Решение № 260125 от 29.11.2022, Окръжен съд - Ямбол

Р Е

Ш Е Н

И Е

№260125/29.11.2022г.

28.11.2022г. гр.Ямбол

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Ямболският окръжен съд, гражданско отделение в открито съдебно заседание на 17.11.2022 година, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

Секретар Ц.Г.

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия Тагарева

Гр.д. №597 по описа за 2020г.

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по настоящото гр.д.№597/2020г. по описа на ЯОС е образувано по исковата молба на М.С.Т. ***, с която против ЗАД"***"АД гр.София е предявен иск по чл.432 КЗ - за заплащане на ищцата на сумата 200 000лв. - обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина й В.Х.И., която смърт е причинена при ПТП от застрахован при ответника по застраховката "Гражданска отговорност" лек автомобил.

Гр.д.№598/2020г. по описа на ЯОС е образувано по исковата молба на Х.В.Х., който лично и като баща и законен представител на малолетните деца Н.Х.В., В.Х.В. и П.Х.В.,***, е предявил против ЗАД "*** "АД гр.София четири субективно съединени иска по чл.432 КЗ - за заплащане на ищеца Х.Х. на сумата 200 000лв.- обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на баща му В.Х.И., а на тримата малолетни ищци Н.В., В.В. и П.В. - за заплащане на сумата от по 26 000лв. - частични искове от общата сума 120 000лв.

- обезщетения от смъртта на дядо им В.Х.И., която смърт е причинена при същото ПТП.

С Определение от 27.11.2020г. на основание чл.213 ГПК ЯОС е съединил производствата по двете дела и същите продължават под номера на настоящото дело, което е по-рано образуваното дело. Или предмет на делото са предявените от М.С.Т. *** и от Х.В.Х.

- лично и като баща и законен представител на малолетните деца Н.Х.В., В.Х.В. и П.Х.В.,***, против ЗАД "*** "АД гр.София пет субективно съединени иска по чл.432 КЗ - за заплащане на ищците на обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на В.Х.И., син на ищцата М.Т., баща на ищеца Хр.Х. и дядо на малолетните ищци Н.В., В.В. и П.В. - в размер на сумата 200 000лв. за ищцата М.Т.; в размер на сумата 200 000лв. за ищеца Х.Х. и в размер на по 26 000лв. за тримата малолетни ищци Н.В., В.В. и П.В.

- частични искове от общата сума 120

000лв.

Ищците твърдят, че смъртта на В.Х.И. е причинена при ПТП от 27.01.2019г., настъпило в резултат на противоправното и виновно поведение на водача на л.а. марка „Пежо", модел „Ранч" с рег.№ *****

АМ - П.А.Я., който виновно е нарушил правилата за движение по пътищата, като при движение по път III-7007 на км 3500 в посока от с.Зимница към гр.С. е ударил управляваното от пострадалия ППС с животинска тяга - каруца, вследствие на което са били нанесени телесни увреждания на пострадалия В.И., а на 02.02.2019г. е настъпила и смъртта му. Именно в резултат на настъпилото ПТП и в непосредствена причинна връзка с него, на В.Х.И. били причинени несъвместими с живота увреждания, довели до настъпването на неговата смърт.

Сочи се, че майката на починалия В.И., ищцата М.Т., е преживяла изключително тежко загуба му. Касаело се за смъртта на син, която е била внезапна и неочаквана, правеща я още по-болезнена. Твърди се, че връзката между майка и син е била изключителна, В. обичал, уважавал и се грижел за майка си, а в знак на обич и признателност кръстил собствената си дъщеря на нея. След смъртта на сина си ищцата се затворила в себе си, не искала да се вижда с никого и не излизала навън; започнала да има проблеми със съня, изпаднала в пълна емоционална и психическа нестабилност, довели до промяна в цялостното й поведение - станала нервна, раздразнителна, лесно ранима и чувствителна, изпаднала в шок, който прераснал в тежка депресия, остра стресова реакция и душевно разстройство.

Внезапната смърт на В. била шок и за останалите му близки, другите ищци по делото - за първородния му син, ищецът Х.Х., който и до днес не можел да приеме загубата на баща и силно страдал. Същият през целия си живот, макар и към момента възрастен мъж, бил свикнал да разчита на материалната и най-вече на моралната подкрепа на баща си, бил отгледан и възпитан от баща си с много обич и старание, баща му дал неговия старт в живота и не спирал да го подкрепя във всяко едно негово начинание. Преди смъртта на В. семейството било сплотено, всички се събирали заедно - в празници и в болка, а след смъртта на опората на семейството, ищецът Х.Х. трябвало да поеме сам на плещите си отговорностите на баща си и грижата за майка си. В следствие на настъпилата смърт на В., ищецът Х. развил остра стресова реакция и душевно разстройство.

Твърди се, че починалият В. бил любимият дядо на своите внучета, някак естествено още по-силно той обичал и се грижел за всяко едно от внучетата си. Внуците му В., Н. и П. били възпитани в любов и топлина в отношението си към дядо В.. Децата били силно привързани към него, а той за тях бил пример и пътеводна светлина. Малкият В., кръстен на дядо си, имал особена връзка с починалия, бил отгледан от него. Заедно с по-малкия си брат Н. децата често оставали при дядо си и с годините отношенията им станали близки и топли. Не по-малко силна била връзката и на невръстния П. с дядо му.

Детето, макар и едва тригодишно към дата на смъртта на дядо си, имало спомен за него, обичал го и общувал пълноценно с дядо си. В случая се касаело до смъртта на дядо, при изключително тясна поддържана емоционална връзка между внуците и починалия, при взаимно разбирателство и ежедневна подкрепа помежду им, при което загубата на В. била внезапна и неочаквана, а като такава съпроводена и с изживяване, различно от посрещане смъртта на близък след негово продължително боледуване. Внезапната смърт на В. причинила неописуема мъка, душевни болки и страдания, които продължавали и щели да продължават, тъй като загубата на най-близкия човек е непрежалима.

Ищците твърдят, че виновният водач, който е причинил ПТП, в резултат на което е настъпила смъртта на В.И., е имал сключена застраховка „ГО" в „ЗАД ***" АД - полица №

BG/03/118000910407, валидна от 24.03.2018г. до 23.03.2019г., което ангажира отговорността на ответника за обезщетяване на причинените от ПТП-то имуществени и неимуществени вреди. Ищците предявили пред застрахователя-ответник извънсъдебно претенциите си за заплащане на обезщетения, представили констативен протокол за ПТП, удостоверение за родствени връзки, препис-извлечение от акт за смърт, удостоверение за номера на банковите сметки на ищците и пълномощно за процесуално представителство, но ответникът ги информирал, че няма основание да изплати обезщетения. Поради това за ищците се породил правния интерес по исков път да бъдат обезщетени с исковите суми, ведно със законната лихва върху обезщетенията - от 05.10.2019г. за ищцата М.Т. и от 10.10.2019г. за останалите ищци.

С отговора на исковата молба и подадено по електронен път становище от 28.07.2022г., ответникът е признал наличието на застрахователно правоотношение по застраховката "Гражданска отговорност" на процесния автомобил "Пежо", модел "Ранч" с рег. № **** АМ към датата на ПТП; признал е, че ищците са уведомили застрахователя, предявявайки претенциите си, които не са приключили с изплащане на обезщетения; признал е настъпилото ПТП и влязлата в сила присъда на наказателния съд, с която е признат за виновен водачът на лекия автомобил за извършеното от него престъпление. Ответникът е оспорил по основание исковете, предявени от внуците на починалия - ищците Н.Х.В., В.Х.В. и П.Х.В., с възражението, че между тези ищци и пострадалия не е имало възникнала изключителна и трайна емоционална връзка и те не са търпели и не търпят значителни морални болки и страдания от неговата смърт; Исковете, предявени от другите ищци ответникът е оспорил по размер с основното възражение за съпричиняване от страна на пострадалия на вредоносния резултат. Твърдението на застрахователя е, че пострадалият е допринесъл с поведението си за вредоносния резултат по следния начин: с отнемането на предимство; неспазването на забранителен знак за движение на ППС с животинска тяга; управлението на ППС, което не отговаря на изискванията на чл.71 ал.1 от ЗДВП; забрана за движение по конкретния пътен участък на ППС с животинска тяга и в разрез с наредбите и заповедите на общинските власти; че пострадалият не е спрял и изчакал преминаването на движещото се МПС, въпреки възможността да го възприеме; че е управлявал ППС под въздействието на сериозно количество алкохол - 1.99 промила, което е поставило В.Х. в невъзможност да оцени правилно пътната обстановка и се явява нарушение на разпоредбите на ЗДВП; с нарушение от него на разпоредбата на чл.

106, ал.1 и 2 от ЗДВП; че не е спазил хоризонталната и вертикална маркировка, навлязъл е в насрещно движение, не е спрял своевременно или не се е отклонил в пътния банкет, с което свое поведение е станал причина за настъпването на ПТП.

Исковете са оспорени по размер и с възражението, че не отговарят на претърпените от ищците неимуществени вреди от смъртта на техния син и баща, и не кореспондират на обичайната съдебна практика. В случай на уважаване претенциите на ищците Н.Х.В., В.Х.В. и П.Х.В., възражението е, че следва да бъдат ограничени до сума от 5000 лева, която сума се явява адекватен измерител за обезщетение с оглед размера на принос на вредоносния резултат. Претенциите за лихва за забава са оспорени, поради неоснователността на обуславящите я главници, както и поради непредставяне от ищците на допълнително поисканите от тях доказателства.

В о.с.з. исковете се поддържат от пълномощника на ищците - адв.Г., която пледира за уважаване на претенциите и за присъждане в полза на адвоката на адв.възнаграждение при условията на чл.38 от ЗА.

Процесуалният представител на ответника моли за отхвърляне на ищцовите претенции изцяло, с присъждане на разноските по приложен списък на разноските.

В дадения им срок страните по спора представят подробни писмени защити.

След преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, ЯОС приема за установено от фактическа страна следното:

Видно е от представения по делото констативен протокол за ПТП с пострадалия лица от 06.02.2019г. на РУ на МВР-С., че на 27.01.2019г., около 22:25 часа, е настъпило ПТП на път III-7007 в участъка с.Зимница-гр.С. между ППС с животинска тяга рег.№0108, собствено и управлявано от водача В.Х.И. и ППС "Пежо", модел "Ранч" с рег.№*** АМ, управлявано от водача П.А.Я., като при ПТП е пострадал В.Х.И., който е починал на 02.02.2019г.

За обстоятелствата и причините за ПТП от

27.01.2019г. е било образувано ДП №13/2019г. по описа на РУ на МВР-С. (ДП №41/2020г. по описа на ОСлО при ЯОП). По делото са представени материали от досъдебното производство, които съдът не обсъжда, тъй като от приложеното НОХД №392/2020г. по описа на ЯОС е установено, че същото е приключило с влязлата в сила на 23.05.2022г. Присъда №260007/02.04.2021г. на ЯОС, с която подсъдимият по делото П.А.Я. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал.1, б ."в", вр. чл. 342, ал.1 от НК, за това, че на 27.01.2019г., около 22.30ч., на път III-7007, между гр.С. и с.Зимница, общ.Тунджа, обл.Ямбол, при управление на МПС - товарен автомобил, марка и модел „Пежо Ранч“, с ДК№ *** АМ, с посока на движение от гр.С. към с.***, е нарушил правилата за движение по пътищата, установени в разпоредбата на чл.

20, ал. 2 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на Baсил Х. ***, починал на 02.02.2019г., като на подсъдимия е наложено наказание една година лишаване от свобода, което на основание чл. 66, ал.1 от НК е отложено за срок от три години.

От представените по делото удостоверения за родствени връзки е установено, че ищцата М.С.Т. е майка на починалия В.Х.И., ищецът Х.В.Х. е негов син, а ищците В.Х.В., Н.Х.В. и П.Х.В. са синове на ищеца Х.В.Х. и внуци на починалия В.Х.И..

От заключението на вещото лице-инж.Д.Б., извършило назначената по делото съдебно-техническа експертиза въз основа на данните по приложеното ДП 13/2019г. на РУ на МВР-С., по делото е установен механизма на ПТП, при което е настъпила смъртта на В.И.. Изяснено е, че ПТП е настъпило на 27.01.2019г., около 22:30 часа, по път III-7007, като от гр.С. в посока към с.Зимница, обл.Ямбол, се е движил лекия автомобил "Пежо Ранч" с peг. № **** АМ. Движението на автомобила е било в тъмната част от денонощието, на осветеността на фаровете, по суха, запазена асфалтова настилка и със скорост от около 87 км/ч. При същите атмосферни и пътни условия, насрещно на автомобила, в посока от с.Зимница към гр.С. се е движила конската каруца с впрегнат кон, със скорост около 6 км/ч., като движението на каруцата се е извършвало в насрещната за нея лента, т.е в лентата на автомобила. В определен момент от движението им конят, заедно с каруцата, са се насочили косо надясно спрямо посоката си на движение. На около 32,15 метра преди мерната линия, след осветяването на коня с фаровете на автомобила, водачът на автомобила е реагирал за аварийно спиране, с едновременно отклоняване на автомобила косо наляво. Към този момент дистанцията между двете превозни средства е била около 59,9 метра. При това направление на двете превозни средства, траекториите им на движение са се пресекли, в резултат на което се е получил удар между тях. За автомобила ударът е бил челен - кос, съсредоточен в челните му десни състави, а за коня - отпред, отляво, в областта на гърдите. В следствие на удара главата на коня е разрушила предното ветроупорно стъкло на автомобила и е навлязла в предната част на купето на автомобила. Към момента на удара, конят се е разпрегнал от каруцата и последната е била отхвърлена напред и надясно спрямо посоката на движение на автомобила, с едновременна ротация по посока на часовниковата стрелка, като основата й окончателно се е установила в покой и по начин, по който масовият й център е отстоял на около 39,0 метра след мерната линия. След удара автомобилът, заедно със заклинения в предното му стъкло кон, е продължил движението си напред по дъгообразна траектория и окончателно е преустановил движението си върху пътното платно, като масовият му център е на около 2,3 метра вляво от десния край на платното за движение. Вещото лице е установило, че преди удара водачът на лекия автомобил "Пежо" е реагирал за аварийно спиране, вследствие на което върху асфалтовата настилка са били оставени спирачни следи.