Решение № 63 от 18.07.2023, Районен съд - Момчилград

РЕШЕНИЕ

№ 63 гр. Момчилград, 18.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Сунай Юс. Осман при участието на секретаря Анита Кр. Дочева като разгледа докладваното от Сунай Юс. Осман Административно наказателно дело № 20235150200115 по описа за 2023 година Производството е по чл.63 от ЗАНН, и е образувано по жалба на Р. В.

Б. с ЕГН- **********, против ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ за налагане на глоба серия К № *******, издаден от ОДМВР- Кърджали, с който на осн.чл.189 ал.4 вр.182 ал.2 т.3 от ЗДвП , на жалбоподателката е било наложено административно наказание- “глоба” в размер на 100 лева , за допуснато нарушение на чл.21 ал.2 вр.ал.1 от ЗДвП.

В жалбата, наказаното лице, изразява недоволството си от процесният електронен фиш, и иска отмяна на същият, поради допуснати нарушения на процесуалният и материалният закон, и по подробни съображения, изложени в същата. В съдебно заседание– жалбоподателката, редовно призована, не се явява и не се представлява, като е постъпило становище, в което се поддържа жалбата.

Ответната страна- административно- наказващият орган- ОДМВРКърджали, не се представлява. От РУ-Момчилград към ОДМВР- Кърджали, е постъпило писмено становище, в което се развиват доводи за неоснователност на жалбата, и респ. за правилност и законосъобразност на издаденият ел.фиш. Иска се потвърждаването на атакуваният ел.фиш.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за 1 установено следното:

С издаденият Електронен фиш серия К № *******, издаден от ОДМВР- Кърджали, на жалбоподателката е било наложено административно наказание- “глоба” в размер на 100 лева , на основание чл.189 ал.4 във вр. с чл.182 ал.2 т.3 от ЗДвП- за това, че на 12.08.2022г. в 10,17 часа, в път І-5, км.350+800, „Спирка-Джебел“, общ.Момчилград, в посока от гр.Кърджали към ГКПП- Маказа, при въведено ограничение на скоростта 60 км./ч, въведено с пътен знак „В-26“, с МПС- „СЕАТ ИБИЗА“, вид товарен автомобил с рег.№ *******, извършила нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство ARH CAM S1 № 120cd00.

Разрешената скорост е 60км/ч, установената скорост– 87км/ч, а превишението е с 27 км/ч, което представлява нарушение на чл.21 ал. 2 във вр.с чл.21 ал.1 от ЗДвП.

Към електронния фиш е снимка от посоченото техн.средство- 120 cd00 от дата 12.08.2022г., 10,17 часа, в която се вижда МПС рег.№ ******* /записът е от посоченото в ел.място/. Посочено е и мястото на нарушениетотака, както е описано в ел.фиш, с координати на пътя. Посочен е също регистрационния номер на автомобила, като от снимката се установява, че се отнася до МПС с посоченият по-горе рег.номер. Представена е справка за собствеността на заснетият на приложения клип автомобил, от която се установява, че същият е собственост на жалбоподателката по делото- с посочените по-горе имена, ЕГН.

Представена е снимка на поставеният ограничителен скоростта пътен знак «В-26», ведно с пътен знак, указващ наличие и на кръстовище.

От протокол № 89- Сг- ИСИС от 29.06.2022 год. от проверка на мобилна система за видеоконтрол ARH CAM S1 /с фабр.№ 120 cd 00/ се установява, че същото преминало проверка. Представено е и Удостоеверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 от 0709.2017г.. на Българският институт по метрология, в който е посочено, че мобилна система за видеоконтрол- описаното по-горе отговаря на съответните изисквания /със срок на валидност на удостоверение до 07.09.2027/.

От представения Протокол за използване на АТСС от 12.08.2022г. е видно, че описаното в процесният ел.фиш АТСС /посочен като вид и номер/ е използвано на 12.08.2022г. за времето от 09,30 часа до 12,30 часа, за контрол 2 на на „Спирка Джебел“, път І-5,км.350+800, посока Кърджали- ГКПП „Маказа“, при въведено ограничение на скоростта от 60км./ч , с пътен знак.

От този протокол е видно, че за това време са били направени 102 клипа /с нарушения/. В протокола се сочи разстоянието пътният знак, с който е въведено ограничението на скоростта до АТСС- 250 метра, посоката на движение и други необходими атрибути. В протокола не са установени зачертавания или задрасквания, които да касаят вида на АТСС, мястоположението, посоката на движение и др., които да направят протокола невалиден, т.к. е изписаното АТСС отговаря по вид и №, на записаното в обжалваният ел.фиш /в т.ч. в протокола са записани всички атрибути, съдържаши се в ел.фиш/.

Не е приложена схема/скица на разположението на самата мобилна система за видеоконтрол, и това и не е необходимо, защото разположението е описано в клипа, както и в протокола за използване на АТСС.

От писмо № 11-00-36/09.12.2023г. на ОПУ- Кърджали са видни участъците по път- 1 /Е-85/ „Кърджали- Маказа- Гърция“, и участъка от км.350-800м., /кръстовище Момчилград/ в които са въведени ограничения на скоростта с пътен знак В-26, в т.ч. и за местоизвършване на нарушението по настоящото производство. От това писмо, ведно с приложената схема и копие на Писмо № 24-00-41/ 16.02.2022г. се установява, че има въведено ограничение в участък от км.350+550 км. В дясно /сиреч в посоката на движение/, което води до извода, че е налице ограничение /визираното в ел.фиш/. И това е така защото отстоянието от използваното АТСС до ограничителният знак е от 250 метра.

От горното е видно, че процесният л.а. е собственост на жалбоподателят по делото /и записан в процесният ел.фиш/.

По делото се установи, че собственикът на автомобила, жалбоподателката не е подала на осн.чл.189 ал.5 от ЗДвП съответната декларация, с която да посочи лицето, на което е предоставено за ползване МПС- процесното.

Така АНО предвид тези писмени доказателства /и липсата на декларация по смисъла на чл.189 ал.5 от ЗДвП/ е издал ел.фиш /обжалваният/ срещу жалбоподателката, сиреч, по делото няма данни последната да се е възползвала от възможностите по чл.189 ал.5 и ал.6 от ЗДвП да посочи лице, 3 на което тя е предоставила процесният автомобил и по този начин да се освободи от отговорност.

При така приетата фактическа обстановка от правна страна съдът съобрази следното:

Жалбата е процесуално допустима, и е подадена лице, което има правен интерес от обжалването- т.е. от легитимирана страна, т.к. е налице яснота за датата на връчване на електронният фиш на жалбоподателката, съдът приема, че е същата е подадена в срок /т.к. не са представени доказателства за връчването на ел.фиш на наказаното лице/. Жалбата, разгледана по същество, се явява неоснователна.

Съдът, като се запозна със съдържанието на обжалваният Ел. фиш, намери, че същият съдържа всички задължителни реквизити, посочени в разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП, както следва; 1/ посочена е териториалната структура на МВР, където нарушението е установено /и това е ОДМВР- Кърджали/. Следва да се подчертае, че н яма законово изискване да се посочва конкретно кой е неговия издател, а така също и по какъв ред следва да се обжалва, както и същият да съдържа подпис и печат на издателя му, посочване на мястото и датата на издаването му. Съдът счита, че не може по аналогия да се прилагат правилата на ЗАНН, относно съдържанието на АУАН и НП, тъй като такова препращане не е предвидено. Нещо повече, в случаят е използван утвърден образец на ЕФ от Министъра на вътрешните работи.

Обжалваният ЕФ съдържа и мястото, на което е установено нарушението, което е задължителен реквизит на издаденият електронен фиш, като същото е посочено коректно с текстово описание и координатите индивидуализиращи точно определено място на извършване на нарушението.

Посочен е собственикът на МПС/ ползвателят в конкретният случай и това е жалбоподателят.

От приложените веществени доказателствени средства също се установява точното място, на което е извършено нарушението, както и посоката на движение, а така също датата и точният час, както и регистрационният номер на автомобила, а и всички останали реквизити на акта. Установи се, че в посоченият пътен участък действа ограничение на скоростта, въведено с пътен знак- посочен по-горе.

4

При така посоченото място– на територията на посочената ОБЩИНА, безспорна е компетентността на ОД на МВР-Кърджали да издаде ЕФ, както и компетентността на настоящият съд да се произнесе по спора.

От събраните по делото доказателства се стига до извода, че извършването на процесното административно нарушение п о чл.21 ал.2 вр.ал.1 от ЗДвП /където е посочена различието от разрешената скорост на движение в извън населено място за съответният вид МПС/ е установено и заснето с автоматизирано техническо средство- посоченият в ел.фиш вид и със съответният номер, което представлява мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение от одобрен тип, преминала последваща проверка и годна за използване.

Както се установява от мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 година по т.д. № 1/2013 година на ВАС, издаването на електронния фиш е строго ограничено и възможно само в случаите на предварително стационарно позиционирани технически средства със съответните предварителни обозначения за съществуването им /чл.165 ал.2 т.6 и т.7 от ЗДвП/, същите да работят на автоматичен режим без нужда от обслужване от съответен контролен орган. В останалите случаи при използване на мобилни технически средства, обслужвани и използвани непосредствено от контролен орган, тази разпоредба е неприложима и за констатираните с тези технически средства нарушения на ЗДвП е приложим общият ред за съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление.

Следва да се посочи, че с изменението на ЗДвП /с ДВ от 13.03.2015г/., електронни фишове могат да се издават и от автоматизирани технически средства или системи, съответно стационарни или монтирани на автомобил, какъвто е настоящия случай при спазване на изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. Съгласно § 65. /Нова– ДВ, бр.19/ 2015 г./ от ДР на ЗДвП, "Автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията , които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат два вида, както следва; 1/стационарни– прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; и 2/ мобилни– прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи 5 нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работният процес.

Трябва да се упомене, че с последното изменение на чл.189 ал.4 от ЗДвП /ДВ бр.54/2017г., в сила от 09.07.2017г./, и която редакция е в сила към момента на извършване на процесното нарушение, се предвижда издаването на ЕФ да става в отсъствие на контролен орган и на нарушител, при наличието на предпоставки за това, а именно- Нарушението да е установено и заснето с АТС или система, както и за него да не се предвижда наказание „лишаване от право да се управлява МПС“ или „отнемане на контролни точки“. Или казано иначе, отсъствието на контролният орган и нарушителят е меродавно към момента на издаването на ЕФ, а не на установяването на административното нарушение.

Следва да бъде съобразена и законовата промяна от 09.07.2017г. на чл.165 ал.2 т.8 от ЗДвП, с която е отпадна изискването контролните органи да обозначават, чрез поставяне на пътни знаци и да оповестяват в средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на МВР участъкът от пътя, на който се осъществява контрол по спазването на правилата за движение чрез АТСС.

Предвид изложеното по-горе следва извода, че ограничението с ТР № 1/26.02.2014г. на ВАС в случая е неприложимо, предвид последвалите законодателни изменения в ЗДвП.

В цитираното по-горе Тълкувателно решение, както и в чл.7 ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. , която понастоящем е отменена, е посочено, че при контролиране на движението с горепосочената система следва да е поставен предупредителният знак. Такова изискване нормативно към настоящия момент липсва, предвид, че чл.7 от Наредбата е отменен, а и дори при неговото действие в практиката на съдилищата се приемаше, че непоставянето на знака не е съществено нарушение.