Решение № 260040 от 23.06.2021, Районен съд - Дулово

Р Е

Ш Е Н И Е

№ 260040 гр.Дулово, 23.06.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд - Дулово, гражданска колегия, в публично заседание на двадесет и пети януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Кънчев при участието на секретаря Велемира И., като разгледа докладваното от районния съдия гр.дело № 737 по описа на съда за 2019 година, и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК, и акцесорен иск с правно основание чл.86 от ЗЗД.

Ищецът „Агенция за събиране на вземания” ЕАД гр. София моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника С.С.А. с ЕГН **********,***, че последният дължи на ищеца следните суми:

-2 583.94лв. - представляваща непогасена главница по Договор за стоков кредит № **** от ****г., дължима за периода от ****г. до ****г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателно изплащане на задължението,

-650.73лв. - представляваща договорна лихва за периода от ****г. до ****г.

-275.81лв.

– представляваща обезщетение за забава за периода от ****г. до датата на подаване на заявлението в съда, за които суми ищецът се е снабдил със Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело № ****г. по описа на РС-Дулово.

В условията на евентуалност предявява осъдителен иск за сумите предмет на установителният иск.

Претендира разноските направени в настоящото производство, както и тези в заповедното производство.Посочва банкова сметка ***.Представя писмени доказателства.

Прави искане за назначаване на експертиза.

Моли да бъде постановено неприсъствено решение в случай че са налице предпоставките за постановяване на такова.

В законоустановеният срок от особеният представител на ответника. Счита, че искът е допустим, но неоснователен и недоказан.

Моля, да бъде отхвърлен изцяло.Счита още, че за да е налице претенцията на новия кредитор за плащане, трябва да са спазени редица законови изисквания във връзка с прехвърлянето на вземането. За да има договорът за цесия действие спрямо длъжника, предишният кредитор, а не някой друг, трябва да съобщи на длъжника, че е прехвърлил вземането си. Ако прехвърленото вземане не му е съобщено, длъжникът не отговаря пред новия кредитор. Каквато била хипотеза е налице в настоящото производство. Не представя писмени доказателства.

Ищецът “Агенция за събиране на вземания” ЕАД – редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание. Депозира писмено становище по делото, с което желае делото да се гледа в негово отсъствие, заявява че поддържа исковата си молба и моли да бъде уважен предявеният установителен иск.

На ***г. е депозирана от ищеца молба в която е изложил съображения по съществото на спора.

Не възразява да се приеме заключението на вещото лице.

Ответника С.С.А. – редовно призована, не се явява, представлява се в първо съдебно заседание на *** г. от назначеният му особен представител адв. Й. ***, която заявява че поддържа подаденият от нея писмен отговор. Не възразява да бъде назначена поисканата от ищеца съдебно –счетоводна експертиза.

На ****г. е депозирана молба от ищеца, в която са развити съображения по съществото на спора относно допустимостта и основателността на предявеният установителен иск. Претендират се разноски. Представен е списък по чл.80 от ГПК.

По отношение на направеното от ищеца искане да бъде постановено неприсъствено решение, съдът намира че не са налице процесуалните предпоставки за това, тъй като ответника се представлява в първо съдебно заседание от особен представител, който е депозирал писмен отговор на исковата молба.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените от страните доводи, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл.240, ал.1 и 2 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, предявен от "Агенция за събиране на вземания" ЕАД гр.София против С.С.А. с ЕГН *********** за установяване съществуването на вземания на ищеца за главница в размер на 2 583.94лв. ведно със законната лихва върху тази сума, за договорна лихва в размер на 650.73лв. и мораторна лихва за забава в размер на 275.81лв., за които вземания ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.

В исковата молба ищецът е посочил, че вземанията му срещу ответника произтичат от договор за цесия от 11.04.2018г., допълнително споразумение от ****г. и Приложение № 1 към него от **** г., сключен с «Банка ДСК» ЕАД, която от своя страна с Договор за стоков кредит № **** от ****г. е предоставила на ответника стоков кредит в общ размер от 2 583.94лв. с включена еднократна застрахователна премия по сключена застраховка „Стандарт +“ .

Ищецът е посочил, че крайният срок за издължаване на кредита съгласно погасителния план към договора за стоков кредит бил уговорен на ****г., но по него от страна на ответника не била платена нито една от 24-те погасителните вноски по кредита.

Поради неизпълнение на договорните задължения, била начислена лихва за забава в размер на 275.81лв. за периода от ****г. до *****г.

Срока на договора е изтекъл на ****г. с последната погасителна вноска и кредита е обявен за предсрочно изискуем.

Задължението по договора за стоков кредит е продадено /цедирано/ от „Банка ДСК“ ЕАД на ищеца, като последния в качеството си на цесионер се е задължил от името на цедента и за своя сметка да уведоми ответника за извършената цесия и за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита.

Уведомлението е връчено от ЧСИ Г.Г. с рег. № *****на КЧСИ на ответника на ****г. чрез неговата снаха Е И..

Съдът намира, че за извършената цесия и за предсрочната изискуемост длъжникът - ответникът е надлежно уведомен с връчване на уведомлението от частен съдебен изпълнител.

От приложеното ч.гр.д. №

****г. по описа на РС-Дулово се установява, че по същото в полза на ищеца са присъдени процесните вземания за главница и законна лихва върху нея, договорна лихва и обезщетение за забава с издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК № *****г.

Заповедта е била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, при което заповедният съд е указал на заявителя да предяви настоящия иск при условията на чл.415, ал.1, т.2 ГПК, като същият е предявен в срок.

В настоящото исково производство ответникът отново не е намерен на неговия постоянен адрес, който съвпада с посочения по делото адрес за призоваване, като в процеса е представляван от назначения му по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител.

По делото е депозиран отговор на исковата молба от особеният представител на ответника, с който оспорва предявеният иск като неоснователен и недоказан.

От фактическа страна по делото е установено, че на ****г. между «Банка ДСК» ЕАД и С.С.А. е сключен Договор за стоков кредит № ****, за закупуване на стоки за сумата от 2 278.00лв. и застраховка в размер на 305.94 лв., като общата сума на кредита възлиза на 2 583.94лв.

Към договора са приложени погасителен план и приетите от потребителя Общи условия за отпускане на стоков кредит, от които се установява, а и не е налице спор, че сключеният договор за кредит попада в приложното поле на Закона за потребителския кредит, а посочената цел е стоков кредит – кредит, предоставен в търговски обект, който се отпуска на потребителя с цел закупуване на една или повече стоки от търговския обект. Съгласно чл.2 и чл. 3 от Общите условия, сумата по кредита се превежда от «Банка ДСК» ЕАД по банкова сметка ***, от който потребителят закупува стоката, като кредитът се счита усвоен от потребителя в рамките на деня, считано от датата на сключване на договора за кредит. Сумата на кредита, предоставена за финансирането на застраховка се усвоява еднократно, безкасово, по сметка посочена от търговеца и от застрахователите.

Видно е от Служебен бон от ****г., издаден от „Технополис България” ЕАД - ******, че ответникът С.А. е закупил стоки на обща стойност с ДДС в размер на 2 278.00лв. и начин на плащане – с кредитна карта, като за целта Банката е изпратила на „Технополис България” ЕАД уведомително писмо от ****г. за сключения със С.С.А. договор за стоков кредит и за това че е получила дубликат на касов бон № *****. Налице е и декларация от ответника че е получил стоката.

Видно е от представената декларация за приемане на застраховането по застрахователни програми „Пакет Стандарт+” на „Групама Животозастраховане” ЕАД, че ответникът е сключил договор за застраховка в полза на «Банка ДСК» ЕАД при невъзможност да обслужва погасителните вноски по кредита, в случай на настъпване на посочени в договора рискове.

Съгласно условията на сключения договор за стоков кредит, потребителят С.С.А. е приела да заплати за отпуснатия й размер на кредита годишна лихва в размер на 39,59%, при договорен годишен процент на разходите в размер на 47,63%, като страните са посочили в абсолютен размер дължимата сума за връщане от потребителя - в размер на 3 780.86 лв., на 23 броя равни погасителни вноски в размер на по 157.53лв. всяка и 1бр. в размер на 157.67 лв., по погасителния план, с падеж на последната погасителна вноска – ****г. Съгласно т.12 от ОУ към сключения договор, страните са приели при забава в плащанията на месечните дължими суми, потребителят да дължи върху главницата и надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта.

От заключението на вещото лице-икономист, извършило назначената по делото съдебно-счетоводната експертиза, е установено, че в изпълнение на задълженията си по сключения договор за стоков кредит ответникът не е извършил нито едно плащане на погасителните вноски от 1 до 24. Дължимите по договора са в размерите които са присъдени със заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК и които са предмет на настоящият установителен иск.

Заключението на вещото лице е прието като компетентно изготвено и неоспорено от страните, и от него става ясно че това което дължи ответника е в размерите посочени в исковата молба.

С рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от *****г., сключен между «Банка ДСК» ЕАД като цедент и „Агенция за събиране на вземания” АД, като цесионер, и подписано въз основа на него допълнително споразумение и Приложение № 1 към него от **** г., между двете дружества, «Банка ДСК» ЕАД е продало на ищеца вземането си към С.С.А., което е индивидуализирано в приемо-предавателен протокол от ****г. в размерите които са предмет на настоящият установителен иск.

С пълномощно цедентът «Банка ДСК» ЕАД е упълномощил „Агенция за събиране на вземания” ЕАД да уведомява от негово име съгласно разпоредбата на чл.99, ал.3 от ЗЗД всички длъжници, по всички вземания, които Банката е цедирала на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с Приложение № 1 от ****г. Въз основа на пълномощното, ищецът е изпратил на ответника уведомление за извършената цесия – чрез „Български пощи”, което е върнато в цялост, като непотърсено.

След това уведомлението е връчено на ответника чрез частен съдебен изпълнител.

Пълномощното и уведомленията като част от приложенията към исковата молба, са връчени на особения представител на ответника.

Предявеният иск се квалифицира по чл.422, ал.1 ГПК, чл.240, ал.1 и 2 ЗЗД,чл.9 ЗПК и чл.86, ал.1 ЗЗД. От представените по делото писмени доказателства е безспорно установено, че на 01.11.2017г. между ответника С.С.А. и „Банка ДСК” ЕАД е бил сключен договор за предоставяне на стоков кредит, който попада в приложното поле на ЗЗД и ЗПК.

Договорът от ****г., който е вид договор за потребителски кредит, е сключен в писмен вид, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора, включително Общите условия, са представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт. В договора ясно е посочен общия максимален размер на кредита - в размер на 2 583.94лв. с включена застраховка от 84.19лв., договорна лихва в размер на 305.94 лв. и условията за усвояването му - чрез заплащане на закупена от потребителя стока от търговски обект и заплащане на застрахователна премия; посочен е годишния лихвен процент – 39,59%; посочен е годишния процент на разходите по кредита – 47,63% и общата дължима от ответника сума в размер на 3 780.86 лв.; посочен е крайния срок за издължаване на кредита и условията за издължаване по погасителния план, в който са посочени броя на погасителните вноски, техния падеж и размера им. Договорен е фиксиран лихвен процент на годишна основа, при което не е било необходимо посочване на методика за изчисляване на референтен лихвен процент, а годишният процент на разходите не е извън границите, посочени в чл.19, ал.4 от ЗПК.

Разпечатката съдържа 51 от 75 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ba589723-ff7f-41cc-be80-0c716b81b795