Решение № 3347 от 27.02.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3347 гр. София, 27.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело № 20241110124011 по описа за 2024 година

Предявени са за разглеждане обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.153, ал.1 ЗЕ и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от „Топлофикация София” ЕАД срещу Л. Т. Р. за установяване съществуването на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 58847/2023 г. по описа на СРС, 43-ти състав.

В исковата молба ищецът твърди, че подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжника – настоящ ответник, по което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК за суми за главница и лихви за топлинна енергия и дялово разпределение. Тъй като заповедта била връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК, но ищеца били дадени указания за предявяване на установителен иск.

В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът, в качеството на собственик на процесния недвижим имот, е клиент на ТЕ по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ, съгласно който всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост /СЕС/, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 ЗЕ на отоплителните тели в имотите си и да заплащат цена за ТЕ. Излага се още, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично 1 известни Общи условия /ОУ/ за продажбата на топлинна енергия от „Топлофикация София“ АД на клиенти за битови нужди в гр.София. Поддържа, че през процесния период в отношенията между тях са в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София” ЕАД на клиенти за битови нужди в гр.София, одобрени с решение на ДКЕВР от 2016 г. Твърди се още, че съгласно ОУ на дружеството купувачите са длъжни да заплащат дължими суми по ежемесечно издавани фактури за ТЕ в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Твърди още, че в изпълнение на разпоредбата на чл.139б ЗЕ, собствениците на СЕС, в която се намира и имота на ответника, са сключили договор за извършване на услуга дялово разпределение на топлинна енергия с „Нелбо” АД. Сочи, че съгласно чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна енергия се начисляват от ищцовото дружество по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период се изготвят изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение, на база отчетено реално потребление. Твърди се, че за имота на ответника са издадени изравнителни сметки за начислена топлинна енергия през процесния период, които не са заплатени.

По изложените в исковата молба доводи и съображения, ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумите, както следва: сумата от 2 150,97 лева, представляваща главница за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 26.10.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 411,93 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницита за топлинна енергия, за периода от 15.08.2021 г. до 10.10.2023 г., сумата от 26,28 лева, представляваща главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 26.10.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 5,59 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.11.2020 г. до 10.10.2023 г. Претендира и сторените в заповедното и исковото производство разноски.

В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от назначения особен представител на ответника, в който освен становище за нередовност на исковата молба се излагат и доводи за неоснователност на предявените искове.

Последните се оспорват по основание с доводи, че са частично погасени по давност, както за главница, така и за лихва.

Конституираното по делото трето лице – помагач на страната на ответника – „Нелбо” АД изразява становище, че начислението на потребеното количество топлинна енергия за отопление и топла вода в процесния недвижим имот са определени съгласно правилата, залегнали в действащите към момента законови нормативи. Представя доказателства за извършени отчети и изготвени изравнителни сметки.

2

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от приложено към настоящото производство ч.гр.д.№ 58847/2023 г. по описа на СРС е, че по заявление на „Топлофикация София” ЕАД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено длъжникътнастоящ ответник да заплати на дружеството сумите, както следва: сумата от 2 150,97 лева, представляваща главница за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. до недвижим имот, находящ се в **************, ведно със законната лихва, считано от 26.10.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 411,93 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия, за периода от 15.08.2021 г. до 10.10.2023 г., сумата от 26,28 лева, представляваща главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 26.10.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 5,59 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.11.2020 г. до 10.10.2023 г.

С разпореждане от 08.04.2024 г. по ч.гр.д.№ 58847/2023 г. по описа на СРС, съдът е констатирал, че издадената заповед е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което е указал на заявителя - настоящ ищец, че може да предяви иск за установяване на вземането си. В предоставения му едномесечен срок ищецът е подал исковата молба.

По делото е приложен заверен препис от нотариален акт за собственост на апартамент (жилище) по чл.55 от ЗПИНМ № 127, том XXIV, дело № 4727/1974 г., по силата на който Т. Р. Т. и Елена И.ова Т.а са били признати за собственици на процесния недвижим имот – апартамент № 121.

Видно от приложеното по делото удостоверение за наследници, издадено на 16.01.2017 г. от Столична община, район Овча купел е, че Т. Р. Т. е починал на 11.01.2017 г., като е оставил трима наследници по закон – съпруга и две деца – сред които и настоящия ответник.

По делото е приложено заявление-декларация от 01.03.2017 г. от ответника до ищцовото дружество за открИ.е на партида.

По делото е представен договор от 03.06.2020 г., сключен между ищцовото дружество и третото лице-помагач за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия по чл.139в ЗЕ, сключен за срок от три години, с начална дата 01.05.2020 г.

По делото са представени справки от счетоводната система на ищцовото дружество за издадени фактури през процесния исковия период, както и издадените общи фактури през исковия период.

3

По делото са приложени Общите условия на ищцовото дружество, действали през процесния исков период.

По делото са приложени изравнителните сметки изготвени от третото лицепомагач във връзка с отчетена топлинна енергия, талон за отчет, съдържащи подпис на клиент, който не е оспорен по надлежния ред.

Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, и по иска за законната лихва за забава – че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че размера на законната лихва възлиза на спорната сума.

Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от действащия Закон за енергетиката, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия. Съгласно чл.150, ал.2 ЗЕ Общите условия се публикуват в централната и местна преса и влизат в сила 30 дни след публикуването им, без да е нужно изричното им писмено приемане от клиентите. На настоящия съд е служебно известно във връзка с предходно разглеждани дела, че ОУ на ищцовото дружество са публикувани съгласно горепосочената норма в един централен и един местен всекидневник. Следователно в нормативната уредба не съществува задължение за сключване на изрични писмени договори между топлопреносното предприятие и отделните потребители на топлинна енергия за битови нужди като условие за възникване на облигационно отношение във връзка с продажбата на топлинна енергия.

Такова правоотношение възниква по силата на самия нормативен акт и Общите условия и обвързва потребителя с въведените в тях права и задължения. Съгласно ал.3, потребителите имат право да предложат и специални условия, които, приети от предприятието, се отразяват в писмени допълнителни споразумения. Липсват доводи и доказателства, че потребителят се е възползвал от тази възможност, поради което приложими са утвърдените ОУ на дружеството.

Посочената нормативна уредба и анализът на същата водят до извода, че правото на собственост върху самостоятелен обект в сграда - апартамент, находящ се в топлоснабдена сграда - етажна собственост, е достатъчен факт, за да се приеме, че през процесния период между ответника и ищеца е съществувало облигационно 4 правоотношение във връзка с продажба на топлинна енергия за битови нужди, без да е било необходимо сключването на писмен договор или изрично приемане на общите условия /в този смисъл е решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3 184/2013 г., ІІІ ГО на ВКС/.

В конкретния случай, от приложения по делото нотариален акт се установява, че процесния недвижим имот е закупен от родителите на ответника. След смъртта на бащата Т. Р. Т. през 2017 г. негови наследници по закон са съпругата му, която наследява 4/6 ид.ч. и двете им деца, които наследяват по 1/6 ид.ч. всяко от тях. По делото няма данни майката на ответника Елена И.ова Т.а да е починала, нито тя или другия наследник по закон – сестрата на ответника, да са прехвърлили притежаваните от тях части на ответника. Предвид изложеното, настоящият съд приема, че към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК длъжникът – настоящ ответник се легитимира като собственик само на 1/6 ид.ч. от процесния недвижим имот.

С оглед предходното, настоящият съд приема, че през процесния период между ответника и ищеца е съществувало облигационно правоотношение във връзка с продажба на топлинна енергия, без да е било необходимо сключването на писмен договор или изрично приемане на общите условия. По силата на това правоотношение през исковия период ответникът е бил потребител/клиент на топлинна енергия за битови нужди и дължи заплащане на същата, но съразмерно на притежаваната от него идеална част в съсобствеността. Обстоятелството дали в процесния обект се потребява топлинна енергия има значение единствено относно компонентите и размера на задължението - дали ще се начислява за отопление, за битово горещо водоснабдяване или само за сградна инсталация, но не и относно съществуването на облигационното правоотношение.