Определение № 334 от 08.04.2022, Районен съд - Севлиево
- Съд
- Районен съд - Севлиево
- Дело
- Гражданско дело 360/2022
- Вид
- Определение № 334
- Подписан
- 08.04.2022
- В сила
- 08.04.2022
- Състав
- Христо Николов Христов
Цитирани разпоредби
- чл. 135, ал. 5 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 159, т. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 21 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 122 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 334 гр. Севлиево, 08.04.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в закрито заседание на осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Христо Н. Христов като разгледа докладваното от Христо Н. Христов Гражданско дело № 20224230100360 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 122 ГПК вр. чл. 135, ал. 5 АПК.
Образувано е по искова молба с вх. № СДА-01-1339-АС-Г/30.08.2019 г. на Административен съд – Габрово, подадена от ХР. Д. Д., с ЕГН **********, от гр. София, ул."Хан Аспарух" № 64, ет. 1 срещу Община Севлиево, с адрес: гр. Севлиево, пл. Свобода № 1 и Общинско предприятие „Обреди" Севлиево, с адрес: гр. Севлиево, ул. Видима № 24, със следните искания: 1. да бъде прогласена нищожност на административният акт за обявяване на две гробни места като изоставени, материализиран или изразен в дописването им като изоставени в съответния специализиран регистър, поради липса на достоверни данни, обосноваващи такова действие, време на извършването му, противоречие с нормативната уредба и липса на идентификация и данни за компетентност на лицето, извършило този административен акт; 2. в случай, че не се намери достатъчно основание за това, да се установи неистинността на административния акт - определянето на двете гробни места за изоставени. В исковата молба са изложени твърдения, че на 19.04.2018 г. подателя на молбата установил, че две гробни места № 34 и № 35, на ред 2 от блок 5, находящи се в старият гробищен парк на гр. Севлиево, в които са погребани неговите прадядо, прабаба, дядо и баба - И. и М.х.Х.Й. и Х.С., са заличени, обединени в едно, като на тяхно място е извършено погребение и издигнат паметник на непознато лице, което не е негов роднина.
При извършена справка в администрацията на гробищата Д. установил, че в съществуващия регистър на гробните места и погребаните в тях покойници, срещу двете места е записано, че в тях са погребани дядо му и баба му - Й.С. и Х.С. и допълнително е дописано в скоби „изоставен" без дата, име и подпис на лицето, което е извършило дописването и без данни, на какво основание е извършено дописването, като в гробните места е погребано лице починало на 04.03.2016 г.. През 2013 г. Общинския съвет - Севлиево приел Наредба за гробищните паркове и погребално-обредната дейност на територията на Община Севлиево, при действието на която двете гробни места били предоставени възмездно за вечно ползване 1 на трето лице, като воденето на регистрите, за гробищните паркове - публична общинска собственост, с Наредбата било нормативно вменено на служителите на Общинско предприятие "Обреди". Д. счита, че са нарушени, посочени от същия разпоредби на цитираната Наредба, с неизрядното водене на регистрите и с неуведомяването на наследниците на починалите лица, погребани преди влизане в сила на Наредбата в съществуващите гробни места и следващото от това лишаване на последните от правото им да заплатят определени такси, ако такива са дължими.
След като съдиите от Административен съд – Габрово са се отвели, е прекратено производството по делото и е изпратено същото на Върховен административен съд за определяне на друг равен по степен съд, който да разгледа делото. Върховният административен съд е изпратил делото за разглеждане на Административен съд - Ловеч.
Административен съд – Ловеч първоначално е приел исковата молба за нередовна и след като я е оставил без движение, вместо да даде конкретни указания за отстраняване на нередовностите , е цитирал в разпореждането си съдържанието на законовите норми, относими към редовността на исковата молба. След постъпване на уточнителна молба, в която се преповтаря изложеното в първоначалната, Административен съд – Ловеч, вече счел исковата молба за редовна и постановил определение от 24.03.2022 г., с което прекратил производството по административно дело № 494/2019 г., по описа на същия съд и изпратил делото за разглеждане на Районен съд Севлиево. С определението от 24.03.2022 г.
Административен съд – Ловеч, приел че обявяването (вписването или отбелязването) на две гробни места като изоставени в съответния специален гробищен регистър не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, а при липса на индивидуален административен акт Административен съд - Ловеч не е компетентен да се произнесе по искането за прогласяване на нищожността му. Приел е, че е заявено алтернативно искане – да се установи неистинността на административен акт – определяне на две гробни места за изоставени, с което намерил, че ищецът иска установяване спрямо двамата ответници, че притежава право на ползване на двете гробни места на неговите роднини, което било искане за защита на субективно право на ищеца – право на ползване на две гробни места, която защита следвало да се осъществи от ищеца пред общите граждански съдилища по реда на ГПК, поради което прекратил административното дело и го изпратил за разглеждане на Районен съд Севлиево.
Съдът след, като обсъди доводите в исковата молба, в уточнителната молба и доказателствата по делото прие за установено следното:
С оглед твърдените обстоятелства, заявения петитум в искова молба с вх. № СДА-011339-АС-Г/30.08.2019 г. на Административен съд – Габрово и изявленията на ищеца, съдът намира, че не е компетентен да разгледа предявените претенции. На първо място ХР. Д. Д. никъде в първоначалната си молба или в уточнителната такава не твърди, че притежава право на ползване на две гробни места на неговите роднини и не е заявил искане за установяване спрямо двамата ответници, на такова право на ползване, както произволно е приел Административен съд – Ловеч, без връзка и без каквато и да е опора в заявеното от Д.
2 по делото. На следващо място задължението за изясняване на спора и отстраняване на нередовностите на исковата молба, е на начално сезирания съд, и едва след провеждане на процедурата по отстраняване на нередовностите, от начално сезирания съд, би могло да се установи дали в действителност се касае до искане, подсъдно на Административен съд Ловеч или на РС - Севлиево. В конкретния случай, Административен съд – Ловеч, след като първоначално е приел исковата молба за нередовна, вместо да даде конкретни указания за отстраняване на нередовностите
, се е задоволил единствено да цитира нормативноустановеното съдържание на законовите норми, относими към редовността на исковата молба, като неясно защо след логичното постъпване на уточнителна молба, в която се преповтаря изложеното в първоначалната, вече е счел исковата молба за редовна и след като е приел, че оспореното по делото обявяване и определяне на две гробни места, като изоставени не представлява индивидуален административен акт е изпратил делото за разглеждане на Районен съд - Севлиево. В случай, че оспореното по делото обявяване и определяне на две гробни места, като изоставени не представлява индивидуален административен акт, както е приел Административен съд – Ловеч, същият на основание чл.
159, т. 1 АПК, би следвало вместо да изпраща делото за разглеждане на Районен съд – Севлиево, да е оставил подаденото от ХР. Д. Д. изявление без разглеждане и да е прекратил производството по делото, с обжалваемо определение, като му предостави възможност да защити правата си и пред горната инстанция. На последно място Административен съд – Ловеч, неправилно е приел, че е заявено алтернативно искане – да се установи неистинността на административен акт – определяне на две гробни места за изоставени, което превратно е счел, че представлява искане за защита пред общите граждански съдилища на субективно право на ищеца. Искането за установяване на неистинност, ясно е формулирано от ищеца като евентуално, обусловено от неуважаването на искането за прогласяване на нищожност на административният акт, поради което без да се е сбъднало процесуалното условие, от което ищеца е обусловил евентуалното искане, Административен съд – Ловеч не е имал никакво основание да изпраща делото на друг съд за произнасяне по евентуалното искане, дори същото да бе подсъдно на този съд, което не е така в конкретния случай.
По изложените съображения съдът счита, че е налице спор за подсъдност между Административен съд – Ловеч и Районен съд – Севлиево, който следва да се разреши от ВКС и ВАС, на основание чл. 122 ГПК вр. чл. 135, ал. 5 АПК.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело гр. д. № 360 по описа за 2022 г. на РС - Севлиево.
ПОВДИГА пред Върховен касационен съд и Върховен административен съд спор за подсъдност между Административен съд – Ловеч и Районен съд – Севлиево, за определяне 3 на съда, компетентен да разгледа и реши спора по гражданско дело № 360 по описа за 2022 г. на Районен съд – Севлиево и административно дело № 494 по описа за 2019 г. на Административен съд – Ловеч.
Да се изпрати делото на Върховен касационен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
4