Определение № 43289 от 24.10.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 66993/2023
- Вид
- Определение № 43289
- Подписан
- 24.10.2024
- В сила
- 24.10.2024
- Състав
- АНЕТА ИЛЧЕВА ИЛЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 124, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 147 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 159, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 211, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 43289 гр. София, 24.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело № 20231110166993 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на Г. С. А., М. Г. А. и С. Г. А. срещу Л.
М. М. и П. В. М., с която са предявени установителни искове с правно основание чл. 124 ГПК за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици при равни квоти на конкретно посочени недвижими имоти.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответниците по първоначалните искове Л. М.
М. и П. В. М. са предявили срещу първоначалните ищците Г. С. А., М. Г. А. и С. Г. А. насрещни осъдителни искови претенции с правно основание чл. 108 ЗС, както и с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС, вр. чл. 124, ал. 2 ГПК за осъждане на ответниците да заплащат на ищците сума в размер от 350 лв., представляваща месечно обезщетение за лишаване от ползване на съсобствени недвижими имоти за периода от подаване на насрещната искова молба в съда – 14.03.2024 г., до предаване на владението върху имотите.
Настоящият съдебен състав счита, че предявените насрещни осъдителни искови претенции с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС, вр. чл. 124, ал. 2 ГПК са недопустими.
Съгласно чл. 124, ал. 2 ГПК може да се предяви иск за осъждане на ответника да изпълни повтарящи се задължения, дори тяхната изискуемост да настъпва след постановяване на решението. Съдебната практика, обективирана в решение № 149 от 01.11.2023 г. по гр. д. № 638/2023 г. на ВКС, решение № 355 от 12.12.2014 г. по гр. д. № 2730/2014 г. на ВКС, решение № 516 от 11.01.2011 г. по гр. д. № 1385/2009 г. на ВКС, определение № 441 от 14.06.2012 г. по ч. гр. д. № 352/2012 г. на ВКС, определение № 525 от 3.12.2019 г. по ч. гр. д. № 4275/2019 г. на ВКС и др. е категорична, че с разпоредбата на чл. 124, ал. 2 ГПК се имат предвид тези задължения, чиято изискуемост зависи единствено от настъпването на обективни факти.
Когато се претендира изпълнение на задължения, възникването на които зависи от волята и действията на страните по спора, не е допустимо да се присъждат суми, преди същите да са станали изискуеми. Освен това чл. 124, ал. 2 ГПК визира само възникнали до момента на постановяване на решението задължения, при това ликвидни (установени по основание и размер), а в случая се иска осъждане за вземане, което не е установено по основание и размер, имайки предвид, че възникването на задължението за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на съсобствени имоти зависи от това дали действително ответниците са осъществили еднолично ползване на имотите в период, предхождащ момента на предявяване на исковете, т.е. в периода от писмената покана за плащане на такова обезщетение до предявяването на исковете. Тъй като съдът следи за недопустимост на иска през време на цялото производство, то при констатирана такава във всеки един момент от производството, същото следва да се прекрати.
1
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 66993/2023 г. по предявените от Л. М. М. и П. В. М. насрещни осъдителни искове с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС, вр. чл. 124, ал. 2 ГПК за осъждане на ответниците Г. С. А., М. Г. А. и С. Г. А. да заплащат сума в размер от 350 лв., представляваща месечно обезщетение за лишаване от ползване на съсобствени недвижими имоти за периода от подаване на насрещната искова молба в съда – 14.03.2024 г. до предаване на владението върху имотите.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба от ищците по насрещните искове пред СГС в едноседмичен срок от съобщението.
ПРИЕМА ЗА СЪВМЕСТНО РАЗГЛЕЖДАНЕ по реда на чл. 211, ал. 1 ГПК в настоящото производство предявените от Л. М. М. и П. В. М. насрещни осъдителни искове с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено, че ищците по насрещните искове са собственици на 1) първи етаж от двуетажна жилищна сграда, находяща се в с. Волуяк, ул.
.... със застроена площ от 85 кв. м., заедно с ½ идеални части от общите части на сградата, представляваща сграда с идентификатор ......., одобрени със Заповед № РД-18-40/20.07.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на сградата с. ...айон „Връбница“, ул. .... разположена в поземлен имот с идентификатор ...... със застроена площ: 113 кв. м., брой етажи: 2, брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма и на 2) ½ ид. ч. от дворно място, съставляващо парцел II, пл. № 471 в кв. 46 по регулационния план на с. Волуяк – София, с площ от 698 кв. м., при съседи: от две страни улици, ....... и собствениците, представляващ поземлен имот с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-40/20.07.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот с. ...айон „Връбница“, ул. .... с площ: 724 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 471, квартал: 46, парцел: II, при съседи: ..... и за осъждане на ответниците по насрещните искове да предадат владението върху описаните имоти.
УКАЗВА на ищците по насрещните искове Л. М. М. и П. В. М. в едноседмичен срок от съобщението да уточнят на какво правно основание и при какви квоти твърдят да са собственици на конкретно изброените в петитума на насрещната искова молба имоти.
ПРИЕМА представените от страните писмени доказателства.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателства на ищците и ответниците по първоначалните искове чрез разпит на по един свидетел при режим на довеждане за установяване на обстоятелствата, посочени в исковата молба и отговора на исковата молба.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателства на ответниците по насрещните искове чрез разпит на един свидетел при режим на довеждане за установяване на обстоятелствата, посочени в отговора на насрещната искова молба.
Повече свидетели могат да бъдат допуснати при условията на чл. 159, ал. 2 ГПК.
УКАЗВА на страните да водят свидетелите за съдебното заседание.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 10.12.2024 г. от 10:45 часа, за когато да се призоват страните.
2
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищците и препис от отговора на насрещната искова молба с приложенията.
СЪСТАВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Г. С. А., М. Г. А. и С. Г. А. са предявили срещу Л. М. М. и П. В. М. активно и пасивно субективно и обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици при равни квоти – всеки по 1/3 ид. ч., на 1) първи етаж от двуетажна жилищна сграда, находяща се в с. Волуяк, ул. .... със застроена площ от 85 кв. м., заедно с ½ идеални части от общите части на сградата, представляваща сграда с идентификатор ......., одобрени със Заповед № РД-18-40/20.07.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на сградата с. ...айон „Връбница“, ул. .... разположена в поземлен имот с идентификатор ...... със застроена площ: 113 кв. м., брой етажи: 2, брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма и на 2) дворно място, съставляващо парцел II, пл. № 471 в кв. 46 по регулационния план на с. Волуяк – София, с площ от 698 кв. м., при съседи: от две страни улици, ....... и собствениците, представляващ поземлен имот с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-40/20.07.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот с. ...айон „Връбница“, ул. .... с площ: 724 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10m), предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 471, квартал: 46, парцел: II, при съседи: ....., на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност.
Ищците твърдят, че по силата на дарение, обективирано в Нотариален акт № 39, том LXXXI, дело № 15852/1975 г., М. С... А. и неговата съпруга ... Г. А. дарили на сина си Г...
М.ев А. втори етаж от двуетажна жилищна сграда, находяща се в с. Волуяк, ул. .... със застроена площ от 85 кв. м., заедно с ½ идеални части от общите части на сградата, представляваща сграда с идентификатор ......., без дворното място, върху което същата е построена. Излагат, че от 1975 г. насам Г... М.ев А. живее на втория етаж на сградата заедно със съпругата си Г. С. А. и децата си М. Г. А. и С. Г. А. – ищци в настоящото производство.
Посочват, че родителите на Г... М.ев А. живели на първия етаж на къщата до смъртта си, а след като М. С... А. починал на 23.04.2010 г., Г... М.ев А. и семейството му започнали да живеят и на първия етаж от сградата и да го ползват. Ищците посочват, че след смъртта на техния наследодател Г... М.ев А. на 30.01.2018 г. са продължили да ползват дворното място и да живеят в цялата жилищна сграда, вкл. и на първия етаж, необезпокоявано, непрекъснато и явно, като никой не се е противопоставял на това фактическо положение. Излагат твърдения, че един месец преди подаването на исковата молба ответницата Л. М. М. – сестра на Г... М.ев А., се свързала с ищците, заявявайки им, че желае първият етаж от къщата да бъде освободен, тъй като възнамерява да заживее там със съпруга си - ответника П. В. М..
Поддържат, че ответницата никога не е живяла в къщата, не е ползвала дворното място, никога не е имала ключове за имота и винаги го е посещавала като гост, като е била наясно, че ищците владеят и ползват цялата къща заедно с двора като свои. Излагат твърдения, че след смъртта на М. С... А. през 2010 г. до настоящия момент са упражнявали фактическа власт върху първия етаж на сградата и дворното място с намерение за своене, което било несмущавано, спокойно и трайно. Допълват, че в двора на къщата имало изградени малък парник и беседка. През посочения период ищците били заплащали режийните разходи за цялата къща. По тези съображения считат, че са собственици на първия етаж от жилищната сграда и на цялото дворно място въз основа на изтекла в тяхна полза десетгодишна придобивна давност за периода от 23.04.2010 г. до настоящия момент.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответниците са подали отговор на исковата 3 молба, с който оспорват предявените искове като неоснователни. Твърдят, че ответницата Л.
М. е станала собственик на първия етаж от процесната жилищна сграда и на ½ ид. ч. от дворното място, върху което е построена, по силата на покупко-продажба, обективирана в Нотариален акт № 163, том XXVIII, дело № ..... на нотариус ...., като продавачите – нейните родители М. С... А. и ... Г. А., си запазили пожизнено право на ползване върху имотите.
Поддържат, че ответницата М. е живяла в процесната сграда от своето рождение до сключването на граждански брак с ответника през 1980 г., като същата разполагала с ключ от дворната и входната врата на къщата до 09.12.2023 г., когато при посещение на място установила, че ключалките на двете врати са сменени от ищците. Твърдят, че това се е случила непосредствено след като ответницата М. е поискала от ищците да освободят първия етаж на сградата. Оспорват ищците някога да са заявявали пред тях, че са собственици на цялата къща и дворното място или да са ограничавали достъпа им до имота.
Считат, че до момента, в който М. С... А. и ... Г. А. са упражнявали фактически запазеното им пожизнено право на ползване върху първия етаж на къщата и цялото дворно място, по отношение на ищците не е текла придобивна давност. По тази причина излагат, че началният момент, от който би могъл да започне да тече десетгодишният срок на придобивната давност, е 25.04.2014 г. – датата на смъртта на ... Г. А., който десетгодишен срок към датата на подаване на исковата молба в съда не е изтекъл.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответниците по първоначалните искове Л. М.