и „стопанисване на целия комплекс“,което е изключително важно при преценката относно действителността на договора.
Разпечатката съдържа 25 от 84 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ba5ee249-52bc-4679-81e0-beee0cc976ed