Решение № 8677 от 02.07.2026, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 8677

Варна, 02.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - XXIII състав, в съдебно заседание на шестнадесети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

НАТАЛИЯ ДИЧЕВА

При секретар РУМЕЛА МИХАЙЛОВА като разгледа докладваното от съдия НАТАЛИЯ ДИЧЕВА административно дело № 20267050701079 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.58 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/, вр. § 4б от ДР ЗИНЗС.

Образувано е по жалба вх.док. № 7205/ 07.04.2026г. на И. Ю. Я. – настанен в ЗО Разделна, срещу Заповед № Л-03-150/11.03.26г. главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ /ГДИН/, с която на основание чл.58 ЗИНЗС, вр. т.4.1 от Заповед № Л-919/08.03.2017г., и Заповед № Л-03-662/11.11.25г., поради това че постоянният му адрес е в [населено място], общ.Каварна, обл.Добрич, [улица], е настанен в Затвора – Белене.

Жалбоподателят, чрез адв.Г. А., твърди, че обжалваната заповед не изпълнява изискванията на закона и нареденото с нея настаняване не е съобразено с изискванията на чл.58 ЗИНЗС. Сочи, че административният орган не е извършил служебна проверка на постоянния му адрес и е постановил незаконосъобразен административен акт, т.к. преди датата на постановяване на заповедта – 11.03.26г., постоянният му адрес е в гр.Варна. Поради това административният орган неправилно е посочил като приложима т.4.1 от Заповед № Л-919/08.03.2017г., вместо т.4.4., която регламентира териториалния принцип, според който първоначално се разпределят лишените от свобода лица за изтърпяване на наложените им наказания „лишаване от свобода“ от Област Варна. По изложените съображения твърди, че нареденото незаконосъобразно разпределение за изтърпяване на наказанието извън обл.Варна, освен че нарушава териториалния принцип, въз основа на който се настаняват лишените от свобода, ще ограничи съществено възможностите на единствения му близък човек да му помага и го посещава, което съставлява нарушение на правото му на личен и семеен живот, защитено от чл.32 КРБ и чл.8 ЕКПЧ.

В жалбата се излагат съображения за нищожност на оспорения акт, а в условия на евентуалност – за неговата незаконосъобразност. Твърди се, че с влязло в сила решение по адм. дело № 1664/ 11.02.2026г. на АС Варна, е отменена Заповед № Л-03-662/11.11.25г на зам. директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ /ГДИН и преписката е върната за ново произнасяне.

В съдебно заседание се представя писмено становище от жалбоподателя.

Иска отмяна на обжалваната заповед и присъждане на сторените по делото разноски.

Ответната страна – Главния директор на ГДИН, чрез проц.представител, счита, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в установената форма, в съответствие със законовите процедури и съгласно целта на закона. Сочи, че по силата на чл.57 ЗИНЗС съдът, с осъдителния акт, определя първоначалния режим за изтърпяване на наложеното наказание, а мястото на изпълнението му се определя съгласно чл.58 ЗИНЗС по ред, определен от главния директор на ГДИН съобразно възможността да се изтърпява наказанието най-близо до постоянния адрес на осъдения и изискването на чл.43, ал.4 ЗИНЗС. В случая лишеният от свобода, при постъпването си в затвора гр.Варна е с постоянен адрес на територията на обл.Добрич, поради което в изпълнение на чл.58 ЗИНЗС и на основание т.4.1 от Заповед № Л-919/08.03.2017г. на Главния директор на ГДИН, и Заповед № Л-03-662/11.11.25г на зам. директор на Главна дирекция, е издадена обжалваната заповед. Смяната на постоянния адрес по време на престоя в местата за лишаване от свобода не е предпоставка за прилагане на разпоредбата на чл.58 ЗИНЗС.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна, следното:

С влязло в сила решение № 1664/ 11.02.26г. по адм. дело № 1664/ 11.02.2026г. на АС Варна, е отменена Заповед № Л-03-662/11.11.25г на зам. директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ /ГДИН и преписката е върната за ново произнасяне.

В мотивите състав на АС Варна е приел, че:

" При издаване на заповедта са допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно е приложен материалния закон: Съгласно разпоредбата на чл.58 ЗИНЗС, осъдените се разпределят в местата за лишаване от свобода по ред, определен от главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ съобразно възможността да изтърпяват наказанието най-близо до постоянния си адрес и изискването на чл.43, ал.4 от закона, т.е. основен критерий за местоизпълнение на наказанието е постоянният адрес на осъдените на лишаване от свобода.

Редът е регламентиран в Заповед № Л-919/08.03.2017г. на Главния директор на ГДИН, като в т.4.4 от нея е посочено, че в Затвора – гр.Варна и затворническо общежитие „Разделна“ се настаняват осъдените лишени от свобода от закрит тип, от област Варна.

От приетото по делото удостоверение за постоянен адрес, издадено от Община Варна, безспорно се установява, че към датата на издаване на обжалваната заповед (считано от 23.10.2025г.) постоянният адрес на жалбоподателя е в гр.Варна, поради което приложима за преценката за първоначално настаняване на териториален принцип е именно т.4.4 от № Л-919/08.03.2017г., а не т.4.1. от нея.

Действително към датата на влизане в сила на присъдата (определение за одобряване на споразумение № 91/07.10.2025г. по НОХД № 1118/2025г.) и изпращането й за изпълнение от органите на ГДИН, жалбоподателят е бил с постоянен адрес на територията на обл.Добрич, но в изпълнение на чл.35 АПК административният орган е бил длъжен преди да постанови акта за първоначално настаняване да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая – да извърши проверка в регистрите на населението относно постоянния адрес на лишения от свобода. Тази преценка е дължима от компетентния да издаде акта орган, поради което информацията, подадена от мястото за лишаване от свобода, в което осъденият се е намирал към датата на влизане в сила на присъдата – в случая писмо рег.№ 292/10.10.2025г. от началника на Затвора – Варна, макар актуална към момента, не е обвързваща.

От датата на влизане в сила на присъдата – 07.10.2025г., до датата на постановяване на обжалваната заповед – 11.11.2025г., е изминал повече от един месец, поради което зам.-главният директор на ГДИН е следвало да провери актуалността на данните за постоянен адрес на лишения от свобода, с оглед правилното прилагане на териториалния принцип и Заповед № Л-919/08.03.2017г. на главния директор на ГДИН.

В случая постоянният, а не настоящият адрес на жалбоподателя е в гр.Варна, а съгласно чл.58 ЗИНЗС именно постоянният адрес е определящ при първоначалното настаняване на лишените от свобода на териториален принцип."

По изложените съображения Заповед № Л-03-662/11.11.25г на зам. директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ /ГДИН е отменена и преписката е върната за ново произнасяне с указания за издаване на нова заповед по чл.58 ЗИНС, като при новото произнасяне се извърши проверка за актуалния постоянен адрес на И. Ю. Я., [ЕГН] и съобразно вписания в регистрите на населението постоянен адрес, при спазване на Заповед № Л-919/08.03.2017г. на главния директор на ГДИН и изискването на чл.43, ал.4 ЗИНЗС, се определи мястото за лишаване от свобода, в което Я. да доизтърпи наказанието си.

Видно от материалите по делото, след връщане на преписката, от административния орган не са съобразени указанията, дадени от съдебната инстанция. От административния орган е извършена за втори път преценка за наличие на законовите изисквания за мястоизтърпяването на наказанието лишаване от свобода, въпреки произнасянето на съда по релевантния за спора въпрос, а именно – лишения от свобода, настоящ жалбоподател, е с постоянен адрес гр.Варна, следователно този адрес, следва да бъде определящ по разпоредбата на чл.58 ЗИНЗС: осъдените се разпределят в местата за лишаване от свобода по ред, определен от главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ съобразно възможността да изтърпяват наказанието най-близо до постоянния си адрес и изискването на чл.43, ал.4 от закона, т.е. основен критерий за местоизпълнение на наказанието е постоянният адрес на осъдените на лишаване от свобода.

В тази хипотеза, след връщане на преписката, при издаване на акта, административният орган е длъжен да съобрази със указанията на съда, съдържащи се в мотивите на решението.

Въз основа на изложеното, настоящата съдебна инстанция приема, че оспорената Заповед № Л-03-150/11.03.26г. главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ /ГДИН/, е постановена в противоречие с влязло в сила съдебно решение, поради което на основание чл. 177, ал. 2 АПК, се явява нищожна.

При обявяване нищожността на акта, на основание чл. 173, ал. 2 АПК, преписка следва да се изпрати на компетентния орган при съобразяване на мотивите на настоящия съдебен акт относно постоянния адрес на жалбоподателя с гр.Варна.

С оглед изхода на спора и отправеното искане, ответникът следа да бъде осъден да заплати на жалбоподателя направените за водене на производството разноски, чийто общ размер съдът определя на 204,53евро, само за изготвяне на жалба, без явяване в о.с.з., съгласно чл.9 от Наредбата за възнаграждение за адвокатска работа. Основания за редуциране на претендираното възнаграждение: 1/ делото не е с фактическа и правна сложност; 2/проведено е само едно о.с.з.; 3/ съд.производство не е с определен материален интерес 4/ има възражение за прекомерност на разноските. Следва да се присъди и заплатена държавна такса в размер на 5,12евро.

Воден от горното, на основание чл. 172, ал.2 АПК, Административен съд – Варна

РЕШИ:

ОБЯВЯВА нищожността на Заповед № Л-03-150/11.03.26г. главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ /ГДИН/,

ВРЪЩА преписка на компетентния орган - Главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ /ГДИН/, при съобразяване на мотивите на настоящия съдебен акт.

ОПРЕДЕЛЯ едномесечен срок, считано от получаването на преписката.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ да заплати на И. Ю. Я., [ЕГН], разноски за производството в размер на 209,65евро.

Решението съгласно § 4б, ал.1 от ДР на ЗИНЗС е окончателно и не подлежи на обжалване!

СЪДИЯ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�