Разпореждане № 13056 от 30.01.2023, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 13056 гр. София, 30.01.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВЕТА В. И. като разгледа докладваното от ИВЕТА В. И. Частно гражданско дело № 20221110154902 по описа за 2022 година констатира следното:

По настоящото дело е издадена Заповед № *****/19.10.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

С последната е разпоредено длъжникът [фирма] да заплати на заявителя Г. Г. К. сумата от 488,96 лева, представляваща обезщетение на основание чл. 7, т. 1, буква „а“ от Регламент (ЕО) 261/2004 за закъснение на полет с № ** **** от 14.06.2022 г., ведно със законна лихва върху главницата от 488,96 лв., считано от датата на подаване на заявлението в съда 10.10.2022 г. до изплащане на вземането, държавна такса в размер на 25,00 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 350,00 лева - разноски по делото.

Препис от заповедта за изпълнение е връчен на длъжника на 23.11.2022 г., видно от разписката на гърба на съобщението, удостоверяваща получаването му – л. 14 от делото.

В едномесечния срок по чл. 414, ал. 2 ГПК по делото е депозирано писмено възражение от длъжника [фирма], чрез пълномощника си адв. К. И., в което е посочено, че дружеството не дължи изпълнение на паричното задължение по издадената заповед за изпълнение. Изложени са подробни съображения, насочени към оспорване представителната власт на пълномощника на заявителя с довод, че липсата на такава възпрепятства длъжника [фирма] да изплати процесната сума на посочената в заявлението и в заповедта за изпълнение банкова сметка. В заключение е отразено, че претендираното обезщетение е дължимо на заявителя.

С оглед съдържанието на така депозираното възражение и предвид и изложените в същото доводи, съдът намира, че на длъжника следва да бъдат дадени указания да заяви дали оспорва по основание и/или размер – твърди ли, че не дължи конкретните суми, които е разпоредено да заплати.

На длъжника следва да бъде указано, че при неизпълнение в срок на дадените указания съдът ще приеме, че срещу Заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, издадена по делото реално не е възразено, с последиците от това – последната влиза в сила и подлежи на принудително изпълнение.

Така мотивиран, съдът

1

РАЗПОРЕДИ:

УКАЗВА на [фирма], в качеството му на длъжник по ч. гр. дело № 54902/2022 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 51-ви състав в едноседмичен срок от получаване на препис от разпореждането с настоящите указания, с писмена молба да заяви изрично дали оспорва дължимостта на вземанията, удостоверени в процесната заповед за изпълнение по основание и/или размер – твърди ли, че не дължи конкретните суми, които е разпоредено да заплати (доколкото са налице противоречиви твърдения – едновременно, че не дължи изпълнение на вземанията и наред с това, че претендираното обезщетение е дължимо на заявителя и предвид конкретно посочения довод за недължимост, несвързан с оспорване на вземанията), като му УКАЗВА, че при непредставяне в срок на отговор на указанията, съдът ще приеме, че същият не е възразил срещу дължимостта на сумите по заповедта за изпълнение, в който случай последната ще влезе в сила с произтичащите от това законови последици.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕПИС от разпореждането да се изпрати на длъжника чрез пълномощника му – адв.

К. И., на посочения във възражението съдебен адрес.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2