Решение № 128 от 04.06.2025, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 128 гр. Габрово, 04.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Галина Косева

Кремена Големанова при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева като разгледа докладваното от Полина Пенкова Въззивно гражданско дело № 20254200500220 по описа за 2025 година

Въззивното производство е образувано по жалба на М. Г. К., подадена чрез адв.Т. срещу постановеното решение по гр.д.№1593/2023г. по описа на РС-Габрово.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на решението на първоинстанционния съд. Твърди се, че неправилно съдът е приел, че процесният договор е действителен, без обсъждане в пълнота на доказателствата по делото.

Сочи се ,че е налице доказателство за недееспособност на прехвърлителката, която произтича от самия договор и в частност от посочената цена, която очевидно не е реална и в пъти по-ниска от пазарната; прехвърляне на едниствено жилище. С това се обосновава наличието на основанието по чл.31,ал.2 ЗЗД, за уважаване на така предявения иск. Излагат се доводи за доказаност и на основанието, на което е предявен евентуалният иск по чл.26,ал.2, изр.1,пр.2 ЗЗД – поради липса на съгласие, като е налице порок на волята на прехвърлителката, която е била заставена насила, въпреки волята си , тъй като не е разбирала какво върши, да подпише договора. Същата е била в напреднала възраст,, в деликатно състояние, настанена в старчески дом, била е под непрекъснато влияние на ответницата и под нейн контрол, като ответницата против волята й , я е завела пред нотариус за сключване на сделката. Твърди се ,че не са събрани относими към делото доказателства, като съдът не е допуснал СМЕ и не е поставена допълнителна задача на СОЕ. Оспорват се изводите на съда за недоказаност на исковата претенция по чл.26,ал.1, пр.3 ЗЗД. Прави се позоваване ,че в случая престацията по процесния договор е два пъти пониска от реалната пазарна цена и почти един път по-ниска от данъчната оценка, което обосновава наличието на нееквивалентност . Излагат се доводи,че се касае за фиктивна 1 сделка, по която реално нищо не е платено, тъй като посочената продажна цена от 9900лв. очевидно е фиктивна,, доколкото е само със 100лв. по-ниска от стойността ,за която има забрана за плащане в брой – 10 000лв.

Претендира се за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което се уважи главният или някой от предявените при евентуалност искове, ведно със законните последици.

В депозирания писмен отговор ответницата ,чрез процесуалния си представител, е оспорила жалбата като неоснователна.

Въззивният съд ,като взе предвид наведените от страните доводи и събраните доказателства ,прие за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок ,от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил предявените при евентуалност искове от М. Г. К. против С. Г. Н. - А., по чл.31,ал.2 ЗЗД за унищожаване на сделката; по чл.26,ал.1 и ал.2 ЗЗД за прогласяване за нищожна - поради противоречие с добрите нрави; поради липса на съгласие ; като привидна, на сключения между наследодателката на страните по делото В. А. К.а, като продавач и ответницата, като купувач, с нотариален акт № 57, том I, рег.№ 1697, дело № 38/20.02.2017 г. по описа на нотариус С. В., рег. №093 на НК, с район на действие РС Габрово, договор за покупко – продажба на 4/6 ид.ч. от недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор **, находящ се в гр. Габрово, общ. Габрово, обл. Габрово, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД - 18 - 64/ 26.10.2007 г. на Изпълнителен директор на АГКК. с адрес на имота: **; самостоятелният обект се намира на етаж 2 в сграда с идентификатор ** с предназначение: Жилищна сграда – многофамилна; сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор **, предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с посочена в документа площ: 66.93 кв.м.; прилежащи части: Избено помещение № 32, с площ от 2,80 кв. м., заедно с 2.25 % ид.ч. от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: **.4, **.6, под обекта: **.2, над обекта: **.9, стар идентификатор: няма, за сумата 9900 лева. Съдът е приел, че исковете са допустими, но неоснователни. Приел е ,че не е доказано осъществяването на някое от основанията , на които се е позовал ищецът за унищожаване ,а при евентуалност за прогласяване за нищожен на процесния договор за покупко-продажба в хипотезите на чл.26 ЗЗД, на които се е позовал ищецът.

При извършена служебна проверка въззивният съд намира първоинстанционното решението за валидно, но за частично недопустимо, предвид следното:

С исковата молба са предявени при евентуалност обективно съединени искове: по чл.31,ал.2 ЗЗД за унищожаемост, по чл.26,ал.1 и ал.2 ЗЗД за прогласяване за нищожен поради накърняване на добрите нрави ; поради липса на съгласие ; като привиден , на сключения договор за покупко - продажба , обективиран в нотариален акт №57, том №, рег.

2

№1697, дело №38/20.02.2017г., с който наследодателката на страните В. А. К.а е продала на ответницата, за сумата от 9900лв. , собствените си 4/6 ид. части от недвижим имот Самостоятелен обект в сграда с идентификатор **, находящ се в гр. Габрово, общ. Габрово, обл. Габрово, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД 18 - 64/ 26.10.2007 г. на Изпълнителен директор на АГКК. с адрес на имота: **; самостоятелният обект се намира на етаж 2 в сграда с идентификатор ** с предназначение:

Жилищна сграда – многофамилна; сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор **, предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с посочена в документа площ: 66.93 кв.м.; прилежащи части: Избено помещение № 32, с площ от 2,80 кв. м., заедно с 2.25 % ид.ч. от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: **.4, **.6, под обекта: **.2, над обекта:

**.9, стар идентификатор: няма.

Съгласно установената съдебна практика , когато ищецът не е собственик на целия ,а само на идеална част от имота, предмет на договора, за който се иска да бъде унищожен или прогласен за нищожен, предвид забраната по чл.26,ал.2 ГПК да не се предявяват пред съд чужди права от свое име / освен изрично предвидените в закона случаи на процесуално субституция/ , този ищец е процесуално легитимиран и има правен интерес да води иска за унищожаемост или за прогласяване нещожността на договора само относно идеалната част от недвижимия имот, която е негова собственост. Липсва правен интерес за предявяване на иска за идеалните части на останалите съсобственици.

В случая съгласно изложените в исковата молба обстоятелства и приложени доказателства, ищецът М. К. обосновава активната си процесуална легитимация като наследник по закон на продавача по процесната сделка В. А. К.а / негова майка/.

От представеното удостоверение за наследници се установява, че законни наследници на В. А. К.а, починала на 03.03.2021г., са страните по делото – М. К., нейн син, и ответницата С. Н.- А., нейна дъщеря.

При така установените данни, за ищеца съществува правен интерес да претендира унищожаемост на процесния договор за покупко-продажба, при евентуалност прогласяване на нищожността му , само до размер на наследствената идеална част от прехвърлените 4/6 – до размер на 2/6 ид. части от прехвърлените общо 4/6 ид.части от наследодателката В. К.а с процесния договор за покупко-продажба. За разликата над 2/6 ид.части до 4/6 ид.ч. предявените искове са недопустими, поради липсата на правен интерес, като в тази част първоинстанционното решение следва да бъде обезсилено и производството по делото прекратено.

Решението на ВКС по гр.д.№2442/202г., на което се е позовал ищецът, касае различен правен спор от настоящия и не обосновава, че по настоящото дело предявените при евентуалност искове са процесуално допустими , не само по отношение на собствените му 2/6 ид.ч от наследствения имот ,а и за идеалните части на другия съсобственик /ответницата по делото/. Казусът, който е разгледан от ВКС е за предявен иск по чл.26, ал.2, пр.1 ЗЗД - за обявяване нищожност на сключен между ответниците договор за покупко3 продажба на право на строеж на паркомясто, поради невъзможен предмет на сделката.

Ищецът е бил собственик на сграда и идеални части от дворното място, в което е построена.

Искът е предявен срещу трето лице, което придобива права върху дворното място – право на паркиране. Правният интерес на ищеца е изведен от това, че сделката смущава неговото правно положение и че правният интерес е за обявяване нищожността на цялата сделка, тъй като при евентуалното уважаване на този иск ответникът няма да има права върху мястото /в случая право на паркиране/. Не е налице идентичност с настоящия казус , тъй като с посоченото по-горе решение на ВКС не е разгледан спор между наследници, за придобит по наследство имот, в който притежават съответни идеални части, който имот е бил предмет на прехвърлителна сделка, извършена от общия наследодател, оспорена от един от наследниците с предявяване на иск по чл.31 ЗЗД, а при евентуалност на искове по чл.26 ЗЗД.

Съгласно установената съдебна практика по идентични казуси – опр.№269/08.04.2021г. по гр.д.№3337/2020г., ІV г.о, опр.№483 от 22.03.2023г. по гр.д.№3998/2022г., ІV г.о, опр.№560 по ч.гр.д.№593/2012г., ІІ г.о , р.№170 от 18.12.2017г. по гр.дело №950 /2017 год. и др. , право да искат унищожаване, респек. прогласяване нищожността, на договор за прехвърляне право на собственост върху недвижим имот имат както сключилите го лица, така и техните наследници. Това право е имуществено и наследимо. Всеки от наследниците има право да предяви иска само до размер на притежаваната идеална част, като в останалата част искът се явява процесуално недопустим. В случая за ищецът е налице правен интерес да предяви евентуално съединените с исковата молба по гр.д.№1593/2023г. на РС-Габрово искове за унищожаемост и за нищожност на процесната сделка само до размер на притежаваните 2/6 ид.ч. от прехвърлените 4/6 ид.ч. с процесния договор от 20.02.2017г.

Неоснователни са наведените във въззивната жалба възражения, че първоинстанционното решение е постановено при непълнота на доказателствата и при липсата на пълно, задълбочено и всестранно обсъждане на събраните по делото доказателства.

Първоинстанционният съд е събрал и обсъдил относимите към предмета на делото доказателства. Относно здравословното състояние на наследодателката на страните В. К.а, по делото е представена медицинска дкументация , обхващаща периода преди и след сключване на процесната сделка, която е обсъдена в мотивите на обжалваното решение. При наличните данни за здравословното състояние на прехвърлителката съгласно представената медицинска документация, за изясняване на делото от фактическа страна не е било необходимо събирането на доказателства и чрез назначаването на СМЕ, с оглед на което е неоснователно твърдението на жалбоподателя за допуснато процесуално нарушение от първоинстанционния съд с постановения отказ да уважи това доказателствено искане на страната. Относно определянето на пазарната цена на имота, предмет на прехвърлителната сделка, приетото в първоинстанционното производство заключение, в което тя е определена без приспадане на стойността на правото на ползване, не води до необоснованост на постановеното решение при определяне дали е налице нееквивалентност на престациите и необходимост от допълнително заключение, тъй като би се стигнало до определяне на по- 4 ниска пазарна цена, което не би довело до промяна на съотношението между продажната и пазарна цена на имота при сключване на процесния договор в подкрепа на тезата на ищеца, тъй като разликата би се явила по-малка от тази , определена при дадената от вещото лице пазарна цена без приспадане учреденото право на ползване. С оглед на това определянето на пазарната цена на процесния имот без приспадане стойността на правото на ползване не се явява в ущърб на ищеца . Решаващите изводи на първоинстанционния съд при определяне дали е налице нееквивалентност на престациите по процесния договор са основани на установената съдебна практика ,че неравностойността следва да е такава, че практически да води до липсата на престация и че не е установено такова явно несъответствие при преценка съотношението между продажната цена и пазарната оценка по договора , без да се отчита запазеното право на ползване /около два пъти и половина по-малка/. С оглед на това определянето на конкретната стойност на правото на ползване не би довело до по-голяма разлика ,от приета от първоинстанционния съд и до други правни изводи, ако е била допусната допълнителна оценъчна експертиза в първоинстанционното производство, поради което не е допуснато процесуално нарушение от първоинстанционния съд с непоставянето на допълнителна задача на оценъчната експертиза и така наведените доводи във въззивната жалба са неоснователни.