Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 163 от 09.07.2026, Апелативен съд - Велико Търново

Съд
Апелативен съд - Велико Търново
Дело
Въззивно частно търговско дело 99/2026
Вид
Определение № 163
Подписан
09.07.2026
В сила
30.07.2026
Състав
ЯНКО ЯНЕВ, ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА, ИРЕНА КОЛЕВА

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 163 гр. Велико Търново, 09.07.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ (A)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ , в закрито заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА

ИРЕНА КОЛЕВА като разгледа докладваното от ЯНКО ЯНЕВ Въззивно частно търговско дело № 20264001000099 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 253 и чл. 83, ал. 2 от ГПК във връзка с чл. 278 от ГПК.

Образувано е въз основа на частна жалба от „Елит Петрол“ АД (в несъстоятелност), ЕИК 200484172, със седалище и адрес на управление: гр. Видин, ул. „Хан Аспарух“ № 20, бл. 2, вх. А, ет. З, ап. 7, представлявано от синдика Р. В. Р., чрез адв. Р. К. от АК – Ловеч против Определение № 260043/03.04.2026 год., постановено по т. д. № 115/2015 год. по описа на Окръжен съд – Ловеч, с което е оставена без уважение молбата на „Елит Петрол“ АД (н), ЕИК 200484172, чрез адв. Р. К. за отмяна на Разпореждане № 260050/13.03.2026 г., с което е указал на „Елит Петрол“ АД да заплати д.т. в размер на сумата 363 172.17 евро по сметката на Апелативен съд - Велико Търново за подадената въззивна жалба вх. № 260139/13.03.2026 г. от „Елит Петрол“ АД (н) против Решение № 260000/13.02.2026 год., постановено по т. д. № 115/2015 год. по описа на Ловешки окръжен съд и е оставена без уважение молбата на Елит Петрол“ АД (н), ЕИК 200484172, чрез адв. Р. К., за освобождаване от заплащане на д. т. по подадената въззивна жалба против Решение № 260000/13.02.2026 год., постановено по т. д. № 115/2015 год. по описа на Ловешки окръжен съд.

В частната жалба се прави оплакване, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Излага се, че дружеството-жалбоподател е в несъстоятелност и не разполага с достатъчно парични средства. Твърди се, че предварителното внасяне на сума от над 710 000 лв. (363 172.17 евро) е „абсолютно непреодолима пречка“ за достъп до правосъдие и пречка пред ефективното упражняване на правото на справедлив съд.

Жалбоподателят изтъква процесуално неравенство, тъй като ищецът по делото („КТБ“ АД – 1 в несъстоятелност) е законово освободен от държавна такса, докато върху ответника („Елит Петрол“ АД) се стоварва прекомерна финансова тежест за защита на същите права в рамките на едно и също производство. Аргументира се, че изискването за пропорционална държавна такса без горен праг за юридическо лице в несъстоятелност противоречи на принципа на ефективност и на чл. 47 от Хартата на основните права на ЕС. Посочва се, че случаят има трансграничен елемент поради наличието на акционери от държави-членки на ЕС, което засилва необходимостта от прилагане на европейските стандарти за достъп до съд.

Жалбоподателят се позовава на задължителни указания в практиката на ВКС (напр.

Определение № 524/30.07.2019 г. по ч. т. д. № 908/2019 г., ВКС, ІІ т.о.), според които, когато националните процесуални разпоредби правят упражняването на права невъзможно или прекомерно трудно, като съдът следва да признае предимство на правото на ЕС и да осигури реален достъп до защита.

Претендира се да се отмени обжалваното определение, вместо което се постанови друго, с което да се отмени разпореждането за указване за внасяне на държавна такса и да се уважи молбата за освобождаване от задължението за предварително внасяне на държавната такса.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на частната жалба от другите страни.

Великотърновският апелативен съд, като взе предвид доводите на жалбоподателя и данните по делото, провери обжалваното определение, съобрази правомощията си на въззивен съд, приема за установено следното:

Частната жалба е допустима – подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК; от страна, която има право и интерес от обжалване; срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване с частната жалба. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения:

Производството по т. д. № 115/2015 год. по описа на Окръжен съд – Ловеч е образувано въз основа на предявени от „Корпоративна търговска банка" АД (н), ЕИК 831184677, гр. София, против „Елит Петрол“ АД, ЕИК 200484172, гр. Ловеч и „Варна Сторидж" ЕООД, ЕИК 201574637, гр. Ловеч, искове с правно основание чл. 422 от ГПК и цена на исковете в общ размер от 20 528 277.03 щ. д.

С Решение № 260000/13.02.2026 г., постановено по т. д. № 115/2015 год. по описа на Окръжен съд – Ловеч е прието за установено, на основание чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК и чл. 101 от ЗЗД по отношение на „Елит Петрол“ АД (в несъстоятелност), ЕИК 200484172, гр. Видин и „Варна Сторидж“ ЕООД, ЕИК 201574637, гр. София, че „Корпоративна търговска банка" АД (в несъстоятелност), ЕИК 831184677, гр. София, има солидарно вземане от ответниците „Елит Петрол“ АД (в несъстоятелност), ЕИК 200484172, гр. Видин и „Варна Сторидж“ ЕООД, ЕИК 201574637, гр. София, в общ размер на 20 528 277.03 щатски долара, от които: 19 906 000 щатски долара - главница, 577 826.94 щатски долара - просрочени лихви върху просрочена главница за периода от 25.04.2015 г. до 2

25.06.2015 г., 44 197.64 щатски долара - неустойка върху просрочена лихва за периода от 27.10.2014 г. до 07.07.2015 г., 252.45 щатски долара - дължими такси за събиране на вземанията, ведно със законната лихва върху просрочената главница в размер на 19 906 000 щатски долара, начиная от датата на подаване на заявлението - 14.09.2015 г. до изплащане на вземането, за които е издадена Заповед за изпълнение № 1114/02.10.2015 г. по ч.гр.д. № 1631/2015 г. на Районен съд - Ловеч.

На 13.03.2026 г., с Вх. № 260139 е постъпила въззивна жалба от „Елит Петрол“ АД (в несъстоятелност), ЕИК 200484172, гр. Видин срещу Решение № 260000/13.02.2026 г., постановено по т. д. № 115/2015 год. по описа на Окръжен съд – Ловеч.

С Разпореждане № 260050/13.03.2026 г., постановено по т. д. № 115/2015 год. по описа на Окръжен съд – Ловеч е оставена без движение въззивна жалба от „Елит Петрол“ АД (в несъстоятелност), ЕИК 200484172, гр. Видин срещу Решение № 260000/13.02.2026 г., постановено по т. д. № 115/2015 год. по описа на Окръжен съд – Ловеч, като е указано на жалбоподателя да внесе д.т. по сметка на Апелативен съд – Велико Търново в размер на сумата от 363 172.17 евро. Съобщението е получено от жалбоподателя на 20.03.2026 г.

По повод депозирана от жалбоподателя жалба, Вх. № 260139/13.03.2026 г. и постановеното Разпореждане № 260050/13.03.2026 г., жалбоподателят е посочил, че „Елит Петрол“ АД (н), гр. Видин е в производство по несъстоятелност и е освободено от заплащане на д.т., съгласно чл. 620, ал. 5 от ТЗ, като е направил искане за отмяна на горното разпореждане и искане за освобождаване от д.т.

С обжалваното Определение № 260043/03.04.2026 год., постановено по т. д. № 115/2015 год. по описа на Окръжен съд – Ловеч е оставена без уважение молбата на „Елит Петрол“ АД (н), ЕИК 200484172, чрез адв. Р. К. за отмяна на Разпореждане № 260050/13.03.2026 г., с което е указал на „Елит Петрол“ АД да заплати д.т. в размер на сумата 363 172.17 евро по сметката на Апелативен съд - Велико Търново за подадената въззивна жалба вх. № 260139/13.03.2026 г. от „Елит Петрол“ АД (н) против Решение № 260000/13.02.2026 год., постановено по т. д. № 115/2015 год. по описа на Ловешки окръжен съд и е оставена без уважение молбата на Елит Петрол“ АД (н), ЕИК 200484172, чрез адв. Р.

К., за освобождаване от заплащане на д. т. по подадената въззивна жалба против Решение № 260000/13.02.2026 год., постановено по т. д. № 115/2015 год. по описа на Ловешки окръжен съд.

Съдът е мотивирал отказа си като е приел, че разпоредбата на чл. 620, ал. 5 от ТЗ е приложима спрямо ищеца по иска – „КТБ“ АД (н), но не и за ответника „Елит Петрол“ АД (н), поради което молбата е неоснователна. По отношение искането за освобождаване от д.т. е приел, че не е налице нито една от хипотезите на чл. 83 и 84 от ГПК.

Обжалваното определение е валидно и допустимо.

По отношение на обжалваното определение, в частта, с която е оставена без уважение молбата за отмяна на Разпореждане № 260050/13.03.2026 г., постановено по т. д. № 115/2015 год. по описа на Окръжен съд – Ловеч

3

Обжалваното определение, в тази си част има характер на определение по чл. 253 от ГПК, доколкото с него е отказана отмяна на разпореждане по чл. 126, ал. 2 от ГПК – за даване на указания за нередовност на исковата молба.

Разпорежданията или определенията, с които се оставят без движение, заради констатирани нередовности, до отстраняване на същите, искови молби или жалби срещу постановените съдебни актове, спадат към категорията на посочените в чл. 253 от ГПК определения - т. нар. определения по хода на делото. Това са определения, които не слагат край на производството и които поради това при изменение на обстоятелствата, грешка или пропуск могат да бъдат изменяни или отменяни от постановилия ги съд. Както в теорията и в съдебната практика, така и на ниво законодател (като аргумент за последното се черпи от разпоредбите на чл. 274, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК, очертаващи двете категории определения, които подлежат на самостоятелно обжалване) е прието, че определенията по чл. 253 от ГПК не подлежат на самостоятелен инстанционен контрол за законосъобразност, като тяхната законосъобразност се проверява инцидентно при обжалване на акта, с който приключва съответното производство пред съответната инстанция.

Върху разпорежданията за оставяне без движение на частна жалба контролът за законосъобразност се осъществява от по-горната инстанция по повод обжалване на съдебния акт, с който исковата молба или жалбата се връща. Това е така, защото тези разпореждания нито са преграждащи по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК (не слагат край на делото, не го спират, нито препятстват развитието му пред сезирания съд, а напротив - гарантират законосъобразното му протичане от гледна точка на процесуалния закон), нито с оглед на чл.

274, ал. 1, т. 2 от ГПК тяхната обжалваемост е предвидена в нарочна разпоредба на ГПК или друг специален закон.

Такива са и определенията, с които е оставено без уважение искането за отмяна на посочените разпореждания/определения по чл. 126, ал. 2 от ГПК.

Горното води до извода, че частната жалба, в тази си част е недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане, а производството в тази му част – прекратено.

По отношение на обжалваното определение, в частта, с която е оставена без уважение молбата за освобождаване от държавна такса

Съдът, като обсъди доводите на жалбоподателя, намира, че чл. 620, ал. 5 ТЗ не е приложим в настоящия случай. Трайната практика на ВКС последователно приема, че освобождаването от предварително внасяне на държавна такса, на основание чл. 620, ал. 5 от ТЗ е допустимо само при искове, насочени към попълване масата на несъстоятелността на длъжника, и то когато производството е образувано по иск на синдика или на самия длъжник, но не и когато длъжникът участва като ответник. В този смисъл са: Определение № 92/16.02.2017 г. по ч. т. д. № 2413/2016 г. на I т. о.; Определение № 266/10.03.2011 г. по ч. т. д. № 123/2011 г. на II т. о.; Определение № 267/07.05.2009 г. по ч. т. д. № 139/2009 г. на II т. о.; Определение № 301/22.03.2011 г. по ч. т. д. № 107/2011 г. на II т. о. на ВКС, в които е 4 разяснено, че исковете за попълване на масата са тези, които водят до нейното увеличаване, възстановяване или съхраняване, независимо от вида на иска.

В случая жалбоподателят е ответник по иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, по който ищец е банка в несъстоятелност. Производството по несъстоятелност на жалбоподателя е открито след предявяване на иска и е самостоятелно спрямо банковата несъстоятелност.

Съдът отчита, че искането за освобождаване от държавна такса се мотивира с лошо финансово състояние. Постоянната практика на ВКС приема, че юридическите лица не разполагат с гарантирано право на освобождаване от държавни такси, освен в изрично предвидените хипотези на чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК, чл. 84 от ГПК, както и специалните разпоредби на ТЗ. Освобождаване по чл. 83, ал. 2 от ГПК е допустимо само за физически лица.