Определение № 1808 от 13.05.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1808 гр. София, 13.05.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Младенов

Членове:

Вилислава Янч. Ангелова

Виктория В. Грънчарска като разгледа докладваното от Виктория В. Грънчарска Въззивно частно наказателно дело № 20261100603102 по описа за 2026 година Производство е по реда на глава XXII НПК

Образувано е чрез постъпила частна жалба от частния тъжител А.Б.М. срещу Разпореждане № 15206/03.12.2025 г. за прекратяване на наказателното производство на основание чл.250, ал.1, т.1 НПК, постановено по н.ч.х.д № 7054/2025 г., по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 16 състав.

С депозираната жалба, жалбоподателката твърди, че първоинстанционният съдебен акт е неправилен, поставен при нарушение на материалните и процесуалните норми.

Излага становище за противоконституционност и нищожност на обжалваното разпореждане, тъй като първоинстанционния съд не бил дал указания за отстраняване на нередовности на подадената частна тъжба. Излага твърдения за пристрастност на състава постановил разпореждането.

Моли за отмяна на Разпореждането и връщане на делото за СРС за ново разглеждане.

Настоящият съдебен състав, като съобрази изложените доводи и провери законосъобразността на атакуваното разпореждане, прие следното:

Софийски районен съд е бил сезиран с документ озаглавен „тъжба“ от И. В. Ц. срещу И.А., Б.К., С.А. К.А.А. и К.О.К.. В него се излагат твърдения за „психически тормоз, грабителство и последвала смърт“ на проф. К. А. А..

Тъжителката била посочила, че скоро тя и нейният син /чийто баща е проф. К.

А./ са узнали, че с години професорът е бил подлаган на физически и психически тормоз от лицата, срещу които е насочена тъжбата, описани като „другото му семейство“. Доводите за това твърдение се извличат от приложено към тъжбата копие на молба по гр.д. № 612/2007 г. на СРС, 82 1 състав от 23.04.2008 г. Твърди се, че от изложената молба за връчване на всички книжа по делото на адреса на пълномощника адв. Ц.С., се установява тормоз над проф. А. от семейството му, доколкото е посочено, че всяка призовка, изпратена на домашния му адрес попада в близките му и предизвиква скандал, което може да е фатално при неговото тежко сърдечно заболяване. В тъжбата е посочено още, че на 09.12.2009 г. проф. А. умира от инсулт.

В документа е формулиран петитум за осъждане с ефективна присъда на лицата, срещу които е насочена тъжбата „за психически и физически тормоз и последвала смърт на въпросното тежко болно лице“.

След извършена проверка на тъжбата, съдията-докладчик по образуваното н.ч.х.д № 7054/2025 г., по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 16 състав, установил, че тъжбата е процесуално недопустима, тъй като деянията, описани в нея не съставляват престъпление.

Както и, че тъжбата е подадена след посочения законоустановен шест месечен срок. Поради което и на основание чл. 250, ал. 1, т. 1 НПК първият съд прекратил производството.

Именно това Разпореждане е обект на настоящото въззивно наказателно производство.

Въззивният съд, в хода на извършената от него проверка намира от правна страна следното:

Депозираната частна жалба е подадена в законоустановения срок по чл.

342, ал. 1 НПК, съгласно действащия чл. 250, ал. 4, изр. 2 НПК от легитимирана страна, против акт на съда, който подлежи на въззивна проверка, поради това се явява процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Законодателят в разпоредбата на чл. 341 НПК е разделил съдебните актове - определения и разпореждания, които могат да бъдат атакувани пред по-горната съдебна инстанция, в три отделни групи. В чл.341, ал.1 НПК или т.нар. първа група са включени определенията и разпорежданията, за които изрично е посочено, че се проверяват по реда на глава двадесет и първа; втора група са регламентираните в чл.341, ал.2 НПК и в нея са включени определенията и разпорежданията, за които изрично е предвидена тяхната проверка по реда на глава двадесет и втора от по-горната съдебна инстанция и в третата група, обособени в чл. 341, ал.3 НПК са визирани всички останали определения и разпореждания, които не подлежат на проверка и контрол от въззивната инстанция отделно от присъдата. В случая, Разпореждането на първоинстанционния съд, с е прекратено производство е предвидено, че подлежи на самостоятелно обжалване по реда на глава двадесет и втора, съгласно чл. 250, ал.4, изр.2 НПК, т.е попада в обхвата на чл.341, ал.2 НПК.

В производствата от частен характер функцията на тъжбата е да очертае предмета на доказване в наказателния процес от гледна точка на твърдените извършени престъпления и участието на подсъдимия в тях. В тези 2 производства съдията-докладчик е оправомощен да извърши преценка дали описаното в тъжбата отговаря на условията, регламентирани в чл. 81 НПК, и ако приеме противното, има задължението, по чл. 250, ал. 1, т.2 НПК – да прекрати наказателното производство. В правомощието на съда по дела, образувани по тъжба, се включва и преценката за това дали в тъжбата се описва престъпление, респективно дали то е такова, което се преследва по този процесуален ред - по инициатива на пострадалия.

В настоящия случай обаче се установява, че подадената тъжба не отговаря на процесуалните изисквания. Преди изобщо да се стигне до въпросът дали така описаното деяние в обстоятелствената част на тъжбата представлява престъпление, следва да бъде констатирано дали е спазен 6месечния срок от узнаване на извършеното, за да бъде тъжбата процесуално допустима и да подлежи на разглеждане по същество. И въззивната инстанция споделя констатацията, че същата е подадена извън законоустановения срок, което препятства въпроса за проверка на останалите предпоставки дали тя е редовна от външна страна или не. С оглед на което, настоящият съд намира за безпредметно обсъждането на въпроса дали описаното в тъжбата отговаря на конкретен състав в НК.

Оттам нататък изложеното в подадената частна жалба относно това дали първият съд е следвал да даде указания за нередовност на подадената тъжба е безпредметно да бъде обсъждано, тъй като изначално така подадената молба, наречена „тъжба“ е била недопустима.

В тази връзка съставът на СГС счита за неоснователни наведените възражения в частна жалба, че постановеното разпореждане от първоинстанционния съд за прекратяване на наказателното производство е неправилно, поставено при нарушение на материалните и процесуални норми.

Поради изложеното, атакуваният съдебен акт на първоинстанционния съд следва да бъде потвърден като правилен, а частната жалба оставена без уважение.

Така мотивиран Софийският градски съд, Наказателно отделение, VIIми въззивен състав:

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 15206/03.12.2025 г. по НЧХД № 7054/2025 г., по описа на СРС, НО, 16 състав като правилно.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4