Решение № 155 от 03.04.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 155 гр. София, 03.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимира Медарова

Членове:

Даниел Луков

Калин Калпакчиев при участието на секретаря Невена П. Ангелова в присъствието на прокурора Петя Маринова като разгледа докладваното от Красимира Медарова Касационно наказателно дело от общ характер № 20238002200997 по описа за 2023 година Производството е по реда на глава ХХІІІ от НПК.

Образувано е по касационна жалба на подсъдимия Р. Е. А. чрез упълномощения му защитник, адв. А. срещу въззивно решение № 2 /03.08.2023 г., постановено по в.н.о.х.д. № 390/2021 г., по описа на Софийски апелативен съд/ АСПНС закрит/ .

В касационната жалба на защитата на подсъдимия А. се релевират касационните основания по чл.348, ал.1, т.2 и 3 от НПК. Прави се искане за отмяна на атакуваното решение и връщане на делото за ново разглеждане, алтернативно – за изменяване на решението на САС, като се намали размера на наложеното наказание. В подкрепа на наведените касационни основания се сочат липса на мотиви към въззивния съдебен акт, с оглед възраженията на защитата от въззивната жалба срещу съществени процесуални нарушения на първия съд по оценката на гласни доказателствени средства от съществено значение за обвинението, които са останали без отговор; липса на пълноценен и задълбочен анализ във въззивното решение на събраните по делото доказателства в тяхната цялост; превратна интерпретация на съдържанието на гласните доказателствени средства; незаконосъобразно приобщаване на обяснения на обвиняеми лица, които имат качеството на свидетели; кредитиране на ВДС, събрани чрез използване на СРС, разрешенията, за които са дадени от некомпетентен орган; доказателствена необезпеченост на фактическия извод за периода на прекратяване на инкриминираната престъпна дейност на подзащитния й.

1

В контекста на последния довод се прави искане за прекратяване на наказателното производство за подсъдимия А. след 07.10.2014 г., когато деецът е навършил пълнолетие, поради изтичане на абсолютната давност за наказателно преследване за този период, а за времето от 07.10.2014 г. до 02.04.2015 г. /в жалбата неправилно е посочено 02.10.2024 г./ се счита, че подсъдимият следва да се оправдае поради липса на извършено престъпление.

В подкрепа на явната несправедливост на наложеното наказание, което се поддържа като алтернативно оплакване се твърди неправилна оценка на тежестта на смекчаващите обстоятелства и несъобразяване на продължителния период на наказателното производство, който следва да се отчете като обстоятелство с изключителен характер.

В съдебно заседание пред касационната инстанция упълномощеният защитник на подсъдимия А. адв. А. поддържа изцяло касационната жалба с релевираните касационни основания и с направените алтернативни искания. Пояснява, че в касационната й жалба неправилно е посочила крайната дата на обвинението, което е 02.04. 2015 г. вместо невярно посоченото 02.10.2014 г., поради техническа грешка.

Сочи, че в нито един от постановените съдебни актове не се съдържат доказателства за извършено от подсъдимия престъпление за периода след навършване на пълнолетие, поради което моли деянието до тази дата да се преквалифицира във вр. с чл. 63 от НК и производството по делото да се прекрати по давност.

Подсъдимият А. в последната си дума пред ВКС моли за справедливо съдебно решение.

Прокурорът от Върховна касационна прокуратура пред касационната инстанция намира жалбата на подсъдимия за допустима, но неоснователна, поради липса на наведените в същата касационни основания. Счита, че решението на въззивния съд е правилно и при постановяването му не са допуснати съществени процесуални нарушения, включително и чрез приобщаване на осн. чл. 281, ал.2 от НПК обясненията на обвиняеми лица, спрямо които наказателното производство е приключило. Сочи, че материалният закон е приложен правилно, като не са налице основания за редукция по чл. 63 от НК, тъй като деянието е довършено след като подсъдимият е навършил пълнолетие. Намира, че съдът е отчел всички смекчаващи обстоятелства и е наложил справедливо наказание, което е отложил по реда на чл. 66, ал.1 от НК, поради което решението следва да се остави в сила.

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като взе предвид касационната жалба на подсъдимия А. и като съобрази доводите на страните от съдебно заседание, в рамките на законовите си правомощия по чл.347, ал.1 от НПК, намира за установено следното:

С присъда № 260020/02.06.2021 г., постановена по н.о.х.д. № 2633/2020 г., по описа на Специализиран наказателен съд, 13 състав, подсъдимият Р. Е. А. е признат за виновен в това, че в периода от неустановена дата през месец юли 2014 г. до 02.04.2015 г., е участвал в организирана престъпна група, създадена с цел да върши в страната престъпления по чл.

354а, ал.1 и 2 от НК и по чл. 143, ал.2 от НК, ръководена от Д. В. Н., в която са участвали още единадесет лица /подробно индивидуализирани в присъдата/, поради което и на осн. чл.

2

321, ал.3, т.2 вр. ал.2 от НК и чл.55, ал.1, т.1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, изтърпяването на което е отложено на осн. чл.

66, ал.1 от НК с изпитателен срок от три години.

С присъдата на Специализирания наказателен съд, на осн. чл.304 от НПК подсъдимият А. е признат за невиновен и оправдан по обвинението по чл. 339, ал.1 от НК и на осн. чл.189, ал.3 от НПК е осъден да заплати направените по делото съответни разноски по първото обвинение.

С въззивно решение № 2 /03.08.2023 г. по в.н.о.х.д. № 390/2021 г. на Софийски апелативен съд-АСНС закрит присъдата на СпНС е потвърдена изцяло и подсъдимият е осъден да заплати направените по делото разноски пред въззивната инстанция. Въззивното решение е подписано с особено мнение от член на съдебния състав по съображения за необоснованост на първоинстанционния съдебен акт.

Касационната жалба на подсъдимия е депозирана в законовия срок по чл.350, ал.2 от НПК и от легитимирана за това страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима, като разгледана по същество се явява неоснователна.

В пределите на касационната проверка се включва осъждането на подсъдимия за престъплението по чл. 321, ал.2 от НК. В частта за престъплението по чл. 339, ал.1 от НК, за което подсъдимият е оправдан въззивното решение не е протестирано и присъдата е влязла в сила.

На първо място следва да бъде обсъдено оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, доколкото основателността на същото има за последица отмяна на контролирания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане.

За да обоснове наличието на това касационно основание защитата се позовава на неправилен прочит на съдържанието на гласните доказателствени средства, събрани чрез разпитите на свидетелите по делото и на немотивираното им кредитиране при наличие на съществени противоречия в отделните разпити на част от тях. В касационната жалба се прави анализ на показанията на същите свидетели, които са в подкрепа на обвинението и се оспорва доказателствената дейност на въззивния съд по тяхната оценка. В заключение се твърди доказателствена необезпеченост на изводите на съда по фактите на обвинението.

Прочитът на въззивното решение сочи на неоснователност на доводите от касационната жалба, с които се оспорва законосъобразният прочит на гласните доказателствени средства от контролираната въззивна инстанция. В решението на съда се съдържа цялостен и комплексен анализ на наличната доказателствена съвкупност, като отделните доказателства и доказателствени средства са разгледани както относно вътрешната им устойчивост, така и чрез съпоставка едни с други и съдът е изложил подробни аргументи в подкрепа на изводите си кои от тях кредитира и по какви съображения. По този начин САС е спазил законовото изискване на чл.14, ал.1 от НПК за обективно и пълно изследване на релевантните доказателства, на базата на което е формирал изводите си по фактите на обвинението. ВКС намира, че в доказателствената дейност на въззивния съд не са допуснати 3 процесуални нарушения, които да са довели до пороци при формиране на вътрешното му убеждение, които да налагат отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг въззивен състав.

Подходът, който защитата е възприела в жалбата, за изолирано оспорване на показанията на разпитаните свидетели поотделно, без съдържанието им да се разглежда във взаимовръзка с останалите доказателства и доказателствени средства не е съобразен с процесуалните изисквания на НПК за начина на формиране на вътрешното убеждение на решаващите съдилища по фактите на обвинението - чрез цялостна доказателствена оценка на наличните доказателства и съвкупният им анализ. Апелативният съд е изпълнил задълженията си както при проверката на присъдата на първата инстанция, така и при формирането на собствените си фактически изводи. Доказателствената обезпеченост на обвинението спрямо подсъдимия А. по чл. 321, ал.2 от НК като участник в организирана престъпна група, създадена с цел да извършва в страната инкриминираните видове престъпления правилно е разгледана в контекста на цялостната престъпна дейност на организацията - тази на нейния ръководител и на останалите членове на групата, които са действали съвместно с подсъдимия А. за постигане на небелязаната цел / но не непременно съгласувано един с друг, каквато съгласуваност в действията на отделните участници не се изисква, за да е осъществен фактическия състав на престъплението/.

Наказателното производство за останалите подсъдими е било прекратено чрез сключване на споразумения с всеки един от тях, което е довело до конституирането им в качеството на свидетели в съдебното производство спрямо подсъдимия А., което е проведено по общия ред за предявените по отношение на него самостоятелни обвинения.

Контролираните съдилища не са допуснали процесуални нарушения при разпита на тези лица, като приобщаването на обясненията, които са дали на досъдебното производство в качеството на обвиняеми по делото законосъобразно са били прочетени по реда на чл. 281, ал.2 от НПК при разпита им като свидетели, на осн. чл.118, ал.1, т.1 от НПК. Посоченият процесуален ред дава възможност за разпит като свидетели на лица, които са участвали в наказателното производство в процесуалното качество на обвиняеми, в случаите когато наказателното производство спрямо тях е прекратено или е приключило с влязла в сила присъда, респективно за прочитане на обясненията им от досъдебното производство при условията на чл.281, ал.2 от НПК, когато са налице предпоставките за това. По настоящото дело, след като наказателното производство за останалите участници и ръководителят на престъпното сдружение е било прекратено със сключване на споразумения не е съществувала процесуална пречка същите лица да участват като свидетели по делото срещу подсъдимият А.. Въззивният съд е провел съдебно следствие с разпит на част от свидетелите по делото, Г. И., Д. И. и К. П., спрямо които наказателното производство е било прекратено и на самостоятелно основание законосъобразно е приобщил обясненията им от досъдебното производство, дадени при разпита им като обвиняеми лица, на осн. чл. 281, ал.

2 от НПК, поради което чрез този процесуален способ не е налице процесуално нарушение от контролираните съдилища. След като за прочитане на обясненията на същите лица от 4 досъдебното производство са били налице на предпоставките по чл. 281, ал.2 от НПК съдът правилно ги е ползвал като годен доказателствен източник в кредитираните от него части, поради което възражението на защитата за процесуалната недопустимост на приобщените обяснения е неоснователно.

В жалбата се възразява срещу показанията на свидетелите, от които е изведено участието на подсъдимия в организираното престъпно сдружение, като се посочва, че съдържащите се в тях данни не се отличават с достатъчна конкретика, за да бъдат съотнесени към процесния период, за който е предявено обвинението по чл. 321, ал.2 от НК спрямо подсъдимия А..